№ 11
гр. Каварна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20213240200103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „С. 09” ЕООД, с ЕИК ***, подадена, чрез
процесуален представител адв. С. К. от ДАК, срещу наказателно
постановление (НП) № 538007-F569198/21.09.2020 г., издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно управление на
Национална агенция за приходите, упълномощен да издава НП на осн.
заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00
лв., на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 4 и ал. 2 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се поддържа, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че същото е издадено при неизяснена
фактическа обстановка и неправилна правна квалификация. Горните
нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице и са основания за цялостна
отмяна на акта. Претендира се присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Ж. взема
становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Счита, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в процеса е установена по
безспорен начин фактическата обстановка, която съответства на вписаната в
НП, поради което се моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за недопустимост на жалбата, поради
просрочие. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Не се спори, че към 26.08.2020 г. жалбоподателят е бил регистриран като
данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин за
продажба на прясна, охладена и маринована риба „Е.”, находящ се в гр. ***,
ул. „****” – център.
На 26.08.2020 г. в 19:00 часа инспектори на ГД „ФИ” при ЦУ на НАП –
О. Н. Д. и Р. Т. Р., осъществили контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Те извършили контролна
покупка на стойност 2,50 лева, за която бил издаден фискален бон. След
направената покупка инспекторите се легитимирали и пристъпили към
проверка в обекта, като констатирал, че там е инсталирано и функционира
фискално устройство за отчитане на продажбите „Tremol M 20” с
индивидуален номер ZK133616 и ИН на ФП 50170725, притежаващо
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Пристъпило се
към преброяване на наличните парични средства в касата от страна на лицето,
работещо в обекта – И. И. Д., като се установила касова наличност на ФУ
ZK133616 в размер на 520,23 лева (опис на парите в касата на л. 21 от
делото).
Съгласно данните от разпечатания от ФУ дневен отчет (л. 23-25),
разчетената касова наличност възлизала на 293,46 лева, „служебно въведена”
сума от 27,00 лева, „служебно изведена” сума 150,00 лв. При съпоставка с
фактическата наличност в касата в размер на 520,23 лв., била установена
разлика (надвишаване) в размер на 226,77 лева, за които в паметта на
фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени суми в
касата.
2
В изготвения опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, И. И. Д. – продавач консултант в обекта, в графата
обяснения относно разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 226,77 лв. е
посочила, че се дължи на „пропуснати да се въведат”.
За извършената проверка и констатациите от нея свидетелят О. Д.
съставила Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0360135
от 26.08.2020 г. копие, от който връчила на работещата в обекта като
продавач-консултант И. Д. с указание за явяване на представляващия
дружеството в ТД на НАП - гр. Варна на 02.09.2020 г. за съставяне и връчване
на акт за установяване на административно нарушение.
На 10.09.2020 г. представляващия дружеството – И.Р. А. се явил в ТД на
НАП-Варна, като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F569198.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 26.08.2020
г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Така описаното деяние
актосъставителя квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, като предявил и връчил екземпляр от акта на
управителя при съставянето му, срещу подпис. В графата за обяснения и
възражения управителя вписал, че представя стокова разписка от **** 2015
ЕООД гр. *** с МОЛ П.Н. за закупена стока на стойност 226,70 лв., като на
края на месеца се пише фактура за цялата закупена стока. Актът бил
надлежно подписан от актосъставителя и свидетеля по акта. (л. 28).
В последствие на 21.09.2020 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което
АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението. С оглед установените данни за извършване на
нарушението в едногодишния срок от влизане в сила на друго НП № 456253-
F501068/08.08.2019 г., търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в
размер на 2000 лева, на осн. чл. 185, ал.5 ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 4 и ал. 2 от
ЗДДС.
От разпита на свидетелите О. Н. Д. и Р. Т. Р. се установи, че описаното в
АУАН и НП съответства изцяло на установената в процеса фактическата
обстановка.
3
От разпита на свидетелката И. И. Д., се установи, че същата е работила в
обекта към момента на започване на проверката, като е извършила
контролираната продажбата. След като инспекторите се легитимирали,
проверката продължила и приключила със съставяне на протокол за
извършена проверка. В обясненията си относно разликата в касовата
наличност, свидетелката заяви, че същата се дължала на получен от нея
срещу разходен касов ордер № 011 от 26.08.2020 г. служебен аванс в размер
на 220,00 лв., който по невнимание прибрала в касата на магазина. В
последствие с приходен касов ордер № 013/05.09.2020 г. възстановила
служебния аванс на дружеството. Относно разликата от 6,77 лв. свидетелката
Д. заяви, че се дължала на неправилно върната ресто на клиент – св. Г. Г..
След установяване на грешката от свидетеля Г., същият посетил магазина и
получил сумата от продавачката. Показанията на свидетелка в частта относно
причините за разликата в касовата наличност, съдът не кредитира, т.к. ги
намира за недостоверни, противоречиви и противоречащи на събраните по
делото писмени доказателства, а и на самите твърдения на жалбоподателя и
на собствените й писмени обяснения.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които /с изкл.
св.показания на Д./ са безпротиворечиви и кредитирани от съда напълно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, в съответствие с изискуемото от
закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална
възможност за въззивно обжалване, като съображенията за това са следните:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.
58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл. 64 от
ЗАНН, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на
НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и
съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН
императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а
4
именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели
да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде
осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита
същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно
връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването.
Съгласно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 180 от НПК призовките, съобщенията и
книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Предпоставките за приложение на тази разпоредба
са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес
да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на
правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия
състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване,
е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но
и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
В процесния случай са изпратени за връчване чрез куриерска фирма, две
известия за изготвеното НП. От показанията на разпитаните в качеството на
свидетели пощенски служители се установява, че посещения на посочения в
известията адрес изобщо не са извършвани, т.к. същият е извън населеното
място на гр. *** и не се обслужва от служителите на Български пощи. При
това положение не може да се приеме, че нарушителят е бил търсен и не е
намерен на посочения от него адрес.
В този смисъл, настоящият състав намира, че не са били налице
предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно
извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред
5
районния съд жалба - подадена в срок и процесуално допустима. Ето защо,
съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложената по делото на л. 36-38 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в
срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, освен по отношение на индивидуализацията на санкцията, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се
защитава.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да
регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) във фискалното устройство чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните
в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на
разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на
фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая е
без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите
или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на
проверката. Щом сумата се е намирала в касата на обекта, то е следвало
вкарването й там да се отчете посредством съответните функции, което в
6
случая не е сторено и именно това е което прави поведението на търговеца
противоправно по посочения текст на Наредбата.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата
особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по Наредба
№ Н-18/2006 г., в качеството на търговец. Административно-наказателната
отговорност на ЮЛ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо
да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното
нарушение от субективна страна.
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същата е
издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно
Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС. АНО
е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, която гласи: "При
повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на
имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4." От своя страна
алинея 4 установява размер на глобата при повторно нарушение по ал. 1 от
200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. Съгласно
Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "Повторно" е нарушението, извършено в 1-
годишен срок от влизането в сила на НП, с което лицето е било наказано за
същото по вид нарушение. В обстоятелствената част на НП е посочено
конкретно влязло в сила на 22.06.2020 г. НП № 456253-F501068/08.08.2019 г.,
т.е. процесното нарушение е извършено в 1-годишния срок. Предвид на това
следва да се приеме, че наказващия орган правилно е приложил материалния
закон, като е санкционирал дружеството по квалифицирания състав за
повторност на чл. 185, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗДДС.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По
делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че
така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като
следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По
делото липсват доказателства /освен взетото предвид нарушение при
7
прилагането на състава на повторността/, от страна на дружеството да са
установени други нарушения на данъчното законодателство, което безспорно
следва да се отчете в негова полза. Установената разлика също не е в
драстичен размер. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази
тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде
определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от
законодателя, а именно 1000 лева, който е подходящ и справедлив.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая
по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.
28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В случая и двете страни са поискали присъждането на
разноски. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на
8
наложената санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери
приложение принципът, важащ в гражданския процес и разноските да се
присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата от
размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда,
искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане
разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният
размер на санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по следните
съображения. В административнонаказателното производство пред районния
съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и
това не е случайно, предвид сходството между двете производства. Общото
правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен
– то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво
наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно
в случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските
е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от
страна на дееца (престъпление по НК или административно нарушение по
ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на
производството и съответно за сторването на разноски от страна на
съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво
наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено,
доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното
наказание, а извършеното престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент
в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от
08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС, където се приема, че ако НП
бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на
съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат
изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с
оглед доказването на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, то
той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
9
издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към
чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 100 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 7, т. 4 от ЗАНН,
Каварненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 538007-F569198 от 21.09.2020
г., издадено от К.А.А. – Началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 185,
ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗДДС, на "С. 09" ЕООД с ЕИК: *** е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 2000,00 лева на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН "С. 09" ЕООД с ЕИК: ***, да
заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 100,00 (сто) лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10