Р Е Ш Е Н И Е № 261176/30.11.2021г.
гр. П.., 30.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.., Гражданско
отделение, II състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 6158 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на
„Топлофикация П..“ АД срещу М.В.П. и Р.В.Д..
Ищецът твърди, че между него и
ответниците, в качеството им на потре-бител – клиент за битови нужди,
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа
– в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска
ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделна отговорност
сумата от общо 493,16 лв., както следва: по 223,22 лева, представляваща
½ от главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П.., кв. „***1 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението на 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от по 23,36 лева, представляваща ½ от дължимата законна лихва
върху главницата за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. Претендират се разноски.
Ответниците чрез назначения им особен
представител – адв. Р.К., не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание
предявените искове се оспорват напълно бланкетно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П.. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е
парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П..“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П..“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П... В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
От представения нотариален акт от
16.08.2004 г. за покупко-продажба, се установява, че на посочената дата
ответниците са придобили по възмезден начин правото на собственост върху
процесния имот. Доколкото към акта за собственост не е представено
удостоверение за сключен граждански брак или не са уговорени конкретни идеални
части, съдът приема, че правото на собственост е придобито от двамата ответници
при режим на обикновена съсобственост при равни квоти, по арг. чл. 30, ал. 2
ЗС.
При липса на твърдения и данни имотът
да е бил обект на последващи прехвърлителни сделки или учредяване на вещни
права в полза на трети лица, съдът намира, че в процесния период правото на
собственост върху имота е било притежавано съвместно от двамата ответници и в
този смисъл – между страните е възникнала облигационна връзка – по силата на
закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в
полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в
СЕС по силата на Договор № 489/18.09.2002 г., а между ФДР и ищеца има налично
споразумение за предоставяне на тази услуга, обективирано в договор № 97 от
30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От заключението се установява, че
монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата
е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начислен прогнозен
разход за битова гореща вода, според потреблението в предходен отчетен период,
като след провеждане на годишния отчет от фирмата – топлинен счетоводител,
разходът е преизчислен, след определяне топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната
енергия. В имота има едно работещо отоплително тяло в спалнята, без ИРУ – за
него е начислен служебен разход като за тяло, работило непрекъснато, а
останалите отоплителни тела в стаите са демонтирани. Изяснено е, че след
провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител разходът за
топлинна енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалната годишна
изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по
проект (155 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето, през което
е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не
са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 446,44 лева.
В случая не се оспорва глобалният
размер на задължението за посочения в заявлението и в исковата молба период,
като равностойността на главницата се изяснява включително и от заключението по
СТЕ и СИЕ, кредитирани като компетентно и изчерпателно изготвени.
В случая не се твърди осъществено
плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл.
Предвид изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва
да бъде уважен до предявения размер от 446,44
лева, тоест – по 223,22 лева за всеки от двамата ответници при условията на
разделна отговорност.
По отношение на задължението за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки заключението на
СИЕ, както и определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период,
увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от 446,44
лева за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020
г., възлиза на 46,72 лева, поради което предявените акцесорни искове
срещу двамата ответници – за по 23,36 лв., следва да бъдат уважени.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
При този изход от спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 775 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П..“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.., ж. к. Мошино,
ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу М.В.П., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** и Р. В. Д.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, при условията на разделна
отговорност за сумата от общо 493,16 лева, както следва: по 223,22 лева, представляваща ½
от главница в общ размер 446,44 лв. за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.., кв. „***1 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на
заявлението на 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от по 23,36 лева, представляваща ½
от дължимата в общ размер от 46,72 лева законна лихва върху главницата за
периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2516/2020 г. по описа на Районен
съд П...
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.П., с ЕГН: ********** и Р. В. Д., с ЕГН: ********** да заплатят на „Топлофикация-П..“
АД, ЕИК ********* сумата от 775,00 лева
– разноски пред Районен съд П.. в исковото производство, както и 75,00 лева – разноски пред Районен съд П..
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П.. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
Вярно с оригинала: В.А.