Решение по дело №22/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 49
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700022
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.03.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 22 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на РИОСВ – гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Е.Г., срещу Решение № 260103/29.12.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 408/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 75/07.12.2020г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Шумен, с което на „В.и к.- Ш.“ ООД, за нарушение по  чл. 48, ал. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване и на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа становището, че описаното в акта и в НП неизпълнение е осъществено от санкционираното лице, като в тази връзка инициаторът на производството изразява несъгласие с решаващия мотив на районния съд, че санкционираният субект е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение поради липсата на изградена пречиствателна станция в гр. Смядово. Поради това се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и за потвърждаване на наложената на „В.и к.- Ш.“ ООД имуществена санкция. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Е.Г..

Ответната страна, „В.и к.- Ш.“ ООД, депозира писмен отговор чрез юрисконсулт Е. М., в който излага доводи за неоснователност на оспорването. Обективира и претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрисконсулт М..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На Община Смядово от Басейнова дирекция – Черноморски район било издадено Разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012г., изм. с Решение № 1052/12.02.2013г. и продължено с Решение № 138/23.12.2016г., със срок на действие 31.12.2018г., продължено и изменено с Решение № 41/27.03.3019г., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово в р. „Селска река“.

Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р. „Селска река“, поречие р. „Камчия“, водно тяло „река Брестова и притоци“. Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води.

Въз основа на договор от 08.03.2016г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „В.и к.“ ООД, „В.и к.- Ш.“ ООД стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Смядово.

На 25.08.2020г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с два протокола от изпитване от 15.09.2020г. и от 17.09.2020г. било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: ПАВ, БПК5 и азот амониев.

След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол № ПС-41-1/05.10.2020 година.

Въз основа на същите, на 05.10.2020г. свидетелката П.С., старши експерт в направление „Опазване на водите“, Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Шумен, съставила Акт за установяване на административно нарушение № ПС-04/05.10.2020г. на дружеството, за това, че „на 25.08.2020г., в качеството си на оператор на канализационната  на гр. Смядово е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване“.

Въз основа на това, АНО издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че  при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила. Независимо от това, съдебният състав достигнал до решаващия правен извод, че привлеченото към отговорност лице  не е субект на нарушението поради обстоятелството, че е било в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Поради това въззивният съд отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

По категоричен начин се установява, че дружеството е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с произтичащите от това задължения за него, визирани в Закона за водите. Не се спори също, че на Община Смядово от Басейнова дирекция за управление *** издадено Разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012г., изм. с Решение № 1052/12.02.2013г. и продължено с Решение № 138/23.12.2016г., със срок на действие 31.12.2018г., продължено и изменено с Решение № 41/27.03.3019г., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово в р. „Селска река“ при определени индивидуални емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане. Установено е по категоричен начин, че към датата на проверката не е изградена и въведена в експлоатация ПСОВ от страна на Община Смядово.

По делото е приложен и сключения договор от 08.03.2016г. между санкционираното дружество и „Асоциация по ВиК“ на обособена територия, с който на касатора било възложено да стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Смядово. В договора, изготвен на основание чл. 198п от Закона за водите, е посочено, че касаторът ще осъществява за срока на неговото действие предоставяне на услугите в Обособената територия, като по смисъла на договора понятието „услуги“ включва комплекс от дейности, в това число и задължение по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Това задължение кореспондира и с поведението, което разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изисква от водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Именно за неправомерно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, извършено в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води е била ангажирана отговорността на юридическото лице.

При това положение, касационната инстанция счита, че принципно правилните съображения на контролните органи, в случая не могат да обосноват извод за законосъобразност на процесното НП и на наложената на касатора имуществена санкция, доколкото той е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Нарушението, което му се приписва, се изразява в противоправно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални ограничения в издаденото разрешително. По категоричен начин по делото е установено, че в гр. Смядово не е изградена пречиствателна станция, като адресат на това задължение е общината, която членува в АВиК. С Асоциацията дружеството е сключило и договора от 08.03.2016г. Следва да се отбележи, че съгласно т. 3. 6, б. „г“, операторът не следва да носи отговорност за изпълнение на условията по разрешителните, в случаите, когато изпълнението на тези условия е свързано с извършване на определени инвестиции, възложени на АВиК или на неин член, какъвто несъмнено е и Община Смядово, чието е и задължението по изграждане на пречиствателна станция. Именно от изпълнението на това задължение е поставена в зависимост и възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените разрешителни индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на отпадъчни води, доколкото по делото не се установява друг способ за спазване на стойностите им. Наказващият орган, носещ доказателствената тежест по установяване на съставомерните признаци на соченото от него правонарушение, не представя доказателства за наличие на друг метод за изпълнение на задължението от страна от санкционираното лице. Наличието на такъв не е упоменато и в констативно-съобразителната част на НП, а и не се сочи от разпитаните в хода на въззивното производство служители на РИОСВ.

С оглед на изложеното и след като съобрази спецификите на конкретния казус, касационната инстанция намира, че неправилно в случая е била ангажирана отговорността на „В.и к.- Ш.“ ООД, като от дружеството е изискано поведение, което, при прочит на приложените по делото доказателства, настоящият състав намира за обективно неизпълнимо. До аналогичен правен извод е достигнал и районният съд, което налага съдебното решение, предмет на касационен контрол, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и предвид своевременно отправената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника в касационното производство, и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260103/29.12.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 408/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА РИОСВ – гр. Шумен да заплати на „В.и к.- Ш.“ ООД разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                             2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.03.2022г.