Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 /23.01.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и трети януари две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова и прокурор Николай Павлов, след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 22 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по ч.н.д. № 22 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна е
образувано във връзка с депозирано в съда по реда на чл. 157 от Закона за здравето
предложение на Николай Павлов – прокурор при Районна прокуратура – Варна за
иницииране на производство, в което да бъде назначена съдебно – психиатрична
експертиза на лицето Р.Ж.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 82, на основание
чл. 159 от Закона за здравето, с оглед установяване на евентуални данни за
наличието на медицински критерий за настаняване на лицето в специализирано психиатрично
лечебно заведение.
В проведеното на 23.01.2019 г. открито
съдебно заседание
по делото, представителят
на Районна прокуратура – Варна изразява своята позиция, че с оглед събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства, а и от заключението на
изготвената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че действително са
налице социалните и медицински критерии за настаняване на лицето, чието
освидетелстване се иска – Р.Ж.А. в специализирано болнично заведение, за да й
бъде оказана психиатрична медицинска помощ. Представителят на държавното
обвинение предлага съдът да се съобрази със заключението на вещото лице по
отношение типа на здравното заведение, в което да бъде настанена осв. А., както и по отношение срока на лечението.
Процесуалният представител на осв. А. – адв. Ж. Бояджиян – Г. *** се присъединява изцяло към становището на
Варненската районна прокуратура, намирайки, че съдът действително следва да
постанови принудително лечение на освидетелстваното лице, тъй като това ще се
отрази благоприятно на здравословното й състояние.
Съдът придоби непосредствени впечатления
от осв. Р.Ж.А., която действително няма съзнание за
това, че страда от психическо състояние.
От фактическа страна се установи следното:
Осв. Р.Ж.А. е на 33 години, като
преимуществено живее през последните няколко месеца заедно със своята майка св.
Р.П.А. в собствена къща на семейството, находяща се в
с. Долище, общ. Аксаково.
Преди около две години заминала
със своя съпруг за Федерална Република Германия, за да работи в сферата на
селското стопанство, но през пролетта на 2018 г. се върнала в България в тежко
здравословно състояние, в частност със сериозни психически проблеми. По молба
на близките си хора и най – вече на своята майка св. А., осв.
А. посетила и се консултирала с лекар – психиатър, който й предписал прием на определени
медикаменти. Семейството на осв. А. успяло да я убеди
да си постави инжекция с предписания медикамент, но след няколко дни
освидетелстваната отново заминала за Германия при своя съпруг и детето им.
През месец ноември 2018 г. осв. А. се завърнала отново в България, но отново в
изключително тежко здравословно състояние, в частност психическото й здраве
било силно разклатено. Започнала непрестанно да обвинява близките си хора, че й
крадат личните й вещи, като проявявала системна словесна агресия към тях, вкл.
към 11 – годишния си племенник.
В нощта на 31.12.2018 г. срещу
01.01.2019 г. (Новогодишната нощ), осв. А. отново проявила словесна агресия срещу своя
племенник, като дори направила опит да го удари, но опита й бил осуетен от
намесата на св. Р.К.Т..
След това осв.
А. се нахвърлила със сила върху своята сестра св. П.Ж.Т., като й скъсала
дрехите, като все пак с цената на неимоверно много усилия св. Т. успяла да
усмири сестра си до пристигането на екип на ОД на МВР – гр. Варна, който отвел осв. А. в Психиатрично отделение на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
– гр. Варна.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде настанено лице за
задължително лечение в лечебно заведение е необходимо да бъдат налице
кумулативно, предвидените в Закона за здравето предпоставки, които условно
могат да бъдат обособени в две групи – от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието за настаняване на лице за задължително
лечение е рамкиран в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
здравето – лицето следва да страда от психично заболяване, характеризиращо се
със сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностово разстройство) или трайна психична увреда, в резултат на психично заболяване, умерена, тежка
или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна
деменция.
От заключението на изготвената по
делото съдебно – психиатрична експертиза, което съдът намира за обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че Р.Ж.А. страда от параноидна шизофрения. Вещото лице пояснява, че психичното
заболяване на осв. А. е с давност от 2016 г. с халюцинаторно – параноидна
симптоматика, обуславяща несъответно поведение. Д-р. Б. допълва, че
освидетелстваната не проявява критично отношение към заболяването си и не е
провеждала изписаната терапия – факт, който беше с категоричност установен от
съда от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
Въз основа на гореизложените
съображения, вещото лице обобщава, че е налице медицинския критерий за
приложение на задължителни медицински мерки, съгласно чл. 157 от Закона за
здравето.
Вещото лице предлага
освидетелстваното лице да постъпи в Държавната психиатрична болница в с.
Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 (три) месеца.
Преценявайки заключението на
съдебно – психиатричната експертиза, съдът намира, че е налице в конкретния
случай медицинския критерий за приложението на разпоредбата на чл. 157 от
Закона за здравето.
Същевременно от показанията на
св. Р.П.А., св. П.Ж.Т. и св. Р.К.Т. безспорно се установява, че поведението и
действията на осв. А. са изключително опасни и животозастрашаващи за близките й хора, като и тримата
свидетели единодушно и изключително категорично описаха проявената словесна
агресия към 11 – годишния племенник на освидетелстваната, както и чисто
физическата агресия спрямо нейната сестра в Новогодишната нощ, когато се е
наложило да бъде повикан екип на ОД на МВР – гр. Варна, който да усмири
изпаднала в дива ярост освидетелствана и да я откара в Психиатрично отделение
на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна.
Поради изложените причини, съдът
намира, че в конкретния случай е налице и социалния критерий за настаняването
на осв. Р.Ж.А. в психиатрично лечебно заведение,
където същата да бъде лекувана, тъй като съдът намира, че осв.
А. е опасна за здравето и живота на своите близки родственици.
Поради изложените аргументи,
съдът счита, че следва да настани Р.Ж.А. в Държавна психиатрична болница –
Карвуна в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 месеца.
Същевременно съдът приема, с
оглед на заключението на съдебно – психиатричната експертиза, че
освидетелстваната не може сама да дава информирано съгласие за своето лечение
по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, поради което следва да се
определи лице от кръга на лицата, предвидени в разпоредбата на 162, ал. 3 от
Закона за здравето, което да дава информирано съгласие за лечението й.
Доколкото се установи, че основно св. Р.П.А. е полагала грижи за освидетелстваната
през последните няколко месеца, докато същата е пребивавала на територията на
Република България, съдът счита, че именно тя е най – подходящия човек да
изразява информирано съгласие за лечението на освидетелстваното лице. Този
извод се обуславя и от обстоятелството, че св. А. е майка на освидетелстваната,
живее в гр. Варна (макар и преимуществено да пребивава в с. Долище, общ.
Аксаково) и е напълно запозната със състоянието и поведението на болната.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА Р.Ж.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***№
82 за задължително лечение при стационарна форма за срок от 3 (три) месеца в Държавна
психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик.
НАЗНАЧАВА Р.П.А., с ЕГН: ********** за лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на освидетелстваното лице, на основание разпоредбата на чл. 162, ал.
3 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва и
протестира в 7 – дневен срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд –
Варна.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на Държавна психиатрична болница в с.
Карвуна, общ. Балчик, за сведение и за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: