Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2070 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191004134940
на „Е.г.“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу
отказ рег. № 20190531142923/02.10.2019г., постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20190531142923, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелства по заявлението, с
основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП – по поле 550а (лице за контакт) - Г.И.Л., с ЕГН **********, адрес България, гр. София, район „Триадица,
ул.“**********и със същия постоянен адрес.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като в
нарушение на изискването на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и чл. 38 от ППЗМИП не е била
представена декларация, която да съдържа данните относно заявеното за вписване
лице за контакт. Отделно са били изложени съображения срещу посочването в
заявлението за вписване на обстоятелство по поле 550 – действителни собственици
(А.Н.Е.), който в случая не подлежи на вписване, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗМИП
– това физическо лице е и едноличен собственик на капитала на дружеството.
Жалбоподателят не оспорва, че за
дружеството не възниква задължение за вписване на действителен собственик. Поле
550 от заявлението е било попълнено единствено поради техническата невъзможност
отделно да се попълни само лице за контакт, което в случая е подлежащо на
вписване обстоятелство, тъй като едноличният собственик на капитала и управител
на дружеството е физическо лице – чужд гражданин, който няма постоянно
пребиваване на територията на Република България. Жалбоподателят не оспорва и
че е било необходимо представянето на декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но в
нарушение на изискването на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по
регистрацията не са били дадени указания за представяне на такава декларация,
при което жалбоподателят иска отказът в оспорваната част да бъде отменен, а при представянето на декларация с
нотариална заверка на подписа на представляващия дружеството към жалбата - да
бъдат дадени указания за вписването.
Към
жалбата е представена декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари от едноличния собственик на капитала и управител на „Е.г.“
ЕООД - А.Н.Е., с деклариране на Г.И.Л. като лице за контакт, съгласно подаденото
заявление образец Б7. Декларацията е с нотариална заверка на подписа рег. №
9548 от 04.09.2019г. на нотариус В.Г..
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, при интерес от обжалването и с необходимите
приложения.
По
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява
отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни.
В
случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на необходими
документи по заявлението на жалбоподателя образец Б7 с вх. № 20190531142923 –
декларация относно лице за контакт, вписвано като обстоятелство по поле 550а от
партидата на дружеството, но в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ не са били дадени указания
за отстраняване на нередовността. Даването на такава възможност на заявителя не
е обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица
при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона. Исканото вписване на
обстоятелството е по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП – за вписване в търговския
регистър на данни на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на
територията на Република България, когато по партидата на дружеството не са
вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България
законен представител – физическо лице, като лицето за контакт представя нотариално
заверено съгласие за това.
Тъй
като с жалбата по делото такава декларация е представена, след отмяната отказа
в оспорената част следва да бъде указано да се извърши исканото вписване – по поле
550а лице за контакт, така както то е посочено в заявлението и декларацията на
законния представител на дружеството – жалбоподател.
Подадената
по делото жалба е основателна.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20191004134940 на „Е.г.“
ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление ***, отказ рег. № 20190531142923/02.10.2019г., постановен
по заявление образец Б7 с вх. № 20190531142923, съгласно който от длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на
обстоятелства по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП – по поле 550а (лице за контакт).
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
извърши искането вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: