Р Е Ш Е Н И Е № 261477
15.05.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и
двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2288 по описа за 2020г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Ищец „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.Полет № 1, ет.2 с ****твърди, че с ответниците К.Р.Б. и С.А. *** е сключен
договор за заем № **** Размерът на предоставената в заем сума била 2 200 лева,
за срок от 9 месеца, като погасяването следвало да стане на 9 равни месечни
вноски, всяко от които на стойност 286,96 лева.
Като обезпечение по вземането по договора за заем бил
сключен договор за гаранция от 12.12.2017г. между ищцовото држуство, в
качеството му на гарант и като заемодател и ответниците като заематели.
Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 9
ежемесечни премии, всяка от които на стойност 174,10 лева, което пък
възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо
възнаграждение.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Било образувано
частно гражданско дело №13658/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV
граждански състав.
Издадена била заповед за изпълнение на парично
задължение за следните суми: сумата от 1603,39лв. – главница, дължима по
Договор за заем № ****, сключен с „Лайт кредит“ ООД, с краен срок на погасяване
12.09.2018 г., като по силата на договор за гаранция, сключен на 12.12.2017
г.,в качеството на гарант дружеството – заявител изплатило на кредитора
процесната невърната част от заема в размер на 1603,39лв. на 02.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 32,07лв. – държавна такса и сумата от 300лв. -
адвокатско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на К.Р.Б. и С.А.Й., че дължат при режим на
солидарна отговорност на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД сумата от 1603,39 лева,
представляваща извършено от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД плащане по активирана
гаранция, поради неплащане на
задълженията на ответниците по договор за заем, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 13658/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, както и направените в
настоящето производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане на Съда от 10.09.2020г. е назначен
особен представител на ответника С.А.Й..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 270282/09.10.2020г. от ответника С.А.Й. чрез особен представител *** Е.Т..
В отговора на исковата молба се заявява, че предявения
иск е недопустим.
Оспорват се по основание и размер предявените
обективно кумулативно съединени искове. Същите се считат за изцяло
неоснователни и недоказани по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че ответника е усвоил заемната
сума.
Оспорва се, че ищеца в качеството си на кредитор и
съобразно чл.1.2 от договор за гаранция е изпълнил задължението първо да
предяви иск срещу заемателя и едва след това да иска плащане от гаранта.
Оспорва
се, че е налице валидно активиране на гаранцията съобразно чл. 5 от договора за
кредит.
Прави се възражение за недействителност на процесния
договор, а от там и на договора гарант и двата с дата 27.12.2017г.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
7607/23.08.2019г. по ч.гр.д. № 13658/2019г. е разпоредено ответниците солидарно
да заплатят в полза на ищеца следните суми: сумата от 1603,39лв. – главница,
дължима по Договор за заем № *****сключен с „Лайт кредит“ ООД, с краен срок на
погасяване 12.09.2018 г., като по силата на договор за гаранция, сключен на
12.12.2017 г.,в качеството на гарант дружеството – заявител изплатило на
кредитора процесната невърната част от заема в размер на 1603,39лв. на
02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 32,07лв. – държавна такса и сумата
от 300лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил
настоящите искове поради което същите се явяват допустими.
По делото се установява, че ответниците са сключили
договор за заем № ****. с дружество „Лайт Кредит“ ООД /л.4 от делото/ по силата
на който са получили сумата от 2 200 лева за срок от 9 месеца Посочено е че
общо дължимата сума подлежаща на връщане е в размер на 2 582,64 лева
Изпълнението на задължението за връщане на заемната
сума по договора за заем е обезпечено с поръчителство – гаранция от страна на
ищеца, което е учредено в писмена форма
съгласно договор за гаранция сключен със заемодателите - договор от 12.12.2017г.
/ л. 10 от делото/. По този договор заемодателите за предоставеното им
обезпечение са се съгласили да заплатят сумата от 9 ежемесечни премии всяка на
стойност от 174,10 лева в полза на ищеца.
С настъпване падежа на задължението по договора за
заем и поради липса на плащане от страна на заемателите, заемодателят „Лайт
Кредит“ ООД е активирал обезпечението – гаранцията като е поискал от гаранта - ищеца
по делото „Лайт Кредит Консулт“ да заплати задължението на заемателите. На 02.07.2019г.
ищецът е плати чуждия дълг - сумата от 1603,39 лева, която и претендира.
От прочита на предмета на Договора от 12.12.2017г.,
сключен между „Лайт кредит“ ООД /наричан за краткост „Заемодател“/, „Лайт
кредит консулт“ ООД /наричан за краткост „Гарант“/ и заемателите – ответниците
по делото описан в т.1, разграничен детайлно в подточки 1.1 и 1.2, се налага
извод, че страните са постигнали договорки в смисъл Гарантът, със съгласието на
Заемодателя, да предостави на Заемателя гаранция при определени условия. От
тълкуването на клаузите 1.1 и 1.2 поотделно и съотнесени една с друга, като
съставни части на предмета на договора, се налага извод, че клаузата на т.1.2
се явява специална по отношение на клаузата
на т.1.1 Това е така, защото се регламентира реда за търсене на
вземането – първо срещу длъжника, и едва ако не бъде удовлетворен иска за
плащане, да се поиска плащането от Гаранта. Уговорката по т.1.2 е и логична,
предвид на това, че Договорът за гаранция, подписан между Заемодател, Заемател
и Гарант обезпечава сключеният договор за заем № ****. между Заемодателя и
Заемателите.
Ето защо, искът по делото се явява неправилно заведен
от Гаранта „Лайт кредит консулт” ЕООД против длъжниците К.Б. и С.Й. по Договора
за паричен заем. Самият кредитор „Лайт кредит“ ООД, в качеството му на
заемодател, не е отправил иск срещу длъжниците за заплащане на неплатената
сума. Нещо повече, липсват данни не само да е предявяван иск, но и изобщо да е отправяна дори и писмена покана
от кредитора към длъжниците в тази насока за плащане на дълга.
Горното обстоятелство е установено по повод на
възражението на ответник С.Й. в отговора на исковата молба по т. 3, което съдът
възприема за основателно с оглед на което и намира, че предявените искове следва
да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Не е необходимо да бъдат разглеждани останалите
възражения на ответника за недействителност на договора за гаранция предвид
обстоятелството, че не е спазена процедурата по поредността на завеждането на
претенциите от страна на заемодателя към гаранта, а от там и настоящия иск е
преждевременно заведен.
Горните изводи се възприемат изцяло от Окръжен съд –
Пловдив по гр.д. № 2044/2019г. и гр.д. № 219/2020г. като настоящата инстанция
също ги споделя.
Предвид изхода на спора по делото в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1,
ет.2 с ***** против К.Р.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** и С.Й.А. с ЕГН **********
с адрес: *** искове признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумите
за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
7607/23.08.2019г. по ч.гр.д. № 13658/2019г. по описа на РС – Пловдив както
следва: сумата от 1603,39лв. – главница, дължима по Договор за заем ****.,
сключен с „Лайт кредит“ ООД, с краен срок на погасяване 12.09.2018 г., като по
силата на договор за гаранция, сключен на 12.12.2017 г.,в качеството на гарант
дружеството – заявител изплатило на кредитора процесната невърната част от
заема в размер на 1603,39лв. на 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на суматакато
неоснователни и недоказани;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.