№ 3509
гр. В., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил М.
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело №
20223110105710 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск
от Е. К. Х., ЕГН ********** от гр. В., ул. О. №11 срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. Д.Н.
№28, ет.2, ап.40-46 за прогласяване нищожността на договор за предоставяне
на поръчителство № 3960630/26.10.2020г., на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД
евентуално на осн. чл. 143, ал.1ЗЗП вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцата и кредитора
„И.А.М.“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за паричен заем №3960630/26.10.2020г. за сумата от 1500 лева.Във
връзка със сключване на договора за паричен заем ищцата е сключила и
процесния договор за предоставяне на поръчителство, по който се е
задължила да заплати сумата от 895,73 лева, платима разсрочено на вноски от
по 52,69 лева.Твърди, че при сключване на този договор се нарушава
принципа на добрите нрави, като се достига до значителна не еквивалентност
на насрещните престации.Дължимата сума по договор от 895,73 лева
съставлява приблизително 70% от стойността на задължението по договора за
паричен заем. Отделно от изложеното счита, че договора е нищожен и поради
това, че не отговоря на изискванията на чл. 143 ЗЗП за добросъвестност и
1
справедливост, като води до неравновесие в правата на страните.Нарушена е
разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, доколкото на потребителя е
невъзможно да осъществи преценка икономическите последици при
сключване на атакуваната сделка. В евентуалност излага, че договора е
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК доколкото сумата претендирана по атакувания
договор представляваща възнаграждение за гарант не е включена в ГПР и
ГЛП по договора за паричен заем. При твърдения, че е налице обвързаност
между кредитора на ищцата по договора за паричен заем и ответното
търговско дружество, счита че сумата предмет на атакувания договор ще бъде
разпредЕ. под формата на печалба на първия. При тези съображения намира,
че договорът за предоставяне на поръчителство реално не обезпечава
договора за кредит, а с него единствено се цели оскъпяване на последния.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Излагат се възражения, като се посочва, че предмета на дейност на ответника
съобразно неговата регистрация по действащото законодателство включва
възможността за предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си
качество на търговец на ответника се дължи и съответното уговорено
възнаграждение по всяка сключена гаранционна сделка, която има за предмет
гарантиране изпълнението на парични задължения от страна на потребител,
които за възникнали по договори за паричен заем. Намира твърденията
изложените в исковата молба за нищожност на договора за неоснователни,
като изтъква предвидената в закона договорна свобода на страните по
сделката. Със сключване на процесния договор, ответникът поема
задължението за носи солидарна отговорност за цялото вземане на кредитора
по договора за паричен заем, наред с длъжника по него. Възнаграждението на
гаранта било извършено след преценка на риска, като ищцата е могла да не
сключва договора, ако е считала това възнаграждение за завишено. Сочи се,
че заемодателят добросъвестно е предоставил възможност на избор на
заемополучателя обезпечаване на заема и с други възможни обезпечения,
което не е сторено.Счита за неприложима разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 и
чл. 19, ал.4 ЗПК доколкото процесния договор не представлява такъв по
потребителски кредит, по отношение на който приложение намира посочения
от ищеца правен ред.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
2
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за паричен заем №3960630/26.10.2020г.,
по силата на който кредиторът „И.А.М.“ АД е предоставил на
кредитополучателя - ищцата Х. сумата от 1500 лева, като е уговорено, че
заетата сума следва да бъде погасена за срок от 34 седмици. Уговорените са
17 погасителни вноски, като е уговорен и падежа на всяка една от тях.
Уговорен е ГПР от 35 %, като общата сума, която кредитополучателя се е
задължил да възстанови на кредитора възлиза на 1688,27 лева.
Представен е договор за поръчителство № 3960630/26.10.2020г. сключен
между ответното дрежество „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на поръчител и
ищцата в качеството й на потребител, по силата на който договор,
потребителят възлага, а поръчителя се задължава да сключи договор за
поръчителство с кредитора „И.А.М.“ АД, по повод възникнали съгласно
договор за паричен заем задължения в размер на 1500 лева. В разпоредбата
на чл. 3 от договора е уговорено, че потребителя по договора дължи на
поръчителя възнаграждение в размер на 895,73 лева, което възнаграждение е
разсрочено на 17 бр. погасителни вноски от по 52,69 лева.
Представен по делото е погасителен план към договор
№3960630/26.10.2020г., в който е посочен падежа на всяка една отделна
погасителна вноска от общо 17 на брой, както и отделните компоненти, от
които тя се състои – главница, лихва, размер на възнаграждение за
поръчителство или общо 152 лева за всяка една вноска.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
В решение №88/22.06.2010г., постановено по т.дело № 911/2009г. на
ВКС, ТО се приема разбирането, че в разпоредбата на чл. 26, ал.1, пр.3-то
ЗЗД не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици
с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи
за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
3
гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищцата в качеството й на кредитополучател и кредитора „И.А.М.“ АД
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
заем, по силата на което кредитора е предоставил в заем на ищцата сумата от
1500 лева при нейно насрещно задължение да върне сумата за срок от 34
седмици, като е осъществено и разсрочване на това задължение на 17 броя
погасителни вноски. Уговорена е договорна лихва, като общия размер на
дължимото по този договор за паричен заем, което ищцата се е задължила да
върне на кредитора възлиза на 1688,27 лева.
С договор за предоставяне на поръчителство, който е сключен на същата
дата, на която е сключен и горепосочения договор за паричен заем, ответното
търговско дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с
кредитора на ищцата, като по този начин поеме солидарната отговорност,
наред с ищцата за задължението й, което произтича от договора за паричен
заем.За това си задължение в полза на поръчителя, страните са уговорили
възнаграждение, което му се дължи в размер на 895,73 лева. Задължението е
разсрочено, като видно от погасителния план представен по делото, същото
следва да бъде заплатено на 17 бр. погасителни вноски от по 52,69 лева.
Възнаграждението по договора за поръчителство съобразно изготвения
погасителен план е част от компонентите, които оформят размера на
съответно дължимата на падеж погасителна вноска от общо 152 лева.
Сключването на договора за поръчителство е предвидено като условие
за сключване на договора за кредит, съответно – за усвояване на сумата по
него. Този извод съдът прави от клаузата на чл.4, т.3 от договора за паричен
заем. Макар и уговорена алтернативно на останалите посочени в т.1 и т.2
клаузи, уговорката задължава кредитополучателя да предостави обезпечение,
като сключи договор з одобрено дружество – поръчител, което да предостави
гаранция по вземането. Независимо от това, че в договора е уговорен срок от
три дни, в който кредитополучателя има възможност да представи едно от
посочените обезпечения, то обстоятелството, че на същия е принуден да
сключи договор за поръчителство с ответника може да бъде изведено от
съдържанието на самия договор за поръчителство, който е с дата съвпадаща с
4
тази на договора за паричен заем. Отделно от това уговореното
възнаграждение (от по 52,69 лева) по този договор е залегнало, като част от
съставните компоненти на размера на погасителната вноска още при
изготвяне на погасителния план. При тези съображения съдът намира, че
правото на избор на кредитополучателя по см. на чл.4 , т.1и т.2 от договора за
паричен заем е предвидено единствено формално, като в действителност
последният е бил задължен да сключи процесния договор за поръчителство с
ответника при посочените в него условия. При така приетото от фактическа
страна, съдът намира, че към момента на възникване на облигационното
правоотношение, кредиторът не е изпълнил задължението си реално да
извърши преценка за възможността на кредитополучателя да върне сумата,
която му е предоставен в заем. Това неизпълнение на задълженията от страна
на кредитора от своя страна е в разрез с императивната разпоредба на чл. 16
ЗПК, която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит. По съществото си
договорната клауза, с която се уговаря задължение на кредитополучателя да
осигури избрано от кредитора обезпечение, прехвърля върху длъжника риска
от неизпълнение от страна на кредитора на задължението му за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника.
Като не е изпълнил задължението си да осъществи дейност по преценка
на кредитоспособността на кредитополучателя, кредиторът е вменил в негово
задължение да сключи договор за поръчителство, при това с дружество, което
предварително е одобрено от него. Изложеното налага извода, че
потребителят не е имал възможност да прецени, кое ще бъде това дружество –
поръчител, а същото следва да му бъде посочено императивно от кредитора.
При липсата на възможност да реализира право на избор от една страна,
съответно неизпълнение на задълженията си по чл. 16 ЗПК от страна на
кредитора, следва да бъде направен извод, че крайният ефект, който цели
сключването на процесния договор за поръчителство не е да обезпечи
вземанията на кредитора по договора за паричен заем, а да му осигури
получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде
върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за
максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). В
договора за поръчителство е предвидено възнаграждение, което в случая
възлиза на 895,73 лева, същото разсрочено на брой погасителни вноски, които
5
отговорят на броя по основното задължение за връщане на заетата сума под
форма на главница. Последната възлиза на 1500 лева. Отношението на
размера на уговореното възнаграждение към размера на главницата в
настоящата хипотеза възлиза на приблизително 60 %, при което се допуска
превишаване на максималния допустим от закона ГПР, което е недопустимо.
Така уговореното възнаграждение от 895,73 лева се дължи от потребителя без
да се отчита това дали същия осъществява изпълнение на задължението си да
погасява на падеж уговорените погасителни вноски или не. Възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството ответник,
което има определен размер без да се отчита, дали ищцата изпълнява
задължението добросъвестно или е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения по договора за кредит, представлява уговорка, която
нарушава добрите нрави, тъй като се достига до значително увеличение на
общия размер на задължението, в ущърб на икономически по-слабата страна.
Уговорката е в разрез с принципите на справедливостта, като същата в крайна
сметка цели именно несправедливо облагодетелстване за сметка на
кредитополучателя.
Обстоятелството, че възнаграждението по процесния договор за
поръчителство се дължи независимо от това дали кредитополучателя
изпълнява или не своите задължения, за които ответникът гарантира, води до
нееквивалентност на престациите, което от своя страна поражда накърняване
на добрите нрави и обосновава извод за нищожност на сключения договор за
поръчителство. Сключеният договор за поръчителство е в разрез с добрите
нрави, поради което е нищожен. Договорът нарушава императивни правила
на ЗПК и ЗЗП, поради което същия е недействителен и по него не се дължи
плащане.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски, като възнаграждението за
процесуално представителство в хипотезата чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, която
хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
роднини, близки друг юрист. Съгласно възприетата съдебна практика
(определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и
определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС) липсата
на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато
оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на
6
искането за присъждане на възнаграждение. В случая в представения договор
уговорка за размера на възнаграждението липсва. С оглед на това размера на
възнаграждението на процесуална защита следва да се определи съобразно
минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като се вземе в предвид цената на иска и сложността на
спора. В случай предмет на иска е облигационен спор с цена на иска под 1000
лева, като от друга страна производството по делото не се отличава с висока
правна и фактическа трудност. Същото приключи в едно съдебно заседание, в
което се осъществиха всички процесуални действия по събиране на
доказателствата. При изложените съображения следва да бъде определено
минимално възнаграждение за процесуално представителство от 300 лева.
При изложените мотиви в полза на ищеца се дължат разноски в размер
на 50 лева представляващи заплатена по делото ДТ, а ответникът следва да
заплати на адв. Д. М. възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ответника в размер на 300 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Е. К. Х., ЕГН
********** от гр. В., ул. О. №11 и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. Д.Н. №28, ет.2, ап.40-46,
че сключения между Е. К. Х., ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* договор за предоставяне на поръчителство №
3960630/26.10.2020г., е нищожен поради противоречието му с добрите нрави,
на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. Д.Н. №28, ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ на Е.
К. Х., ЕГН ********** от гр. В., ул. О. №11 сумата от 50 (петдесет) лева
съдебно – деловодни разноски по предявения главен иск, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. Д.Н. №28, ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив,
бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б сумата от 300 (триста) лева определено
от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството
по гр. дело № 5710/2022г. на ВРС предоставено в полза на ищцата Е. К. Х.,
7
ЕГН ********** от гр. В., ул. О. №11, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8