Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13. 07. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 15416
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 208433 от 03.09.2019
г. по гр.д.№ 45141 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 69-ти състав се :ОТХВЪРЛЯТ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А. М., искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,че В.А. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 587,40 лв.,
представляваща цена на доставена енергия за абонатен №186023 за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 11.10.2016г. до
погасяването, както и сумата от 8,07 лв., представляваща лихва за забава в
плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 18.08.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №56852/2016г. по описа на СРС,
69-ти състав.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС, срещу така
постановеното съдебно решение.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното
решение, като се сочи, че неправилно СРС бил приел, че претендираните суми са
изплатени изцяло като се позовава на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. От последната се установявало, че преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК са платени част от задълженията. След завеждане на производството
била платена още сумата в размер на 265 лв. С оглед на тези плащания вещото
лице било посочило, че е останало задължение в размер на 322,40 лв.-главница,
както и 8 лв. мораторна лихва. Вещото лице било посочило, че към 17.05.2019 г.
нямало данни за други плащания. С молба от 29.05.2019 г. ответника бил
представил платежни нареждания за извършени плащания в общ размер на 210 лв.,
които не били отразени в експертизата. Така оставали задължения в размер на
112,40 лв.-главница, 8 лв.-мораторна лихва и 135,84 лв.-законна лихва, както и
присъдените разноски.
Иска се от съда да отмени решението в
обжалваната му част и да уважи така предявеният иск като признае за установено,
че ответницата дължи сумите, както следва: 112,40 лв.-главница, 8 лв.-мораторна
лихва и 135,84 лв.-законна лихва, както и присъдените разноски. Претендира
направените разноски.
По въззивната жалба не е постъпил
отговор от ответника през СРС - В.А. М..
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД
не изразява становище.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 10. 09.2019 г., а въззивната
жалба е подадена на 20.09.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва,
СРС е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 10.02.2017 г. по
ч.гр.д.№ 56852 по описа за 2016 г. на СРС, 69 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът В.А.М. е уведомена на 27.03.2017 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подала
на 31.03.2017 г.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 12. 06.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 05.07.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че съгласно заключението на СТЕ ответницата дължи въз основа на изравнителните
сметки сумата в размер на 916,01 лв.
Според заключението на СЧЕ ответницата била заплатила задължения в размер на
787,59 лв., от които сумата в размер на 522,56 лв. преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и сумата в размер на 265 лв. след заявлението.От
представените с молбата от 29.05.2019 г. платежни нареждания с дати на
съставяне 29.11.2017 г., 27.04.2018 г., 30.05.2018 г., 29.06.2018 г.,
31.07.2018 г., 04.09.2018 г., 28.02.2019 г., 28.03.2019 г. и 24.04.2019 г.,
които платежни нареждания СРС е констатирал, че не са отразени в заключението
на СЧЕ, ответницата била заплатила сумата в общ размер на 210 лв. или общо заплатената сума възлизала в размер на
997,59 лв. Като е приложил правилото на чл.235 ГПК съдът е достигнал до
извода, че вземанията на ищеца за главница и лихва за забава са изцяло погасени
в хода на процеса и затова исковете са отхвърлени. Затова и възражението за
погасяване по давност не е било разгледано.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е издадена за сумата в размер на 587, 40 лв.- стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г.; лихва за забава в размер на 8,07 лв. за периода 15.09.2014 г. до
18.08.2016 г. и разноски по делото –
75 лв. , от които държавна такса в
размер на 25 лв. и 50 лв.-юриск.възнаграждение. Това са и сумите, които са
предявени за установяване по реда на чл.422 ГПК.
Доколкото исковото производство е
проекция на заповедното, то на установяване подлежат същите суми и на същото
основание, за които е била издадена заповедта. Видно от исковата молба
предявени са за установяване именно вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от заключението на СЧЕ, с.3 от същото, ответницата е заплатила до
подаване на заявлението сумата в размер на 522,59 лв., от които 328, 61
лв.-главница и лихва за забава в размер на 193,98 лв. След заявлението е
платена сумата в размер на 265 лв.- главница или, както е приел и СРС от ответницата са заплатени суми в общ
размер на 787, 59 лв./при предявени
за установяване в общ размер от 595,47 лв.- главница плюс лихва за забава/.
По отношение представените с
молбата от 29.05.2019 г. СРС е извършил сравнение с платежните нареждания,
описани в таблицата на с.2 и 3 от заключението, и е констатирал, че тези на
обща стойност от 210 лв. не са отразени в СЧЕ; същото се констатира и от настоящата
инстанция. Видно от платежните документи изрично е посочено кое задължение и за
кой период се погасява чрез плащане.
Видно от отразеното в съдебния
протокол за о.с.з. на 13.05.2019 г. /л.99 по делото пред СРС/ платежните
документи не са били оспорени от пълномощника на ищеца /въззивник пред
настоящата инстанция/.
Или при издадена заповед за
изпълнение за сума в общ размер от 670,47
лв./с включени разноски/, ответницата е заплатила на ищеца 997,59 лв.
При това положение въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
първоинстанционното решение не търпи промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата нито претендира разноски, нито е правила такива поради което не й се
присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 208433 от 03.09.2019 г. по гр.д.№ 45141 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 69-ти
състав, изцяло.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: