М О Т И В И

 

 

 

към присъда №129 от 22.05.2013г.

 по НОХД № 4957 по описа на БРС за 2012 год.

 

 

 

 

   Съдебното производство по делото е образувано  по повод внесения  обвинителен акт на Районна прокуратура –Бургас против П.И.И. с обвинение в това,  че

1.В условията на продължавано престъпление, в периода м.септември 2007г. - м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на пети „б” клас, съответно на шести „б” клас в СОУ *** и Н.А.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „а” клас, съответно на седми „а” клас в СОУ  ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да съставят официални документи, М. - дневник на пети „б” клас за учебната 2007-2008г. и дневник на шести „б” за учебната 2008-2009г., и М. - дневник на шести „а” клас за учебната 2007-2008г. и дневник на седми „а” за учебната 2008-2009г., в който удостоверили неверни обстоятелства относно общите сведения за учениците, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, както следва:

- на неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на пети „б” клас в СОУ. ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документи - дневник на пети „б” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в пети „б” клас в СОУ ***;

- На неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Н.А.М., ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документ - дневник на шести „а” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в шести „а” клас на СОУ

- На неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „б” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документ - дневник на шести „б” клас за учебната 2008-2009г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2008-2009г. е ученичка в шести „б” клас в СОУ

- На неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Н.А.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на седми „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документ - дневник на седми „а” клас за учебната 2008-2009 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2008-2009 г. е ученичка в седми „а” клас на СОУ *** - престъпление по чл.  311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

2. В условията на реална съвкупност с деянието по т. 1, на неустановена дата в периода м.септември-м.октомври 2007г., включително, в гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице - директор на Средно общообразователно училище в кръга на службата си съставил официален документ - Списък-образец №1 на СОУ за учебната 2007-2008 г., в който удостоверил неверни обстоятелства относно броя на учениците, обучаващи се в училището, с цел да бъде използван този документ пред началника на РИО на МОН-гр.Бургас като доказателство за тия обстоятелства, а именно в Раздел 1 /лист 2.2./ били записани, както следва:

                   - като обучаващи се в шести „а” клас – 19 /деветнадесет/ ученика, от които 8 /осем/ момичета, вместо действителните 18 /осемнадесет/ ученика, от които 7 /седем/ момичета,

                   - като обучаващи се в пети „б” клас – 17 /седемнадесет/ ученика, от които 6 /шест/ момичета, вместо действителните 16 /шестнадесет/ ученика, от които 5 /пет/ момичета,

- като общ брой на обучаващите се в училището - 640 /шестстотин и четирдесет/ ученика, от които 356 /триста петдесет и шест/ момичета, вместо действителните 638 /шестстотин тридесет и осем/ ученика, от които 354 /триста петдесет и четири/ момичета - престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 23, ал..1 от НК .

Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за  осъдителна присъда. Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три години. На основание чл.37 т.6 от НК предлага да бъде лишен от правото да упражнява длъжността „директор” за същия срок. Не ангажира нови доказателства.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Не признава вината си. Лично и чрез защитника си моли за постановяване на оправдателна присъда. Ангажира нови доказателства.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното :

 

Подсъдимият П.И.И. е роден на *** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, директор на СОУ ***, неосъждан, с ЕГН **********.

С трудов договор № РД-12-2190/13.07.1998г. подсъдимият П.И.И. е бил назначен на длъжността „Директор” на Средно общообразователно училище ***, която изпълнява и до приключване на настоящото дело. Съгласно длъжностната си характеристика, същият е бил длъжен  като орган за управление на училището да организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност; да представя за съгласуване в Регионалния инспекторат по образование сведение за организирането на дейността в училището /Списък-образец №1/; да разпределя учениците по паралелки и определя със заповед класните ръководители; да разпределя , координира и контролира дейността на помощник-директорите, учителите, възпитателите и непедагогическия персонал; отговаря за правилното водене и съхраняване на училищната и учебна документация.

С трудов договор №7/15.09.1998г. свидетелката Ц.П.М. е била назначена на длъжността „Учител” в Средно общообразователно училище, която изпълнява и до момента. Съгласно длъжностната си характеристика, наред с другите си задължения, същата е била длъжна да познава и води установената училищна документация, свързана с дейността й. През учебната 2007г./2008г. свидетелката М. е била класен ръководител на Пети „б” клас, съответно през учебната 2008г./2009г. на Шести „б” клас.

С трудов договор № 3 /01.09.2001г. свидетелката Н.А.М. е била назначена на длъжността „Учител” в Средно общообразователно училище която изпълнявала до м.октомври 2009г. Съгласно длъжностната си характеристика, наред с другите си задължения,същата е била длъжна да познава и води установената училищна документация, свързана с дейността й. През учебната 2007г./2008г. свидетелката М. е била класен ръководител на Шести „а” клас, съответно през учебната 2008г./2009г. на Седми „а” клас.

В качеството си на класни ръководител и учители свидетелките М. и М. следвало да водят дневниците за V-XII /XIII/ клас, съответстващо на класа, на който им е било възложено да бъдат класни ръководители. Свидетелката М. е следвало да вписва данните за учениците за шести «а»клас за учебната 2007-2008г. и за седми „а” клас за учебната 2008-2009г. в СОУ Свидетелката М. е следвало да вписва данните за учениците за пети «б» клас за учебната 2007-2008г. и за шести „б” клас за учебната 2008-2009г. в СОУ Класните ръководители съставяли дневниците на базата на данните от предходни години за учениците, учили в съответния клас и преминали в следващия, за които не е издадено удостоверение за напускане. В началото на учебната година на 15.09. класните ръководители проверявали кои от учениците са дошли на първия учебен ден. За отсъстващите ученици, които подлежат на задължително обучение се свързвали с родителите им за изясняване на причините, поради които не се е явил ученика. Свидетелката М. установила, че децата които следва да запише за учебната 2007-2008г. са малко и започнала да ги издирва. Разбрала, че С. е заминала с родителите си за Америка, намерила телефона на баба й и се опитала да се свърже, но никой не й отговорил. След това разговаряла с подсъдимия, тъй като не знаела С. в България ли е и дали ще се връща в училището. Подсъдимият й казал да я впише в списъка, тъй  като не е взела удостоверение за напускане на училището и някой казал, че ще се върне. В подкрепа на казаното свидетелката М. пояснява, че когато детето официално не е отписано, продължава да се води, че е в това училище, както и че по този начин е запазила двете паралелки.

Свидетелката М. също в началото на учебната година разбрала, че ученичката е заминала в Америка, но решила да я запише в дневника, за да се получи паралелката и  защото останала с впечатление, че ще се връщат. Разговаряла с подсъдимия, като му казала, че не се е явила на 15.09., но може да се върне през годината и той се съгласил списъка да остане с ученичката Паунова.   

По сходен начин протекъл разговора между подсъдимия и свидетелките М. и М. и в началото на следващата учебна година, като независимо че не са вписали ученичките и С. в главната книга на СОУ като преминали съответния клас отново ги вписали в дневниците.

В Книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на СОУ  . *** през учебната 2001-2002г. под № 35 на стр. 40 е вписана ученичката, ЕГН: **********, когато същата е постъпила като ученичка в първи клас в училището, като всяка учебна година е нанасян поредният й клас. а е била редовна ученичка до завършването на пети клас през учебната 2006-2007г. На 23.08.2007г. същата заедно с родителите си напуснала Република България и се установили да живеят в чужбина. Ученичката С., ЕГН: ********** е вписана под №50 на стр.55 в Книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на СОУ *** през учебната 2006-2007г., когато същата е постъпила като ученичка в четвърти клас в училището. На 30.04.2007г. същата заедно с родителите си напуснала Република България и се установили да живеят в гр.Монреал, Канада, като повече не се е завръщала в страната ни. При напускането на училището  и двете ученички не са поискали удостоверение за отписване.

Документираните в двата дневника неверни обстоятелства, а именно, че Паунова и С. са ученички, съответно в шести „а” и в пети „б” клас, били възпроизведени и в изготвения от подсъдимия П.И., в качеството му на директор на СОУ ***, Списък-образец №1 на същото учебно заведение за учебната 2007-2008г. Така, съставяйки на неустановена дата в периода м.септември-м.октомври 2007г., включително, посочения официален документ подсъдимият И. удостоверил неверни обстоятелства относно броя на учениците, обучаващи се в училището, включвайки в тази бройка Паунова и С.. Подсъдимият И. отразил в Раздел 1 /лист 2.2. на същия документ, че обучаващи се в шести „а” клас са 19 /деветнадесет/ ученика, от които 8 /осем/ момичета, вместо действителните 18 /осемнадесет/ ученика, от които 7 /седем/ момичета . Също така за обучаващи се в пети „б” клас записал 17 /седемнадесет/ ученика,от които 6 /шест/ момичета, вместо действителните 16 /шестнадесет/ ученика, от които 5 /пет/ момичета . Като общ брой на обучаващите се в училището записал - 640 /шестстотин и четиридесет/ ученика, от които 356 /триста петдесет и шест/ момичета, вместо действителните 638 /шестстотин тридесет и осем/ученика, от които 354 /триста петдесет и четири/ момичета. Посоченият документ се съставял по данни от класните ръководители  от свидетелката П., след което го  предоставяла за подпис на подсъдимия.

Изготвеният документ, удостоверяващ горепосочените неверни обстоятелства, подписан лично от обвиняемия и подпечатан с печата на училището, бил представен на началника на Регионален инспекторат по образованието /РИО/ на Министерство на образованието и науката- гр.Бургас.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото доказателствени материали : обясненията на подсъдимия И. ( частично ), протоколите за разпит на свидетелите Н.А.М., Ц.П.М., Я.С.С., С.К.Л., И.А.Г., Е.И.Х. – Николова, Т.Г.Б., Я.Ж.П., И.С.М., В.Д.П.,Г.М., Ю.Г.К., И.И.К., С.П.Б., З.Г.Д., И.С.М., заключенията на вещите лица по назначените съдебно счетоводна, графическа експертизи, както и от писмените доказателства по ДП № 385/2009 г. по описа на ОД на МВР – Бургас- приложените дневници за шести „а”  и пети „б” за 2007г.-2008г. и за седми „а” и шести „б” за 2008г.-2009г., главната книга за посочените години /извлечение/, книгата за подлежащите на задължително обучение деца, родени приз 1990г., 1991г., 1992г., 1993г., 1994г.,1995г., 1996г., 1997г., 1998г., 1999г., Образец 1 за 2007г.-2008г. и Образец 1 за 2008г.-2009г. , трудов договор № РД-12-2190/13.07.1998г., трудов договор №7/15.09.1998г. , трудов договор № 3 /01.09.2001г., длъжностни характеристики за длъжността «учител» и «директор», както и други писмени доказателства, имащи отношение към предмата на доказване.

Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято достоверност следва да се провери с оглед на събраните по делото доказателства.

 Неподкрепено с доказателства е твърдението на подсъдимия, че в началото на учебната 2007г.- 2008г. същият не е знаел за отстъствието на  ученичките С.. Видно от показанията на свидетелките М. и М. и двете са информирали подсъдимия за отсъствието на посочените ученички, поради което съдът приема, че в тази част обясненията на подсъдимия не са достоверни. От останалата част на обясненията на подсъдимия могат да се направят няколко извода, а именно че същият не е бил мотивиран да подбужда свидетелките М. и М. за извършване на документното престъпление, тъй като броят на учениците е бил достатъчен, за да съществуват две паралелки за съответните класове. Напрежението в училището през процесния период е било голямо, предвид учителската стачка в началото на учебната 2007-2008г., предстоящи съкращения, продължаващо намаляване на броя на учениците, поради демографски и други причини свързани с промени, касаещи образованието. Подсъдимият в подкрепа на тезата си, че не е имало нужда допълнително да се вписват двете ученички се позовава на чл. 5 ал.1 т.2 от Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена (Загл.- ДВ, бр. 27 от 2008 г.), съгласно който при недостатъчен брой ученици за образуване на паралелките в V клас на общообразователните училища паралелките се формират две паралелки - при минимален брой 17 ученици във всяка от тях. Видно от приложените по делото дневници за съответните години броят на вписаните в тях ученици е над 17 и без посочените ученички, поради което тази теза на подсъдимия е подкрепена с доказателства.

 Показанията на свиделката Х. в известна степен не съответстват на събраните писмени доказателства относно обстоятелството, че двете ученички са вписани в главната книга, като завършили съответния клас. Видно от главната книга, двете ученички не са посочени като завършили съответните класове. Свидетелката сочи, че от колегите си знае, че им е наредено да впишат ученичките в дневниците, като предполага, че нареждането е от директора. В същото време колегите й са посочили, че това се налага по причина, че ако децата не присъстват  в дневниците ще има съкращения. Според същата свидетелка директора и колегите й са били на едно мнение относно вписването на неявяващи се ученици, като тя не посочва кой кого е мотивирал, за да бъде извършено това действие. От показанията на свидетелката Б. се установява, че за ученичките не е издавано удостоверение за преместване и тя ги е вписала в книгата на подлежащите на задължително обучение до 16 години, като е взела информация от дневниците за съответните класове.  Свидетелката П. обяснява механизма на изготвянето на Списък-Образец 1. Информацията относно броя на учениците е получавала от класните ръководители, след което ги е вписвала в посочената форма, разпечатвала я и я предавала за подпис на директора.

Свидетелката Д. и към датата на деянието и към съдебното заседание е помощник директор в СОУ, като разпита и се наложи за оценка достоверността на показанията на свидетелката М., която посочва, че е имало разговор в заместник-директорската стая, на който присъствали И. и Д., както и че не са обсъждани отсъствията на ученичките на педагогическите съвети.  Свидетелката Д. отрича да е присъствала на разговор между свидетелката М. и подсъдимия относно отсъствието на ученик. Прави впечатление, че и в показанията на останалите свидетели- учители в училище се сочи, че на педагогическите съвети не са обсъждани отсъствията на ученичките.  

Свидетелят М. сочи, че през този период не се е занимавал с учебно-възпитателната работа, а с административно- стопанската. Не е присъствал на обсъждане с Ц.М. относно ученичката С., както и не му е известно дали ученичката е била вписана в дневниците, тъй като не се занимавал с посочената документация.

При преценка достоверността на показанията на свидетелите Ц.М. и Н.М.  следва да се отчете обстоятелството, че първоначално досъдебното производство е образувано и срещу посочените лица за това, че Ц.М. на неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, като извършител, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на пети „б” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, съставила официален документ - дневник на пети „б” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в пети „б” клас в СОУ „ *** и на неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, като извършител, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „б” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, съставила официален документ - дневник на шести „б” клас за учебната 2008-2009г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2008-2009г. е ученичка в шести „б” клас в СОУ *** –престъпление по чл.311 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.26 от НК и за свидетелката Н.А.М. за това че на неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, като извършител, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, съставила официален документ - дневник на шести „а” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в шести „а” клас на СОУ. *** и на неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, като извършител, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на седми „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, съставила официален документ - дневник на седми „а” клас за учебната 2008-2009 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2008-2009 г. е ученичка в седми „а” клас на СОУ „ *** - престъпление по чл.311 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.26 от НК. С постановление от 02.06.2011г. производството по делото по отношение на двете свидетелки е прекратено, поради изтичане на преследвателната давност за престъплението по чл.311 ал.2 от НК.

Свидетелките имат частични спомени за срещите с подсъдимия, но и двете са категорични относно обстоятелството, че са съобщили за отсъствието на двете ученички, но не са казали , че са в чужбина. В същото време са очаквали да се върнат в учебното заведение, за двете ученички не е било издавано удостоверение за напускане учебното заведение и са подлежали на задължително обучение. Посочените обстоятелства са ги мотивирали да впишат ученичките в дневниците за съответните класове. Показанията на двете свидетелки са единствените, които дават информация за разговорите между тях и подсъдимия. След преценката им отнесена към останалите доказателства съдът ги приема за достоверни.  

Показанията на свидетелите М., П., ,К., Б. не допринасят за установяване на обстоятелства пряко свързани с предмета на доказване по делото. Същите обясняват по принцип, че когато отстъства определен ученик му пишат отсъствие и на неприсъстващи ученици не са оформяли оценки.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Съдът счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.  311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода м.септември 2007г. - м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на пети „б” клас, съответно на шести „б” клас в СОУ *** и Н.А.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „а” клас, съответно на седми „а” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да съставят официални документи, М. - дневник на пети „б” клас за учебната 2007-2008г. и дневник на шести „б” за учебната 2008-2009г., и М. - дневник на шести „а” клас за учебната 2007-2008г. и дневник на седми „а” за учебната 2008-2009г., в който удостоверили неверни обстоятелства относно общите сведения за учениците, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, както следва:

- на неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на пети „б” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документи - дневник на пети „б” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в пети „б” клас в СОУ „И. ***;

- На неустановена дата през м.септември 2007г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Н.А.М., ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документи - дневник на шести „а” клас за учебната 2007-2008г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2007-2008 г. е ученичка в шести „а” клас на СОУ „И. ***;

- На неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Ц.П.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на шести „б” клас в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документи - дневник на шести „б” клас за учебната 2008-2009г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че С., ЕГН: **********, през учебната 2008-2009г. е ученичка в шести „б” клас в СОУ ***;

- На неустановена дата през м.септември 2008г., в гр.Бургас, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Н.А.М., ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - учител и класен ръководител на седми „а” клас, в СОУ ***, в кръга на службата си, в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба №4 за документите за системата на народната просвета, да състави официален документи - дневник на седми „а” клас за учебната 2008-2009 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че, ЕГН: **********, през учебната 2008-2009 г. е ученичка в седми „а” клас на СОУ ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.  311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съгласно чл.27,ал.3 от Наредба №4/2003г. за документите за системата на народната просвета, издадена от Министерството на образованието и науката, в сила от 08.05.2003г. класният ръководител и всеки учител, който преподава следва да води дневник за V-XII /XIII/ клас. Посоченият документ представлява книга, в която се вписва информацията за учебно-възпитателния процес в една паралелка за една /съответната/ учебна година. Сред задължителните реквизити на документа, които следва да се попълват от класния ръководител, са страниците с общите сведения за учениците в съответната паралелка - трите имена, ЕГН, домашен адрес и телефон, имената на единия от родителите на ученика, адрес, телефон за връзка и др. Свидетелките М. и М. са били класни ръководители и съответно задължени да водят дневниците. Свидетелката М. е следвало да вписва данните за учениците за шести «а»клас за учебната 2007-2008г. и за седми „а” клас за учебната 2008-2009г. в СОУ Свидетелката М. е следвало да вписва данните за учениците за пети «б» клас за учебната 2007-2008г. и за шести „б” клас за учебната 2008-2009г. в СОУ.

Повдигнатото обвинение е за формата на съучастие- подбудителство. При тази форма е необходимо упражненото въздействие от страна на подбудителя да е решаващият мотив, който е предизвикал у свидетелките Ц.М. и Н.М. решението за умишлено извършване на престъплението, към което са били насочвани, както и те самите да не са имали никакво намерение и мотиви преди началото на склоняването да го сторят. В хода на производството не се установи по какъв начин подсъдимият е въздействал на свидетелките Ц.М. и Н.М., така че именно в резултат на неговото конкретно поведение, убеждение те да са решили да извършат престъплението. Прави впечатление, че и двете свидетелки са имали достатъчно мотиви, в голяма степен изведени от случилото се от предходни години –сливане на паралелки, намален брой на учениците, което води до съкращаване на учители, за да не се нуждаят от убеждаване, което да е решаващо за извършването на престъплението.

Свидетелката М. посочва, че не е обяснявала на подсъдимия, че се е намирала извън страната, попитала го какво да правят, коментирали че я няма към 15.09., но може да се върне и да остане в класа и тогава подсъдимия е отговорил, че списъка в дневника остава с тази ученичка. В същото време посочва, че мотивът й да я впише в дневника е, че подлежи на задължително обучение, както и че смятала че ще се върне в България. Освен това свидетелката М. обяснява мотива си за вписването на в дневника, а това е изключително тежката ситуация в паралелката повече от година, тъй като по време на пети клас паралелките са били слети и работата в часовете била изключително трудна, което наложило да напуснат деца. Свидетелката М. посочва, че не е вписала ученичката по свое желание, след което уточнява, че вписването е продиктувано от необходимост, тъй като в противен случай би се наложило сливане на двете паралелки, което означава част от учениците да се преместят в друго училище, да се намали броя на учениците, както и в слети паралелки броят на учениците е голям и работата невъзможна от педагогическа гледна точка. Няма данни подъдимият да е използвал положението на служебна зависимост спрямо свидетелките М. и М., за да ги мотивира да извършат пресъпление по чл.311 от НК, още повече че остават неясни мотивите на подсъдимия да извърши това престъпление, след като броят на учениците в съответните паралелки са били достатъчни и без ученичките С. и /видно от приложените дневници/.

Същата е била ситуацията и през следващата учебна година. Класната ръководителка М., въпреки че не е вписала ученичката в главната книга като завършила шести клас, отново е предприела действия по вписването й в дневника за седми клас, за което си поведение излага същите причини, както и че ученичката не си е взела документ за напускане на училището и че е възможно да държи приравнителни изпити. Предвид описаното съдът счита, че подсъдимият не е упражнил въздействие въз основа единствено на което свидетелката М. да вземе решение да впише ученичката в дневника на шести „б” клас и съответно в седми”б”клас. Следователно в тази ситуация подсъдимия не е извършил действия, с които да мотивира свиделката към извършването на престъплението, напротив самата тя е имала достатъчно аргументи да го стори.

Подсъдимият е обвинен в съучастие, в качеството на подбудител  и при извършване на деянието с участието на свидетелката Ц.М.. От показанията на свидетелката М. се установява, че мотивите й да впише ученичката С. са, че не се е отписала от училището и подлежи на задължително обучение за лица до 16 годишна възраст, както и че имало информация, че може да се върне. Сред учителите се е говорило за намалелия брой деца, което може да наложи сливането на паралелки, предстоящи съкращения на персонала, при намаляване на паралелките и трудната работа с голям брой деца в паралелка. «Аз приемах себе си като една от всички. Аз не знаех, че бидейки класна и написвайки името нося голяма вина. Мислех, че съм една от всички и всички сме солидарни за извършеното деяние.» Това изявление на свидетелката М. обобщава отношението й към извършеното и мотивите й. Всички тези аргументи са съществували и са били обсъждани между учителите, поради което не е било необходимо целенасочена дейност от страна на подсъдимия, в резултат единствено на която свидетелката М. да вземе решение да извърши престъпление.

Съдът счита, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.311 ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което го призна за виновен в това, че на неустановена дата в периода м.септември-м.октомври 2007г., включително, в гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице - директор на Средно общообразователно училище ***, в кръга на службата си съставил официален документ - Списък-образец №1 на СОУ „И. Вазов” за учебната 2007-2008 г., в който удостоверил неверни обстоятелства относно броя на учениците, обучаващи се в училището, с цел да бъде използван този документ пред началника на РИО на МОН-гр.Бургас като доказателство за тия обстоятелства, а именно в Раздел 1 /лист 2.2./ били записани, както следва:

                   - като обучаващи се в шести „а” клас – 19 /деветнадесет/ ученика, от които 8 /осем/ момичета, вместо действителните 18 /осемнадесет/ ученика, от които 7 /седем/ момичета,

                   - като обучаващи се в пети „б” клас – 17 /седемнадесет/ ученика, от които 6 /шест/ момичета, вместо действителните 16 /шестнадесет/ ученика, от които 5 /пет/ момичета,

                   - като общ брой на обучаващите се в училището - 640 /шестстотин и четирдесет/ ученика, от които 356 /триста петдесет и шест/ момичета, вместо действителните 638 /шестстотин тридесет и осем/ ученика, от които 354 /триста петдесет и четири/ момичета като случаят е маловажен.

Субект на престъплението е длъжностно лице.

Подсъдимият бил назначен с трудов договор № РД-12-2190/13.07.1998г. на длъжността „Директор” на Средно общообразователно училище „И. ***, която изпълнява и към момента на приключване на разследването на настоящото дело. Съгласно длъжностната си характеристика, същият е бил длъжен  като орган за управление на училището да организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност; да представя за съгласуване в Регионалния инспекторат по образование сведение за организирането на дейността в училището /Списък-образец №1/; да разпределя учениците по паралелки и определя със заповед класните ръководители; да разпределя , координира и контролира дейността на помощник-директорите, учителите, възпитателите и непедагогическия персонал; отговаря за правилното водене и съхраняване на училищната и учебна документация. По изложените съображения подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”Б” от НК –изпълнява ръководна работа в юридическо лице. Съгласно чл.63, ал.5 от Наредба №4/2003г. за документите за системата на народната просвета, един от документите, който подсъдимият П.И. следвало да изготви и представи пред Регионален инспекторат по образованието /РИО/ гр. Бургас, в качеството си на директор на СОУ, било Сведението за организиране на дейността в училището за учебната година, т.нар. Списък-образец №1. В раздел II от същия - „Данни за паралелката”, се посочва информация за броя на учениците във всяка паралелка, а в раздел V - „Регистър на учениците” - данни за всеки ученик /име,презиме,фамилия, ЕГН и др./ по класове, които се обучават през текущата учебна година. Посоченият Списък-образец №1 служи за установяване на съответствието на организацията на учебния процес с нормативната уредба в системата на народната просвета, обслужва информационно нуждите на Министерството на образованието и науката, Регионалния инспекторат по образованието, общинската администрация и финансиращите органи, като въз основа на данните в него се определя и размера на финансирането на съответното училище.

Съставеният документ Списък образец 1 е официален удостоверителен документ, отразяващ в едната си част броят на учениците в съответното учебно заведение. В този смисъл посочения документ може да бъде предмет на лъжливо документиране по смисъла на чл.311 от НК.

В случаите на документни престъпления от значение за обществената опасност на деянието са обстоятелствата, свързани с вида и предназначението на документа, с вида на подправката ( в най - широк смисъл на думата ), с наличието или липсата на специално качество на субекта на престъплението ( когато последното не е елемент от състава на престъплението ), с това дали документът е използван или не и каква правомерна или неправомерна цел е преследвал деецът с използването му.

Действително директорът се е доверявал на изготвения от служителката П. документ въз основа на данните от класните ръководители, и би било трудно на практика, да бъде  проверена  вписаната информация в  Списък-Образец 1, но след като е знаел за проблема при вписването на двете ученички в дневниците е следвало да осъществи контрол, да провери дали фигурират в бройката на учениците и съответно да редуцира броя на учениците, както това е сторено в списъка –Образец 1, подаден през 2008г. -2009г. Независимо, че ученичките са били вписани в дневниците от класните ръководители, не са били посочени в Списък-Образец 1 за 2008г. -2009г.

Ето защо следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.311 от НК. Деянието на И. в достатъчна степен е засегнало обществените отношения - предмет на наказателно правна защита, за да бъде третирано като престъпление.

В същото време, съвкупната преценка на всички правно значими обстоятелства води до извод, че извършеното от подсъдимия престъпление не следва да бъде квалифицирано по основния състав на чл. 311, ал. 1 от НК, а по привилегирования по ал. 2, защото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Вписването на двете ученички в списъка Образец 1 не е довело до вредни последици, тъй като към посочената година за финансирането на училището не е имало значение броя на учениците, в класовете е имало достатъчен брой ученици и без двете ученички С. и, за да съществуват по две паралелки в съответните класове. Невярното документиране не е послужило за вписването им в главната книга и съответното удостоверяване, че са завършили съотвения клас.

 

 

Деянието е извършени виновно при форма на вината «пряк» умисъл. Съзнавал е обществено-опасните последици, но е искал тяхното настъпване.

С оглед изложеното, настоящият състав призна подсъдимия И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 За престъплението по чл. 311, ал. 2 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давността, изключваща наказателното преследване е три години във всички случаи, които не попадат в някоя от хипотезите на т. 1 – 4. Към деня на инкриминираното деяние обаче срокът, визиран в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, е две години, като тази редакция следва да бъде приложена на основание чл.2, ал.2 от НК като по-благоприятен за подсъдимия закон.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т. е. абсолютната давност за престъплението по чл. 311, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е три години и съобразно императивната разпоредба на чл. 80, ал. 3 от НК тя тече от момента на довършване на престъплението. Деянието е извършено на в периода м.септември-м.октомври 2007г. год. и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла още на 31.10. 2010год.

Първоначалното обвинение срещу подсъдимия е по чл. 311, ал. 1 от НК и за него е предвидена чувствително по - голяма санкция от тази, визирана в чл. 311, ал. 2 от НК, а оттук следва и значително по - голяма продължителност на давностните срокове и на абсолютната давност - съответно десет и петнадесет години. Този период от време все още не е изминал и деянието по чл. 311, ал. 1 от НК не е погасено по давност. Ето защо, съдът дължи произнасяне по това обвинение и едва след като намери, че деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява престъпление, следва да обсъди каква е правната му квалификация и дали са налице основания за прилагане на закон за същото или по - леко наказуемо престъпление. На основание чл.305 ал.5 от НПК в случате на изтекла давност съдът следва да отговори положително на въпросите по чл.301 от НПК, а това може да стане само и единствено с присъдата и да прецени дали не е изтекла абсолютната давност съобразно възприетата от него правна квалификация на деянието. Предвид изложеното Съдът оправда подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 311, ал.1 от НК и го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като не му наложи наказание за него на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл.2, ал.2 от НК.

 На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид признаването на подсъдимия за виновен и независимо от обстоятелството, че беше приложен законът за давността, съдът осъди П.И. да заплати по сметка на БРС направените разноски по делото в размер на 257.00 /двеста петдесет и седем/ лева, представляваща направени по делото разноски, както и 5 ( пет ) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 от НПК.

Съдът се произнесе и  по приложените по делото веществените  доказателства по делото – списък-образец № 1 на СОУ   за учебната 2007-2008г. и за учебната 2008-2009г. /общо 2 папки/; дневници на V-ти „б” и VІ-ти „а” клас на СОУ за учебната 2007-2008г. /общо две книги/; дневници на VІ-ти „б” и VІІ „а” клас на СОУ за учебната 2008-2009г. /общо 2 книги/ следва да останат по делото.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ :

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева