Р
Е Ш Е
Н И Е
№2871
гр. Варна, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на пети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №2151 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Н.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, с която против Сдружение „Х.к. Л.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М.“, ул. „П.С.“ № *, е предявен осъдителен
иск с правно
основание, чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87, ал.1 и ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 5000,00 лева,
представляваща авансово заплатена сума по договор за реклама от 19.06.2017 г. Претендира
сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 19.06.2017 г. между „Н.“ ЕООД,
ЕИК ********* и Сдружение „Х.к. Л.“, ЕИК ********* е сключен устен договор за
реклама, по силата на който ищецът се съгласява да заплати на ответника сумата
от 5000 лв. срещу задължението на последния да извърши конкретни действия,
насочени към популяризиране на наименованието на ищеца - произвеждане и
поставяне на рекламни пана с логото на молителя, поставяне на рекламен банер,
предоставяне на правото да се ползва снимков материал на играчите от отбора,
изработване и поставяне на логото на молителя върху екипите на отбора, както и
на видни места при изяви на хандбалния отбор.
На 21.06.2017 г. ищецът заплаща
авансово цялата сума по договора в размер на 5000 лв., по банкова сметка *** „Х.к.
Л.“. В платежното нареждане е посочено основание - „По договор за реклама от
19.06.2017 г.“ За извършеното плащане от ответното сдружение е издадена фактура
от 22.06.2017 г., със същото основание - „Плащане съгласно Договор за реклама
от 19.06.2017 г.“
Твърди се, че от датата на
сключване на договора до датата на подаване на исковата молба, ответникът не е
изпълнил поетите договорни задължения. С допълнителна молба сочи, че е
предоставил на ответника едноседмичен срок за изпълнение на поетите задължения.
Твърди, че от датата на получаване на исковата молба – 25.02.2019 г., започва
да тече срокът за изпълнение, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. В този смисъл намира
договора си с ответника за развален едностранно. Сочи, че платената сума не му
е върната в определения срок, поради което иска връщането ѝ по съдебен
ред. В условия на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, с която същият
се е обогатил неоснователно.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че между страните по спора е сключен договор за реклама, в
устна форма, от 19.06.2017 година. Не оспорва твърдението, че е получил сумата
от 5000 лева, във връзка с така сключения договор. Твърди, че уговорките по
договора за реклама, постигнати между страните включват само задължение за
ответника да поставя на всяка хандбална среща в съответната зала, където тя се
провежда, рекламно пано с логото на „Н.“ ЕООД. Твърди се, че това задължение е
изпълнено от ответника. Оспорва твърденията на ищеца, че между страните по
устния договор за реклама е налице уговорка за поставяне на рекламен банер,
предоставяне на правото да се ползва снимков материал на играчите от отбора и
за изработване и поставяне на логото на „Н.“ ЕООД върху екипите на отбора. Твърди
се поради това, че сумата от 5000 лв. е получена от ответника на правно
основание - устен договор за реклама, не е налице неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на предявената искова
претенция, като неоснователна и недоказана.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
По делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: между страните по спора е налице сключен договор за реклама, в устна
форма от 19.06.2017 г.; сумата в размер на 5000,00 лева е постъпила по
банковата сметка на ответника; между страните е постигната уговорка за
поставяне на рекламно пано с логото на ищеца, на всеки мач на ответника.
Видно от представена по делото справка от Б.ф.х., през
периода от 18.06.2017 г. до 13.06.2019 г. /сезон 2017/2018 г. и сезон 2018/2019
г./, са проведени общо 48 срещи с участие на ХК Л. В.
Ищецът представя по делото преносима флаш памет, за която
сочи, че съдържа записи на всички срещи на ХК Л.В., за периода от заплащане на
сумата от 5000 лева до 14.06.2019 г. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника изразява становище, че е запознат със съдържанието на
флаш паметта и не се противопоставя същата да бъде приета по делото. При
преглед на представения технически носител на информация се установява, че същият
съдържа 12 записа от спортни срещи с участие на ответника.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез водения от него свидетел – М.З.З. – без родство и дела със
страните. От показанията на свидетеля, се установява, че същият се намира в
близки отношения с управителя на ищцовото дружество, като свидетелят лично е
запознал последния с членовете на управителния съвет на Сдружение „Х.к.Л.“. Според
свидетеля, инициативата за сключване на процесния договор е подета от
представител на ответника, който е посочил спортните успехи на клуба и е
предложил, срещу спонсорство, да популяризира дейността на ищеца. Уговорено
било ответникът да постави транспаранти на мачовете на клуба, на фейсбук страницата
и на интернет сайта на спортния клуб да присъства логото на ищеца, както и
същото да бъде поставено на спортните екипи на състезателите. Според свидетеля, нищо от
постигнатите уговорки не е изпълнено от ответника. Сочи, че през м.10 и
м.12.2017 г., заедно с управителя на
ищцовото дружество са присъствали на спортни срещи с участие на ХК Л. В., в сп.
зала „В.“ и в залата на I ЕГ – В. като сам е установил, че в спортните зали
не са били поставени пана, рекламиращи ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, основани
на непосредствени впечатления, поради което и достоверни. Видно от справката,
представена от Българска федерация по хандбал, във В., през м.10.2017 г., са
проведени две хандбални срещи - в спортна зала „В.“, а през м.12.2017 г. – една
среща – в спортна зала „I Е.г.”. Не може да бъде споделено като
основателно възражението на ответника за заинтересованост на свидетеля, предвид
близките му отношения с ищеца, доколкото събраните гласни доказателства
кореспондират изцяло с приетите по делото писмени такива, а и от показанията на
свидетеля се установява, че той самият е посредничил за първоначалния контакт
между страните в настоящото производство, т.е. с основание може да се предположи,
че същият се намира в добри отношения не само с ищеца, но и с представителите
на ответното сдружение.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-техническа
софтуерна експертиза със задача на вещото лице да изследва горепосочените 12
видеозаписа от спортни срещи с участие на ответника, с оглед проверка автентичността
и достоверността на същите, както и евентуално извършване на манипулации със
съдържанието им.
Поради големия обем записи, предмет на експертното
изследване, същите са предоставени на страните за запознаване, преди изслушване
заключението на вещото лице.
Видно от заключението на съдебно-техническата
софтуерна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно, автентичността на видеозаписите не може да бъде гарантирана, но същевременно в записите не са
открити следи от операции по изменение на съдържанието им.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.79 вр. чл.87, ал.1 ЗЗД.
Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало въз основа сключен между тях договор,
по силата, на който ответникът е поел задължението да извърши дейности, при
които да популяризира ищеца, срещу насрещното задължение на последния да
заплати сумата от 5000 лева. По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът се е съгласил да поставя пано,
рекламиращо ищеца, при всяка спортна среща, в която участва, за което ищецът е
заплатил авансово цялото уговорено възнаграждение в размер на 5000 лева. Не са
представени доказателства, а и не се твърди договорът да е сключен с определен
срок, но с оглед установените годишни спортни сезони, следва да се приеме, че
същият обвързва страните поне за една година считано от датата на сключването
му.
С §1, т. 19 ЗФВС е дадена легална
дефиниция на „спонсорство“, като съгласно посоченото определение, това е пряко
или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни състезания,
осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за
популяризирането на неговото име, марка или обществен престиж. Сключеният между
страните устен договор следва да се приеме като такъв за спонсорство, макар да разкрива
и белези на договор за изработка. Съществените му условия обхващат предмета на
договора, възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването
на твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи волеизявления
на страните относно елементите от същественото ѝ съдържание. Между
страните не се спори нито относно факта на сключване на договора, нито по
отношение предмета на същия /поставяне на рекламни пана/ и размера на
уговореното възнаграждение, както и че последното е платено изцяло. Спорният
въпрос е дали изпълнителят – ответник в настоящото производство, е изпълнил
задължението си.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД регулира връщане на даденото при отпаднало основание. Основателността на
иск с това правно основание изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение между страните, в изпълнение на което
ищецът е престирал определено благо и прекратяване с обратна сила на това
правоотношение, представляващо основанието за имуществено разместване. В
установената практика на ВКС се приема, че в случаите на предявена искова
претенция за връщане на сума, платена на отпаднало основание е достатъчно
ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването
на основанието /така решение №276 от 17.01.2020 г. по гр. д. №4663/2018 г. на
ВКС, IV г.о./. Съгласно приетото с ППВС
№1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената
сума, въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
В хода на производството по
делото, ответникът не доказа изпълнение на поетите договорни задължения. Макар
да сочи, че между страните е постигнато съгласие само по отношение поставянето
на рекламни пана по време на спортни срещи, в които участва, по делото не бе
установено изпълнение на това задължение. Събраните по делото доказателства
сочат, че независимо от обещаното,
ответникът не е извършил каквито и да е дейности водещи до популяризиране на
ищеца. При преглед на представените видеозаписи съдът не установи в спортните
зали, в които са били провеждани срещите, да е поставено пано, рекламиращо
ищеца. Ответникът не сочи конкретна проведена среща, при която задължението му
е било изпълнено, поради което и ищецът е пристъпил към разваляне на договора. По
делото не са представени доказателства, а и ответникът не твърди да е
популяризирал по друг начин ищеца и неговата дейност. Не е установено какво от
поетите договорни задължения е извършено от ответника срещу заплатената му
авансово сума.
В исковата молба не се излагат
твърдения за обстоятелства налагащи прилагане хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, поради
което развалянето на процесния договор е извършено по реда предвиден с
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД. Независимо, че договорът не е сключен в писмен
форма и за него не се прилага изискването отправеното предупреждение също да е
писмено, с исковата молба ищецът е отправил покана до ответника, да изпълни
поетите договорни задължения в едноседмичен срок, като е предупредил същия, че
при неизпълнение, ще счита договора за развален. Съдът приема, че с получаване
на препис от исковата молба, ответникът е бил надлежно уведомен за
предоставения му срок за изпълнение, както и за последиците от евентуално
неизпълнение. В определения срок ответникът не е изпълнил поетите договорни
задължения /не е и върнал получената сума/, поради което с изтичане на срока,
започнал да тече с връчване на препис от исковата молба, сключеният между
страните договор е развален. При така установеното неизпълнение от страна на
ответника, за ищеца е възникнало както правото да развали сключения договор,
което е и сторил, така и да претендира връщане на платеното по него. Правоотношението
между страните е прекратено, основанието за плащане е отпаднало, поради което
авансово платената сума в размер на 5000 лева се явява платена на отпаднало
основание и подлежи на връщане.
При горните доводи, искът за
присъждане на сума в размер на 5000 лева, дадена на отпаднало основание по
неизпълнен и развален устен договор за спонсорство от 19.06.2017 г., е
основателен, и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 780 лева, от които: 200 лева – държавна такса и 580
лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Х.к.Л.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М.“, ул. „П.С.“ № *, да
заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 5000,00 лева, представляваща авансово заплатена сума, дадена на
отпаднало основание по неизпълнен и развален устен договор за спонсорство,
сключен между страните на 19.06.2017 г., на основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Сдружение „Х.к.Л.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М.“, ул. „П.С.“ № *,
да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 780 лева, представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: