РЕШЕНИЕ №261256
гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, гражданско отделение, 5-ти брачен състав, в публично
заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Гергана Бонева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5038 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
малолетния А. Б. А., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител М.В.Д., с ЕГН ********** срещу
Б.С.А., с ЕГН ********** за присъждане на
издръжка за детето от 180,00
лева месечно, считано от завеждане на иска, както и в размер на 180,00 лева
месечно за периода от ****. до завеждане на иска в съда. Претендират се
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законовия едномесечен срок. Оспорва иска
по размер с възражението, че не може да
плаща искания размер издръжки. Също претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Беспорно по делото е, а и от представения по делото
препис от Удостоверение за раждане се установява, че А. Б. А. е дете М.В.Д. и Б.С.А.,
Относно
доходите на родителите се установи, че и майката и детето поне доскоро са имали
обичайно местопребивавне във Великобритания, където впрочем е родено и детето.
Бащата също е при при тях, но след като отношенията с майката се влошават през
2019г, той си идва в България, като между родителите има редица съдебни
спорове, които засягат домашно насилие и граждански аспекти на международното
отвличане на деца. В момента бащата работи и живее в гр.П. , като от справка в
ТД-НАП се установява, че месечното му трудово възнаграждение възлиза на около
700 лева. Има и данни, че е сключил лизингов договор за автомобил, което
косвено индикира за по-високи от декларираните доходи. В две последователни
заседания ответника не се явява, за да отговори на въпроси по чл.176 от ГПК
засягащи финансовите възможности, които той е показал пред лизингодателя. Няма
данни за получаваните от майката средства.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те
дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея
втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед
на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 340,00
лева, от които минимум 160лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия,
медицински грижи, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на
детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Поради значимото и
усатнновено обстоятелство, че ответникът не полага изобщо непосредствени грижи,
съдът намира, че следва бащата да поеме по – голям дял от издръжката на момчето.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 180 лева
месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от
майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.
Съдът счита, че ответникът е във
възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил,
че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа
от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка
дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си
нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да
осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и
неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като
ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила
бащата.
Ето защо искът за присъждане на издръжка
занапред се явява основателен за сумата в размер на 180 лева месечно за детето,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважена и претенцията за
периода от 23.12.2018г. до 13.05.2020г. Установи се, че родителите не са живели
заедно в този период и бащата не е заплащал издръжка за детето си.
Възможностите на родителите, както и нуждите на детето не са претърпели съществена
промяна в този минал период от време,
поради което и следва издръжката да бъде определена в същия размер от 180 лева
месечно. Съгласно нормата на чл. 149 СК издръжка за минал период от време може
да се търси до една година преди предявяване на иска.
С оглед изхода на спора на и
заявената претенция на ищцовата страна следва да се присъдят направените
разноски по делото, възлизащи на 300 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от
260 лв., изчислена върху тригодишния платеж на присъдената издръжката.
На основание
чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.С.А., с ЕГН **********, да заплаща на А. Б. А., с
ЕГН********** чрез неговата майка и
законен представител М.В.Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба –14.05.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА Б.С.А., с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 260
лева представляваща дължима държавна
такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА Б.С.А., с ЕГН ********** да
заплати 180 лева месечна издръжка на А.Б. А., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител М.В.Д., с ЕГН ********** , считано
от 23.12.2018г. до 13.05.2020г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска след влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл.
242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Христо Иванов
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.