Р Е Ш Е Н И Е
№260649 26.04.2021
г. гр. Бургас
28.04.2017
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 7259 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „СВЕТТРАНС“ С.Р.О., идент. № *****,
със седалище и адрес на управление: бул. Х. *****Ч.Б., Ч.р., представлявано от Д.Х.,
действащо чрез пълномощника си адвокат Т., против К.С.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, с която претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260157/30.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 5962/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
5 603. 32 евро, получена от длъжника без основание сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.09.2020 г. до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за съществувало между
страните трудово правоотношение в периода 27.09.2019 г. 06.11.2019 г., като
ответникът изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил, за което
получавал възнаграждение, съставено от брутна месечна заплата и от редовно
заплащане за извънреден труд, нощни часове, работа през уикенда и за
празниците. Наред с това според работата на ответника били изплащани и
командировъчни пари, изчислени съобразно предвидените курсове по транспортния
му график. След 06.11.2019 г. ответникът спрял да се явява на работа, с което
едностранно прекратил изпълнението на трудовите си задължения, при което и не
му се дължали съответно трудово възнаграждение и командировъчни. Счетоводният
отдел на кредитора обаче продължил да начислява и изплаща на ответника по
грешка парични суми, без същите да са му дължими, като са описаните отделните
такива, които са получени без основание по банковата му сметка в общ размер от
5 603. 32 евро, като се търси тяхното връщане, ведно със съответната лихва
от датата на депозиране на заявлението.
Правното основание на иска е чл. 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който се излага становище за частична
неоснователност на иска. Не се оспорва съществувалото между страните трудово
правоотношение, като се излага посредничеството на лицето М.С.в същото, както
де факто за него той бил представител на работодателя, чрез който получавал
както задачите си, така и разрешения за отсъствия и отпуски. Не отговаряло на
действителното положение твърдението, че на 06.11.2019 г. ищецът спрял да се
явява на работа. На тази дата той получил обаждане от България, че родителите
му са зле, което наложило да остане в страна до месец декември, за което
уведомил С., като се разбрали да се чуят през месец декември, като ответникът
останал с впечатлението, че тогава ще му бъде възложен курс. В същото време той
продължавал да получава книжа, свързани с трудовото му правоотношение, което
категорично не било прекратявано, поради което и получавал добросъвестно
трудовото си възнаграждение. Признава се с оглед на гореизложеното недължимостта обаче на командировъчните, за
които се твърди, че вече са върнати на ответника чрез платежно нареждане от
16.12.2020 г. Оспорва се също така да е получавал последната посочена в
исковата молба сума от 104. 36 евро.С горните мотиви се моли за отхвърлянето на
иска. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата молба
трудов договор. Съгласно същия ответникът е нает на работа при ищцовото
дружество на позиция водач в международен товарен транспорт и следва да извършва
следната работа: шофиране на товарен автомобил и свързаните с това товарене,
разтоварване, също така дейности, свързани с транспорта и други дейности,
определени по вътрешно предписание на работодателя или определени от него по
друг начин. Изрично е посочено, че служителят постъпва на работа на 27.09.2019
г., като трудовото правоотношение е за неопределено време. Мястото на
извършване на работа е Ч.Б.. Седмичното работно време е от 40 часа, като то е
разпределено неравномерно в цялата седмица, като продължителността на една
смяна не може да надвишава 12 часа. Уговореният размер на брутната заплата
възлиза на 16 280 крони месечно /равностойност в евро - 629. 87 евро/, като срокът за заплащане на
заплатата се определя по вътрешно предписание. Договорено е също така редовно
допълнително заплащане в размер на 1 000
крони /равностойност в евро - 38. 69 евро/ месечно за извършване на работа,
като извънреден труд, нощни часове, работа през уикенда и на празници. Срещу
така поетите от работодателя задължения за плащане са налице насрещни такива за
служителя, уговорени в раздел VIII, като
последният е поел задължението да изпълнявана договорената работа в работно
време, съвестно и надлежно и т.н.
Не се
спори също така, че ищецът е платил на ответника посочените в исковата молба
суми за периода от 06.11.2019 г. до април 2020 г., а именно: 2 258.
96 евро за нетни трудови възнаграждения за периода от 06.11.2019 г. до
14.04.2020 г. и 3 240 евро
командировъчни за периода от януари 2020 г. до 14.04.2020 г., като по делото се
представени и извлечения от банкова сметка , ***. Спорът е досежно това
извършено ли е плащане на сочените от ищеца 104. 36 евро - изравнителни такива
върху нетното трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2019 г.
Безспорно е също така, че изплатените командировъчни в размер на 3 240
евро от ищеца в полза на ответника, в хода на делото, след получаване на
исковата молба, са били върнати, като ответникът ги е заплатил в полза на
ищцовото дружество, след като е получил исковата молба на 04.12.2020 г., за
което е представено и платежно нареждане за валутен превод от 16.12.2020 г. Не
се спори и относно фактите, че след 06.11.2019 г. ищецът не е престирал труд,
както и че липсва заповед за прекратяването на трудовото правоотношение в
процесния период. Прието за безспорно е в съдебно заседание на 11.03.2021 г., че
е било налице посредничество от страна на трето лице, а именно - М.С., във
връзка с уреждането на правата и задълженията по трудовото правоотношение, без
да са налице данни това лице да е било официално упълномощено с нарочен
документ от страна на ищеца.
В
тази връзка по делото ответникът е ангажирал и гласни доказателства. Свидетелят
Г.М., работил също като шофьор към ответника в периода от януари 2017 г. до
септември 2019 г., сочи, че трудовият му договор с дружеството бил сключен в
гр. София, в офиса на фирма „СВЕТТРАНС“ С.Р.О. с г-н М.С., който се представил
за техен представител. През времето, докато работил за тях, указанията относно
това какъв превоз трябва да се извърши, на какъв товар и в каква посока,
получавали от г-н С.. Всички отношения, свързани с трудовото правоотношение, по
отношение на ползването на отпуски, болнични и т.н. осъществявали чрез него. Трудовите
им възнаграждения по принцип били изплащани от ищеца по банков път. Самият той препоръчал
на К. – негов приятел, работата в това дружество и го свързал с г-н С..
Свидетелят сочи също така, че в периода 27.09.2019 г. – 06.11.2019 г. К. работил
за дружеството, но си бил у дома, тъй като баща му бил болен. Докато самият той
е работил в дружеството максималният период, в който бил в престой, т.е. не му
е бил възлаган някакъв превоз, бил шест седмици. По принцип било възможно да получиш предложение за даден
превоз, който да откажеш да приемеш, като на него лично му се е случвало това.
Работата била организирана така, че след всеки курс имаш три седмици почивка,
като при него те били четири, тъй като си пускал и една седмица отпуск, по свое
желание. През тези три седмици, в които е бил в престой, получавал трудово
възнаграждение.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По
делото де факто между страните няма спор, че на ответника не са се дължали т.е.
са платени без основание, изплатените командировъчни в размер на 3 240
евро. Независимо от това искът за заплащане на недължимото платените 3 240
евро – командировъчни, следа да бъде отхвърлен, тъй като същите вече са
платени. С оглед наличието на претенция за законна лихва дължимата такава върху
главницата от 3 240 евро, същата се явява основателна за периода от 07.10.2020
г. – датата на която длъжникът е получил заповедта за изпълнение, до 15.12.2020
г. включително, с оглед извършеното плащане на 16.12.2020 г. Аргумент за това е
тълкувателно решение № 5/ 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., на ВКС, ОСГТК , съгласно което лихва върху платени без
основание суми се дължи от датата на покана. Ето защо ще е неоснователна
претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението –
29.09.2020 г. до 07.10.2020 г.
Неоснователна
се явява и претенция за заплащане на част от изплатеното трудово възнаграждение
и по-конкретно относно 104. 36 евро - изравнителни такива върху нетното трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2019 г., тъй като по делото не са
представени доказателства за плащането на подобна сума от ищеца в полза на
ответника, като такова не се установява и от представените по делото платежни
книжа, а ответникът оспорва нейното получаване. Съответно неоснователна ще е й
акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума.
Досежно
останалите платени суми за нетно трудово възнаграждение в размер на 2 258.
96 евро, съдът намира следно:
От
естеството на трудовото правоотношение се извлича извода, че срещу задължението
на работодателя за заплащане на уговореното трудово възнаграждение е налице
насрещно такова за работника да престира труд. Така и чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ гласи, че работодателят е длъжен да плаща уговореното възнаграждение за
извършената работа. В случая работникът е преустановил да полага труд след
06.11.2019 г., при което и съгласно законът не ме се дължи трудово
възнаграждение. Доводите, че независимо от това му се дължи такова, с оглед
естеството на работата, не могат да бъдат споделени, тъй като не са налице
някакви уговорки в трудовия договор в този смисъл, които да игнорират
горецитираните изводи или съответно да обуславят други такива. Напротив в трудовия
договор изрично е посочено, че работата е организирана на седмичното работно
време от 40 часа, като то е разпределено неравномерно в цялата седмица, като
продължителността на една смяна не може да надвишава 12 часа. Това, че
работникът по лични причини е бил възпрепятстван да работи в определен период,
не означава, че следва да получи възнаграждение и за този период.
Обстоятелството, че след отпадането на тази възможност, същият е бил на
разположение на своя работодател, като не му е възложена работа, също не му
дава право да търси плащане на възнаграждение за труд, който де факто не е
положил. Ако е искал работникът е могъл да заяви претенции за работа и при
отказ да предприеме други действия, било свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение или други подобни, съобразно неговото желание и интерес, които
обаче нямат отношение към правото да получава възнаграждение, предвид
цитираните по-горе норми и уговорките между страните по трудовия договор.
Събраните по делото гласни доказателства не променят този извод на съда, при
все че от трудовия договор не се установява безусловно задължение на
работодателя да заплаща трудово възнаграждение.
С горните мотиви съдът намира, че трудовото възнаграждение на работника
за периода от 06.11.2019 г. до 14.04.2020 г. в размер на 2 258. 96 евро е
платено без основание, тъй като не е полагал труд, нито пък е бил в платен
годишен отпуск, при което искът за връщането му като основателен следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от 07.10.2020 г., с
оглед на изложените по-горе доводи досежно същата.
При това се налага извода, че се дължат
и направените в заповедното производство разноски в размер на 791. 71 лева,
съобразно уважената част от иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При този изход на
спора се явява частично основателна претенцията на ищеца за заплащането на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 1 271. 55 лева, съобразно
уважената част от иска. Ответникът също има право да получи част от направените
по делото разноски 13.03 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част на иска връщане на трудовите възнаграждения относно размера
от 104. 36 евро. Връщането на командировъчни в хода на делото не му дава право
да получи разноските досежно тази сума, независимо от отхвърлянето на иска, тъй
като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Другата страна обаче
има правото да получи разноските по делото и за този част от иск. При това
общата дължима сума за разноските в полза на ищеца възлиза на 2 063. 26
лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че К.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „СВЕТТРАНС“ С.Р.О., идент.
№ *****, със седалище и адрес на
управление: бул. Х. *****Ч.Б., Ч.р., представлявано от Д.Х., част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260157/30.09.2020 г. по ч.гр.д. №
5962/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 2 258. 96 евро - главница, за получено без основание нетно
трудово възнаграждение в периода от 06.11.2019 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава върху нея от 07.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и законна лихва за забава за периода от 07.10.2020 г. до
15.12.2020 г. включително върху главницата от 3 240 евро за платените без
правно основание командировъчни за периода от януари 2020 г. до март 2020 г.,
като отхвърля иска над горните
уважени размери до пълните заявени такива, а именно за заплащане на сумата за
платените без правно основание нетни трудови възнаграждения над уважения размер
от 2 258. 96 евро до пълния заявен такъв от 2 363. 32 евро, ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част, както и иска за заплащане на
заплатените без основание командировъчни в размер на 3 240 лв., ведно със
законната лихва за периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г.
Осъжда
К.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „СВЕТТРАНС“ С.Р.О.,
идент. № *****, със седалище и адрес на
управление: бул. Х. *****Ч.Б., Ч.р., представлявано от Д.Х., сумата от 2 063. 26 лв. /две
хиляди шестдесет и три лева и 26 ст./ за направените по делото разноски, от които 791. 71 лева за
ч.гр.д. № 5962/2020 г. и 1 271. 55 лева за настоящото гр.д. № 7259/2020
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда „СВЕТТРАНС“ С.Р.О., идент. № *****, със седалище и адрес на управление:
бул. Х. *****Ч.Б., Ч.р., представлявано от Д.Х., да заплати на К.С.С. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 13.
03 лв. /тринадесет лева и 3 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.