Р Е
Ш Е Н
И Е № 260235
28.04.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на тридесети март през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Геновева Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 954 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от З.Д.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 217,
адвокатско дружество „Г. и М.“, против „Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг : Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Изгрев, бул.”Г.М.Димитров“ №1, представляван от
изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, иск с
правно основание чл.498 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищцата твърди, че на 17.04.2020г. в гр.Хасково настъпило пътнотранспортно
произшествие с един участник, а именно л.а. „*****“ с рег*********. По време на
движение по ул.“М.“ с посока ул.“******“ към ул.“*****“ ищцата в качеството на
водач на горепосочения л.а. предприела завой наляво за включване към последната
улица, при което загубила контрол над управлението на автомобила, вследствие на
което последвал сблъсък между автомобила и намиращите се от ляво бордюр и
крайпътно дърво. Към датата на настъпване на ПТП ищцата имала сключена с
ответника застрахователна полица по застраховка „Каско“, валидна за периода
04.10.2019г. – 03.10.2020г. Ищцата уведомила ответника за настъпилото
застрахователно събитие и настъпилите вреди по л.а., за което била образувана
претенция по щета №0201-000472/2020 – 01. За установяване на щетите
застрахователят извършил опис на увредените детайли и заснел същите с
фотоапарат. Служителят установил и описал и следните щети „предна вясна врата;
преден десен калник“. За същите се твърди, че не са вследствие от настъпилото
на 17.04.2020г. застрахователно събитие, тъй като нямало удар в дясната страна
на автомобила. Същите били от предходно събитие, което станало в периода на
застрахователното покритие по същата полица. За тези щети ищцата узнала към момента
на извършване на огледа, при което представителят на застрахователя ги записал
в описа. Впоследствие ищцата установила още допълнителни щети, за които
уведомила застрахователя с цел описването им и заплащане на обезщетение и за
тях, при което получила отговор, че щетата в системата им е отказана, съответно
софтуера автоматично я блокирал и не могат да вкарват допълнителни описи с
увредени детайли. По образуваната щета от ответното дружество постановили отказ
от заплащане на исканото обезщетение с мотив, че непосредствено след ПТП ищцата
не уведомила компетентните органи за настъпилото ПТП, за което издавали
протокол за ПТП и да поискат да й бъде извършена проба за употреба на алкохол.
Това твърдение не било вярно. Органите на отдел „ПП“ били уведомени за
събитието, при което същите отговорили, че когато има настъпило ПТП, в което
участва само едно превозно средство и същото е в движение мястото на ПТП не се
посещавало от служителите на МВР и съответно нямало как да бъде издаден
протокол за ПТП или участникът в него да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Застрахователят нямал право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие, позовавайки се на факт за
съществуването на който знаел към момента на сключване и влизане в сила на
застрахователния договор – в случая, че не се издавал протокол за ПТП и не се
изпробвал водача за употреба на алкохол при подобни ситуации. Не било възможно
влязъл в сила застрахователен договор, по който била платена дължимата премия
да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.
Поради тази причина се твърди, че правата на потребителя по застрахователния
договор се явяват накърнени. Настоящият случай не попадал в нито една от
хипотезите на чл.408 от КЗ. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 100лв., иск предявен частичен от пълния размер от
9215лв., представляващи дължимия размер на обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.04.2020г., ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Посочва банкова сметка, ***ето суми.
С определение, постановено в с.з. на 30.03.2021г., е допуснато изменение на
размера на предявения иск, като същият е увеличен на 5965,20лв.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска изцяло по основание и размер. Намира исковата молба за нередовна и
счита, че следва да се остави без движение, тъй като липсвало пълно описание на
вредоносното събитие, липсвало и точно и ясно описание на механизма на
въпросното ПТП и пълно изложение на релевантните за спора факти. Наред с това
титуляр на визираната в исковата молба банкова сметка ***, а адвокатското
дружество, като липсвало и пълномощно с нотариална заверка на подписите,
съдържащо волеизявление, че ползвателят на застрахователни услуги декларира, че
е уведомен, че има право да получи плащането лично. Наред с тези възражения по
редовността на исковата молба се излагат подробни съображения относно
основателността на предявения иск. Твърди, че застрахователят по имуществената
застраховка не покрива щети, причинени при управление на МПС, когато водачът е
отказал или попречил, включително чрез напускане на местопроизшествието преди
посещаването му от органите на полицията, когато последното е задължително по
закон, на проверка за употреба на алкохол, наркотици или упойващи вещества или
не е изпълнил предписанието на компетентните органи за медицинско изследване на
концентрацията на такива в кръвта. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че
е настъпило ПТП на 17.04.2020г. в гр.Хасково при описания в исковата молба
механизъм и участници. В подаденото в дружеството уведомление на 21.04.2020г.
първоначално се посочвало, че управлявания от ищцата автомобил
самокатастрофирал на 20.04.2020г., а в исковата молба като дата на пътния
инцидент фигурирала 17.04.2020г. Ответната страна оспорва изтъкнатия от ищцата
довод, че при ПТП от вида на процесното не се изисква посещаване на
местопроизшествието от органите на МВР. Според ответника, ако описаните в
исковата молба сериозни щети по автомобила на ищцата кореспондират с
причинените от процесното ПТП, същият нямало да може да се движи на собствен
ход.
В
условията на евентуалност, ако съдът достигне до заключение, че щетите по
притежавания от ищцата автомобил са във връзка със соченото от нея ПТП
ответникът прави възражение за настъпване на тотална щета по смисъла на чл.390
ал.2 от КЗ. В случай, че се приеме иска за основателен следвало да се приспадне
стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила.
Оспорва
се наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички
претендирани увреждания по лекия автомобил. Ответникът счита също така
претенцията на ищцата за завишена и в случай на уважаване счита, че следва да
бъде намален размера на обезщетението. Оспорва се действително извършване на
ремонт и направено плащане. Възразява и срещу предявения акцесорен иск за лихва
по отношение на неговия размер и начален момент по аргумент за неоснователност
на главния иск. Алтернативно, предвид наличието на тотална щета по смисъла на
чл.390 ал.2 от КЗ, законната лихва следвало да се изчислява от датата на
представяне на свидетелство за дерегистрация на процесното МПС. Признава се за
безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между страните.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното :
На 02.10.2019г. между З.Д.Д. и „Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг : Живот и Здраве“ АД, е сключен договор за застраховка „Каско“ с валидност
от 0ч. на 04.10.2019г. до 24ч. на 03.10.2020г. за лек автомобил „******“ с рег.*********.
На 02.10.2019г. е извършен оглед на горепосочения лек автомобил от
застрахователя, за което е съставен протокол от същата дата. По делото са
приложени платежни документи за заплащани от застрахования суми за
застрахователни премии по сметка на застрахователното дружество. Представен е
също така талона на автомобила, от който се установява, че е собственост на
ищцата. С исковата молба се прилага опис-заключение по щетата, направено от
застрахователя, както и издадените на ищцата проформа фактури за извършените
ремонти по автомобила и стойността на същите с дати 30.04.2020г. и 07.05.2020г.
На 28.04.2020г. застрахователят е изпратил до ищцата отговор на претенцията й
за заплащане на обезщетение, като е отказал. Приложени са по делото и общите
условия по застраховка „Каско“ на ответното дружество.
От показанията на свидетеля Г. И. Б. се установява, че на Разпети петък
през 2020г. с ищцата заедно си тръгнали от работа късно вечерта. Св.Б. трябвало
да отиде до ищцата да вземе от нея документи, за да не се налага да отива рано
сутринта. Твърди, че ищцата управлявала автомобила, като на ул.“********“
трябвало да направи ляв завой, а отдясно имало много паркирани автомобили.
Свидетелката не разбрала как точно се случило, но ищцата се качила на тротоара
и от там в дървото се ударила. Видимите щети по автомобила били пукната гума и излезли
въздушни възглавници. Свидетелката твърди, че ищцата се обадила на Т., който
бил полицай, а той звънял на застрахователя и на полицията. Според
свидетелката, когато се случил инцидента било в тъмната част на деня, пътната
настилка била суха.
В своите показания свидетеля Т. Д. Т. твърди, че с ищцата се познават от
деца. Инцидента се случил на 17.04.2020г. през нощта на кръстовището на *********,
на 50м. от дома на ищцата. Свидетелят звънял на застрахователя и на КАТ и от
двете места го уведомили, че не е нужно да идват полицаи на мястото на
инцидента след като няма ударен друг автомобил или човек. Св.Т. твърди, че
прибрали автомобила след инцидента на собствен ход, като му сменили спуканата
гума с резервна. След като закарали автомобила в автосервиз се установили и
други повреди по същия, които били отстранени от монтьорите. Св.Т. твърди, че
първо се обадил на застрахователя и след като от там му отговорили, че не е
необходимо посещение на произшествието от служител на КАТ, съответно не
извикали такъв. Освен това се консултирал със свои колеги от полицията, които
също му отговорили, че не е необходимо съставяне на протокол от ПТП, в случай,
че застрахователят ще образува щетата на следващия ден.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице описва подробно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Експертизата достига до извод, че не
са описани и претендирани за възстановяване повреди, които не съответстват на
посоката и силата на въздействието при ПТП от 17.04.2020г. Според вещото лице,
налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, причинените и
възстановени вреди по процесния автомобил. Експертизата изчислява необходимите
средства за подмяна на увредените части на автомобила, съответно тяхната
стойност и стойността на положения труд за отремонтиране на МПС-то. Според
вещото лице, заявената претенция на обща стойност 9215лв. за възстановяване на
процесния автомобил е 80% от действителната стойност на автомобила, което е
основание за обявяване щетата като тотална, според чл.390 ал.2 от КЗ, и
възстановяването на автомобила за икономически необосновано. Експертизата сочи,
че застрахователят е следвало да предупреди застрахования и автомобила да се
свали от регистрация с резолюция „тотална щета“. В материалите по делото нямало
посочена такава констатация. На лекия автомобил след ПТП от 17.04.2020г. били
увредени детайли от ходовата част и окачването, закрепването на двигателя,
задействани били 3броя предпазни въздушни възглавници. Останалите агрегати и
системи били изправни и работоспособни. В случай, че се обяви автомобила за
скрап, резервни части и агрегати, макар и оригинални, би имал пазарна стойност
до 4000лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове
:
По категоричен начин от представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 02.10.2019г. между
страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“. Установи се също
така, че на 17.04.2020г. ищцата е претърпяла пътен инцидент, когато прибирайки
се късно вечерта от работа е изгубила управлението върху автомобила, качила се
е на тротоара и се ударила в дърво. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че при този пътен инцидент няма пострадали лица, нито
увредени други автомобили. По категоричен начин от представените по делото
писмени доказателства, а именно фактури, издадени от автосервизите, извършили
ремонт на увредения лек автомобил след инцидента, се установява какви точно
щети са установени по автомобила и тяхната стойност. В своето заключение вещото
лице достига до категоричен извод, че описаните, заявени от ищцата и
възстановени в автосервиза щети по автомобила напълно съответстват на посоката
и силата на въздействието при ПТП-то от 17.04.2020г.
При
тези данни по делото съдът намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество за липса на основание за изплащане на търсеното застрахователно обезщетение.
По несъмнен начин се установи, че ищцата е уведомила застрахователя в
предвидения за това срок, а именно още същата вечер, когато е настъпило ПТП-то.
Установи се, че след произшествието ищцата се е обадила веднага на св.Т., който
освен неин приятел е и полицейски служител. При разпита в с.з. свидетелят
заяви, че ищцата е била много уплашена след инцидента, затова не тя, а самият
той е водил телефонните разговори със застрахователя, при което станало ясно,
че не е необходимо посещение на служители на КАТ на местопроизшествието. Освен
това свидетелят заяви, че се е посъветвал за това и със свои колеги от
полицията, които също го уведомили, че след като застрахователят не е поискал
това е излишно посещение на ПТП-то от КАТ.
При
тези данни по делото съдът намира за необоснован отказа на застрахователя да
изплати на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение по
сключената между тях застраховка „Каско“. Самият застраховател в отговора на
исковата си молба не оспорва, че е налице щета на автомобила, което се установи
от депозираното от вещото лице заключение. Мотивите на застрахователя да откаже
изплащане на търсеното от ищцата обезщетение, обективирани в писмото от
28.04.2020г., изпратено до последната, касаят единствено неуведомяване на
съответните органи относно настъпилото ПТП и неизпробването на водача за
употреба на алкохол. Доколкото от свидетелските показания се установи каква е
причината за неуведомяване на органите на полицията за произшествието, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника в тази насока. Ето защо,
следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.498 от КЗ изцяло, като
бъде осъден застрахователя да заплати на ищцата сумата от 5965,20лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
настъпилата по автомобила щета при ПТП, станало на 17.04.2020г. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че следва да бъде
определено обезщетението като се определи щетата като тотална. От една страна
стана ясно, че в своя отказ застрахователят не е коментирал изобщо наличието на
тотална щета. От друга страна в своето заключение вещото лице изрично сочи, че
липсват данни застрахователят да е предупредил застрахования, че няма да
изплати обезщетение за стойността на ремонт поради наличие на тотална щета и
възстановяването на автомобила е нецелесъобразно поради същата причина.
Действително липсват данни по делото в тази насока, поради което и ищцата е
пристъпила към отремонтиране на автомобила. С оглед гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се уважи изцяло предявения иск, като бъде осъден
застрахователя да заплати на ищцата обезщетение по сключената между тях
застраховка „Каско“ в размер на 5965,20лв.
Предвид
гореизложените съображения и изхода на спора между страните съдът счита, че
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и направените в настоящото
производство деловодни разноски в общ размер на 438,61лв., от които 238,61лв. –
държавна такса и 200лв. – депозит за вещо лице. По реда на чл.38 от ЗА следва
да бъде осъден ответника да заплати на адв.Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 628,26лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.”Г.М.Димитров“ №1, представляван от
изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, да заплати на З.Д.Д. с ЕГН:********** ***, сумата от 5965,20лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети, нанесени на
застрахованото МПС „*****“ с рег.№*******, настъпили в резултат на ПТП на 17.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 29.05.2020г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 438,61лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.”Г.М.Димитров“ №1, представляван от
изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, да заплати на адв.К.К.Г. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА в размер на 628,26лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.