Решение по дело №10088/2018 на Окръжен съд - Габрово

                                                           

                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                                                                         №175

                                                              гр.Габрово, 24.07.2019 г.

                                                 В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и  деветнадесета година,в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря М.Шаханова, сложи за разглеждане т.д.№88 по описа за 2018г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от З.Н.Г., чрез процесуалния представител адв.Д.   иск  срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от получени увреждания при ПТП в размер на 40 000лв.,ведно със законните последици.

             Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е получила увреждания при ПТП на 02.10.2015г.,подробно описани в исковата молба. ПТП е причинено по вина на  водача  на лек автомобил „С.В.” с рег.№**** М.Х.И. ,която  е привлечена като обвиняема с постановление от 17.09.2018г. за това,че е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20,ал.1 ЗДП,чл.20,ал.2 ЗДП,чл.25,ал.1 ЗДП,чл.77,ал.1 ППЗДП и по непредпазливост е причинила на ищцата средна телесна повреда – престъпление по чл.343,аб.1,б.”б”,пр.2 във вр. с чл.342 НК. Към момента на настъпване на произшествието  за водача на лекия автомобил е налице валидна  застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.Ищцата претендира  обезщетение за причинени от ПТП неимуществени вреди в размер на 40 000лв.,ведно със законната лихва от датата на деликта .

В допълнителната искова молба са оспорени наведените от ответника възражения за  механизма на настъпване на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка с  претърпените вреди  от пострадалата.Оспорва се  твърдението на ответника  за съпричиняване на вредоносния резултат и  прекомерност на претендираното обезщетение.

В депозирания в законния срок писмен отговор  и допълнителен такъв, ответникът е навел доводи за липсата на пряка причинно-следствена връзка между получените от ищцата увреждания и виновно поведение на водача на автомобила, като последният не е отговорен за настъпване на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с посочване на конкретни разпоредби от ЗДП ,нарушени от ищцата .Оспорва се размера на претендираното обезщетение, като завишен.

            Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

            От събраните по делото доказателства се установява,че на 02.10.2015г. в гр.Габрово е настъпило  ПТП с участието на ищцата като пешеходец, при пресичане на пътното платно на ул.“Р.“ и лек автомобил „С.В.“ ,управляван от М.Х.И.. Образуваното срещу водача на лекия автомобил досъдебно производство за престъпление по чл.343,ал.1,б“Б,пр.2  във вр. с чл.342, ал.1 НК е прекратено с постановление на Районна прокуратура Габрово от 07.02.2019г. поради направено от пострадалата Г. искане за това.

Ответникът не оспорва факта,че към момента на настъпване на процесното ПТП на 02.10.2015г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица №ВG/01/ 115001660130 ,сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М.И. лек автомобил „С.В.“  с рег.№****.Този факт се установява и от приложената по делото справка /л.27/.

Св.М. твърди,че след инцидента ръката на ищцата била натъртена, а кракът й счупен под коляното.От болницата си дошла гипсирана в ботуш, била  на инвалидна количка. Не можела да мръдне, да ходи до тоалетна. Свидетелката се грижила за нея, помагала й да се движи. Болял я кракът отзад. Имала дете на 4 мсеца, като от уплахата й спряла кърмата Не могла да се възстанови 6-7 месеца.След гипса започнала да й се бели кожата.И сега изпитва болки. Като спи се стряска.Започнала да стъпва 7-8 месеца след инцидента.Вкъщи имала нужда от помощ и свидетелката й помагала,къпала детето,готвила,вършила всичко.През първия месец ищцата била на едно място, не се движила.

Свидетелката И.,която е управлявала лекия автомобил при процесното ПТП,  твърди,че  след излизане от пешеходната пътека, изведнъж ищцата излязла и в пръвия възможен момент,в който я видяла, свидетелката спряла.Върнала назад около половин метър автомобила.

Към момента на настъпване на ПТП ищцата е бил на 17г.От приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експретиза се установява,че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на пета предстъпална кост на дясното ходило в предната й част,под главичката на костта, както и травма на лакътя на дясната ръка, изразяваща се в оток. Тези увреждания  съответстват на механизма на настъпване на ПТП -  при пресичане на пострадалата от дясно  на ляво спрямо автомобила , навлизайки  в зоната на движение на автомобила ,при опит да се предпази,  се е подпряла с дясната ръка  върху десния калник на автомобила, загубила опора и външната част  на дясното й стъпало попаднала под  външния калник на предната дясна гума. Счупването на пета предстъпална кост на дясното ходило може да се причини при застъпването външната част на дясното ходило от външния кант на предната дясна гума на лекия автомобил. Приложено е консервативно лечение. Ищцата е била с поставена  отртопедична ортеза  на дясното стъпало в продължение на два месеца .Имала е болки при ходене в дясното стъпало по време на имобилизацията на крайника  и затруднения при самообслужване, но  е можела да се предвижва самостоятелно, макар и трудно .Болките са били с по-висока интензивност през първите три месеца, след което започнали да намаляват,но се появили периодично при стъпване върху дясното ходило. Към момента няма последици от претърпяното травматично увреждане .Преиодът на възстановяване на травмата на дясното стъпало е бил около три месеца и половина .Към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване на ищцата от претърпените травми. В с.з. вещото лице Р. е заявило,че от получената при ПТП произшествие травма на дясната ръка ищцата е търпяла болки  и затруднения в обслужването си в период от 2-3 седмици,но с възможност да се обслужва сама. Получените травми са  попречили на ищцата да се грижи пълноценно за детето си.Получената травма не е налагала ищцата да ползва чужда помощ в ежедневието. Можела е да се придвижва сама, но с болки. Не е имала леглови режим вследствие травмата и не е ползвала помощни средства.

Констатациите на вещото лице Р. са направени на база цялостната преценка на наличната медицинска документация,впечатления от личен преглед на пострадалата и специалните знания ,с които разполага, за да определи вида на уврежданията и необходимия възстановителен период,предвид на което съдът приема заключението на съдебно-медицинската експертиза за обосновано и обективно.

Заявеното от св.М. за периода ,през който ищцата се е възстановявала, за това,че е била в инвалидна количка,че не можела да се движи и обслужва сама след инцидента, се опровергава от заключението на съдебно-медицинската експертиза,което не е оспорено от страните. Останалите доказателства по делото също не   потвърждават тези твърденя на св.М., предвид на което съдът не кредитира показанията й в тази част.

От заключението на приетата по делото САТЕ и приложените към него скици  се установява,че  процесното ПТП е протекло в гр. Г., на ул.“Р.“, непосредствено след кръстовището на ул.“О.П.“ с ул.“Р.“ .Пътният участък в зоната на протичане на произшествието е прав. По отношение на двете улици кръстовището е „Т“ образно, с пресичане под ъгъл 90 градуса. В западната страна на ул.“Р.“ има  изградено уширение ,с ширина 2,6м., което се използва за стоянка на таксиметрови втомобили. Платното за движение по ул.“Р.“ е двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, без нанесена разделителна линия. От двете страни на ул.“Р.“ има изградени тротоари. Непосреддствено в началото на ул.“Р.“, след кръстовището има  означена с хоризонтална маркирвка  пешеходна пътека с плътни бели линии. В зоната на произшествието няма светофарна уредба. За включващите се по ул.“Р.“ и движещи се на юг,няма монтирани пътни знаци За движещите се по ул.“О.П.“ към кръстовището , непосредствено преди него, на южния тротоар са монтирани знак „Б3“ и „Т13“. Скицата към заключението приложение 1 е изготвена на база данните от  протокола за оглед на ПТП и снимките от фотоалбума към него.За определяне механизма на протичане и  мястото на настъпване на ПТП вещото лице е взело предвид   установената следа от протриване на асфалтовата настилка /отразена на скицата/,последващото връщане на автомобила назад за освобождаване крака на пострадалата, откритата дактилоскопна следа на предната дясна част на капака на автомобила, установените увреждания при пострадалата.Съгласно депозираното заключение на САТЕ преди настъпване на ПТП лекият автомоби се е движил по ул.“О.П.“ и достига  кръстовището на тази улица с ул.“Р.“.  Разположението на обозначената  с хоризонтална маркировка пешеходна пътека непосредствено в началото на ул.”Р.”, след кръстовището, е с направление запад-изток, като южният й край  е на 0,55м. северно от приетия при огледа на мястото на ПТП  ориентир 1 . Лекият автомобил спира преди пешеходната пътека  и предприема последващо движение ,осъществявайки завиване надясно ,с цел включване  и последващо движение по ул.”Р.”. В този момент  от западния тротоар ,южно от пешеходната пътека,в зона между двата ориентира,приети при огледа на ПТП, ищцата предприема пресичане , осъществявайки пресичането косо по траектория, насочена на югоизток / очелтана на скицата на л.150 от делото/.Лекият автомобил е потеглил от състояние на покой, преди навлизане на пешеходката на платното за движение от тротоара и преминаването й  през източния край на полосата ,определена за спиране на таксиметрови автомобили. Времето на движение на автомобила от потеглянето до удара е 3,76сек. Ищцата не е възпрела лекия автомобил,а водача на автомобила не възприема започващия процес на пресичане на пешеходката. Двамата участници в движението, след потеглянето си ,продължават движението по отразените на скица приложение 2 траектории /л.150 от делото/. Водачът на автомобила възприема със закъснение пресичащата пешеходка и реагира за осъществяване на аварийно спиране,когато предната  дясна част на автомобила е била на разстояние 4,16м. от мястото на последвалия контакт с пешеходката / с дясната й ръка/. Към момента на реагиране за спиране, ищцата е била навлязла в мислената лента на движение на лекия автомобил и е била достигнала на разстояние от мястто на удара  в рамките на 2,2м. При възникналата ситуация и двамата участници не спират до мястото на пресичане на траекториите им на движение  и се осъществява контакт  между автомобила и дясната ръка на пешеходката с предна дясна част на капака на автомобила .Липсва директен удар между елементи от предната част на автомобила и тялото на пострадалата. Има контакт между дясната ръка на пострадалата  с предната дясна част на капака на автомобила .В този момент ищцата е била в движение с  изнесен в крачка напред десен крак. Тя изгубва  устойчивостта си на движение и пада на дясната си страна, като предната част на десния крак остава  в зоната на предната част на предна дясна гума на автомобила при спирането на последния .Независимо от това дали автомобилът  не е спирал пред пешеходната пътека или е потеглил от състояние на покой, то скоростта му  до удара не може да бъде по –голяма от 26,6км/ч. Експертизата категорично приема ,че пострадалата не е пресичала по пешеходната пътека. Мястото на осъществяване на контакта  между автомобила и пострадалата  по отношение платното за движение е напречно на платното за движение, в областта на лявата част на  мислената дясна лента за движение  по ул.“Р.“,на разстояние 3м. наляво от най-издадената част  на западния тротоар в зоната на пешеходната пътека или на 5,6 м наляво  от десния /западния/ край  на платното за движение  в зоната на пиацата за таксита/, скица на л.150 от делото/ .Вещото лице определя за най-достоверно пресичане на пешеходката косо, от зоната  между двата ориентира,отразени на скиците.На скицата на л.150 от делото е посочено и мястото,където би следвало да се осъществи удара ,ако се приеме,че пешеходката е пресичала по пешеходната пътека,което не съотвества на установеното място на контакт между автомобила и пострадалата. От момента на слизаането от западния тротоар ,до достигане на източния край на полосата, , определена за спиране на таксимерови автомобили, изминатото от ищцата разстоянение е средно около 1,2м. Не е имало обекти ,които да ограничават видимостта. От техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е взаимното невъзприемане на движението на лекия автомобил и на пешеходката ,при което и двама участници в произшествието не са предприели своевременни действия за прекратяване на движението и спиране. Необходимото време за аварийно спиране на лекия автомобил е 1.68 сек., което е по-малко от времето за движение на пешеходката до удара,което вещото лице е определило при бърз и при спокоен ход. Към момента на реагиране на водача на автомобила  за спиране, пешеходката е била навлязла в мислената лента за движение на лекия автомобил и е била достигнала на разстояние от мястото на удара 1.8-2.2м. При реагиране за спиране автомобилът се е намирал от мястото на удара на 4,16м.,а необходимото разстояние за спиране е 4,75м. Скоростта на движение на автомобила, когато водачката  е реагирала за спиране  ,е 11,9км/ч. , а при началния контакт с пешеходката ,с дясната й ръка, е 10,3 км/ч Водачът на леки автомобил е реагирал със закъснение на пресичащата пешеходка и е разполагал с техническа взможност при своевременно реагиране за аварийно спиране към момента на навлизане на пешеходката на платното за движение до пресичането от нея на източния край на полосата ,определена за спиране на таксиметрови автомобили, да спре автомобила преди достигане на траекторията на движение на пешеходката и да предотврати констакта с леки автомобил. Съгласно констатациите на вещото лице пресичането  на пешеходката е било косо ,от зона между двата ориентира  ,южно от пешеходната пътека. Извършения кинематичен анализ определя,че лекият автомобил е потеглил от състояние на покой от зона преди пешеходната пътека и  преди навлизане на пешеходката на платното за движение от тротоара и преминаването й през източния край на полосата, определена за спиране на таксиметрови автомобили,като времето на движение на автомобила от потеглянето му до удара е 3,76сек. .От техническа гледна точка пешеходката е можела да възприме потеглещия автомобил и е имала възможност да спре движенето си и  да пропусне автомобила.

Съгласно заявеното от вещото лице И. в с.з. към момента на осъществяване на контакт между МПС и пострадалата, автомобилът е  бил излязал от пешеходната пътека ,задната му част е била в близост до южната страна на пътеката ,като има данни ,че водачката е върнала назад автомобила с цел да освободи крака на пострадалата.

Така установената фактическа обстановка дава основание да се приеме,че предявеният  иск по чл.226,ал.1 КЗ /отм/ е основателен.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя следва да е установено валидно договорно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП,както и предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата спрямо увредения. В случая тези предпоставки са налице

Безспорно установено по делото е ,че към датата на на настъпване на  ПТП на 02.10.2015г. е  съществувавало валидно застрахователно правоотноше ние по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество за автомобила, управляван от св.И..

Настъпването на ПТП по вина на водача на лекия автомобил се установява от приетата по делото САТЕ относно механизма на протичането му . От неоспореното заключениета на САТЕ се установява,че за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим,тъй като  е имал техническа възможност да възприеме започналия процес на пресичане на пешеходката и да спре преди мястото на удара. Като водач на МПС И. е нарушила   чл.20,ал.2 ЗДП ,който задължава водачите  да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато  възникне опасност за движенето, като поради  несвоевременното възприемане на предприетото от ищцата пресичане  и закъснялата  реакция   за спиране, е  настъпило  процесното ПТП  ,при което ищцата е получила  травматични увреждания, довели до преживени от нея болки и страдания, установено от приетата по делото СМЕ.

Неоснователно е възраженето на ответника,че водачът на лекия автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП,като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно, като не е имал техническа възможност да преодтвари удара.

От данните по делото не се установява процесното ПТП да  представлява „случайно деяние”. По смисъла на чл.15 от НК, случайно деяние е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съгласно съдебната практика, както и в правната доктрина, еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици.  В случая, като не се е съобразил с пътната обстановка и с  изискването на закона  чл.20,ал.2 ЗДП , водачът на автомобила е причинил  процесното ПТП противоправно. Същият  не е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици, като от приетата САТЕ се установява ,че св.И. е имала техничска възможност своевременно да възприеме навлизането на пешеходката на платното за движение и предприетото от нея пресичане и да реагира за аварийно спиране ,при което  да спре автомобила преди  достигане на траекторията на движение на пешеходката и да предотврати контакта между нея и лекия автомобил. Не се установява ищцата да е навлязла внезапно на платното за движение ,което да е поставило в невъзможност водача на лекия автомобил да избегне удара.

Неоснователно е възраженето,на ответника че получените увреждания от ищцата не са в причинна връзка с ПТП .От приетата СМА се установява,че травмата на десния лакът и на дясното ходило са получени от ищцата при процесното ПТП.

Основателно е възраженето на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. От приетата САТЕ се устанивява,че ищцата е  могла да възприеме потеглящия автомобил  и е имала възможност да спре и да го пропусне ,както и че   е предприела пресичане на необозначено за целта място -   извън пешеходната пътека ,  без да се  съобрази с приближаващото превозно средство – управлявания от св.И. автомобил. С това си поведение,което не е съобразено с чл.113,ал.1,т.1 ЗДП, ищцата се е поставила в опасност и е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. За наличието на съпричиняване при такава хипотеза се е произнесъл и ВКС с постановеното ТР по т.д.№2/2016г. на ОСНК. В  т.6,б”г” от тълкувателното решение е прето ,че е налице съпричинява не, ако пешеходецът не се е съоабразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходната пътека,когато в близост има такава. В случая е безспорно установено,че  в близост до мястото,където ищцата е предприела пресичането, има пешеходна пътека с хоризонтална пътна маркировка ,видно от  изготвената от вещото лице скица на л.150 от делото и представената от пълномощника на ищцата на л.146 от делото.

 Твърдението на ищцата,че е пресичала на пешеходната пътека ,се опровергава от доказателствата по делото. При извършения кинематичен анализи на различни варианти на местополежение на лекия автомобил и пешеходката непосредствено преди настъпване на процесното ПТП,САТЕ е изключила категорично възможността ищцата да е пресичала по пешеходната пътека при осъществяване на контакта с лекия автомобил,управляван от св.И..Предприетото от нея пресичане е било косо ,от зона между двата ориентира на скицата на л.150 от делото, южно от пешеходната пътека.

С оглед поведението на двамата участници в ПТП, приносът на пострадалата за настъпването му следва да се определи в размер на 20%, отчитайки че отговорността на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието е значително по-голяма с оглед вменените му от закона задължения  по чл.5,т.2 ЗДП -  да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ; по чл.20 ЗДП - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението., по  чл.116 ЗДП- да бъде внимателен и предпазлив към пешеходцит. Несъобразяването на св.И. като водач на МПС с тези задължения в по-висока степен е допринесло за настъпване на ПТП ,предвид и конкретните условия,при които е настъпило - в близост до пешеходна пътека,която сигнализира за възможна опасност на пътя,като при  наличието на такава  водачът  на лекия автомобил е следвало да бъде с повишено внимание при преминаване в района на пешеходната пътека, в близост до която е станал инцидента,тъй като наличието на такава предполага в този участък появата на пешеходци.

Спори се по делото за размера на обезщетиението,който следва да се приеме за справелив за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП  с оглед критериите по чл.52 ЗЗД и съдебната практика.

Ищцата претендира като дължимо за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното  ПТП обезщетение в размер на 40000лв.

Ответникът счита, че претендирания от ищеца размер се явява неоснователно завишен.

При определяне на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени верди следва да се съобрази разпоредбта на чл.52 ЗЗД.

Съгласно  указанията по приложение на материалния закон, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да бъде справедливо, обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на понесените физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и на социално-икономическата обстановка в страната към момента на произшествието.Като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането /решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др./.

            При определяне размера на дължимото на ищцата  обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид вида и характера на получените  при процесното ПТП  увреждания , причинените от тях болки ,страдания и неудобства, тяхната продължителност ,период на възстановяване и последици към момента. Получените от ищцата увреждания в резултат на ПТП са счупване на пета предстъпална кост на дясното ходило в предната й част,под главичката на костта и травма на лакътя на дясната ръка, изразяваща се в оток,като към датата на увреждането пострадалата е била на 17 г. Периодът на възстановяване  за травмата на лакътя на дясната ръка е бил 2-3 седмици,а на дясното ходило – 3- 3,5  месеца,установено от СМЕ. Възстановителният процес е протекъл без усложнения ,без болничен престой ,без леглови режим. Лечението е било консервативно, с поставена ортеза на десния крак за срок от два месеца. Относно битовите неудобства през възстановителния период, от неоспорената СМЕ се установява,че ищцата не е ползвала помощни средства и е можела сама да се  придвижва,макар и трудно, и да се  обслужва, изпълнявала е ежедневните си дейности,но като изпитва болки .Периодът на болки с по-висок интензитет  е бил през първите  три месеца, след което започнали да намаляват ,с периодични прояви при стъпване върху дясното ходило, имала и усещане за изтръпване на дясното стъпало. През възстановителния период не е могла да полага пълноценни грижи за своето бебе. Към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване. Няма данни при ищцата да са настъпили тежки психически последици от инцидента. Съобразявайки посочените обстоятелства, лимита на застрахователното покритие  по застраховката  „Гражданска отговорност“ и обществено-икономическите условия  към настъпване на увреждането ,съдът прие, че за  претърпените от ищцатаа неимуществени вреди от процесното ПТП  следва да се определи  обезщетение в размер на 8000лв.,като при  приетия процент съпричиняване, следва предявеният иск по чл.226,ал.1 КЗ/отм/  да се уважи до размер на сумата от 6400лв.

Горепосочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.10.2015г.

          При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното  застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение   в размер на     256лв. и разноски в размер на 350лв. за изготвените експертизи.

На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищцата са дължими разноски съразмерно уважената част от иска. В случая осъщественото по делото  процесуално представителство от адв.Д. е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.Предвид на това следва за предоставената защита  съобразно размера на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на адв.Н. като пълномощник на ищеца в настоящото производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2,т.4  от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер на 277лв.,което да се заплати от ответника.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска. Ответникът е представляван по делото от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт в случая следва да се определи в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На това основание и предвид материални интерес ,степента на фактическа и правна сложност на делото и извършените по делото процесуални действия , съдът счита, че следва възнаграждението да се определи в размер на 300 лв., без приложението на нормата на чл.25, ал.2 от същата наредба. Общият размер на  разноските на ответника по делото е 580.лв.-  280.лв. депозит за вещи лица  и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 487 лв.

На основание изложеното,съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА ЗАД ”АЛИАНЦ БЪГАРИЯ” АД , ЕИК040638060, гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков”№59 да заплати на З.Н.Г., ЕГН**********,*** на основание чл.226,ал.1 КЗ /отм/ обезщетение за претърпени от ПТП на 02.10.2015г.г. неимуществени вреди в размер на  6400лв. ,ведно със законната лихва от  02.10.2015г. до окнчателното изплащане .

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Н.Г., ЕГН**********,*** иск по чл.226,ал.1 КЗ /отм./ в останалата част над сумата от  6400лв. до размер на сумата от 40 000лв.,като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София, район  Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” №59 да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд  държавна такса връху присъденото обезщетение по чл.226,ал.1 КЗ/отм/  в размер на   256лв и  разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 350лв.

ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков ” №59 да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.М.И.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 277лв .на основание  чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА З.Н.Г., ЕГН**********,*** да заплати на ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков ” №59 сумата от 487лв. - разноски по делото съразмерно  с отхвърлената част от иска.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :