НОХД № 2025/2015 г.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс.К.Г.Т. *** за престъпление  по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК за това, че на 16.09.2015 г. в гр. Пазарджик е отнел чужда движима вещ – 1 бр. дамски велосипед на стойност 30 лв. от владението на С. Т. С. от същия град, без нейното съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.24 и гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда.

В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със служебен защитник. Признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа стран следното:

          Св. С. С. живеела в къща на ****. На двора била оставила подпрян до вратата на сайванта дамския си велосипед, зелен на цвят, с неустановена марка.

На 16.09.2015 г., около 09.30 ч. пострадалата била вътре в къщата си. В този момент покрай имота ѝ минавал подс. Т.. Той видял велосипеда и решил да го открадне. Бързо влязъл през незаключената дворна врата, взел велосипеда и излязъл с него на улицата, качил се и го подкарал.

Точно в това време служителите на РУ на МВР – Пазарджик, а именно св.Д. К. и св.К. Х. извършвали обход в района. Те забелязали подсъдимия, който им бил известен с криминалните си прояви и го спрели за проверка. Попитали го на кого е велосипеда, при което подс. Т. признал, че току - що го е откраднал от двора на св.С.. Свидетелите К. и Х. извикали св. С., която веднага разпознала велосипеда си. След това бил съставен протокол за доброволно предаване между подс. Т. и св.Х., а велосипедът бил предаден на пострадалата с разписка за отговорно пазене.

Видно от заключението на назначената в ДП съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  стойността на движимата вещ, предмет на извършеното престъпление кражба е 30 лв. по пазарни цени, след като е приспаднато овехтяване към датата на извършване на деянието.

          Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Т. той е осъждан общо 26 пъти преди настоящото деяние.

По НОХД № 787/2012 г. на РС-Пазарджик, с присъда влязла в сила на 18.06.2012 г. е оседн на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода ефективно. Осъден е на 1 година  и 6 месеца лишаване от свобода ефективно и по НОХД № 1734/2012 г. на РС-Пазарджик, с присъда, влязла в сила от 12.11.2012 г. Осъден на  1 година и 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2018/2013 г. на РС-Пазарджик, с присъда влязла в сила от 02.12.2013 г. Осъден е на 8 месеца лишаване от свобода ефективно по НОХД № 84/2015 г. на РС-Пазарджик, в сила от 22.01.2015 г. и на 8 месеца лишаване от свобода ефективно по НОХД № 853/2015 г. на РС-Пазарджик, с присъда в сила от 13.06.2015 г. поселдните две наказания са били кумулирани на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК и Т. е изтърпял едно общо наказание от 8 месеца ЛОС. Бил е освободен от затвора на 08.09.2015г., а само седмица след това е извършил настоящотго престъпление. С оглед на това се налага изводът, че настоящото деяние подсъдимият е извършил при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК,  тъй  като  то  е  осъществено  в  срока  по  чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила  и  изтърпяване  на  наказанията  по  горецитираните дела, които наказания са съответно под и над една година и са ътрпени ефективно.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите С., К. и Х., заключението на  оценъчната  експертиза, както и от писмените и веществено доказателство, приети по делото.

Съдът  дава  пълна  вяра  на  гласните  доказателства,  събрани  по делото,  т.к.  те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК, като  на 16.09.2015 г. в гр. Пазарджик е отнел чужда движима вещ – 1 бр. дамски велосипед на стойност 30 лв. от владението на С. Т. С. от същия град, без нейното съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите.

Бил е наясно  със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок от изтърпяване на гореописаните  наказания ЛС, при което действа при условията на опсен рецидив.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние  като съобрази и факта, че кражбата е извръшена при условията на опасен рецидив, заслужаващо по-високата марална, социална и правна укоримост, а предвид и демонстративния начин за извършване на престъплението – с манифестирано чувство за безнаказаност. Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно - 26 пъти, преди  настоящото деяние за  престъпления от общ характер, основно против собствеността и има изключително негативни характеристични данни.

Като смекчаващи отговрността обстоятелства следва да се отчетат направените самопризнания още в ДП, без които трудно би се установило авторството на престъплението кражба, доколкото принципно е било възможно подсъдимият да заяви, че е намерил велосипеда ан улицата или, че го закупил малко преди това от непознато му лице.  Отделно от това самопризнанието е допринесло и за върщането на велосипеда на собственика му. Отчетоха се още и тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия, изразеното критично отношение към стореното. Отчете се и изключително ниската стойност на вещта, предмет на посегателство. Като отекчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания, които не влияят на правната квалификация – кражба при опасен рецидив и не са елемент от състава на престъплението, а също и негативните характеристични данни и това, че деянието е изършено от подъсдимия само осем дни след последното му пребиваване в затвора.

Подбудите за извършване на престпълението следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, които са една рефлексия от изкривената му ценностна система. Всичко това разбира се  е  в резултат  на  ниския  жизнен  и  икономически стандарт, който поддържа лицето.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК, намери, че на  подс.Т. следва да бъде определено наказание в минималния размер от 2 години лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на извършеното деяние и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

          След като определи този размер на наказанието лишаване от свобода съдът намали същото с една трета, т.е. с осем месеца. На тази база съдът осъди подс.Т. на  една година и четири месеца лишаване от свобода.

С оглед разпоредбата на чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

Неприложим  е  институтът  на  условното осъждане  по  смисъла на  чл.66 ал.1 от НК,  т.к. преди  настоящото  деяние  подсъдимият  е  осъждан  на  лишаване  от  свобода  за престъпление от общ характер.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият К.Т. е бил задържан първоначално за срок от 72ч по реда ан чл.64 ал.2 от НПК, а след това и с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, т.е. считано от 17.09.2015г. до влизане на присъдата в сила или изменение на мярката за неотклонение.

Съдът постанови също така вещественото доказателство - 1 брой дамски велосипед, оставен на отговорно пазене при пострадалата, да се върне на собственика С. С..

При този изход от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 52.44 лв. за ексепртиза, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: