Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1879 16.05.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
секретар: Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20523 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 266 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Жаник“ ООД, ЕИК
********* против Н.С.Ш., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск
за признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 3735 евро, с левова равностойност от 7305 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение, уговорена втора вноска от продажната цена за прехвърляне
собствеността върху право на строеж в т. 2 на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот н.и. № ***на НК, с район на действие –
Районен съд Пловдив, вписан в Служба по вписванията под акт № **** от
18.02.2015 г. по описа на Служба по вписванията – гр. П., ведно със законната
лихва от датата, следващ деня на подаване на заявлението – 08,08,2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че съгласно посочения по-горе договор за
покупко-продажба от 18.02.2015 г. ищцовото дружество е прехвърлило на
ответницата собствеността върху правото на строеж на АПАРТАМЕНТ № *, находящ се
на ет. *, площ 73,25 кв.м, ведно с 4,052 % ид. части от общите части на сградата, съответстващи на
12,10 кв.м., ведно с ИЗБА № *, находящи се в * жилища с сграда с идентификатор **
по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., р-н ****. Съгласно т. 2 на сключения между
страните договор Н.С.Ш. купува правото на строеж върху гореописания имот за сумата
от 16880 евро. Страните били уговорили, че договорената сумата следвало да се
заплати на две части, съответно: 13145 евро, съответстваща на 25 709 лева
в 10-дневен срок от датата на подписване на Акт образец 14 и сумата от 3735
евро, съответстваща на 7305 лева в 10-дневен срок от деня на издаване
разрешението за ползване. Твърди се, че жилищната сграда, в която се намирал
процесния имот била въведена в експлоатация по предвидения в закона ред на
22.12.2016 г., с което настъпил падежа за заплащане на втората вноска от
продажната цена в размер на 3735 евро.
Тъй като ответницата не изпълнила задължението си за да заплати процесната сума, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по която било образувано ч.гр.д. №
12929/2018 г. по описа на ПдРС и издадена заповед за изпълнение. Длъжникът в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящия
установителен иск.
Освен възражението по чл. 414 ГПК, в
което ответницата неоснователно твърдяла, че не дължи изпълнение по заповедта
за изпълнение, доколкото претендираните вземания били погасени на 02.05.2018 г.
чрез прихващане, последната е подала и молба по чл. 420, ал. 2 ГПК с искане за
спиране на незабавното изпълнение на
издадената заповед за парично задължение въз основан на документ по чл. 417, т.
3 ГПК. Заявените от ответната страна твърдения в тази насока, ищецът счита за
неоснователни. Посочва се и, че ищцовото дружество не дължи неустойка на
ответницата, тъй като не била настъпила вследствие поведението му забава
относно издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
Предвид изложеното моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се спори, че между страните
бил сключен договор покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ под Акт № ****
от 18.02.2015 г., с продажна цена на имота в размер на 16880 евро. Въз основа
на документа по чл. 417 ГПК била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата. Твърди
се, че с Молба-съгласие с нотариална заверка на подписите за заличаване на
вписана законна ипотека ищецът признавал, че ответницата не му дължи сумата от
16880 евро. В тази връзка счита, че не дължи претендираната сума, тъй като
задължението било изцяло погасено.
На следващо място сочи, че вземанията на ищеца били погасени чрез
прихващане. В тази връзка се излага, че на 09.02.2015 г. Н.С.Ш. била сключила с
ищцовото дружество предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
На 17.02.2015 г. към договора бил сключен и Анекс, по силата на който „Жаник“
ООД се е задължило да продаде правото на строеж върху процесния имот, за сумата
от 37350 евро, представляваща сбор от продажната цена на правото на строеж,
предмет на предварителния договор и цената за извършване на СМР. Продажната
цена на право на строеж била в размер 16880 евро. Цената за СМР била в размер
на 20470 евро. Така на 18.02.2015 г. бил сключен окончателният договор за
прехвърляне правото на строеж за процесния обект, като обезпечение в полза
на дружеството-продавач била вписана
законна ипотека. По силата на сключения между страните предварителен договор и
Анекс към него, ищецът се бил задължил да извърши строителството на сградата и
да въведе същата в експлоатация до 30.09.2015 г., като в случай че това
задължение не бъде изпълнено, се дължи неустойка в размер на 311 евро за всеки
просрочен месец, считано от 01.10.2015 г. до въвеждане на сградата в
експлоатация. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си и
сградата била въведена в експлоатация на 22.12.2016 г., т.е 15 месеца по-късно
от предвидения срок, поради което последното дължало неустойка за забава в общ
размер на 4665 лева. На 30.04.2018 г. Н.Ш. била изпратила по пощата с обратна
разписка на „Жаник“ ООД заявление за прихващане изх. № *** г., получено от
ищеца на 02.05.2018 г. С горепосоченото заявление на основание чл. 103 и чл.
104 ЗЗД ответницата е извършила
прихващане на вземането в размер на 4665 евро срещу задължението ѝ в
размер на 3735 евро до размера на по-малката сума, като е поканила ищеца да
ѝ заплати разликата между двете суми, а именно 930 евро, в тридневен срок от получаването на
заявлението. Липсата на доброволно изпълнение от страна на „Жаник“ ООД –
неплащане на сумата от 930 евро, е породило правен интерес за ответницата да реализира
правата си по съдебен ред, като на 15.05.2018 г. Н.Ш. е предявила претенцията
си по съдебен ред, като с влязло в сила решение на 15.02.2019 г. съдът приел за
доказано извършеното прихващане на 02.05.2018 г.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на претедираната
сума от 3735 евро, представляваща последната дължима от Н.Ш. сума от 4665 евро,
представляваща договорна неустойка за забава.
Предвид изложеното моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 12929 по описа за 2018 г. на ПдРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: 3735 евро, с левова равностойност от 7305 лева, представляваща неизплатено възнаграждение,
уговорена втора вноска от продажната цена за прехвърляне собствеността върху
право на строеж по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт н.и. № ***на НК, ведно със законната лихва от
08,08,2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 866,10
лева – разноски по делото.
Срещу така издадената заповед в срока по
чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от приетите по делото писмени доказателства
- предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.02.2015 година и сключен на 17.02.2015 година Анекс към него се установява, че ищецът е поел задължението да продаде на ответницата право на строеж върху апартамент № * и изба срещу заплащане на определената в т. 2 от договора продажна цена, както и е поел задължението да реализира строителство
на обектите, описани в предварителния договор, в определената степен на
завършеност срещу заплащане на цена, посочена в т. 2 от предварителния договор.
Според
чл.5 от анекса, ищецът „Жаник“
ООД се е задължил да извърши строителството на сградата и да я въведе в
експлоатация не по-късно от 30.09.2015 г., като при неизпълнение на това задължение в посочения срок продавачът дължи на купувача месечна неустойка в размер на
311 евро за всеки просрочен месец, считано от
01.10.2015 г. до въвеждане
на сградата в експлоатация.
Няма
спор между страните, а това се установява и от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот н.и. № ***на НК, с
район на действие – Районен съд Пловдив, вписан в Служба по вписванията под акт
№ **** от 18.02.2015 г. по описа на Служба по вписванията – гр. П., че
окончателният договор е сключен на 18,02,2015 г. По силата на него ищцовото
дружество е прехвърлило на ответницата собствеността върху правото на строеж на
АПАРТАМЕНТ № *, находящ се на ет. *, площ 73,25 кв.м, ведно с 4,052 % ид.
части от общите части на сградата,
съответстващи на 12,10 кв.м., ведно с ИЗБА № *, находящи се в пететажна жилища
с сграда с идентификатор ** по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., ***. Съгласно
т. 2 на сключения между страните договор Н.С.Ш. купува правото на строеж върху
гореописания имот за сумата от 16880 евро. Страните уговорили, че договорената
сумата следвало да се заплати на две части, съответно: 13145 евро,
съответстваща на 25 709 лева в 10-дневен срок от датата на подписване на
Акт образец 14 и сумата от 3735 евро, съответстваща на 7305 лева в 10-дневен
срок от деня на издаване разрешението за ползване.
Видно
от приложеното делото /л.38 /
удостоверение № *** от 22.12.2016г. за въвеждане в
експлоатация на строеж – ІV категория:
жилищна сграда, втори етап:18 броя апартаменти, 1 ателие, изби, тавански
помещения, 1 офис, подземни гаражи, пътен асансьор и товарна автомобилна
платформа, находящ се в ПИ с ИД ***,
съставляващо УПИ *** – жилищно
застрояване процесната сграда, в която са ситуирани
собствените на ответника обекти е въведена в експлоатация на 22.12.2016г.
Съгласно т. 2 от посочения по- горе нотариален акт, ответницата е следвало
да заплати остатъкът от продажната цена от 3735 евро в десет дневен срок от
датата на въвеждане в експлоатация.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Поради това следва да се приеме, че така предявения иск е доказан по
основание и размер.
Досежно направеното от ответницата възражение за прихващане съдът намира
следното:
Възражението
за прихващане може да се изразява в материално-правно изявление за прихващане
на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания съгласно чл.103,вр. с
чл.104,ал.1 ЗЗД. С него се твърди, че вече са настъпили последиците на
прихващането като насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото
от деня, в който са били налице условията на чл.103 ЗЗД. Ако насрещното
вземане, с което се прихваща е спорно, т.е. неликвидно, с процесуалното
възражение за прихващане се установява компенсируемостта на насрещните вземания
след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и ликвидност), като
ефектът на прихващането ще се прояви след влизане на решението в сила. Или
най-съществената разлика между материалното и процесуалното възражение за
прихващане е, че първото предпоставя ликвидност на насрещните вземания, а
процесуалното възражение за прихващане е допустимо и основателно, даже когато
тези вземания или едното от тях са неликвидни, като особеното е, че ефектът от
него настъпва занапред – на основание чл.298,ал.4 ГПК по него занапред се
формира сила на присъдено нещо (вж. т.6 от ТР №1/04.01.2001г. по
т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС).
В
разглеждания случай ответникът е заявил възражение за съдебно прихващане, като
негов предмет е оспорено от ищеца право. Предявеното с възражението за
прихващане вземане на ответника е изцяло
основателно.
Неустойката съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне отговорността
за заплащане на договорна неустойка трябва да са налице следните три
предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: - валидно
договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорка за плащане на
неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
Страните са постигнали съгласие в чл. Според чл.5
от анекса към предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2015 година , ищецът „Жаник“ ООД да извърши строителството на сградата и да я въведе в експлоатация не
по-късно от 30.09.2015 г., като при неизпълнение на това задължение в посочения
срок продавачът дължи на купувача месечна неустойка в размер на
311 евро за всеки просрочен месец, считано от
01.10.2015 г. до въвеждане
на сградата в експлоатация.
Сградата е въвеждане в експлоатация на 22.12.2016 г., т.е. закъснението на ищеца за въвеждане на сградата , в която са и процесните
обекти в експлоатация, е 15 месеца. За
този период на забава ответникът дължи на ищцата уговорената в чл.5 от анекса
неустойка от 311 евро месечно, която за целия период на забава се изчислява от
съда на 4665 евро.
Сумата от 930 евро е била присъдена на ответника с решение № 3266 от
28,09,2018 г. постановено по гр. д. № 7831/18 г. по описа на ПдРС, което е
влязло в законна сила/ вж. л. 46-50/. Ето защо с останалата част от сумата - 3735
евро следва да се извърши прихващане.
Възражението
за прихващане се явява изцяло
основателно. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане
с насрещно вземане по чл. 92 ЗЗД.
По отношение на
разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като
такива се и претендират и са налице доказателства, че са действително
направени. Същите възлизат на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 485 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Жаник“ ООД, ЕИК ********* иск, с който се иска да се
признае за установено, че Н.С.Ш., ЕГН ********** дължи сумата от 3735 евро, с
левова равностойност от 7305 лева, представляваща неизплатено възнаграждение,
уговорена втора вноска от продажната цена за прехвърляне собствеността върху
право на строеж в т. 2 на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот н.и.
№ ***на НК, с район на действие – Районен съд Пловдив, вписан в Служба по
вписванията под акт № *** от 18.02.2015 г. по описа на Служба по вписванията –
гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 08,08,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 12929 по описа за 2018 г.
на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Н.С.Ш., ЕГН ********** за договорна неустойка за забава, дължима по чл.
5 от сключения на 17.02.2015г. анекс към предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.02.2015 г.
ОСЪЖДА
„Жаник“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Н.С.Ш., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 485 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярон с оригинала!
РЦ