Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5765 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.Г.К., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес:*** – партер /вътрешен двор/, чрез адв.
М.М. от ВАК срещу
„Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** **
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД за
осъждане ответника да изпълни реално задължението си по възстановяване на
ел.захранването в обекта на потребление на ищеца, находящ
се в ****, с кл. № **** и аб.
№ ****.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника са в
договорни отношения за пренос на ел. енергия за обект, находящ
се в ****, с кл. № **** и аб.
№ ****. На 01.04.2019г. електроподаването в обекта
било преустановено поради неплащане на сметка за ел. енергия по фактура от
19.02.2019г. на стойност 3106.74 лева и от 01.04.2019г. на стойност 19 лева. За
установяване недължимостта на първата сума било
образувано гражданско дело във ВРС по искова молба вх. № ****/05.04.2019г.
Депозирал искане до ответника за възстановяване на ел. захранването вх. №****/10.04.2019г.,
поради заведеното дело, но въпреки това ел. захранването в обекта на
потребление не било възстановено. Между страните действали ОУ на договорите за
продажба на ел. енергия на ЕОН България продажби АД, одобрени с Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 на ДЕКВР. Дори при прилагане на ОУ на ДПЕЕ на Е.П.М.АД от
2014г., на основание чл. 45, изр.1 ел. захранването следвало да се възстанови
без допълнително плащане, в срок до 12:00 часа на следващия работен ден, след
отстраняване на причините за прекъсването.
В срока
по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим,
поради липса на правен интерес, тъй като ел. захранването в обекта било
възстановено на 15.04.2019г. Не оспорва, че ел. захранването е преустановено на
01.04.2019г., но сочи, че това е станало по нареждане на Е.П.П. АД, на основание чл. 123, ал.1 и ал.5 от Закона за
енергетиката. В условията на евентуалност навежда доводи за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че ищецът има качеството „краен клиент" по см. на § 1, т.27г
от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ обн., ДВ, бр. 107 от
9.12.2003г.), за посочения обект на потребление с клиентски номер **** и абонатен номер ****. Не оспорва, че притежава качеството
„енергийно предприятие" по смисъла на §1,
т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството „оператор на електроразпределителната
мрежа" (ЕРМ) по см. на §1,
т.34б от Закона за енергетиката обн., ДВ, бр. 107 от
9.12.2003г. (ЗЕ), като осъществява дейността „разпределение на
ел.енергия" за територията на Североизточна България. Твърди се, че
оспорената фактура от
19.02.2019г. - предмет
на гр.д.№ 5450/2019г. по описа на ВРС 20-ти с-в, била издадена от „Е.П.П." АД, което
се явява „Краен снабдител" по
смисъла на §1, т. 28 а, б. „а" от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Ищецът се явявал страна по две различни
договорни правоотношения с две различни енергийни дружества, които оперират на
територията на Североизточна България, но имат различен предмет на дейност,
извършвана при условията на отделен за всяко от тях лицензионен режим. По
отношенията касаещи снабдяването и покупко-продажбата на ел.енергия, ищецът се
намирал в договорни отношения с "Е.П.П." АД на
основание чл. 98а ЗЕ, които се уреждат от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби" АД. По отношенията
касаещи разпределянето на ел.енергия и преноса на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа (ЕРМ) до обекта на клиента, ищецът се намирал в
договорни отношения с „Е.С." АД на основание чл.104а ЗЕ, които
се уреждат от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б.М." АД. Ищецът се явявал „ползвател на мрежата" по смисъла на чл.4, т.7 от ОУ на ЕРП Север. Доколкото
ответното дружество не било страна по
правоотношението с предмет „продажба на ел.енергия" на крайните клиенти,
неоснователно се явявало твърдението на ищцовата страна, че
неправомерно е прекъснало ел.захранването в процесния
имот. Само крайният снабдител ("Е.П.П."
АД) е лицензиран да осъществява продажба на ел.енергия на крайните клиенти,
респ. да събира сумите от тази продажба, поради това, в случай на неизпълнение
на задължението на крайния
клиент (ищеца) да заплати дължима от
него сума за ел.енергия, съгласно закона и клаузите на договорните отношения
при Общи условия, за крайния снабдител е предвидено правото той да насочи нареждане към ответното дружество за извършване на прекъсване
или ограничаване на снабдяването с ел.енергия на този краен клиент. Крайният
снабдител нямал право сам да прекъсне
ел.захранването, понеже не е лицензиран за дейностите свързани с опериране на
ЕРМ. За тези дейности е лицензирано само ЕРП Север, в качеството си на «оператор на ЕРМ». Съгласно императивните норми на чл.123,
ал.1 и на ал.5 ЗЕ и на идентичната по съдържанието си разпоредба на чл.20, ал.1
от ОУ, законодателят изрично вменява на ответното дружество да изпълни
нареждането на крайния снабдител безусловно и без право на самостоятелна преценка. Разпоредбата на чл.123, ал.6 ЗЕ,
регламентира изрично изключване на отговорността на оператора на ЕРМ, когато преустановяването на преноса на ел.енергия е извършено в
изпълнение на искане на крайния снабдител. Същото
правило е предвидено и в ОУ на ЕРП Север съгласно разпоредбата чл. 53. Действията на ответника са правомерни на основание чл.123, ал.1 и ал.5 във вр. чл.20 от ОУ на ЕПРПродажби, вр. чл.53 от ОУ на
ЕРП Север. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и
т.4 ГПК е прието, че: на 01.04.2019г. ел. захранването в обект на потребление, находящ се в ****, с кл. № **** и
аб. № **** е преустановено и е възстановено на
15.04.2019г..
Не е спорно
между страните, че са
в договорни отношения за пренос на ел. енергия при ОУ за обект, находящ се в ****, с кл. № **** и
аб. № ****, както и че за посочения обект ищецът е в
договорни отношения при ОУ за доставка на електроенергия с Е.П.П.АД.
С нареждане № 4/01.04.2019г. е наредено прекъсване на електроподаването към потребители по списък включващ и
обект с кл. № ****, поради забава в плащанията на задължения по фактура от
19.02.2019г. на стойност 3106.74 лева.
Представена е извадка от списък за възстановяване на
ел. захранването от дата 15.04.2019г., издаден от Е.П.П.
АД, поради наличие на съдебен спор.
Видно от приложената на л.7-14 от делото
кореспонденция, ищецът на 10.04.2019г. е уведомил ответника за наличието на
образувано гр. дело с предмет оспорване дължимостта
на сумата
по фактура от 19.02.2019г. на стойност 3106.74 лева, посочена като основание за
прекъсване на ел. захранването в обекта. Поискал е да му бъде възстановено ел.
захранването в имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Регламентацията на отношенията между
страните намиращи се в правоотношение по договор за продажба на ел.енергия се
съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на
ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. В чл. 4, ал.1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-061/07.11.2007г./ на дружеството понятието „потребител на енергия” се
определя като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
ел. енергия за домакинството си. В пар.1, т.2а ЗЕ е
дадено определение на понятието „битов клиент“ и това е, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. В случая не е спорно, че ищецът има
качество на потребител. Обектът на потребление безспорно е присъединен към електоразпределителната мрежа.
Между страните не е имало спор, че поради неизпълнение
на задължение на абоната по чл.17, т.2 ОУ, а именно да плаща в срок и по начин
определен в ОУ на стойността на потребената ел.
енергия, по разпореждане от 01.04.2019г. е било прекъснато ел. захранването в
имота на основание чл. 20, ал.1 ОУ. В чл. 21 ОУ е регламентиран редът за
възстановяване на ел. захранването, като се предвижда, че Е.П.П. АД изисква от Е.С. АД възстановяване на снабдяването. По
делото липсва спор относно датата, на която е възстановено ел. захранването в
обекта – 15.04.2019г., т.е. след завеждане на исковата молба. В заключение,
съдът приема, че ответното дружество е изпълнило задължението си по
възстановяване на ел.захранването в обекта едва на 15.04.2019г., в хода на
процеса.
Съгласно чл. 123 ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Предвидената в закона
санкция е по отношение на недобросъвестния потребител – този, който не е
изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е безспорно, когато е
признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в общите условия
за продажба на ел. енергия на всеки от доставчиците е предвидено потребителят
да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването
ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има право
да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за
прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с
електрическа енергия до приключване на проверката; срок за проверката и
задължително писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми
от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката,
извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е
удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. При
оспорването на вземането по съдебен ред, доставчикът няма
право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила
съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите, когато
потребителят не е възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред
доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за електроенергия или е
подал възражение в производството по реда на чл. 410 ГПК, инициирано от
доставчика (чл. 107 ЗЕ),
то вземането не е безспорно, поради което доставчика няма право да прекъсва
електрозахранването, а ако то вече е прекъснато е длъжен незабавно да го
възстанови. Поради това, правилото на чл. 124 ЗЕ, съгласно което
енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на
причините, довели до преустановяването му е важимо не
само, когато потребителят заплати дължимите суми или вземането за незаплатена
топлинна енергия е отречено със съдебно решение, но и когато след прекъсване на
захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от доставчика
суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за
установяване дължимостта и размера на вземането. По
делото е безспорно установено, че електрозахранването в имота на ищеца е
било преустановено на 01.04.2019 г. въпреки подадено от потребителя възражение,
както и че с искова молба от 05.04.2019 г., въз основа на която е образувано
гр.д. № 5450/2019 г. пред Варненски районен съд, ищецът е оспорил дължимостта на претендираните от
доставчика суми. Въпреки съдебното оспорване ответното дружество не е
възстановило захранването в имота на ищеца, вкл. и до датата на подаване на
исковата молба, инициирала настоящото производство. Санкцията прекъсване на електрозахранването по чл. 123, ал.1 ЗЕ е
била наложена в нарушение на закона при оспорено от потребителя парично
вземане, произхождащо от незаплатена електрическа енергия. Към датата на исковата
молба, ответникът е бил неизправна страна по договора за пренос на електрическа
енергия /Решение №303/29.01.2019 по
дело №4081/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Липсват данни ищецът да е бил уведомен
надлежно и в предвидените срокове в ОУ на договорите за пренос на ел. енергия
на Е.ОН Б.М. АД /чл.24/ за предприето прекъсване на ел. захранването.
Ответникът не е изпълнил задължението си предвидено в чл.26, ал.1 от ОУ да
възстанови ел. захранването не по-късно от 12 часа на следващия работен
ден/11.04.2019г./ от отпадане на причината, поради която е било преустановено.
Ищецът е уведомил ответника за заведеното гр.д. № 5450/2019 г. по описа на ВРС на 10.04.2019г., а ел. захранването е възстановено на 15.04.2019г.
След
образуване на настоящото дело, ел. захранването в обекта на ищеца е
възстановено. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и поради
това исковата претенция по чл. 79 ЗЗД следва да се отхвърли, поради изпълнение на
задължението в хода на процеса.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 430 лева,
от които 350 лева адв. възнаграждение платено по
договор за правна защита и съдействие и 80 лева платена ДТ. Независимо от
отхвърляне на иска за реално изпълнение, сторените по него разноски следва да
се поемат изцяло от ответника, тъй като причина за отхвърлянето му е изпълнение
в хода на процеса. Направеното от ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК
възражение е основателно при съобразяване с правната и
фактическа сложност на казуса и посочения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
минимален размер на адвокатското
възнаграждение. Възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 300 лева.
В тежест на ответника следва да се възложи сумата в общ размер от 380 лева.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:*** – партер
/вътрешен двор/, чрез адв. М.М.
от ВАК срещу „Е.С.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** **** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане ответника
да изпълни реално задължението си по възстановяване на ел.захранването в обекта
на потребление на ищеца, находящ се в ****, с кл. № **** и аб. № ****, поради изпълнение на задължението
в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***Е
да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, адрес *** сумата от 380 лева /триста и осемдесет лева/ разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: