ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СГС, ГО, І-11
състав, в закрито съдебно заседание на 19.09.2022 г. в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
като разгледа гр.д. № 8212/2018 г., съдът намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД
за прогласяване относителната недействителност спрямо ищеца „Р.г.1“ ООД на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №46/ 02.04.2013 г., по който страни са С.Ц.К. – прехвърлител и И.С.К. – приобретател,
които са баща и син. Ответникът С.Ц.К. е починал в хода на процеса като
всичките му наследници призовани към наследяване са се отказали от наследство.
С определение от 25.06.2021 г. е конституирана Държавата като ответник, на
мястото на починалия С.Ц.К.. С молба от 07.12.2021 г. ищецът е посочил, че
оттегля иска срещу Държавата като прави искане за конституиране на Столична
община, на основание чл. 228 ГПК, като с определение от 21.03.2022 г. на
основание чл. 228 ГПК като ответник на мястото на починалия С.Ц.К. ***, а
производството по делото е прекратено по отношение на Държавата.
На основание чл. 227 ГПК когато стана умре на нейно
място се конституира правоприемникът й. Когато призованите към наследяване наследници са се отказали да
приемат наследството, на ищеца следва
да се укаже
да посочи наследниците от следващия ред и така до изчерпване
на законните наследници и преминаване на наследственото имущество към държавата /в този смисъл и решение № решение № 232 от 11.02.2019 г. по гр. д. № 4951/2017 г., г. к.,
ІІІ г. о. на ВКС/. В настоящия случай, след конституиране на държавата ищецът е
поискал замяна на ответника и производството по делото е прекратено по
отношение на държавата. Съгласно чл. 11 от Закона за наследството, когато няма лица,
които могат да наследяват съгласно
предходните членове, или когато всички
наследници се откажат от наследството
или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от
държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство, които стават собственост на общината, на
чиято територия се намират. Според постоянната практиката на ВКС
/определение № 3/02.01.2019г., по ч.т.д. № 3403/2018 г. на I г.о. на ВКС, определение № 3 от 02.01.2019 г. по ч. гр. д. № 3403/2018 г., г. к., І г. о. на
ВКС, определение № 60154 от
07.12.2021 г. по ч. гр. д.
№ 4506/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС/ общината се явява частен, а е не
универсален наследник на имуществото, което придобива по реда на чл. 11 ЗН, а
универсален правоприемник остава държавата, независило дали в наследството е
имало активи или не. Като заветник общината не
отговоря за задълженията на починалото лице, за които отговаря само
държавата.
Съдът намира, че иск по чл. 135 ЗЗД срещу
Столична община, в качеството й на наследник на прехвърлителя
по атакуваната сделка е недопустим, тъй като общината по закон има качеството
на частен, а не на универсален наследник и не отговаря за задълженията на
наследството. Уважаването на иска срещу този ответник не би довело до
преследваната с него цел – имуществото да се счита за имущество на прехвърлителя и до този размер той да отговаря, тъй като общината
няма качеството универсален наследник и придобива само това имущество на
починалия, което той е притежавал към момента на откриване на наследството,
какъвто не е настоящия случай /имущественият обект е отчужден и не е в
наследствената маса/. Даването на ищеца на указания да посочи правния си
интерес от насочване на иска срещу този ответник е ненужно, тъй като тази
недопустимост произтича от закона и не би могла да бъде поправена, т.е. изпълнението
на указанията не би довело до допустимост на иска /в този смисъл определение № 46/26.02.2015 г. по ч.т.д. № 70/2015 г. на ВКС /.
Съвместната процесуална легитимация на прехвърлителя и приобретателя по
предявен иск по чл. 135 ЗЗД е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска. Ответникът е оттеглил иска си срещу надлежния универсален наследник на
С.Ц.К. – държавата, поради което
настоящето исково производство няма как да бъде продължено срещу нея
/определението за прекратяване е неоттегляемо/, а защитата
на ищеца би могла да се осъществи единствено в друг процес, по аргумент на
противното от чл. 232 ГПК.
При липса на възможност за конституиране на надлежен
ответник на мястото на задължителен необходим другар, производството по делото
следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8212/ 2018 г. по описа на СГС, І - 11-ти
състав.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването пред Софийски апелативен съд.
Препис от настоящето да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: