№ 362
гр. С., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100145 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от против иск с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ , вр. чл. 493 ,ар.1, т.1 ат КЗ и цена на иска 100 000 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата В. Ю. М. е майка на В.А.М ЕГН **********,
починал на 09.10.2020 г., като последният е непосредствено пострадало лице от ПТП,
настъпило на същата дата 09.10.2020 г., за което е било образувано НОХД N: 386/2020 г. по
описа на Окръжен съд Ямбол. Постановена е Присъда N: 260000/19.01.2021 г., с която
подсъдимият О.Б. роден на **** в Република Молдова е признат за виновен в това, че на
09.10.2020 г. в 05, 36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово,
област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво“, с ДК N: СЕ
***** ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с ДК N: СЕ 4689 XT, нарушил
правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно,
в дясната за него лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по
това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС - автобус
марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с ДК N: СН **** АХ, управляван от В.А.М по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, в т.ч. и на последния, както и
телесни повреди на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с
ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във вр. с ал.1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 58а, ал.1,
във вр. с чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален общ
режим, ведно с постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години.
Постановената присъда е била обжалвана и с Решение N: 74/25.11.2021 г., постановено
по ВНОХД N: 160 по описа за 2021 г. на Апелативен съд Б. присъдата е изменена, като
извършеното от подсъдимия О.Б. деяние е преквалифицирано по чл. 343а, б. „г“, във вр. с
чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Със
1
съдебно решение, съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, при което е намалил размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на четири години, а лишаването от право да
управлява МПС на седем години. В останалата част горецитираната присъда е оставена в
сила, респ. потвърдена !
Постановено от Апелативен съд Б. е било предмет на касационно обжалване, като с
Решение N: 58 от 11.04.2022 г. по н.д. N: 117/2022г. на ВКС на РБ, 3-то нак. отд., цитираното
въззивно решение е оставено в сила, респ. потвърдено. С така постановеният от ВКС на РБ
съдебен акт на 11.04.2022 г. е приключило изцяло образуваното и проведено против
подсъдимия О.Б. наказателно производство.
Причините за смъртта на пряко пострадалия от описаното по-горе ПТП В.А.М
установени чрез съдебно-медицинска експертиза били: „Автомобилна травма - тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и
крайниците“. Така посочените травми и настъпилата смърт на Велян Арсов Младенов били
в пряка причинна връзка с инкриминираното пътно-транспортното произшествие,
причинено по вина на вО.Б..
С причинената на 09.10.2020 г. неочаквана смърт В.А.М на В. Ю. М. били причинени
непоправими и изключително тежки болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди. Приживе отношенията между В. Ю. М. и нейният син Велян Арсов Младенов били
прекрасни, с установена между тях изключително близка духовна и емоционална връзка,
която обаче била разрушена завинаги от причинената смърт на последния. Неговата загуба
била непреодолима за В. Ю. М.. От момента на раждането си до датата на настъпване на
процесното ПТП, пострадалият Велян Арсов Младенов винаги живял в една къща, в един
дом, в едно домакинство със своята майка. Ищцата ежедневно получавала от вече
починалият си син Велян Арсов Младенов синовна обич, безгранична финансова и всякаква
друга помощ и подкрепа, от която тя се е нуждаела. Неочаквано причинената смърт на
нейния син Велян Арсов Младенов я съкрушила психически и емоционално, която завинаги
е била лишена от неговото присъствие, както и от възможността тя да се осланя не неговите
синовни обич, грижи, помощ и всичко необходимо, от което тя би имала нужда и
необходимост.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на В. Ю. М. сума в размер
на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й изключително тежки и
непоправими неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на нейния син В.А.М
починал вследствие на настъпилото ПТП на 09.10.2020 г.. ведно със законната лихва върху
така посочената сума, считано от датата на увреждането 09.10.2020 г. до датата на
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил отговор от Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи. Оспорват иска като неоснователен и недоказан,
като се твърди, че Велян Арсов Младенов е управлявал автобуса с несъобразена скорост.
2
Направено е възражение за съпричиняване на ПТП-то от В.А.М поради движение със
скорост над максимално разрешената за пътния участък и несъобразена с пътните условия
скорост, която да му позволи да спре при възникнала опасност.Оспорен е размера на
претендираното обезщетение за сумата от 100 000лв, като е заявено, че е несъответен на
претърпените вреди и е завишен. Ответникът не дължал изплащането на застрахователно
обезщетение от датата на настъпване на ПТП-то, а от датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да по-
дълъг от три месеца
Признати са като безспорни и ненуждаещи се от доказване, изрично фактите за
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка по застраховка
Гражданска отговорност на Зелена карта за процесния товарен автомобил марка Волво, с
украински рег.№СЕ *****ВС, с прикачено към него полуремарке марка Шмитц с рег.
№СЕ4689 ХТ.
В с.з. ищцата се представлява от упълномощен представител, който моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира разноски за адв . възнатграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответното дружество се представлява в с.з. от процесуален представител, моли при
постановяване на решението, съдът да се съобрази с доказателствата по делото, както и
наличието на съпричиняване за настъпване на ПТП. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С Присъда N: 260000/19.01.2021 г., подсъдимият О.Б. роден на **** в Република
Молдова е признат за виновен в това, че на 09.10.2020 г. в 05, 36 часа, на път 1-7, км.
315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС -
товарен автомобил марка „Волво“, с ДК N: СЕ ***** ВС, с прикачено към него полуремарке
марка „Шмитц“, с ДК N: СЕ 4689 XT, нарушил правилата за движение, като паркирал
управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение,
вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата
посока и в същата лента за движение МПС - автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с
ДК N: СН **** АХ, управляван от Велян Арсов Младенов по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице, в т.ч. и на последния, както и телесни повреди на повече от
едно лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във
вр. с ал.1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 58а, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден
на шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим, ведно с постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години.
Постановената присъда обжалвана и с Решение N: 74/25.11.2021 г., постановено по
ВНОХД N: 160 по описа за 2021 г. на Апелативен съд Б. присъдата е изменена, като
извършеното от подсъдимия О.Б. деяние е преквалифицирано по чл. 343а, б. „г“, във вр. с
3
чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът е
признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, при което е намалил размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на четири години, а лишаването от право да управлява МПС на седем години. В
останалата част горецитираната присъда е оставена в сила, респ. потвърдена !
С Решение N: 58 от 11.04.2022 г. по н.д. N: 117/2022г. на ВКС , 3-то нак. отд. въззивното
решение е оставено в сила.
Депозирана е пред ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп ЕАД в качеството му на
кореспондент за територията на РБ на ЗАД Княжа Иншурънс груп , Република Украйна
застрахователна претенция от ищцата, получена на 11.10.2023 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и А.а се установи, че майка и
син били в много добри отношения, едно прекрасно семейство, които се грижели един за
друг. В. разчитала изцяло на сина си Велян, докато бил жив. Този етнос родителите, особено
майката били на почит. Всеотдайността във взаимоотношенията към майка си впечатлявали
целия квартал. Велян се грижел за майка си. Създавал й уют и комфорт. Велян никога не
спирал да работи, включително от много ранна възраст. Не се е оплаквал от липса на
средства. Бил много всеотдаен към приятели, към съседи. По- младите хора все ги канел на
двора да седнат по една бира да пият, да си приказват, комуникативен като личност и се
раздавал за приятели, за всички. Имал едно момиче и едно момче. Дъщеря му била омъжена
във Варна. Синът му живеел при майка си. Преди да почине, живеел с едно момиче в
къщата, заедно с майка му. Сега В. живеела сама. След като Велян починал, никой не се
грижел за нея. Дъщеря й живеела от много години в Турция. Съседи й пазарували и
помагали. Тя понесла смъртта на сина си много тежко. Била съкрушена. Определено го
изживява с трагедията на всяка майка, която е загубила сина си. След като починал Велян,
тя се събирала с други съседки, коментирали трагедията и споделените спомени винаги
много я разстройвали.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно- техническа експертиза дава
заключение , че скоростта на движение на автобуса преди ПТП е била около 99 km/h.
Скоростта на движение на автобуса в момента на удара е била около 62 km/h. Опасната зона
за спиране на автобуса при определената скорост на движение е около 118 m
В момента на удара товарната композиция Волво и полуремарке е била в покой.
Водачът на автобуса е възприел опасността от удар на разстояние от около 95 т.
Възприел е опасността от удар своевременно при осветяване на задната част на
автомобила Волво. Той не е имал техническата възможност да възприеме опасността по-
рано при движение на къси светлини на фаровете.
Скоростта на движение на автобуса е била технически несъобразена спрямо видимостта
пред автобуса, тъй като опасната зона за спиране при скорост от 99 km/h е около 118 m или
видимост на късите светлини е била около 95 м.
Товарната композиция е била в покой върху платното за движение, като същата не е била
4
обезопасена с триъгълник и включени аварийни светлини.
Опасната зона за спиране на автобуса при скорост от 80 km/h е около 86 м.
При аналогично възприемане на опасността от водача на автобуса от около 95 m и
скорост на движение от 80 km/h с предприето аварийно спиране, автобусът би спрял на
около 9 m преди удара.
От техническа гледна точка техническите причини, довели до настъпването на ПТП, са
следните:
Основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е технически
неправилното спиране на товарната композиция върху платното за движение и в тъмната
част на денонощието, без да обезопаси автомобила с триъгълник зад автомобила. Водачът
на товарната композиция е имал техническата възможност да изтегли автомобила извън
платното за движение извън района на предприетото спиране. При спиране върху платното
за движение технически правилно е водачът на товарната композиция, при предприетото
спиране върху платното, е да включи аварийните светлини на автомобила.
Техническа причина за настъпилото е и движението на автобуса с технически
несъобразена скорост съобразно осветеността и видимостта пред автобуса. При избора си на
скорост водачът на автобуса е имал техническата възможност да се съобрази с видимостта
която е била по-малка от опасната му зона за спиране.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 493, ал.1, т.1 от
КЗ.
Ищцата, като майка на пострадалия е от най-близкия кръг лица, на които законът
признава право на обезщетение за всички понесени от увреждането вреди.
Претенцията е за репариране на вреди при условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511,
ал. 1, т. 2 от КЗ. Разпоредбата регламентира възможността увредено от ПТП лице,
реализирано на територията на РБ от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка
на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ. Съгласно
чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително Национално бюро на застрахователите за РБ в
Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл.
513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално
5
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва наличието на застрахователен
договор за товарен автомобил марка „Волво“ с украински рег. № СЕ ***** ВС с прикачено
към него ремарке „Шмитц“ с рег. № СЕ4689ХТ по застраховка „Гражданска отговорност“-
Зелена карта , валидна към датата на ПТП.
В случая ищцата е депозирала заявление за заплащане на застрахователно обезщетение
до кореспондента на ЗАД Княжа Виена Иншурънс груп – ЗАД Бурлстрад Виена Иншурънс
груп“ като в срока по чл. 496 КЗ няма произнасяне по застрахователната претенция.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на
бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по
международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да
е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Безспорно се установи, че О.Б. роден на **** в Република Молдова е признат за
виновен в това, че на 09.10.2020 г. в 05, 36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град
Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка
„Волво“, с ДК N: СЕ ***** ВС, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с ДК N:
СЕ 4689 XT, нарушил правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен
състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което
предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата посока и в същата
лента за движение МПС - автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с ДК N: СН **** АХ,
управляван от Велян Арсов Младенов по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице, в т.ч. и на последния, както и телесни повреди на повече от едно лице.
В случая извършването на деяние от О.Б. е довело до смъртта на сина на ищцата, като е
налице причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на последния.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от възприетия от
наказателния съд механизъм, по който е настъпило увреждането, доколкото представлява
изпълнително деяние на престъплението, както и неговото авторство и причинените
съставомерни последици - настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние на дееца. Същият механизъм на ПТП и причинената като резултат
смърт на Велян Младенов са установени и по настоящото дело със заключенията на вещото
лице по САТЕ , която съдът кредитира изцяло.
При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно
въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото
6
не бяха събрани доказателства, които да водят до заключението, че водачът е действал
невиновно.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал.
1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните обстоятелство, че към
датата на ПТП моторното превозно средство на виновния водач е застраховано и обичайно
се намира в държава членка или в трета държава, чието Национално бюро е страна по
Многостранното споразумение.
Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за заплащане на обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Наличието на деликт в причинна връзка с настъпилата смърт, качеството на ищцата,
предвид установената родствена връзка с починалия, както и договорно правоотношение по
договор за задъжителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите "
установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществените вреди, които подлежат на обезвреда, представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – болките и страдания, претърпени от ищцата вследствие
смъртта на сина й, като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост.
Съобразно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, сред които са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта,
възрастта на пострадалия, стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта,
отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си,
страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална,
емоционална и материална подкрепа и редица други обстоятелства, които имат значение за
това какъв размер обезщетение по справедливост следва да се присъди за неимуществени
вреди.
Велян Младенов е починал на 59 години, бил е жизнен и трудоспособен. Смъртта му е
внезапна, неочаквана за майка му, като отношенията помежду им са били основани на
взаимна обич, привързаност и подкрепа. Ищцата към момента е на 88 години и е разчитала
изцяло на сина си, живеели са в едно домакинство и Велян полагал грижи за нея през
цялото време. Между тях съществувала силна емоционална връзка. След загубата на сина си
страдала много, защото й липсвала неговата обич и подкрепа. Излизала от дома си рядко,
заради здравословните проблеми и се налагало съседи и познати да й помагат. Завинаги
ищцата е лишена от любовта, моралната и материална подкрепа, оказвана от сина й, като е
останала без опора в живота. Загубата на дете, независимо от възрастта му, винаги води до
негативни емоции и преживявания и е непреодолима. В случая ищцата с оглед на възрастта
й и здравословното й състояние се нуждае от грижи, внимание и подкрепа, които преди
7
смъртта си й е давал нейния син.
Съдът отчете обстоятелството, че дори и интензивността на страданието у ищцата да
намалее във времето, мъката от загубата на сина й ще остане до края на живота й, загубата за
нея е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Съобразявайки горните
обстоятелства, съдебната практика, както и икономическите условия в страната , съдът
приема за справедливо обезщетяване на моралните болки и страдания търпени от В. М. от
загубата на сина й на сумата от 100 000 лева, в какъвто размер е предявен иска.
С отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за съпричиняване от
пострадалия на вредоносния резултат.
Вещото лице по приетата и неоспорена по надлежния ред САТЕ е дало заключение че
скоростта на движение на автобуса , който е управлявал пострадалия Велян Младенов преди
ПТП е била около 99 km/h. Скоростта на движение в момента на удара е била около 62 km/h
Опасната зона за спиране на автобуса при определената скорост на движение е около 118 m.
Скоростта на движение на автобуса е била технически несъобразена спрямо видимостта
пред автобуса, тъй като опасната зона за спиране при скорост от 99 km/h е около 118 m или
видимост на късите светлини е била около 95 м.
Водачът на автобуса е възприел опасността от удар на разстояние от около 95 м.
своевременно при осветяване на задната част на автомобила Волво. Не е имал техническата
възможност да възприеме опасността по-рано при движение на къси светлини на фаровете.
При аналогично възприемане на опасността от водача на автобуса от около 95 m и
скорост на движение от 80 km/h с предприето аварийно спиране, автобусът би спрял на
около 9 m преди удара.
Основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е технически
неправилното спиране на товарната композиция върху платното за движение и в тъмната
част на денонощието, без да обезопаси автомобила с триъгълник зад автомобила, както и
движението на автобуса с технически несъобразена скорост съобразно осветеността и
видимостта пред автобуса. При избора си на скорост водачът на автобуса е имал
техническата възможност да се съобрази с видимостта която е била по-малка от опасната му
зона за спиране.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
В ППВС № 17/63 г. т. 7 е разяснено, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. За
подобен извод е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Принос е налице винаги, когато с
8
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
В случая, съдът приема , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който е управлявал автобуса с технически несъобразена скорост съобразно
осветеността и видимостта пред него. При избора си на скорост водачът на автобуса е имал
техническата възможност да се съобрази с видимостта която е била по-малка от опасната му
зона за спиране. Предвид изложеното съдът приема, че съпричиняването за настъпилото
ПТП е в размер на 30 %, поради което предявеният иск следва да се уважи до размера на
сумата 70 000 лева, а в останалата си част до пълния претендиран размер ще се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за законна лихва, претендирана от ищцата считано от датата на
увреждането- 09.10.2020 г.
В хипотезата на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В конкретния случай по делото е установено, че ищцата е заявила застрахователна
претенция пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД- кореспондент за територията
на РБ на „Княжа Виена Иншурънс груп“ , Република Украйна, получена на 11.10.2023 г.,
поради което следва да бъде прието, че от тази дата за застрахователя се поражда
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 от КЗ.
С оглед изрично отправеното искане, следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал
ищцата в процеса, което съставлява част от разноските по делото. На ищцата е оказана
безплатна адвокатска помощ. По делото е представен сключен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че адв. П. Н. е предоставил безплатна правна помощ по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на лица, които имат право на издръжка, или които са материално затруднени
лица, или са роднини, близки или на друг юрист. Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство на ищцата. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда на процесуалния представител на страната, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П. Н. сумата 6250 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
9
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид изрично направеното от ответната страна
искане и с оглед изхода на делото, на същата следва да бъде присъдена сумата от 2595 лева,
представляваща направени от нея разноски за адв. възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция. Основателно е направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 и 5 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при интерес от 100 000
лева възнаграждението възлиза на сумата 8650 лева, а претендираното адв. възнаграждение
е в размер на 10 380 лева. Следва да бъдат присъдени на ответното дружество и разноски за
в. лице, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 180 лева по допуснатата и
извършена САТЕ
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК, дължимата такава върху присъденото обезщетение следва да се възложи
върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в размер на - 2800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ , със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, ЕИК *******, представлявано заедно и поотделно от
Б.А.Б. и Стефан Х.в Софиянски да заплати на В. Ю. М., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Никола Палаузов“ № 7 сумата 70 000 /седемдесет хиляди лева/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на нейния син В.А.М.,
починал от настъпило на 09.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер на сумата
100 000 лева, както и претендираната законна лихва за периода от 09.10.2020 г. до 10.10.2023
г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ , със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, ЕИК *******, представлявано заедно и поотделно от
Б.А.Б. и Стефан Х.в Софиянски да заплати на адв. П. С. Н.- АК С. адв. възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 6250 /шест хиляди двеста и петдесет лева/
лева.
ОСЪЖДА В. Ю. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Никола Палаузов“ № 7 да заплати
на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ , със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, ЕИК *******, представлявано заедно и поотделно от Б.А.Б. и Стефан
10
Х.в Софиянски разноски в общ размер на сумата 2775 лева.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ , със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, ЕИК *******, представлявано заедно и поотделно от
Б.А.Б. и Стефан Х.в Софиянски да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 2800 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред БАС.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11