Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Нова Загора, 09.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд колегия в
публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря
Диана Дечева и прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 257 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по постъпила искова
молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68, чрез юрисконсулт Калоян Иванов
Ройдев, в качеството му на пълномощник на дружеството против К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и Л.М.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.48 от ЗЗД и цена на иска 475 лева.
В исковата молба се твърди, че с полица
№ 0312180500016965 от 30.08.2018 г., ищцовото дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сключило договор за имуществена застраховка „Каско” на
автобус „Отойол” с ДК№ СН8859АК, собственост на Община Нова Загора, валидна от
15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
На 28.03.2019 г. в близост до
джамията на кв.„Шести” в гр. Нова Загора, при превозване на ученици от СУ „Иван
Вазов” - гр. Нова Загора било счупено задното стъкло на автобуса, като това
станало след като ученик от ОУ „Христо Ботев”, с. Съдиево, общ.Нова Загора
/Асен К.Й./ хвърлил камък по него.
В исковата молба се твърди, че във
връзка с описаното застрахователно събитие била подадена жалба до Районна
прокуратура - гр. Нова Загора и по образуваната преписка с вх. № 430/2019 г.
било установено, че отговорен за счупването на стъклото е Асен К.Й. с ЕГН **********,
но поради обстоятелството, че последният е извършил описаното противоправно
деяние, съставляващо престъпление по чл.216, ал.1 от НК - противозаконно
унищожаване на чужда движима вещ - като малолетен, а малолетните лица не са
наказателно отговорни на основание чл.32, ал.1 от НК, с Постановление от
10.05.2019 г. РП - Нова Загора отказала да образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер и прекратила преписката.
Ищцовото дружество твърди в исковата си
молба, че по заведената преписка за щетата № ********* от 01.04.2019 г.
причинените имуществени вреди на застрахованото лице били описани и оценени на
сумата от 460 лв., която била изплатена от ищеца на 18.04.2019 г. с платежно
нареждане до „УниКредит Булбанк”.
Сочи се, че по силата на разпоредбата на
чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу
отговорните за настъпване на вредите лица - родителите на Асен К.Й. /К.Й.К. и Л.М.К./,
до размера на платеното обезщетение и разноските, направени за неговото
определяне.
Твърди се, че отговорността на
ответниците произтичала от разпоредбата на чл.48 от ЗЗД и се основавала на
обстоятелството, че посочените лица не са положили изискуемите грижи, относно
правилното възпитание на детето си и упражняването на достатъчен родителски
контрол върху поведението му, за да предотвратят причиняването на вреди от него
на трети лица.
Горепосоченото обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
С исковата си молба ищцовото дружество
моли съдът да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят
сумата от 475 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира за направените по делото
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не са изразили
становище.
С нарочна молба по делото с вх. №
260311/23.09.2020г. ищцовото дружество
„Дженерали Застраховане“АД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на
управление/ - гр. София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 моли съда на основание
чл.229 ал.1 т.1 от ГПК и с оглед изричната писмена молба на ответниците К. и Л.
Кръстеви да спре производството по гр.д. № 257/2020г. по описа на РС-Нова
Загора по взаимно съгласие на страните, тъй като били постигнали извънсъдебно
споразумение за разсрочено плащане на претендираната сума. споразумението за
доброволно уреждане на регерсна претенция от 17.09.2020г. между страните по
делото.
В открито съдебно заседание на
24.09.2020г. по гр.д. № 257/2020г. по описа на РС-Нова Загора процесуалния
представител на ответниците – адв. К.Е. ***, заявява че във връзка с
изявлението на ищеца и на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК моли съда да спре
настоящото производство действително, тъй като ответниците са постигнали с
ищцовото дружество извънсъдебно споразумение
за доброволно уреждане на регресната претенция, за което представя
заверено копие на споразумението за доброволно уреждане на регерсна претенция
от 17.09.2020г. между ищцовото дружество
„Дженерали застраховане“АД и ответниците К.Й. Кърстев и Л.М.К., както и два
броя разписки с №№ 0200011602261526 от 15.09.2020г. и № 0200011469768431 от 21.08.2020г. от които било видно че ответниците били
заплатили сумата от 350.00лв. на ищцовото дружество по дължимата щета.
С протоколно определение от открито
съдебно заседание на 24.09.2020г. по
гр.д. № 257/2020г. по описа на РС-Нова Загора съдът на основание чл.229 ал.1
т.1 от ГПК съдът е спрял производството по делото и е указал на страните, че
ако в шестмесечен срок никоя от страните не поиска възобновяване на производството
по гр.д. № 257/2020г. по описа на РС-Нова Загора делото ще бъде прекратено.
С молба с вх. № 260203/17.02.2021г. по
гр.д. № 257/2020г. по описа на РС-Нова Загора от „Дженерали Застраховане“АД, с
ЕИК ********* – ищец по делото моли съда на основание чл.230 от ГПК и предвид
неизпълнение от страна на ответниците по делото на задължението им да заплатят
по извънсъдебен ред дължимата от тях сума, предмет на сключеното между страните
споразумение за извънсъдебно уреждане на спора да възобнови производството по
делото.
С разпореждане от 19.02.2021г. съдът е
възобновил производството по гр.д. № 267/2020г. по описа на РС-Нова Загора и е
насрочил открито съдебно заседание по делото за 01.04.2021г.
от 09.00ч.
В проведеното на 01.04.2021г. открито съдебно заседание по
гр.д. № 257/20200г. по описа на РС-Нова Загора ищецът не изпраща представител,
чрез нарочно депозирана поделото молба моли съда да даде ход на делото, ако не
са налице предпоставки за отлагане на делото, както и ако осъдът даде ход на
делото по същество, моли съда да уважи предявените от „Дженерали
Застраховане“АД искове в цялост. Доколкото с представеното по делото
споразумение, сключено между ищцовото дружество и ответниците, последните били
признали задължението си, ищцовото дружество моли съда постанови решение по делото доколкото
ответниците били направили признание на иска. Посочва, че към настоящия момент
погасената от страна на длъжниците/ответниците част от задължението им била същата, каквато била и към датата на
предходното открито съдебно заседание по делото, при което делото е било
спряно, а именно – 350лв. като моли съда да съобрази това обстоятелства при
постановяване на решението си. Ищцовото дружество моли съда да му присъди в
цялост направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, тъй като с поведението си ответниците са дали
повод за завеждане на настоящото съдебно производство, колкото частичното
плащане е било извършено от тях едва след предявяване на исковете.Прилага
списък на разноските.
В съдебно заседание, процесуалния си представител на ответниците – адв. К.Е. *** заявява, че няма пречка съда да постанови решение по признание на иска, тъй като ответниците са направили извънсъдебно признание на иска с постигнатото с ищеца споразумение, като моли съда при постановяване на решението си като вземе предвид, че ответниците са заплатили част от дължимата сума в размер на 350.00 лева и остава да дължат сумата от 175.00лв., включваща и 50.00 лева държавна такса за завеждане на делото, като прави възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, тай като че същото било в прекалено завишен размер.
Съдът, след като взе предвид направените искания и
доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
По делото от страна на ответниците е направено извънсъдебно
признание на исковата претенция, предвид постигнатото извънсъдебно споразумение
между страните по делото от 17.09.2020г.
представено по настоящото производство. Това признание се подържа и
прави още веднъж и от процесуалния представител на ответниците адв. Е. *** със
направеното от адв. Е. заявление, че
няма пречка съдът да постанови решение по признание на иска за сумата от 125.00
лева, като се вземе предвид че ответниците са изплатили на ищцовото дружество
сумата от 350.00лв., представляваща част от предявения иск. С оглед направеното
признание и искането от страна на ищцовото дружество съдът да се произнесе с
решение при признание на иска, като съобрази и заявеното от последното, че
ответниците са му изплатили сумата от 350.00 лева от предявения иск, съдът
счита, че са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането. При
решаване на делото съдът следва да съобрази и да има предвид изплатената от
ответниците част от предявения иск, а
именно че към настоящия момент ответниците са изплатили на ищцовото дружество сумата от 350.00 лева от претендираната сума в
размер на 475.00лв., като в тази част от платеното до претендирания размер искът
следва да бъде отхвърлен, поради плащане.
С оглед горното съдът намира, че исковата претенция за
съществуването на вземането в размер на 125.00лв. парично задължение на ответниците
към ищеца следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като
съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК и не е
необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността на исковата
претенция в тази част, като в останалата част предявения иск до сумата от
475.00 лева съдът следва да отхвърли поради ПЛАЩАНЕ..
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да
осъди ответниците да заплатят на ищецовото дружество направените по настоящото
дело разноски, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както следва: 50.00 лева –
държавна такса за образуване на делото и 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес: *** И Л.М.К., с
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата 125.00/сто двадесет и пет) лева – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2020г./датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до претендирания с исковата молба размер от
475.00лв. поради ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Л.М.К., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68
направените по делото разноски, както следва: 50.00/петдесет/лева – държавна
такса за образуване на делото и 300.00/триста/лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: