№ 2784
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502999 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Агенция за събиране на вземание „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 23 606 от
17.10.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 11 074/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ
по заявлението на частния жалбоподател вх. № 61 673/ 29.07.2022 г. за издаване на Заповед
по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение. Поддържаните оплаквания са за
неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване
на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се
връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор срещу длъжник Д. Н. П., ЕГН –
********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение за следните вземания: 4 316, 45 лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 1 321, 69 лв. – договорна
лихва, дължима се за период 10.09.2018 г. – 15.09.2020 г. и 2 213, 33 лв. обезщетение за
забава върху главницата за период 11.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението.
В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е
посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 12.09.2017 г. между Ти Би Ай
Банк АД и Д. Н. П. Договор за потребителски кредит № **********, които вземанията са
прехвърлени от банката – кредитор на заявителя на основание сключен между тях Договор
за цесия; че съгласно договора за потребителски кредит на П. е предоставена в заем парична
сума от 5 747, 62 лв., съставляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредитополучателят се е задължил на крайния падеж / 15.09.2020 г. / да върне кредита,
ведно с уговоренатата лихва от 2 709, 51 лв., като общата подлежаща на връщане сума
възлиза на 8 457, 13 лева. Погасяването се извършва на 36 броя месечни вноски, като 35 бр.
в размер на 234, 92 лв., а 36 – та – 234, 93 лева. След настъпването на крайния падеж, както
и към датата на подаване на заявлението непогасената главница и договорна лихва са в
1
посочените размери, като върху главницата е начислено и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на просрочие на всяка месечна погасителна вноска до
датата на подаване на заявлението в съда, което обезщетение възлиза на претендирания
размер.
Към заявлението е представен Договора за потребителски кредит между Ти Би Ай
Банк АД и кредитополучателя П., от който се установява, че на потребителя са предоставени
заемни средства в размер на 4 500 лв./ а не твърдяните 5 747, 62 лв. / при годишен лихвен
процент от 27,09% и ГПР от 42,22 %, кредита подлежи на връщане разсрочено чрез 36
месечни погасителни вноски в размер от 234, 92 лв. съгласно погасителния план, съдържащ
се в самия договор, като общата подлежащата на връщане сума е 8 457, 13 лева. В чл. 7.1 от
договора е посочено, че кредитополучателят дължи в деня на подписването на договора
еднократна такса за оценка на риска в размер на 615, 82 лв., но със същата той се „
финансира „ от кредитора и ще я възстановява разсрочено с месечните погасителни вноски.
В чл. 7.1. е посочено още че вземанията на банката по договора се обезпечават със сключен
по желание на кредитополучателя застрахователен договор със ЗК „ Уника Живот „ АД /
представено е нечитаемо застрахователно удостоверение / по риск живот, като
застрахователната премия от 631,80 лв. се заплаща от банката на застрахователя, а
потребителят я възстановява на банката чрез месечните погасителни вноски. Посочения общ
размер предоставен кредит от 5 747, 62 лв. включва предоставените в заем средства от 4 500
лв., еднократната такса оценка на риска – 615, 82 лв. и застрахователната премия от 631, 80
лева.
Констатирайки този начин на формиране на сумата 5 747, 62 лв. - отразена в
договора като размер на предоставения кредит и посочена и в заявлението като главница и
чиста стойност на кредита, явното й несъответствие с действително предоставени кредитни
средства от 4 500 лв., както и останалите клаузи на договора районният съд е оставил
заявлението без движение, като е изискал отстраняване на горното противоречие чрез
посочване на какви по основание и размер вземания са включени в претендираната като
непогасена главница от 4 315, 45 лв., както и посочване на престираните от ответника
плащания по договора и за погасяване на кои вземания по договора са отнасяни тези
плащания от кредитора.
С молба вх. № 66 195/17.8.22 г. заявителят е отказал да изпълни тези указания.
Изложени са съображения същите да са от значение в евентуалното бъдещо исково
производство по чл. 422 от ГПК с предмет съществуването на вземанията – както по
основание, така и по размер, но за формалното заповедното такова по чл. 410 от ГПК са
неотносими. НеобхоД. и достатъчно условие за уважаване на заявлението е то да е редовно
по смисъла на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т.т. 1 и 2 от ГПК, като заповедният съд не
притежава правомощия да проверява съществуването на вземанията в заявения им размер.
С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, като е приел
че предоставените с договора кредитни средства на ответника са в размер 4 500 лв., а не
твърдяните 5 747, 62 лв., налице са неравноправни и нищожни клаузи в договора,
предвиждащи кумулиране на таксата оценка на риска и застрахователни премии към чистата
стойност на кредита и олихвяването им с договорената възнаградителна лихва, като и
договарянето на такса за оценка на риска е в нарушение на императивната материално -
правна норма на чл. 10 ал. 2 от ЗПК. Отказа на заявителят да посочи какви са престираните
от кредитополучателя плащания по договора и кои вземания кредиторът е погасявал с тях
препятстват възможността да се извърши преценка за действително дължимите суми - в т.ч.
и относно търсената главница, при съобразяване с неравноправните и нищожни клаузи на
договора, която преценка съдът – в т. ч. и заповедния, е длъжен да извърши с оглед
изричната законова уредба относно потребителската защита.
Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви, които настоящата
2
инстанция напълно споделя. Неоснователни са поддържаните в частната жалба доводи, че
процесния договор за потребителски кредит не съдържа неравноправни и нищожни клаузи.
Такива са налице – казаните по горе, претендираните вземания са формирани в съответствие
с тези клаузи и отказът на заявителя да посочи исканата допълнителна информация относно
тяхното начисляване по основание и размер препятства възможността заповедния съд да
извърши дължимата по закон проверка и да издаде исканата заповед по чл. 410 от ГПК за
вземанията, в т.ч. и досежно главницата. Неоснователно се възразява че заповедният съд
няма правомощия да извършва преценка за неравноправни и нищожни клаузи в договора и
за недължимост на вземанията на това основание, а е длъжен да прецени единствено дали
заявлението отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т.т. 1 и 2 от ГПК, като
заявителят не е длъжен дори да представя доказателства за претендираните вземания, в т.ч.
и договора, от който те произтичат. В случаите, когато вземанията се основават на
потребителски договор / какъвто е настоящия / тази преценката е не само право, но и
служебно задължение на този съд съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК,
затова и представянето на договора е задължително приложение към заявлението – чл. 410
ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Разпореждане № 23 606 от 17.10.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 11
074/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния
жалбоподател вх. № 61 673/ 29.07.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3