Решение по дело №745/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260163/19.11.                                      Година  2020                                 Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                              Втори наказателен състав На двадесет и първи октомври                                                                              Година 2020 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                     Председател: Петя Котева

Секретар  Даниела Благоева

като разгледа  докладваното от съдията административнонаказателно дело №  00745 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-005612 от 27.01.2020 г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на П.С.Т., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява  моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено на 18.12.2019 г., в 21:10 часа в гр. Перник в качеството му  водач на лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *******.

Жалбоподателят П.С.Т. моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата съображения. Твърди, че не е извършил описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като не е управлявал автомобила, а е влязъл в превозното средство, което е било паркирано. Счита, че възможността да бъде тестван за употреба на наркотични вещества е била ограничена, тъй като е бил задържан от полицейските служители. Лансира  тезата, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, както и че е бил наказан два пъти за едно и също нарушение, предвид ангажиране на отговорността му с друго НП за отказа му да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. 

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя повереник – адв. М.Х. от САК, който поддържа изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице  против подлежащо на обжалване пред съда НП в законоустановения срок (НП е връчено на 30.03.2020 г., а жалбата е подадена чрез „Български пощи” ЕАД, като пощенската пратка с известие за доставяне № PS 146300ВY8YA е била приета на 10.04.2020 г. в пощенска станция София 63. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ред. ДВ бр.34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) е изменено първоначалното съдържание на разпоредбата на чл.3, т.2, като по силата на придобитата й актуална редакция съгласно §2 за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т.е със задна дата отпадна въведеното с първоначалната редакция на чл. 3, т.2 от ЗАНН изключение сроковете, предвидени в ЗАНН, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти да продължат да текат по време на извърнредното положение, поради  което обжалването е станало в рамките на преклузивния срок за упражняване на това право).

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

Вечерта на 18.12.2019 г., във връзка с  провеждаща се специализирана полицейска акция, свързана с  разпространението на наркотици в гр. Перник, на служители от сектор „Криминална полиция”  към Първо РУ при ОД на МВР Перник било възложено да наблюдават действията на П.С.Т., за който били налице данни, че е съпричастен към такава дейност. Служителите били разпределени на групи в няколко автомобили, с цел да извършат непрекъснато наблюдение на жалбоподателя, който към този момент се движел по улиците на кв. Тева с управлявания от него лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *******. Около 21:10 часа П.Т. се насочил към намиращото се в квартала заведение „Драгановец”. Непосредствено след като „Тойотата” спряла, била обградена от автомобили,  в които се намирали свидетелите С.С.Б. и С.П.В., които следвали управлявания от жалбоподателя автомобил. Полицейските служители се насочили към моторното превозно средство и извършили проверка на намиращите се в него лица. Установили, че на шофьорското място седи жалбоподателя, като в автомобила пътували още три лица. На място пристигнал автопатрул на сектор „ПП”към ОД МВР-Перник, в чийто състав бил св. А.В.З., който изпълнявал служебните си задължения като мл. автоконтрольор. Той поискал да извърши на П.Т. проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, която жалбоподателят категорично отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване бл. № 0044904, който лицето отказало да получи, което било удостоверено с имената и подписа от св. К.В.Г..

Въз основа на установеното на място фактическо положение и на възприетото от очевидците С.С.Б. и С.П.В., св. А.З. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА, № 148868 от 18.12.2019 г., в обстоятелствената част на който описал, че на 18.12.2019 г. в гр.Перник  е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *******, като при проверката водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, като му е издаден и талон за изследване. Приел, че с това си поведение П.Т. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен  на жалбоподателя в присъствието на св. К.Г., който възприел отказа на лицето да го подпише и да получи препис от него.

Въз основа на съставения АУАН началника на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник издал атакуваното НП № 19-1158-005612 от 27.01.2020 г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като за горепосоченото нарушение наложил на П.С.Т. на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 30.03.2020 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GА, № 148868 от 18.12.2019 г., талон за изследване бл. № 0044904 и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Във връзка с обстоятелствата, при които е била извършена проверката на жалбоподателя, както и тези предхождащи я, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.С.Б. и С.П.В., тъй като същите са подробни, обективни, последователни, логични и напълно кореспондиращи помежду си. И двамата пряко са възприели поведението на нарушителя като водач на лекия автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *******, който  целенасочено са следвали. Същите категорично заявяват, че непосредствено са проследявали придвижването на колата и ясно са възприели, че същата се управлява от жалбоподателя. Съдът напълно кредитира техните показания с доверие като достоверни, доколкото и двамата са възприели непосредствено поведението на жалпободателя, поради което и показанията им почиват на техни лични впечатления. Именно П.Т. е седял на шофьорското място и при спирането на моторното превозно средство пред заведението в кв. Тева, тъй като показанията на полицейските служители не могат да се поставят под каквото и да е съмнение, поради което те са годен източник на доказателства. Установеното от тях е материализирано и в редовно съставения АУАН серия GА, № 148868 от 18.12.2019 г.,  който е кредитиран по делото като писмено доказателство и чиято доказателствена стойност не е оборена.

Показанията на свидетелите Д.Ц.Д., Д.Ю.Д.и Е.Г.М., че жалбоподателят е вечерял в заведението, след което е отишъл до паркирания отпред автомобил, за да вземе цигарите си, когато полицейските органи са дошли, за да му извършат проверка, съдът отхвърли като недостоверни. И трите лица са заинтересовани от изхода на делото, с оглед приятелските си отношения с жалбоподателя, поради което и чрез показанията си целят да прикрият неговото противоправно поведение, за да може той да избегне следващата му се административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. От друга страна, техните показания  очевидно се разминават с тези на очевидците С.С.Б. и С.П.В., които последователно и безпротиворечиво обясняват за обстоятелствата при които са констатирали нарушението. И двамата полицейски служители, излагайки хронологията на проверката, не отричат, че са следвали автомобила, който се управлявал от жалбоподателя именно с оглед извършваната полицейска операция, свързана със съпричастността на Т. към разпространението на нарконтици в гр. Перник, но не са налице каквито и да са данни за личен конфликт между полицейските служители и жалбоподателя, породи което и не може да се вмени на С.Б. и С.В. да са пристрастни свидетели.

С оглед на изложеното, съдебният състав приема за безспорно установена отразената в оспореното НП фактическа обстановка, която е описана и в кредитирания по делото АУАН, като намира, че жалбоподателят е притежавал качеството водач на  лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № ******* непосредствено преди да му бъде извършена проверка от полицейските органи на 18.12.2019 г. пред заведение „Драгановец” в гр. Перник, поради което е и субект на вмененото му  административно нарушение.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.7. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” на обслужваната територия, ката АУАН е също съставен от материално и териториално компетентно лице, тъй като актосъставителя А.В.З. заема длъжността мл.  автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. с т. 1.2. на горепосочената заповед разполага с правомощие да съставя такива за нарушения по ЗДвП.

При извършената проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушения на императивните разпоредби на чл. 42  и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП е дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено, поради което съдът не споделя направените възраженията в тази насока.

И в двата документа ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП е видно, че на същия е било издадено предписанието за изследване, като номера на талона е вписан и в двата документа.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и регламентира алтернативно  няколко предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и  само една от тях, а именно: отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналозш, каквато е настоящата хипотеза, или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай достатъчно основание за ангажиране отговорността на П.Т. се явява фактът, че същия неоснователно е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което е достатъчно основание за образуване на административнонаказателното производство срещу него.   Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като изчерпателно са предвидени хипотезите, при които не следва да изпълнява това задължение. Настоящият случай обаче не е сред тях. Едновременно с това ал. 2 на чл. 2 от Наредбата разписва, че неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил даденото му от контролния орган разпореждане да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, и по този начин е осуетил преследваната с чл.174, ал.3 от ЗДвП цел - да се установи наличието или не на такава. Без значение са причините или мотивът, поради които жалбоподателят е отказал тестването (дори и с оглед лансираната му теза, че не е бил водач на моторното превозно средство, тъй като така вмененото му качество е можел да атакува по друг начин – чрез възражения в АУАН, такива по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, както и да обжалва самото НП с доводи, които намери за уместни). Безспорно на П.Т. му е бил издаден талон за изследване. При това положение контролния орган е изпълнил задължението си по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Решение на нарушителя е дали да подпише същия и дали да получи екземпляр от него. В настоящия случай неговия отказ да го подпише е удостоверен с подписа на един свидетел съгласно чл. 6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., макар и този му отказ да е ирелевантен факт, тъй като  в конкретния случай П.Т. е отказал да бъде проверен по един от посочените начини - с тест, в резултат на което е осуетил проверката, т.е. изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е предявено  обвинение  за отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, което представлява административно нарушение.  

Не се спори по делото, че след извършената проверка жалбоподателят е бил задържан от полицейските органи, но този факт не може да се приеме, че е възпрепятствал възможността лицето да даде кръвна проба, предвид неговия категоричен отказ  да приеме издадения му талон за изследване бл. № 0044904, за да му бъде извършено медицински изследване.  Нещо повече: независимо от задържането в полицейско управление, при нужда от изследване, задържаните лица се конвоират до лечебно заведение. В настоящия случай, обаче, при категоричния отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества, както и отказа да приеме издадения му талон за изследване, такова конвоиране не се е налагало, тъй като е било неоправдано. В този смисъл съдът не споделя възраженията, че обективно жалбоподателят е бил лишен от възможност да даде кръвна проба, тъй като той сам и по собствена воля не е пожелал да се възползва от предоставената му възможоност.

Съдът не  споделя направеното възражение, че с оглед направения отказ от страна на жалбоподателя по време на същата проверка да бъде изпробван и за употреба на алкохол, за което е било образувано отделно административнонаказателно производство, приключило с издадено друго НП, е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не счита, че отказът да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и отказът да бъде извършена такава за употреба на алкохол съставляват едно единствено нарушение, а не както е било квалифицирано от АНО като две отделни нарушения.  Съображенията са следните:

 Налице е  нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, когато лицето откаже по един от изброените в тази разпоредба начини да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Несподеляеми са аргументите, изложени в жалбата относно израза „и/или”, тъй като същият означава, че водачът е длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както само за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за употреба на алкохол или само проверка за употреба на наркотични вещества, или пък и за двете, то деецът ще отговаря за едно или за две отделни административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. С обжалваното в настоящето производство НП Т.  е наказан само за отказ за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, поради което и няма процесуална пречка той да понесе своята административнонаказателна отговорност  с издадено друго НП, ако е установен отказ на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол. Отказът на лицето да бъде изпробвано с тест, не съставлявал административно нарушение, единствено ако все пак лицето е дало кръвна проба, както и обратното, ако не е дало кръвна проба, но се е подложило на теста. В конкретния случай е налице отказ и по двата предписани от законодателя начина, което е довело до ангажирането на отговорността на жалбоподателя за отказ  за установяване  употребата на наркотични вещества, което е едно нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкционират по чл. 174, ал.3 от ЗДвП за отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества е напълно законосъобразно, независимо, че е било издадено друго НП, с което е санкциониран на същото основание, но заради отказ да бъде изпробван за алкохол, тъй като се касае за две отделни самостоятелни нарушения на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, които не са идентични и не може да се твърди, че деецът е бил наказан два пъти за едно и също нещо в нарушение на правилото ne bis in idem. При това положение е налице хипотезата на чл.18 от ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения от една страна, а от друга – касае се за деяние, което  не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, поради което правилно АНО е наложил комулативно предвидените административни наказания, с които  биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.

По вида и размера на наказанието:

За нарушаване на чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил комулативно налагане на административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 24 месеца, с каквито е и санкциониран жалбоподателя. Същите са определени в абсолютно установен в закона размер, поради което не подлежат на ревизиране, с оглед чл. 27, ал.5 от ЗАНН, в която е предвидена забрана за определяне на такъв под предвидения най-нисък размер на наказанията.

Всичко гореизложено обосновава извод, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1158-005612 от 27.01.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на П.С.Т., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява  моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, извършено на 18.12.2019 г., в 21:10 часа в гр. Перник в качеството му  водач на лек автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *******.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

Председател:/п/

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ