О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N 495
гр.
Сливен, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда
Янакиева ч. гр. д. № 316 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано по повод препирня за
подсъдност, повдигната по реда на чл. 122 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане против
прекия причинител на вреда, обезщетена от ищеца-застраховател по сключен със
собственика на увредената вещ договор за застраховка „Каско
на МПС“ за застрахователно събитие
„злоумишлени действия на трети лица“.
Ищецът е предявил иска си пред РС –
София, който е държал определение в з.с.з. на 23.03.209г. и служебно е
констатирал неподсъдност на делото пред себе си съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК,
тъй като настоящият адрес на ответника е бил в гр. Сливен, поради което е
прекратил пред СфРС образуваното по исковата молба
производство и е изпратил делото по правилата н аместната
подсъдност за разглеждане от РС – Сливен.
С определение от з.с.з. от 19.06.2019г.
съдията докладчик е счел, че спорът не е подсъден на СлРС, а е бил подсъден именно на съда, пред който
първоначално е била подадена исковата молба, като се е аргументирал с липсата на
условията на чл. 119 ал. 3 от ГПК. Поради това е повдигнал по реда на чл. 122
от ГПК препирня между себе си и СфРС пред СлОС.
След като се запозна с делото,
настоящият състав на СлОС счита, че искът е подсъден
като първа инстанция на районен съд – София. В случая е приложимо общото
правило, определящо местната подсъдност, разписано в чл. 105 от ГПК – по
постоянния адрес на ответника, който в случая е в гр. Сливен. Ищецът е избрал
да предяви иска си пред СфРС, но последният няма
основание да откаже да образува делото и разгледа спора без да е направено в
предвидените за това срокове надлежно възражение от насрещната страна. Такова
към момента липсва , а съдът не разполага с дискресията
служебно да разглежда и администрира този въпрос.
Такава възможност действително е
предвидена, но само в изричните хипотези, за които нормотворецът
е преценил, че това е удачно. Такава е разпоредбата на чл. 113 от ГПК, на който
се опира в мотивите си СфРС.
При съпоставка между условията
на закона и действителното положение не се открива аналог. Тази норма е
предвидена да урежда подсъдността при специфични правоотношения, в които
участва като страна лице, имащо качеството „потребител“. Такъв, по смисъла на пар. 13 т. 1 от ЗЗП, където е дадена легалната дефиниция на
понятието, е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Понятието
е стеснено в КЗ /отм./, пар. 1 т. 1, като за целите
на застраховането „потребител на застрахователни услуги“ е застрахованият, третото ползващо се лице,
третото увредено лице, другите лица,
за които са възникнали права
по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се
ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен
посредник във връзка с предмета му на дейност.“
Поради това е видно, че
ответникът, според изложената в исковата молба фактология,
не е потребител на застрахователни услиги, нито
обикновен потребител, тъй като не отговаря на критериите за това, такова
качество не може да се признае и на ищцовото
дружество, което също не попада в нито една от законовите хипотези.
Следователно е неприложима
възможността както по чл. 113 от ГПК, така и по чл. 119 ал. 3 от ГПК сезираният
съд служебно да определи като
компетентен да разгледа спора този съд, в чийто район се намира настоящият или
постоянният адрес на потребителя.
За да се приведе към общото правило на
чл. 105 от ГПК процесът, следва да е въведено своевременно възражение от оправомощеното лице – насрещната страна. Без такова съдът
не може нито да се десезира, нито да се сезира друг
съд.
Ръководен от
гореизложеното, СлОС
О П
Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да разгледа
исковата молба на ЗД „Евроинс“ АД, гр. София против Р.К.П.от гр. Сливен, ул. „К.“
№ ***, с която е предявен иск по чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане против прекия причинител на
вреда, обезщетена от ищеца-застраховател по сключен със собственика на
увредената вещ договор за застраховка „Каско на
МПС“ за застрахователно събитие
„злоумишлени действия на трети лица, РАЙОНЕН
СЪД – СОФИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: