Определение по дело №43/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адвокати С. К. и М. А., в качеството им на пълномощници на частния жалбоподател [фирма] срещу определение № 2661/02.04.2015г. постановено по гр.д. № 643/2015г. на РС – [населено място]. С горепосочения първоинстационен съдебен акт съдът е отказал допускането на обезпечение на предявен от [фирма] срещу [фирма], с[ЕИК], Г. Б. Х., с ЕГН-[ЕГН], с адрес [населено място], ул. "Бр.", №3, И. Б. Х., с ЕГН-[ЕГН], с адрес [населено място], ул."Бр." №., В. А. К., с ЕГН-[ЕГН], с адрес: [населено място] 1309, [община], район И.,[жк], бул."Сл.", №..., офис .., .. Б. К., с ЕГН-[ЕГН], [населено място] 1309, [община], район И.,[жк], бул."Сливница", №127-129, офис 30, Р. А. Ч., с ЕГН-[ЕГН], с адрес:гр.Б., ул."Т. Ал.", №.., Г. С. Ч., с ЕГН-[ЕГН], с адрес: с адрес:гр.Б., ул."Т. Ал.", №.. и [фирма], с ЕИК-*********, установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожност на Решение № 608 от 01 април 2014 г. по въззивно частно гр. д. №334 от 2014 г. по описа на САС, чрез налагането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №342 по описа за 2008 г. на ЧСИ А. Ц., с рег.№701, с район на действие ОС-град Б. до приключване на производството по предявеният иск с пр.основание чл.270, ал.2 от ГПК с влязло в сила решение.

В частната жалба се твърди, че изводът на районния съд за вероятно неоснователност на предявения иск бил необоснован и незаконосъобразен. В тази връзка сочи, че Решение № 608 от 01 април 2014 г. по въззивно частно гр. д. №334 от 2014 г. по описа на Софийски Апелативен съд било с изцяло погрешно възприета фактическа обстановка, като същото било двусмислено, неясно и без изразена воля на съда по жалба на „А. груп‘ О., с вх. № 6889. Счита, че било за недопустимо в един съдебен акт да съдържал единствено посочване на решението, предмет на обжалване и обозначаване на страната, която го обжалва, за да притежавал характеристика на валиден съдебен акт. Навежда, че ако разбирането на РС – Б. вярно, то това означавало, че било валидно и допустимо всяко съдебно решение, което съдържало името на жалбоподателя и атакувания съдебен акт и един неясен диспозитив. Излага доводи, че произнасянето на САС в диспозитива било половинчато, неясно и абстрактно, като същото досежно жалбата на [фирма] с вх. № 6889 нямал мотиви, тъй като нямало отговор на въпроса защо съдът приел, че съдебният изпълнител правилно бил извършил разпределението. Предвид гореизложените аргументи се иска първоинстационното определение да са се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба за обезпечение чрез спиране на „спиране на изпълнението по изпълнително дело №342 по описа за 2008 г. на ЧСИ А. Ц., с рег.№701, с район на действие ОС-град Б. до приключване на производството по предявеният иск с пр.основание чл.270, ал.2 от ГПК с влязло в сила решение.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.396, ал. 1 ГПК, насочена е срещу обжалваем първоинстационен съдебен акт, като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Частната жалба е неснователна, поради следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. № 613/2015г. по описа на РС – Б. е предявен от [фирма] срещу [фирма], с[ЕИК], Г. Б. Х., с ЕГН-[ЕГН], с адрес [населено място], ул. "Бр.", №., И. Б. Х., с ЕГН-[ЕГН], с адрес [населено място], ул."Бр." №., В. А. К., с ЕГН-[ЕГН], с адрес: [населено място] 1309, [община], район И.,[жк], бул."Сл.", №..., офис .., А. Б. К., с ЕГН-[ЕГН], [населено място] 1309, [община], район И.,[жк], бул."Сл.", №..., офис.., Р. А. Ч., с ЕГН-[ЕГН], с адрес:гр.Б., ул."Т. Ал.", №61, Г. С. Ч., с ЕГН-[ЕГН], с адрес: с адрес:гр.Б., ул."Т. Ал.", №.. и [фирма], с ЕИК-*********, установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожност на Решение № 608 от 01 април 2014 г. по въззивно частно гр. д. №334 от 2014 г. по описа на САС.

Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК).

РС - Б. с обжалваното определение № 2661/02.04.2015г. е отхвърлил молбата на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело №342 по описа за 2008 г. на ЧСИ А. Ц., с рег.№701, с район на действие ОС-град Б..

За да откаже исканото обезпечение на предявения установителен иск, първостепенният съд обсъдил подробно фактическите твърдения и правните доводи в исковата молба, и приложените по делото доказателства, като е приел, че искът е допустим, но на настоящия етап вероятно основателен. Въззивният съд напълно се солидизира с изложените от първата инстанция съображения. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, са в насока за липса на ясни и точни мотиви и произнасяне по всички възражения в подадените жалби, макар и да има диспозитив на решението по всяка от тях. Фактическите твърдения в исковата молба са във връзка с неправилност и незаконосъобразност на Решение № 608 от 01 април 2014 г. по въззивно частно гр. д. №334 от 2014 г. по описа на САС. В настоящия случай не са налице твърдения в исковата молба, които да обосновават някои от хипотезите на нищожност на съдебно решение, които са изяснени в съдебната практика и теория, а именно когато решение излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, както и когато е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, то те не водят до нищожност на решението, а евентуално до недопустимост или неправилност.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че посоченото с постъпила по настоящето дело молба от 17.04.2015г. обстоятелство, а именно, че били налице две противоречиви решение на САС, касаещи законосъобразността на Постановление за разпределение от 17.02.2012г. направено ЧСИ А. Ц. по изп.дело № 342/2008г. с район на действие ОС – Бл. за сумата от 18 193, 52 лв. не може да се обсъжда в настоящето производство по чл. 396, ал. ГПК. В тази хипотеза частният жалбоподател може да се защити по реда на глава 24 ГПК „Отмяна на влезли в сила решения“, което е обаче различно от настоящето и се развива по друг ред.

Съобразно ТР №1/21.07.2010г. на ОСГК и ОСТК на ВКС по т.д.№1/2010г. настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения БОС

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2661/02.04.2015г. постановено по гр.д. № 643/2015г. на РС – [населено място].

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: