Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Добрич, 26.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в
публично съдебно заседание
проведено на двадесет и девети април, две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар РУМЯНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2547 /2020г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството
по делото е образувано по предявен от „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК:***,
със седалище гр. В.и адрес на управление ***,
срещу И.Р.С. с ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати ищеца
сумата от 637,77лева, представляваща регресно вземане за
платеното от
„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, застрахователно обезщетение по щета №***и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба, до окончателното и заплащане.
Претендират се сторените в
производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 15.3.2017г., около 9:00 часа, в с. О., *** е реализирано ПТП между
л.а. марка ***, управляван от Н.К.К.и л.а. марка ***, управляван от И.Р.С..
Видно от Констативен
протокол за ПТП №1493053/15.03.2017 ,
причина за настъпване на произшествието е поведение на водача И.Р.С..
Последният управлявайки л.а. марка ***.на в с. О., ***, ударил
л.а. марка ***. В резултат на пътния инцидент били нанесени щети и по двата
автомобила.
От изложеното в протокола за ПТП се установява, че ответникът, явяващ се
виновен водач, управлявал автомобила без
правоспособност, вследствие на което се блъснал в намиращия се пред него лек
автомобил. По този начин ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили
материални щети. След настъпване на ПТП, ответникът избягал от
местопроизшествието.
Съставения протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила
относно неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е
подписан от него без възражения.
Към датата на възникване на инцидента
л.а. марка ***бил застрахован при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД по Автомобилна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица ***
Възползвайки се от нормативно
уредената възможност за извънсъдебно, доброволно уреждане на претенции за
изплащане на обезщетения за имуществени вреди, Н.Д.К.регистрирала такава, чрез
Уведомление за щета №***.
Във връзка с депозираната претенция е
извършен оглед на увредения автомобил - ***, като е съставен опис №***/16.03.2017,
в който били отразени увредените детайли.
Съгласно
приложената калкулация №***, общата сума за покриване на щетата възлизала на
622,77 лева.
С Ликвидационен акт от от 20.03.2017 по преписка №***, „ДЗИ - 03“ ЕАД
одобрило сумата от 622,77 лева, представляваща обезщетение за нанесените
имуществени вреди по ***.
Посочената
сума е изплатена на Н.К.К.с платежно нареждане от 21.03.2017 год. и опис към
него.
Видно от
Констативен протокол за ПТП №1493053/15.03.2017, ***, към дата на инцидента е
бил застрахован по Автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ при
“ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.
Наличието на валидна застраховка се потвърждава и от данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда - http://eisoukr.guaranteefund.org/,
които до доказване
на противното, удостоверяват - застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номера на рамата.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение от страна на ,ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, е изпратена Регресна покана към И.Р.С., с ЕГН**********,
с АДРЕС: ***, за доброволно изплащане на сумата от 637,77 лв./шестстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и седем ст./, представляваща сбора от
стойността на заплатената щета-622,77 лева и стойността на ликвидационните
разходи в размер на 15.00 лева. Горепосочената
покана е получена от ответника на 04.07.2017год. чрез куриер по товарителница
№7100013388140, като до момента търсеното обезщетение не е заплатено.
Като правно
основание за претенцията се сочи разпоредбата на чл.500 от КЗ. Съгласно чл. 500, ал.1, т.З от Кодекса на застраховането: „Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач: е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина;
в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ, застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В срока за
отговор ответникът, чрез назначения му особен представител взема становище по
иска. Сочи, че от представените с
исковата молба доказателства, безспорно се установява задължението, като в тази
връзка счита предявените искове за основателни. Настоява съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове по основание и размер като
се произнесе при условията на чл.237 от ГПК .
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.500 от КЗ, във вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването й е в
тежест на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса (чл.154,ал.1 ГПК), ищцовото дружество следва
да ангажира безспорни доказателства за сключване на застрахователен договор за
увредения автомобил, настъпване на застрахователното събитие по време на
действие на договора, щетите по вид и
размер, механизма на причиняване на щетите, причинно следствената връзка м-у
ПТП и настъпилата вреда, т.е че вредата е в резултата на поведението на
ответника, както и заплащането на застрахователното обезщетение на собственика
на застрахования автомобил. Ищецът следва да докаже и обстоятелствата
на напускане местопроизшествието и липсата на правоспособност на водача на
увреждащия автомобил.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността,
при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на
действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на
иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
С
протоколно определние от 29.04.2021г. и на осн.чл.291 от ГПК съдът е одобрил
действието на особения представител по признаване на иска.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от
него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира,
че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На осн .чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски за
държавна такса в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Р.С. с ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД, с ЕИК:***,
със седалище гр. В.и адрес на управление ***, сумата
от 637,77лева, представляваща регресно вземане за
платеното от
„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, застрахователно обезщетение по щета №***, образувана за щети причинени от
ответника на 15.3.2017г., около 9:00 часа, в
с. О., ул. „***”
управлявайки л.а. марка ***.в с. О., ул. „***”, и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба, до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА И.Р.С. с ЕГН **********, да
заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище гр. В.и адрес на управление ***, сторените разноски за държавна такса в размер
на 50лева и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................