О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 260009
гр. Шумен, 07.01.2021г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на седми януари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл. с. С. Стефанова
като разгледа
докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 495
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по частна
жалба с рег. № 264565/26.11.2020г. депозирана от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С....,
представлявано от изп. директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт А.Х.А. срещу
определение № 260741 от 12.11.2020г. по гр. д. № 547/2020г. по описа на РС – Шумен,
с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание
чл.248 от ГПК, за изменение на решение № 260115/09.10.2020г. по същото дело, в
частта в която е осъден да заплати на ответника С.М.Л. сумата от 266.02 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции.
Жалбоподателят излага оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, тъй като
първоинстанционният съд е приел, че адвокатското възнаграждение следва да се
определи съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
или в случая общо 600.00 лева за два иска, като съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника е присъдена сумата от 266.02 лева. Счита, че съдът
неправилно се е позовал на ТР № 6/2012 на ВКС, в което е прието, че в
производството по чл.415 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК се събира държавна такса
за всеки предявен иск с една искова молба и е приел, че на същото основание, се
дължи адвокатско възнаграждение за всеки иск. Твърди, че възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
се изчислява на база на интереса по конкретното дело и, когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени оценяеми искове, интересът върху който следва да се определи
минималния размер на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички
искове, в който смисъл е и определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. на ВКС, ТО. Счита, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата при определяне на
минималното дължимо адвокатско възнаграждение, тъй като същата намира
приложение само в случаите, когато предявените с една искова молба искове са в
защита на различни интереси, какъвто настоящият случай не е. Предявените
съединени искове не са налагали отделна защита, тъй като едната престация е
обусловена от другата по такъв начин, че макар съдът да я докладва, разглежда и
да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението се определя от
установените факти и правни изводи по главния иск. Интересът, за който ищеца е
търсил защита с исковата молба е един, тъй като претендираните от него вземания
са за парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като единият
от исковете е изцяло в зависимост от другия, предвид акцесорния характер на
вземането. С оглед изложеното, моли съдът да отмени обжалваното определение,
като присъдените разноски в производството, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, присъден съразмерно с отхвърлената част от исковете бъдат намалени
съобразно сбора на претендираните суми по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е депозирал отговор, с който моли съда да отхвърли жалбата и
да потвърди обжалваното определение,
като правилно, както и да му
бъдат присъдени разноски за въззивното производството в размер на 380.00 лева –
адв. хонорар. Сочи, че правилно и законосъобразно съдът е определил размера на
направените разноски, тъй като адвокатският хонорар е заплатен за защита по две
искови претенции, иск за главница и иск за мораторни лихви, от общо пет
предявени искови претенции, съобразил е уважената, съответно отхвърлената част
от тях и е изложил мотиви в тази насока.
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я
намира за неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 547/2020г.
по описа на РС – Шумен е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ... срещу С.М.Л. с
ЕГН **********,*** по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, с цена 836.77
лева. С решение № 260115/09.10.2020г. първоинстанционният съд е признал за
установено, че С.М.Л. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ...
сумата от 465.77 лева – представляваща главница
по договор за паричен заем № 3156932 от 20.02.2018г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 10.12.2019г. – датата на подаване
на заявлението в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1825/12.12.2019г. по ч.гр.д. № 3723/2019г. по описа на РС – Шумен и е отхвърлил
исковете за признаване за установено, че С.М.Л. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 31.03 лева – договорна лихва за периода
28.07.2018г. – 18.07.2018г.; сумата от 45.00 лева – такса разходи, сумата от
69.53 лева – мораторна лихва за периода 28.07.2018г. 10.12.2019г. и сумата от
225.44 лева – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 28.07.2018г. – 18.07.2018г., като неоснователни. Със същото решение
е осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.М.Л. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД разноски за заповедното производство в размер на
75.00 лева и разноски за исковото производство в размер на 292.23 лева,
съразмерно с уважената част на исковете, съответно, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
заплати на С.М.Л. сумата от 266.02 лева – представляваща разноски за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С молба с рег. № 262951 от
26.10.2020г. с правно основание чл.248 от ГПК, „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ... е поискала съдът да измени постановеното решение в
частта за разноските, с която е осъдена да заплати на С.М.Л. с ЕГН **********
сумата от 266.02 лева – представляваща разноски за исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като намали същите до, предвидения
в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, определен
съобразно сбора от претендираните суми, а не от броя на исковете съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата.
С обжалваното пред настоящата
инстанция определение № 260741 от 12.11.2020г. първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането за изменение на решението, в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като неоснователно. Позовал се е на
т. 18 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК, според
което щом в производството по чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, каквото е и
процесното, се събира държавна такса за всеки предявен иск поотделно, то в
случая при определяне на следващото се адвокатско възнаграждение следвало да
намери приложение и разпоредбата на чл.
2, ал. 5 от Наредбата за митималните размери на адвокатските възнаграждения - за
всеки иск поотделно.
Настоящата съдебна инстанция
намира обжалвоното определение за
правилно, поради следното: Предмет на разглеждане по делото са обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, за установяване парични вземания
на ищеца срещу ответника, произтичащи от едно договорно правоотношение, но
дължими на различно основание. Пердвид това, съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че претенциите му касаят защита на един единствен интерес, тъй
като всяко от вземанията произтича от различно правно основание и неговата
ликвидност и изискуемост се предпоставя от установяването на различни правно
релевантни факти и обстоятелства. Що се отнася до цитираната от жалбоподателя
съдебна практика, тя очевидно касае субективно съединяване на искове и не е
меродавна по отношение на конкретната хипотеза.
Съобразно изложеното и разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокастските възнагражгдения, според която дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, както
и постановките, залегнали в т.18 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при предявени от ищеца
няколко претенции срещу ответника по чл.422 от ГПК се касае за отделни искове,
заключава, че при определяне размера на дължимото на ответника адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, съответно
на отхвърлената част от исковете е приложимо правилото на чл.7, ал.2, вр. чл.2,
ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като от дължимото по Наребдата минимално
възнаграждение съобразно цената на всеки иск бъде присъдена частта от него,
съответстваща на отхвърлената част от всеки от исковете.
В настоящия случай, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие, ведно с авдокатско
пълномощно, ответникът е заплатил на процесуалния си представител адвокатско
възнагражедние в размер общо на 660.00 лева, като в договора изрично е
посочено, че 330.00 лева са възнаграждение за защита по иска за главница и
330.00 лева – за защита по иска за неустойка. С решението на съда е уважен иска
за главница в размер на 465.77 лева и са отхвърлени като неоснователни исковете
за договорна лихва – в размер на 31.03 лева, такса разходи – в размер на 45.00
лева, мораторна лихва – в размер на 69.53 лева и договорна неустойка – в размер
на 225.44 лева. Съобразявайки горното и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, съдът е приел,
че общият размер на възнаграждението, от който следва да се определи дължимото
на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде намален на 600.00
лева общо или по 300.00 лева за двата иска, по отношение на което редуциране
жалбоподателят не възразява по отношение допуснатото редуциране. Въз основа на
така определения размер на възнаграждението, съдът е постановил ищецът да
заплати разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 266.02 лева, която сума е по-малка от действително дължимата като се
има предвид, че, според договореното между страните ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение само за един от отхвърлените искове, равняващо се в
размер на 300.00 лева след уважаване
възражението на ищеца за прекомерност, което на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да му бъде присъдено изцяло.
В съответстствие с изложеното, настоящата
инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски в
производството в размер на 380.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260741/12.11.2020 г. по гр.д. № 547/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С....
представлявано от изп. директор Д.Б.Б. да заплати на С.М.Л., ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 380.00 лева – адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.