Р Е Ш Е Н И Е
№ 1078 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5947 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Паулина И., срещу Ж.А.К., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 211.39 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена електрическа енергия, за имот – находящ се в ***, от които
главница в размер на 205.90 лева за периода от 07.11.2018 г. до 06.02.2019 г.
вкл, и 5.49 лева – обезщетение за забава, считано от 08.01.2019 г. до
09.05.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на Закона за енергетиката (ЗЕ) и приети от
държавен орган (КЕВР) общи условия (ОУ), които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо нито съгласие на
потребителя с ОУ, нито сключването на индивидуален договор с потребителя. Посочва
се и че ищцовото дружество има лицензия за доставка на електрическа енергия за
района, в който се намира имотът на ответника.
Твърди се,
че имотът, за който е доставяна електрическа енергия, е електроснабден, като
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на такава през процесния период. Посочва
се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите суми. С тези аргументи се иска исковете да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени копие от справка по абонатни номера, три броя фактури, справка
за консумация на клиенти, общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. В. Н.. Последнат е депозирала отговор на исковата молба, с
който исковите претенции се оспорват изцяло по основание. В тази връзка на
първо място се оспорва качеството потребител на електрическа енергия на
ответника. Посочва се, че от ищцовото дружество не са представени никакви
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот през
процесния период. Поддържа се, че липсват доказателства и между страните да е
сключен договор с предмет доставка на електро енергия. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Оспорва се реалното доставяне и ползване на електрическа енергия и
коректното й отчитане. С тези аргументи се иска предявените искове да бъде
отхвърлени.
В хода на
делото от съда по молба на ищеца са изискани от Община Перник документи, като в
тази връзка с писмо от 16.07.2020 г. последната е представила: заверено копие
от данъчна декларация № 1728/28.04.2015 г., копие от Нотариален акт от
22.04.2015 г. за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
№ 119, том I, рег. №
3684, нот.д. № 114 от 2015 г. на нотаруис Румен Манов с приложена към него
скица на ПИ № 2812/11.09.2013 г. и копие от от Нотариален акт от 27.05.2019 г.
за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 95, том II, рег. №
4825, нот.д. № 276 от 2019 г. на нотаруис Румен Манов.
В съдебно
заседание, проведено на 27.07.2020 г., процесуалният представител на ответника обръща
внимание, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия, доколкото
процесният имот бил собственост на други лица. Иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца не се явява и не изпраща
представител.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2230/27.05.2019
г. по ч.гр.д. № 3232/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено копие от общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД като няма спор, че същите са действащи към процесния период.
От представено по делото копие от Нотариален акт от
22.04.2015 г. за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
№ 119, том I, рег. №
3684, нот.д. № 114 от 2015 г. на нотаруис Р. М., се установява, че на
22.04.2015 г. лицето С. К. М. е прехвърлило собствеността върху собствената си
½ идеална част от имот с идентификатор № 55871.508.774 и адрес *** и
находящата се в същия сграда с идентификатор № 55871.508.774.2., на сина си К.
С. К. – чрез дарение. Прехвърлителят е запазил за себе си и съпругата си М.М. М.
вещното право на ползване върху имота.
От представена по делото данъчна декларация №
1728/28.04.2015 г. по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 28.04.2015 г. К. С.К. е декларирал като
собственик имотите, прехвърлени му с Нотариален акт от 22.04.2015 г. за дарение
на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 119, том I, рег. №
3684, нот.д. № 114 от 2015 г. В декларацията деклараторът е посочил и
учреденото вещно право на ползване.
По делото е налице и пълномощно от К. С. К. в полза на
А. В. К.
От представено по делото копие от Нотариален акт от
27.05.2019 г. за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
№ 95, том II, рег. №
4825, нот.д. № 276 от 2019 г. на нотаруис Румен Манов, се установява, че на
27.05.2019 г. лицето А. К. М., чрез пълномощникя си П. Б.М., е прехвърлило
собствеността върху собствената си ½ идеална част от имот с
идентификатор № 55871.508.774 и адрес *** и находящата се в същия сграда с
идентификатор № 55871.508.774.1., на внука си Т. Ж. А. – чрез дарение.
Прехвърлителят е запазил за себе си и съпругата си П. Б. М. вещното право на
ползване върху имота.
На последно място от представената по делото скица на
ПИ № 2812/11.09.2013 г. се установява, че на адрес гр***, се намира поземлен
имот с изградена постройка, в която има два самостоятелни обекта на кадастъра.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 98а,
ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електрическа
енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2230/27.05.2019
г. по ч.гр.д. № 3232/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа
енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка
между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител на електроенергия. Последното
е определено в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ищеца, като съгласно тази
разпоредба потребител на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател
на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енегрия за домакинството си.
Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъдат упражнявани и от друго лице,
при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на ползване върху
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус, с нотариална заверка на подписите, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия. ОУ на ищеца в тази хипотеза предвиждат солидарна
отговорност между собственика/титуляра на вещното право на ползване и третото
лице. Следователно отношенията между потребителя и електроснабдителното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на електрическа енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца е видно, че потребител на
електрическа енергия е лицето, което получава такава и я използва за собствени
нужди в домакинството си като ползва електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в
негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите условия
на ищеца дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване върху имота да
е прехвърлил качеството си потребител на друго лице, то двамата носят солидарна
отговорност за задълженията пред крайния снабдител.
В
конкретния случай от представените по делото документи – данъчна
декларация № 1728/28.04.2015 г., копие от Нотариален акт от 22.04.2015 г. за
дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 119, том I, рег. №
3684, нот.д. № 114 от 2015 г. на нотаруис Р. М. с приложена към него скица на
ПИ № 2812/11.09.2013 г. и копие от от Нотариален акт от 27.05.2019 г. за
дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 95, том II, рег. №
4825, нот.д. № 276 от 2019 г. на нотаруис Р. М., не се
установява ответникът по настоящото производство Ж.А.К., с ЕГН: ********** да има
каквото и да било отношение към собствеността или ползването /по силата на
вещно право на ползване/ на процесния имот.
В цитираните
нотариални актове са посочени лицата: С. К. М., К. С. К. /син на С. М./, М. М.
М. /съпруга на С. М./, А. В. К.а, А.К. М., П. Б. М. /съпруга на А. М./ и Т. Ж. А.
/внук на А. М./.
Не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства за промяна в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут след извършване на
обективираните в нотариалните актове сделки.
На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът по делото да
има качеството ползвател на процесния имот на вещноправно основание. На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на облигационно основание. Липсват
данни за правоотношение между някое от посочените в нотариалните актове лица и
ответника по делото досежно процесния имот. Не са представени доказателства и
липсват твърдения, между ответниците и електроснабдителното дружество да е
сключен нарочен договор за доставка на електроенергия. Не са представени и
други документи /заявление за откриване на партида и др/, от които съдът да
може да достигне до извод, че е наличен такъв договор, макар да не е
представен.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че посочените в нотариалните актове лица и
ответникът вероятно са близки роднини предвид сходството в имената им, но по
делото не са ангажирани данни и твърдения в тази връзка, независимо, че
представените документи от Община Перник са постъпили по делото повече от
седмица преди заседанието на 27.07.2020 г. В този смисъл и единствената връзка
на ответника с процесния имот, установена по делото, е неговата адресна
регистрация на съответния административен адрес, което обаче не е достатъчно
доказателство, за да обоснове извод, че ответникът следва да отговаря за
вземанията на дружеството за потребена електроенергия в същия.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно
доставка на електрическа енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й
се дължат нито в производството по ч.гр.д. № 3232/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, срещу Ж.А.К., с ЕГН: ********** и с адрес ***
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 211.39 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена електрическа енергия, за имот – находящ се в ***, от които
главница в размер на 205.90 лева за периода от 07.11.2018 г. до 06.02.2019 г.
вкл, и 5.49 лева – обезщетение за забава, за периода от 08.01.2019 г. до
09.05.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 3232/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3232 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА