Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на дванадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1756 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.
1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за паричен
заем.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Кристина Вонидова-Милчева, срещу В.С.П., с адрес: ***,
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по
договор за паричен заем № 2117649/05.08.2014 г.
в общ размер на сумата 1404.55 лева, от която: 619.23 лева – главница, 74.19
лева – договорна лихва, 487.52 лева – неустойка и 223.61 лева – обезщетение за
забава.
В
исковата молба се твърди, че на 05.08.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД
/заемодател/ и ответника В.С.П. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №
2117649, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителски кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. По силата на
подписания договор заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер
на 800.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а
заемателят се задължил да го върне на погасителни вноски, които съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 924.56 лева, от която 124.56 лева –
договорна лихва. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 05.04.2015
г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 115.57 лева всяка, с
падеж на първата вноска – 07.09.2014 г. и падеж на последната – 05.04.2015 г.
Посочва се още, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай, че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лева, като всички начислени разходи не може да надхвърлят 45.00 лева. Твърди се
също, че съгласно договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписването му, да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по
договора, а именно: две физически лица – поръчители, отговарящи на определени
изисквания, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, а
при неизпълнение на това задължение по предоставяне на нито едно от
договорените обезпечения, било уговорено заплащането на неустойка в размер на 726.80
лева, разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 90.85 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, или общ
размер на погасителната вноска по договора – 206.42 лева.
Твърди се, че ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като е заплатил сума
в размер на 515.42 лева, с която били погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 239.28 лева, такса разходи: 45.00 лева, договорна лихва: 50.37 лева,
главница: 180.77 лева.
На длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.11.2014
г. до датата на подаване на заявлението в съда, с общ размер на начислената
лихва 223.61 лева, представляващ съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Посочва се, че срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 05.04.2015
г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Изтъква
се, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. и подписано Приложение № 1/01.01.2016 г. към него,
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по цитирания по-горе договор за паричен
заем, е прехвърлено ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, в собственост на „Агенция за събиране на вземания“
ООД, правоприемник на което е „Агенция за
събиране на вземания“ АД /понастоящем ЕАД/.
Посочва се още, че цедентът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил цесионера - ищец да уведоми от името на
първия и за своя сметка длъжниците за извършената цесия, като в тази връзка
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2117649 от 05.01.2016
г., чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит адрес на длъжника, но същото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка – „получателят е в чужбина“. На 10.08.2018 г. ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2117649 от
08.08.2018 г., чрез куриер, на същия адрес на длъжника, но писмото отново се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. С оглед на
това, ищецът, прилагайки към исковата молба копие от второто уведомление, моли,
да се счита, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаване на препис
от исковата молба, заедно с приложеното уведомление за извършената цесия, като
в тази връзка цитира съдебна практика на ВКС.
Твърди се също, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника –
ответник за дължимите суми по договора за заем, по повод на което е образувано
ч.гр.д.№ 1049/2018 г. по описа на РС-Ловеч, като е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
С оглед на
изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за
постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение
на ответника В.С.П., че същият му дължи следните суми: 619.23 лева – главница, 74.19 лева – договорна лихва за периода от
06.11.2014 г. до 05.04.2015 г., 487.52 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.11.2014 г. до 05.04.2015 г. и 223.61 лева
– обезщетение за забава за периода от 07.11.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане
и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от адвокат Ц.Ж., назначена за особен представител на
ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който е изразила становище за
неоснователност на предявения иск, тъй като на длъжника не е съобщено за
извършената цесия.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му поддържа предявените обективно
съединени установителни искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът
В.С.П. се представлява от особения си представител адвокат Ж., която поддържа
съображенията си в отговора и моли да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1049/2018 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 1049/31.05.2018 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 1049/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е
издал Заповед № 569/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК против длъжника В.С.П., за сумата 619,23 /шестстотин и
деветнадесет лева двадесет и три стотинки/ главница, 74,19 /седемдесет и четири
лева и деветнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 06.11.2014 год. до
05.04.2015 год., 487,52 /четиристотин осемдесет и седем лева петдесет и две
стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
06.11.2014 год. до 05.04.2015 год., 223,61 /двеста двадесет и три лева
шестдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 07.11.2014 год.
до 31.05.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата 619,23 /шестотин и
деветнадесет лева двадесет и три стотинки/, начиная от 31.05.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 78,09 /седемдесет и осем лева и девет стотинки/, представляващи
съдебно-деловодни разноски, от които 28,09 лева платената по сметка на съда
държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В
Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за паричен заем №2117649,
сключен на 05.08.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД и В.С.П., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
С Разпореждане № 2301/24.07.2018 г.,
заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед срещу длъжника.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява
се, че на 05.08.2014 г., въз основа на писмено предложение за сключване на
договор за паричен заем, подписано от ответника, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за паричен заем № 2117649 между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ответника В.С.П., в качеството на
заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в общ
размер от 800 лева. Договорен е размер на месечна погасителна вноска – 115.57
лева, срок на заема – 8 месеца и брой вноски – 8, като в чл. 2, т. 5 от договора
изрично са посочени датите на плащане на всяка от погасителните вноски.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00 % и годишен процент на
разходите 47.68 %. Страните се уговорили, че сумата, която следва да бъде
върната е 924.56 лева. В чл. 3 ал. 2 от договора е отразено, че договорът има
силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
Съгласно клаузата на
чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до 3 дни от сключването му да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателят, в размер на цялото задължение по договора, със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията, а при
неизпълнение на задължението по
предоставяне на обезпечение в посочения срок, е уговорено заплащането на
неустойка в размер на 726.80 лева, платима разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 90.85
лева.
В чл. 8 от договора
страните уговорили, че при забава на плащането на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за
събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори, като в тези случаи заемателят му дължи
заплащането на разходи в размер на 9.00 лева, които се начисляват за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, но тези разходи не могат да бъдат
повече от 45.00 лева.
Уговорено е също, че
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва за всеки ден забава /чл. 8 ал. 3 от договора/,
както и че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по
договора на трето лице /чл. 10/.
На 16.11.2010 г.,
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на „продавач“ /цедент/ и „Агенция за събиране на вземания" ООД,
в качеството му на „купувач“ /цесионер/, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния договор за
заем /под № 218 от приложение № 1/01.01.2016 г. към договора за цесия – л. 14
от делото/.
Съгласно приложено пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил „Агенция за събиране на
вземания" АД /правоприемник на цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ООД/, да уведоми от негово име всички
длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, които Дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор за
цесия от 16.11.2010 г.
С оглед на това, на 05.01.2016
г., упълномощеното дружество е изпратило уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2117649
до ответника В.С.П. на адреса му по договора, с което го уведомява за извършената
цесия и за размера на задължението му, както и че негов кредитор вече е „Агенция
за събиране на вземания“ АД. На 08.08.2018 г. е изпратено от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД /с променена правноорганизационна форма от „АД“ на
„ЕАД“/ и второ уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2117649 до ответника за
цесията. От приложените обратни разписки във връзка с изпратените писма, е
видно, че не са били връчени на адресата, като в първата разписка е отбелязано,
че същият е в чужбина, а във втората – „няма връзка с получателя“.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Безспорно
е възникналото облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем № 2117649/05.08.2014 г., по
силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер
на сумата 800.00 лева, а той се е задължил да го върне.
Това
вземане се установи, че е прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., който е валидно сключен между
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания" ООД /цесионер/, а ищецът, като универсален
правоприемник на цесионера, има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с приложените към исковата
молба уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, връчено
чрез особения му представител заедно с преписа от исковата молба със
съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение на ВКС относно
института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Двете уведомления
за извършената цесия се установи, че са отправени от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата
на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Възникналото между ответника и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
правоотношение по
договор за паричен
заем се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал.
1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1
от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и
условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски /т.11/ .
В настоящия случай
съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са
спазени изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи
по кредита.
С оглед гореизложеното
по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Съдът счита, че заемателят не би
могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във
вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит, водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че договорът за паричен
заем е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Съобразявайки последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът счита, че потребителят – ответник по
настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи договорна
лихва или други разходи по кредита.
По изложените
съображения съдът приема, че ответникът дължи връщане на претендирания
неизплатен остатък от главницата /заемната сума/ в размер на 619.23 лева,
поради което за тази сума положителният установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен. Тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, искът за установяване на
вземане за обезщетение за забава следва да бъде уважен в размер на
претендираната сума от 223.61 лева, считано от посочения начален период на
допуснатата забава – 07.11.2014 г. до датата на подаване на заявлението по
заповедното производство /31.05.2018 г./. В този смисъл ответникът дължи и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/31.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Исковете
в останалата част, за установяване дължимост на сумите: 74.19 лева – договорна
лихва за периода от 06.11.2014 г. до 05.04.2015 г. и 487.52 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2014 г. до 05.04.2015
г., следва да се отхвърлят, като неоснователни, при съобразяване цитираната
по-горе разпоредба на чл. 23 от ЗПК.
С оглед този изход на процеса,
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и
разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на
претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При
съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 46.86 лева,
включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, са общо
в размер на сумата 196.88 лева, включващи
държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно
уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати
сумата 200.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във
връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение
на В.С.П., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *************,
представлявано поотделно от Н.Т.С.и М.Д.Д., следните суми по Договор за паричен
заем № 2117649/05.08.2014 г., а именно: 619.23 лв. /шестстотин и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки/ – главница и 223.61 лв. /двеста
двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 07.11.2014 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното
производство /31.05.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.05.2018
г./ до окончателното изплащане на задължението, а исковете в останалата част, за установяване дължимост
на сумите: 74.19 лева – договорна лихва за периода от 06.11.2014 г. до
05.04.2015 г. и 487.52 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 06.11.2014 г. до 05.04.2015 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *************, представлявано
поотделно от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата 46.86 лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и
сумата 196.88 лв. /сто деветдесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата
200.00 лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на В.С.П..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1049/2018
г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: