Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 2949 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № P-II-73-57
от 09.09.2016 г. по гр. д. № 42337/2013 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), II ГО, 73 състав, е признато за установено по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, че ответникът Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 565,83 лв.,
представляваща 2/3 от цената на доставената топлинна енергия в жилище в гр.
София, ул. „*******, ап. 9, за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 2157/2013 г. по описа на СРС, III
ГО, 80 състав - 31.01.2013 г. до плащането на главницата, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 69,28 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г., като са отхвърлени
частично исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 573,99
лв. и искът за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от
69,88 лв. Осъдена е Е.Н.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата от 126,66 лв. - разноски в първоинстанционното производство и сумата
от 79,16 лв. - разноски в заповедното производство.
Със същото решение са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване за
установено, че ответницата Л.Й.К., ЕГН ********** дължи на ищеца на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 143,49 лв., претендирана
като 1/6 от цената на доставената топлинна енергия в апартамент № 9 в гр.
София, ул. „*******, за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2013 г. до плащане на главницата, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,32 лв., претендирана като обезщетение
за забава за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г.
Със същото решение са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване за
установено, че ответникът Н.Е.К., ЕГН ********** дължи на ищеца на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 143,49 лв., претендирана
като 1/6 от цената на доставената топлинна енергия в апартамент № 9 в гр.
София, ул. „*******, за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2013 г. до плащане на главницата, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,32 лв., претендирана като обезщетение
за забава за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 1147079/10.10.2016 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт К.И., срещу решението на СРС в частите, с които са отхвърлени
предявените искове срещу Н.Е.К. и Л.Й.К., с доводи за неправилност поради
нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд неправилно е приел,
че ответниците не са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (чл. 153 ЗЕ, § 2а ДР на ЗЕ), като е без значение дали
лицето е обитавало процесния имот и дали е консумирало топлинна енергия в имота
лично. На чие име се води партидата няма юридическо значение, тъй като тя има само
вътрешносчетоводно, не и юридическо значение. В случая видно от представения по
делото нотариален акт от 25.11.1998 г. ответниците са дарили имота, като са си
запазили за себе си пожизнено вещното право на ползване за 1/3 ид. ч. в режим на
СИО или по 1/6 ид. ч. за всеки от ответниците върху процесния топлоснабден
имот. Видно от справка от Агенция по вписванията след тази дата няма
отбелязване на действия във връзка с имота, а дори и да са направени такива,
същите са непротивопоставими на ищеца. Предвид това е установено съществуването
на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия, със съдържание, уредено от ОУ, утвърдени от
ДКЕВР, които обвързват ответниците съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното
се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете
срещу Н.К. и Л.К.. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
вх. № 5096828/22.06.2017 г. от ответниците Е.Н.К., Н.Е.К. и Л.Й.К., чрез
адвокат Е.Г., с доводи за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Посочва
се, че е подадена от лице без представителна власт, след изтичане на преклузивния
срок и без да са изпълнени изискванията за внасяне на държавна такса в
предвидения размер. По основателността се твърди, че счетоводната справка е
частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който притежава само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като нейн издател, което се отнася и до всички
представени от ищеца документи. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза
е изготвено само на база на едностранно съставени от ищеца и от третото лице -
помагач писмени документи - фактури и изравнителни сметки, не е изследвано
реалното доставяне на ТЕ в твърдяното количество до спорния имот през спорния
период, поради което съдът неправилно го е кредитирал. Ищецът е следвало да
докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е.
че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се
противопоставят на насрещната страна, с позоваване на практика на ВКС. Излагат
се и твърдения, че правнорелевантните факти не са установени и от приетата
съдебно - техническа експертиза, тъй като вещото лице е работило по документи,
които не са по делото, а ответниците изрично са оспорили данните за потребена
енергия и самата експертиза. По делото не е установено реалното количество топлинна
енергия, а съобщенията към фактури и счетоводните справки като частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за своя издател обстоятелства,
не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят
твърденията на ищеца, с позоваване на решения на СГС. Освен това следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че от заявлението по чл. 410 ГПК и от
експертизите е видно, че ищецът е претендирал и суми за услугата дялово
разпределение, което всъщност не е извършвал, поради което претенцията в тази
част е неоснователна. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с
които предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Н.К. искове са уважени частично,
съответно отхвърлени частично не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 18105/09.10.2013 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Н.К., ЕГН **********, Л.Й.К.,
ЕГН ********** и Н.Е.К., ЕГН **********, с която ищцовото
дружество е поискало от съда да признае за установено, че ответниците
дължат разделно (Е.К. - 2/3, Л.К. - 1/6 и Н.К. - 1/6) сумата от общо 965,82
лв., от които 860,99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. - м. 04.2012 г. и 104,83 лв. -
законна лихва за забава за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Лозенец“,
ул. „*******, ап. 9, с аб. № 375480. Ищецът излага твърдения, че ответниците са
потребители на топлинна енергия по см. на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, същите са
ползвали доставяната до имота топлинна енергия през процесния период, като не
са заплатили стойността ѝ. Претендира разноски.
Исковата молба е връчена на
ответниците
на 09.12.2013 г. и в срока по чл. 131 ГПК,
е подаден
отговор от Е.Н.К., с
доводи за неоснователност на исковете. Ответницата посочва, че исковата молба е
нередовна, тъй като не е внесена в цялост дължимата държавна такса, не е
конкретизиран обемът на топлинната енергия, не е посочен размерът на
претендираната главница за всеки един от процесните периоди, какъв е размерът
на лихвата върху всяка от главниците. Сочи, че месечните суми са изчислени
некоректно, без да е съобразено действителното количество топлинна енергия за
всеки отделен месец, оспорват данните в изравнителните сметки относно общото
потребено количество топлоенергия, възразява за погасяване на вземанията по
давност. Твърди, че в
имота през процесния период е имало 1 човек, а в изравнителните сметки сумите
са начислени за повече от едно лице, освен това не са взети показанията на
водомера, а е писано при разходна норма на ден, въпреки, че не е отказан достъп
до имота. Начислено е потребление, надвишаващо максималното количество топлоенергия,
което отоплителните тела в имота могат да отдадат, представените от ищеца
писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, липсват доказателства - свидетелства за
метрологична проверка, че топломерите са отговаряли на нормативните изисквания.
Твърди, че не е изпаднала в забава, тъй като липсват доказателства за връчване
на фактурите, а и не може да се начислява лихва върху прогнозни данни.
Възразява срещу това, че Общото събрание е сключило валиден договор с фирмата
за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски. С молби от 20.06.2014 г., 26.09.2014 г. и 09.03.2015 г. ответницата Е.Н.К.
признава дължимостта на непогасените по давност суми и моли за разсрочване на
задълженията ѝ предвид влошеното ѝ финансово и имотно състояние.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответниците Л.Й.К. и Н.Е.К..
С определение от 29.05.2014 г. като трето лице - помагач
на ищеца СРС е конституирал „Термокоплект“ ООД.
По делото е
приложено заповедно дело № 2157/2013 г. по описа
на СРС, 80 състав, от което се установява, че по
заявление вх. № 3303339/31.01.2013 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжниците Е.Н.К., Л.Й.К.
и Н.Е.К. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД, всеки от тях както следва: Е.К. -
2/3, Л.К. - 1/6 и Н.К. - 1/6 от сумите 860,99 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната
лихва от 31.01.2013 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
104,83 лв. за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г. и 125 лв. - разноски по
делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците Е.К. и Н.К. на 05.03.2013
г. и на Л.К. на 12.02.2013 г., като своевременно от същите са постъпили
възражения срещу задълженията по заповедта.
На 09.09.2013 г.
заявителят е уведомен, че следва да представи
доказателства в едномесечен срок от получаване на съобщението, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 09.10.2013 г. е
представил искова молба вх. № 18105/09.10.2013 г.
По делото е
приет неоспорен от страните нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39,
том I, рег. № 00144, дело № 38 от 1998 г., от който се
установява, че на 25.11.1998 г. И.Й.П.и съпругата му Б. Г. П. като собственици
на 1/3 ид. ч., придобита по време на брака, Д.Н.П. като собственик на 1/3 ид.
ч., Л.Й.К. и съпругът ѝ Н.Е.К. като собственици на 1/3 ид. ч., придобита
по време на брака, са дарили на Е.Н.К. следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети етаж, с площ
51,09 кв. м., заедно с таван и съответните идеални части от общите части на
сградата и ¼ ид. ч. от дворното място. Дарителите Л.Й.К. и Н.Е.К. са
си запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху дарените части
от имотите.
По делото са приети договор от 02.11.2007
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация
София“ АД и „Т.“ ООД, договор от 25.06.2002 г., сключен между „Топлофикация София“
АД и „Т.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия на потребителите (собственици или ползватели) в сграда -
етажна собственост, както и индивидуално споразумение между „Топлофикация
София“ АД и „Т.“ ООД, съдържащо специални условия към „Общи условия на
договорите между „Топлофикация София“ АД и Търговец по смисъла на Закона за
енергетиката за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост в град София“.
Приет е и протокол от
Общото събрание на етажните собственици на
Етажна собственост с адрес: гр. София, „Лозенец“, ул.
„******* от 10.11.2001 г., в който
е обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.“ ООД.
Упълномощен е Н.Е.К. да сключи договора от името на етажната собственост
и да я представлява по време на изпълнение на договора.
Към протокола е
приложен
списък на етажните собственици, в който под № 9 е посочена Е.Н.К.,
от която е положен подпис.
Като писмени доказателства по
делото са приети договор №
62/30.09.2001 г., сключен между „Т.“ ООД - в
качеството му на изпълнител и А. Г., в качеството му на
представляващ етажна собственост на адрес: гр. София, ул.
„********и ул. „*************, и договор от 2001 г.,
сключен с Н.К. като възложител и „Т.“ ООД, по силата на които
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки, като за отчитането се дължи възнаграждение.
По делото е
приет заверен препис от решение № 129/19.06.2008 г. по гр. д. № 2266/2007 г. по
описа на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е потвърдено решение от
25.01.2007 г. по гр. д. № 335/2001 г. по описа на Софийски градски съд, 9
състав, с която е отхвърлен предявеният от К.Х.К.- П. срещу Д.Н.П., Л.Й.К., Н.Е.К.,
Е.Н.К., И.Й.П.и Б. Г. П. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване
относителната недействителност на сделката, оформена с нотариален акт № 39 по
нот. дело № 38/1998 г., с която в дарение на Е.К. е прехвърлено правото на
собственост на апартамент № 9, с тавани 3 и 4, 4,16 % идеални части от общите
части на сградата и ¼ ид. ч. от дворното място с административен адрес
гр. София, ул. „*******.
По делото са приети
извлечения от сметки за разпределение на топлинна енергия за процесния имот с
аб. № 375480 към м. април 2012 г. общо в размер на 952,67 лв., от които 848,75
лв. - главница и 103,92 лв. - лихви.
Приети са Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД и одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката.
От третото лице - помагач „Т.“
ООД с молба изх. № 34416/31.05.2014 г. са
приложени и приети като доказателства отчети за процесния
период от 03.05.2010 г., 10.05.2011 г. и
05.05.2012 г., подписани за потребител, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на
етажната собственост и предавателни протоколи от 30.07.2011 г. и 05.07.2012 г.,
документ относно сертификация на уредите за дялово разпределение, както и
изравнителни сметки за процесния период.
От приетото
в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата експертиза
(СТЕ), което настоящият състав по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като компетентно изготвено, се установява, че потребената топлоенергия
за разпределение в сградата - етажна собственост (СЕС) през процесния период се
снема по електронен път от общия топломер в абонатната станция (АС), като от
отчетеното количество топлоенергия са приспаднати технологичните разходи и
разликата се разпределя на топлоенергия за отопление на сградна инсталация и
имот и БГВ. ТЕ за разпределение в СЕС по предоставените копия от фактури
съответства на тази, отразена в представената от ТР „София Изток“ информация за
отчетите на общия топломер в АС на СЕС. Загубите на ТЕ за целия процесен период
са за сметка на ищеца и са изчислени в съответствие с нормативната уредба. Общият
топломер в абонатната станция през процесния период (както и извън него) е
годно за търговско измерване средство, като е преминавал метрологични проверки.
През процесния период „Термокоплект“ ООД е извършвало дялово разпределение на
ТЕ в съответствие с действащата нормативна уредба. Индивидуалните справки са
издавани на името на Е.К., за процесния период абонатът не е ползвал ТЕ за
отопление на имота, за процесния период е начислявана ТЕ за БГВ по показанията
на един водомер и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определена
съобразно действащите през процесния период наредби. По изравнителните сметки
има сума за доплащане в размер на 1,71 лв. За периода м. 05.2010 г. - м.
04.2012 г. на абоната е разпределена ТЕ за БГВ, отопление на имот и сградна
инсталация, която представлява 0,22 % от общата ТЕ за разпределение по
показанията на общия топломер в СЕС, след приспадане на технологичните разходи
и са фактурирани (прогнозно) 818,08 лв., от които за заплащане на топла вода -
632,42 лв., за заплащане на отопление за сградна инсталация - 185,66 лв. Според
вещото лице сумите за топлоенергия за абонатен № 375480 за периода м. 05.2010
г. - м. 04.2012 г. за процесния апартамент, са начислени съобразно
изизскванията на действащата нормативна уредба.
От
изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза
(ССчЕ), която въззивната инстанция кредитира изцяло, се
установява, че сумите за топлинна енергия, касаещи
процесния период м. 05.2010 г. - м. 04.2012 г. не са платени. Абонатът е
сключил споразумение с „Топлофикация София“ АД за заплащане на доставената ТЕ
на равни вноски. Общо за процесния период резултатът е суми за възстановяване в
размер на 47,95 лв. или задължението след приспадане на тази сума е в размер на
848,75 лв. (896,70 лв. - 47,95 лв.). Съгласно извлечение от сметки на абоната
са начислени такси за изготвяне на изравнителни сметки към м. 06.2011 г. от
6,12 лв. и м. 06.2012 г. от 6,12 лв. или общо 12,24 лв., която сума съвпада със
сумата, отразена в извлечение от сметки на абоната за начислени такси за
изготвяне на изравнителни сметки или общо дължими - 860,99 лв. (848,75 лв. +
12,24 лв.). С направените корекции за възстановяване не са погасени задължения
на абоната от преди процесния период. Според вещото лице законната лихва върху главницата
за доставена ТЕ от 848,75 лв. за периода от датите на падеж на съответните
фактури до 15.11.2012 г. е в размер на 103,92 лв., а законната лихва върху
главницата от 12,24 лв. за начислени такси за изготвяне на изравнителни сметки
за периода от датите на падеж на съответните фактури до 15.11.2012 г. е в
размер на 0,91 лв. (или общо размерът на законната лихва за забава е 104,83
лв.).
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
от лице с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Внесена е и дължимата държавна такса съобразно обжалваемия интерес.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
По правилността на решението в обжалваната част съдът приема следното:
Предявени са по реда на
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за
присъждане на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на
последните да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр.
с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответниците
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставеното
количество топлоенергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава на главницата ищецът следва да се установи по делото, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
По делото се установи
от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжниците
са
осъдени да му заплатят процесните суми
в условията на разделност като дължима стойност на потребена топлинна енергия и
обезщетение за забава в плащането ѝ за процесния имот и период в размер
на сумите, за които са предявени исковете, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуване на вземанията.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката
(ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.) (отм.).
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е
установено, че през процесния период процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в
която се намира апартаментът) е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и
в действалата към процесния период Наредба за
топлоснабдяването от 2007 г.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, които
са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 ЗЕ (ред., преди ДВ, бр. 54/2012 г.,
действала през процесния период) „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от
ДКЕВР действащите през процесния период и представени по делото от ищеца общи
условия - чл. 3, ал. 1 от общите условия от 2008 г., определящи потребителя на
топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване.
След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“.
Следователно
купувач по договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот - потребител
на топлинна енергия, е неговият собственик или физическото лице, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. В това качество посоченото
лице е потребител на топлинна енергия и страна
/купувач/ по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди, тоест дължи заплащане на цената на
доставената и потребена топлинна енергия.
Спорно пред
въззивния съд е обстоятелството дали ответниците Л.К. и Н.К. имат качеството на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот през
процесния период и дължат ли ответниците заплащане на стойността ѝ с
оглед посочените разпоредби.
В конкретния случай видно от
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том I, рег. № 00144,
дело № 38 от 1998 г. ответницата Е.Н.К. е придобила собствеността върху
процесния имот по силата на безвъзмездна сделка. Първоинстанционният съд е
отчел това, като е приел, че в качеството си на собственик на имота Е.К. е
потребител на топлинна енергия за битови нужди в него и дължи заплащането
ѝ, като с оглед претенцията на ищеца е осъдил Е.К. да заплати 2/3 от
процесните задължения. Съдът е отхвърлил исковете спрямо другите двама
ответници Л.К. и Н.К. (за по 1/6) като е приел, че не е доказано те да са
собственици или ползватели на процесното жилище. Въззивният съд с оглед
представените по делото доказателства и оплакванията на въззивника намира тези
изводи на СРС за неправилни. От посочения нотариален акт за дарение от
25.11.1998 г. се установява, че дарителите Л.Й.К. и Н.Е.К. са запазили за себе
си правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху дарените части от имота,
т. е. върху дарената от тях 1/3 ид. ч.
Като носители на
ограниченото вещно право на ползване върху 1/3 ид. ч. от процесния имот
ответниците са потребители на
доставената и разходвана в имота топлинна енергия по
смисъла на действащите през процесния период нормативни разпоредби
на ЗЕ. Правото на ползване на ответниците е надлежно учредено и
не е било погасено, като дали неговите носители ползват фактически имота
е ирелевантно, тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на
правото на собственост или на ограничено
вещно право на ползване. В тази връзка на чието име
е открита партидата също не е от значение за
пасивната материалноправна легитимация по
предявените искове. В случая съдът намира, че легитимирани
да отговарят по исковите претенции са
тримата ответници, съответно Е.К. - за 2/3 части
от дължимите суми (като собственик на имота и доколкото
върху 2/3 идеални части дарителите няма данни да са си
запазили вещното право на ползване), съответно Л.К. и Н.К. - за по 1/6 части
от дължимите суми (като вещни ползватели на общо 1/3 ид. ч. от имота).
По силата на закона (чл. 150 ЗЕ)
между потребителя (клиент) на топлоенергия за
битови нужди и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, като тези отношения се презумират от
закона. Доколкото по делото се установи, че сградата,
в която се намира процесният имот, е топлоснабдена, ищецът е публикувал
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както
и е
доставял, а ответниците са потребявали топлинна енергия, то съдът приема
за установено, че през процесния период страните са били обвързани от договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание е регламентирано в Общите
условия на ищеца от 2008 г., както и в действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. По делото няма данни ответниците да са
възразили срещу приетите от „Т.С.“ ЕАД общи условия от 2008 г. в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ, поради което същите са влезли в сила спрямо ответниците, със
съответните права и задължения по договора с ищеца.
От приетите в първоинстанционното
производство експертизи се установява количеството и стойността на доставената
до имота топлинна енергия през процесния период. Въззивният съд намира, че не
следва да обсъжда оплакванията в отговора на въззивната жалба, тъй като са
преклудирани - видно от данните по делото отговор на исковата молба е подаден
само от ответницата Е.К., не и от ответниците Л.К. и Н.К., като от същите не е
направено своевременно и възражение за погасяване на сумите по давност. За
пълнота на изложението съдът посочва, че действително не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от
ищеца частни документи - счетоводни справки, фактури и извлечения от сметки. По делото обаче са представени и приети
като писмени доказателства и формуляри за отчет, подписани от потребител, индивидуални справки за
използвана топлинна енергия и заключения на вещи лица, въз основа
на които може да бъде направена преценката, че исковете са доказани по
основание и размер. Вещите лица са установили количеството топлинна енергия, доставена
до имота, нейната стойност, както и че измерванията в абонатната станция,
начисленията по фактури, издадените изравнителни сметки и остойностяване на
потребената ТЕ в имота, са в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба. Съдебно - техническата експертиза е изготвена не само по документи,
едностранно издадени от ищеца, а въз основа на
документи за отчет за индивидуалното разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия
съгласно снетите показания по уредите за
разпределение в жилището на ответниците за процесния период, както
и тези от общия топломер в абонатната станция. При изготвяне на
заключението вещото лице е взело предвид материалите по делото,
справката от „Т.С.“ ЕАД от съобщения към фактури на абоната и копия от фактури
за процесния период, копия от изравнителните сметки от „Т.“ ООД, справката от
показанията на общия топломер в абонатната станция, копия от свидетелства за
извършени метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция на
сградата - етажна собственост на адрес: община „Лозенец“, ул. „*******,
изискани от ТР „София Изток“.
В случая, предвид естеството на
поставените задачи, е обективно невъзможно те да бъдат изпълнени само въз
основа на намиращите се по делото материали, без проверка и на други такива, включително намиращи
се в ищцовото дружество. Заключението
на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза е
подробно и задълбочено, поради което съдът го възприема
изцяло. От заключението на ССчЕ, което въззивният съд счита за
компетентно изготвено и обосновано, подкрепящо се с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че дължимите суми съответстват на
нормативно определените цени на топлинната енергия през процесния период. Ответниците
са оспорили заключенията, но не са ангажирали
доказателства във връзка с оспорването, нито са поискали задължаването на ищеца да
представи документи, несъдържащи се в делото, взети предвид от вещите лица при
изготвяне на заключенията, включително във връзка с редовното
водене на счетоводството на дружеството.
Индиция, че до имота реално е доставяна топлинна енергия в соченото количество,
са и представените от третото лице - помагач отчети от 03.05.2010 г. и
05.05.2012 г., подписани за потребител Е.К., които не са оспорени. Следователно се налага
изводът, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, чиято
стойност е начислена в съответствие с
действащите
за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването. В заявлението по чл. 410 ГПК, както и в исковата молба ищецът
не е претендирал суми за услугата дялово разпределение, такива не са и присъждани
от първоинстанционния съд, поради което и в тази част доводите на въззиваемите
- ответници са неоснователни.
От заключението на СТЕ се установява, че
стойността на доставената да имота топлинна енергия възлиза на 819,79 лв.
(фактурирани 818,08 лв. и изравнителни сметки за доплащане 1,71 лв.).
Въззивният съд кредитира именно това заключение при обосноваване на изводите
си, тъй като същото е изготвено не само на база счетоводните записвания при
ищеца, като не взема предвид стойността на таксата за изравнителни сметки, тъй
като такава не е претендирана нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с
исковата молба. Предвид гореизложеното всеки от ответниците Л.К. и Н.К. дължи
по 1/6 от горепосочената сума, или по 136,63 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 31.01.2013 г. до окончателното плащане. Приетите писмени
доказателства - преводни нареждания за заплатени в полза на „Т.С.“ ЕАД суми не
влияят на дължимостта на посочените вземания, тъй като се отнасят до признатите
за дължими от Е.К. суми, както и разноските, които последната е осъдена да
заплати съразмерно с уважената част от исковата претенция, спрямо които
първоинстанционното решение е влязло в сила и които не са предмет на
разглеждане във въззивното производство.
По отношение на
лихвата за забава:
Доколкото по делото е
установена дължимостта на главното вземане, то въззивният съд приема, че
акцесорната претенция също е основателна. По отношение режима
на забавата за дължими суми за ТЕ, през процесния период се прилагат
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публичното оповестяване на които е и
служебно известно на съда. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2008 г., купувачът е длъжен да заплаща
месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия от 2008 г.,
при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че
независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да
заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в
случай,
че след изравняването се установи по - голямо количество на
потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва
върху забавената месечна сметка. Ответниците дължат обезщетение за
забава върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от
падежа на всяко вземане. С оглед на заключението на съдебно - счетоводната експертиза
и след собствени изчисления по реда на чл. 162 ГПК въззивният съд приема, че
ответниците Л.К. и Н.К. дължат обезщетение за забава върху посочените главници
в размер на по 16,72 лв., до който размер претенциите са основателни, като за
разликата над тази сума исковете подлежат на отхвърляне.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.К. и Н.К. искове до сумите от по 136,63 лв. - представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода м. май 2010 г. - м.
април 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2013 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
плащане на главницата, и исковете да бъдат уважени до тези размери, както и
частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ГПК срещу тези
ответници за сумите от по 16,72 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г. и исковете да бъдат уважени, като
решението в частите, с които са отхвърлени исковете за разликата над посочените
суми, следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. За заповедното производство са претендирани
разноски от „Т.С.“ ЕАД в размер на 125 лв., от които съобразно уважената част
от исковете всеки от ответниците Л.К. и Н.К. дължи по
19,86 лв. За първоинстанционното производство всеки от ответниците дължи на
ищеца сумата от по 31,78 лв., представляваща направени разноски, при съобразяване на
определените и присъдени от районния съд разноски за исковото производство, както и че начинът на
определянето им не
е оспорен от ищеца. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
на ответниците също се дължат разноски, но такива не са претендирани, както и
няма доказателства да са сторени.
За производството пред
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК въззивникът
„Т.С.“ ЕАД има право на разноски в общ размер на 200 лв. - 100
лв. - внесена държавна такса и 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд). Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба всеки от ответниците Л.К. и Н.К. следва да бъде осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 95,36 лв., разноски във въззивното
производство. Ответниците (въззиваеми) също имат право на разноски за
въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, но не
са претендирани такива.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № P-II-73-57
от 09.09.2016 г. по гр. д. № 42337/2013 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
73 състав в частите, с които са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване за установено, че ответникът Л.Й.К.,
ЕГН ********** дължи на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 136,63 лв., претендирана като 1/6 от цената на доставената топлинна енергия
в апартамент № 9 в гр. София, ул. „*******, за периода м. май 2010 г. - м.
април 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2013 г. до плащане
на главницата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,72 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на главницата за периода
01.07.2010 г. - 15.11.2012 г., както и в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване за
установено, че ответникът Н.Е.К., ЕГН ********** дължи на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 136,63 лв., претендирана като 1/6 от цената на
доставената топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул. „*******, за
периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.01.2013 г. до плащане на главницата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,72 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г., като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Л.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „Лозенец“, ул. „******* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 136,63 лв., претендирана като
1/6 от цената на доставената топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул.
„*******, за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2013 г. до плащане на главницата, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,72 лв., претендирана като обезщетение за забава
за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г.
ОСЪЖДА Л.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Лозенец“, ул. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
19,86 лв. (деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) - разноски в
заповедното производство, както и сумата от 31,78 лв. (тридесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки) - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Л.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Лозенец“, ул. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 95,36 лв. (деветдесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки) - разноски във въззивното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Н.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „Лозенец“, ул. „******* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 136,63 лв., претендирана като
1/6 от цената на доставената топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ул.
„*******, за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2013 г. до плащане на главницата, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,72 лв., претендирана като обезщетение за забава
за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. - 15.11.2012 г.
ОСЪЖДА Н.Е.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Лозенец“, ул. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
19,86 лв. (деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) - разноски в
заповедното производство, както и сумата от 31,78 лв. (тридесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки) - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н.Е.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Лозенец“, ул. „******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 95,36 лв. (деветдесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки) - разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.