МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23/ 2021 год. от 11.02.2021
год.
по НОХД № 211/ 2020 год. по описа на Районен
съд – гр. Кнежа
С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Пл. подсъдимият Г.К.К. с
ЕГН ********** ***
е предаден на съд за това, че:
На 12.09.2020 год. в гр. И., обл. Пл., ул. „В. Й.“
пред дом № **, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като употребил обидни думи и псувни към младши инспектор ООР М.Г.И. и младши
инспектор ООР М.Я.М. *** – престъпление по чл. 325, ал.5 вр. ал.1, във вр. с
чл. 29, ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс.
Представителят на РП Плевен – прокурор Мирослава
Митева поддържа обвинението. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и пледира на
подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание Лишаване от свобода в минимално
предвидения за това престъпление размер – 1 (една) година.
В процеса подсъдимият Г.К. участва лично и с
упълномощен защитник – адвокат Т.Т. ***. Както в хода на бързото производство,
така и пред съда подс. К. не се признава за виновен в престъплението и се
възползва от правото да не дава обяснения по обвинението.
Защитникът – адв. Т. Т. взема становище, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което моли съда да постанови
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.К.К. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, работи,
осъждан, с ЕГН **********.
Подс. Г.К. е осъждан многократно за различни по вид
престъпления от общ характер, вкл. тежки смисъла на НК. Последните му две
осъждания са, както следва:
-с определение
по споразумение № 113/ 02.09.2016 год. по НОХД № 149/ 2016 год. на РС – Кн., в сила
от с. дата, за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3 (три) месеца Лишаване от свобода, при първоначален Строг
режим;
-с определение
по споразумение № 8/ 18.01.2019 год. по НОХД № 267/ 2018 год. на РС – Кн., в
сила от 18.01.2019 год., за престъпление по чл. 343б, ал.1 вр. чл. 55, ал.1,
т.1 от НК К. е осъден на 5 (пет) месеца Лишаване от свобода, при първоначален Строг
режим.
На 12.09.2020 год. вечерта в гр. Искър свидетелите М.Г.И.
и М.Я.М. – полицейски служители при РУ Д. Д., изпълнявали служебните си задължения
със служебен автомобил Шкода с рег.№ ********. Около 20:30 часа двамата били в
автомобила, който бил паркиран на кръстовище, образувано от улиците „В. Й.“ и
„Хр. Б.“. На около 50 метра от тях на ул. „В. Й.“ имало шумна компания от няколко
човека. Докато седели в автомобила полицейските служители чували едно от лицата
да говори силно и да псува на висок глас. Двамата чули същото лице да отправя
обидни думи по техен адрес, наричайки ги „куки“, „долни, гадни полицаи“, както
и да ги псува с думите „Майка ви да еба полицаи, негодници“. Това продължило
около 10 минути, след което свидетелите И. и М. решили да отидат при компанията
с цел установяване на лицето и за да разберат защо ги псува и обижда, и какво
иска от тях. Със служебния автомобил полицейските служители се придвижили до мястото.
На ул. „В. Й.“ пред дом № ** установили 4-5 лица, които консумирали бира. Св. М.И.
ги попитал какво искат от тях, кой и защо ги псува и обижда. Тогава подс. Г.К. казал,
че той псува и напсувал отново полицейските служители с думите „Майка ви да еба
полицаи, негодници, нищо не можете да ми направите“. Продължил да отправя и
други обиди, като се обърнал към св. М. с думите: „Ей дебелия, не се занимавай
с нас, не ме плашите“. Казал им още: „Куки, не се разправяйте с мен. Ще ви еба
майката“. Нарекъл св. М. и с думата „мустакат“. Подсъдимият К. заявил и че в
дома си има осемнадесет хиляди лева от кражби, може да си позволи адвокат и ще
ги съсипе. Полицейските служители поискали от подсъдимия личната му карта, но
той отказал да я представи. Тогава се намесила неговата сестра – св. М.В.И.,
която извадила от джоба му портфейл, в който била личната му карта. Подс. К.
продължавал да псува и ругае полицейските служители, без да се съобразява със
съветите на хората от компанията му, които се опитвали да го възпрат,
обяснявайки му, че полицаите си вършат работата. Поведението на подсъдимия
наложило свидетелите И. и М. да уведомят дежурния в РУ – Д. Д. за случващото и
след като съгласували действията си с него информирали подс. Г.К., че ще бъде
задържан и отведен в полицейското управление. Последният отказал да се подчини,
което наложило да му бъдат поставени белезници и така бил качен в патрулния
автомобил. После бил откаран в РУ Д. Д., където бил задържан по реда на ЗМВР.
ДОКАЗАТЕЛСТВА, АНАЛИЗ:
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
от следните доказателства, доказателствени средства и способи за доказване:
-от
показанията на свидетелите М.Г.И., М.Я.М., Д.А.Д., Р.А.И., М.В.И. и С.Х.Г., като
по-надолу в мотивите съдът ще посочи за кои обстоятелства кредитира изложеното
от тези свидетели, съобразно субективно възприетото от тях и съответно
пресъздадено пред съда;
-от проведените очни ставки между свидетелите М.И., М.М.,
Д.Д. и Р.И.;
-от събраните в хода на производството писмени
доказателства, вкл. прочетени на основание чл. 283 от НПК и приобщени към
доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост, писмо
от РУ – Д. Д..
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И.,
М. М., Д. Д. и Р. И., отчасти и показанията на св. М. И., безспорно се
установява, че на инкриминираната дата в гр. И. подсъдимият Г.К. е осъществил
непристойни действия, изразяващи се в отправяне на псувни и обиди по адрес на
полицейските служители М.И. и М.М.. Подсъдимият е демонстрирал на публично
място и пред много хора явно неуважение към органите на реда, с което
демонстративно е изразил незачитане на установения в страната правов ред. По
несъмнен начин от показанията на свидетелите И. и М. се установява, че подс. К.
е отправял нецензурни думи спрямо тях, а именно псувал ги с думите „Ще ви еба
майката, полицаи, негодници“. По категоричен и безспорен начин се установява,
че подсъдимият е отправил и обидни думи спрямо тях, като ги нарекъл „куки“, а
по отношение на полицейския служител М. използвал епитетите „дебел“, „мустакат“.
Съдът кредитира напълно изложеното от свидетелите М.И. и М.М.. Установи се по
несъмнен начин, че с нищо подсъдимият не е бил провокиран от полицейските
служители, а поведението му е било безпричинно неуважително и агресивно спрямо
тях. Доколкото твърденията на двамата свидетели си кореспондират и се допълват,
съдът счита, че следва да ги кредитира изцяло досежно изложените факти. По
делото няма данни тези свидетели да са в каквито и да било отношения с подсъдимия
и да имат интерес от това той да бъде оклеветен.
От своя страна, свидетелите Д.Д. и Р.И. твърдят, че
подсъдимият К. не е псувал полицейските служители и че същият е отправял псувни
единствено към тях. Твърдят, че те така си говорели. Съдът не дава вяра на тези
им показания предвид обстоятелството, че и двамата свидетелстват затова, че всички
са видели полицейските служители още докато били на кръстовището в патрулния
автомобил и въпреки това подсъдимият не спрял да псува на висок глас. Освен
това и двамата потвърждават, че след пристигането на полицейските служители
подс. К. е отправил обидни думи към свидетеля М., като го нарекъл „дебел, мустакат“.
И св. Д. и св. И. са категорични, че у никого не е възникнало съмнение затова, че
пристигналите при тях мъже са полицейски служители и че поведението на подс. К.
в този момент на улицата, на обществено място и в присъствието на много хора е
било непристойно, неуважително към тези свидетели. Св. Д.Д. твърди, че не е чул
други обидни думи, но едновременно с това заявява, че не е напълно сигурен дали
подс. К. не е употребил такива спрямо полицейските служители. Като оправдание
за това сочи, че бил употребил алкохол. Св. Р.И. също не е категоричен, че
подсъдимият не е употребявал и други нецензурни думи по адрес на полицаите. И
двамата свидетели обаче потвърждават, че подс. Г.К. не послушал съвета им да
спре да псува и обижда полицейските служители и затова бил задържан.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията
на св. М.И. – сестра на подсъдимия, която твърди, че както преди пристигането
на полицейските служители, така и след това брат й псувал и използвал нецензурни
думи. На въпроса на полицаите кой псува брат й Г. потвърдил, че е той и
продължил с псувните. Същата потвърждава и че брат й се е обърнал към св. М. с думите
„Ей, дебелия, мустакатия ...“.
Съдът приема, че поради приятелските си отношения с
подсъдимия свидетелите Д. и И. имат интерес да поддържат защитната му теза, че
не е отправял псувни спрямо полицейските служители. Независимо от това и
двамата потвърждават, че са му казали да спре, тъй като не е прилично и не е
нормално да се вика и че полицаите си вършат тяхната работата.
Св. Р.И. заявява още, че са имали видимост към
кръстовището, виждали са полицейските служители, и въпреки това били шумни и подс.
К. псувал.
С оглед на свидетелските показания, съдът приема, че когато
полицейските служители отишли при компанията действително е настъпил словесен
спор между тях и подсъдимия относно поведението му, при който са били отправени
отново псувни и обидни думи към св. И. и св. М., в следствие на което и след
кратко съприкосновение и използване на помощни средства – белезници, подсъдимият
е бил качен в патрулния автомобил и отведен в районното управление за
изясняване на случая. В тази насока са показанията на всички разпитани по
делото свидетели, с изкл. на св. С.Г.. Що са касае до показанията на последната,
съдът не кредитира същите напълно. Установи се по делото, че тази свидетелка не
е била през цялото време на улицата с компанията. Освен това предвид факта, че тя
има малко дете, съдът приема, че вероятно това е причината да не дава напълно
достоверни показания. От друга страна, св. С.Г. не сочи да е била очевидец, но
от показанията й се потвърждава, че действително компанията е била шумна, имало
е отправени псувни, влезли са в пререкания с полицейските служители.
За случилото се на улицата при пристигането на
автопатрула, съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители М.И.
и М.М.. В показанията си и двамата разказват за обществено неприемливо
поведение на подсъдимия до качването му в полицейския автомобил. Показанията им
са подробни, кореспондиращи си и не остават изолирани. Отчасти в подкрепа на твърденията
на тези двама свидетели са показанията на свидетелите Д.Д. и Р.И., вкл. дадените
по време на очните ставки, когато заявяват, че подсъдимият може и да е казал
нещо, но да не са чули. Техните показания потвърждават факта, че и при
пристигането на полицейския екип подсъдимият К. е продължил да псува и е
отправил обиди към полицаите, в частност полицейския служител М., както и че впоследствие е отказал да изпълни
полицейското разпореждане да се качи доброволно в служебния полицейски
автомобил.
От показанията на свидетелите Д. и И. се установява,
че са предупредили подсъдимия да преустанови провокативното си поведение, като
спре да псува и обижда, защото не е прилично и не е нормално. От показанията на
автопатрула, както и на св. Д. и св. И., които са били очевидци на качването на
подсъдимия в патрулния автомобил, се установява, че то не е било доброволно.
Същият е оказал съпротива и са му били поставени белезници. Единствено М.И.
свидетелства, че брат й се качил доброволно в колата.
Досежно поведението на подсъдимия, съдът ползва при
постановяване на присъдата изложеното от свидетелите – очевидци на отправените
от него псувни и обидни квалификации по адрес на присъстващите полицейски
служители, които се явяват и свидетели по делото. Поведението на подсъдимия е
станало достояние освен на свидетелите М.И. и М.М., така също и свидетелите Д.Д.,
Р.И., М.И. и на св. С.Г.. В показанията си свидетелите, с изкл. на св. Г.,
непротиворечиво посочват, че подсъдимият Г.К. се обърнал към св. М.М. с
епитетите „дебел, мустакат“. Свидетелите М.И. и М.М. посочват, че подсъдимият
ги псувал както преди пристигането им на място, така и след това в тяхно
присъствие. В показанията си и двамата посочват, че им направило впечатление
викането и псувните на едно от лицата, които били на улицата и впоследствие
установили, а именно подсъдимия. Свидетелите И. и М. са категорични, че подсъдимият
К. се държал непристойно, като явно демонстрирал неуважението си към тях псувайки
и обиждайки ги. И двамата потвърждават, че от страна на хората в компанията са
били отправени предупреждения по отношение на подсъдимия да спре, които обаче
не са били възприети и е станало повод за задържането на подсъдимия с
белезници. При физическото задържане на подсъдимия и поставянето на белезници
съдът не констатира да са налице противоречия в показанията на свидетелите, с
изключение на св. М.И. – сестра на подсъдимия.
Според свидетелите Д.Д. и Р.И. именно фразите – „дебел“,
„мустакат“, изречени от подсъдимия по адрес на св. М.М., те са възприели като
обидни. Свидетелите описват поведението на подсъдимия като неприлично, обидно
към полицейските служители. Същевременно свидетелите Д. и И. не дават сведения
полицаите да са провокирали по някакъв начин подсъдимия.
Във връзка с изложеното и като необорващи престъпната
проява на подсъдимия и същевременно неподкрепени с други доказателства, съдът
не ползва при постановяване на присъдата показанията на свид. М.И. за действия на
подсъдимия спрямо полицейските служители, за което отчита близката им родствена
връзка.
От приложеното към делото писмо от РУ – Д. Д. безспорно
се установява, че на инкриминираната дата полицейските служители – свидетелите М.И.
и М.М. са били на работа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:
Вследствие гореустановената фактическа обстановка въз
основа на събраните доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, обсъдени по-горе и довели до формиране на вътрешното убеждение на
съда относно решаване на въпросите по чл. 102 вр. чл. 303 и чл. 304 от НПК,
съдът заключи, че подсъдимият е извършил следното престъпление от общ характер:
Подсъдимият Г.К.К. е извършил престъпление по чл.
325, ал.5 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, на 12.09.2020 год. в гр. И., обл. Пл., ул. „В. Й.“
пред дом № **, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като употребил обидни думи и псувни към младши инспектор ООР М.Г.И. и младши
инспектор ООР М.Я.М. ***.
С действията си на 12.09.2020
год. в гр. И. подсъдимият е реализирал съставомерните признаци на
престъплението хулиганство – извършил е непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна,
подс. К. е предприел активни действия, с които е скандализирал и възмутил
присъстващите лица. Противоправните действия на подсъдимия се изразяват в
отправените псувни и обиди спрямо полицейските служители. Подсъдимият ги псувал
с думите: „Майка ви да еба полицаи, негодници“. Наричал ги „куки“, „долни,
гадни полицаи“, а по адрес на св. М. се обърнал с епитетите „дебел“, „мустакат“.
В българския език
думите „дебел“ и „мустакат“ сами по себе си нямат обиден характер, но
използвани в конкретната ситуация същите изразяват явно пренебрежително и
презрително отношение спрямо адресата и имат обиден характер. Думата „негодник“
означава подъл, низък, долен човек. Използвана в комбинация с псувни изразява негативно
отношение към някого, който не заслужава уважение. Аналогично в разговорния
език думата „кука“, адресирана към полицейски служители, изразява също
негативно и пренебрежително отношение към същите. Както св. И. и св. М., така и
останалите свидетели са възприели лично отправените от страна на подсъдимия
обидни епитети към полицейския служител М., като тези думи заедно с псувните по
отношение на полицейските служители безспорно са възприети като пренебрежително
отношение към установения ред и представителите на полицията, в лицето на
свидетелите М.И. и М.М..
Това поведение от
страна на подсъдимия е продължило повече от 10 (десет) минути. Първоначално е
започнало в отсъствие на полицейските служители, но впоследствие е продължило с
отправянето на обидни изрази по техен адрес и след пристигането им на мястото и
до задържането на подсъдимия. Поведението на подс. К. изразява нахалство и
засяга нравствените принципи. Същият е искал да покаже превъзходство и
надменност над полицейските служители, които по същото време са изпълнявали
служебните си задължения.
Полицейските служители
са обективирали по недвусмислен начин своето служебно положение – били с полицейски
автомобил, в съответните униформи. Подсъдимият е съзнавал качеството на
свидетелите И. и М.. В правомощие на същите е било да установят
самоличността на събралите се на обществено място (на улицата) лица,
представляващи шумна компания, употребяващи алкохол, т.е. да предприемат
действия по спазване на обществения ред именно в качеството си на орган на
властта.
Хулиганските действия
на подсъдимия са продължили до задържането му, посредством използването на
помощни средства – белезници и качването му в патрулния автомобил.
От субективна
страна, подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е
противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира
явното си неуважение към обществото, към отделните личности и към институцията
на МВР като цяло, като е целял настъпването на тези последици. Подсъдимият е
изразявал и е демонстрирал пренебрежително отношение към полицейските служители,
В правната доктрина,
както и в съдебната практика, престъплението хулиганство се извършва единствено
чрез действие, което може да продължава във времето въз основа на едно решение
на дееца, да се осъществи по време, което може да заеме различни по
продължителност времеви периоди, т.е. може извършителят да скандализира обществото
и да демонстрира незачитане на установения обществен и правов ред за кратко
време, но поведението му може и да бъде продължено във времето (от няколко
минути до часове), включително и действията му да се разпростират на различни
места. В настоящия случай К. е започнал с недопустимото си поведение спрямо
полицейските органи още преди пристигането им на мястото и е продължил по същия
начин след пристигането им – с отправянето на псувни по техен адрес и обидни
думи: „негодници“, „дебел“, „мустакат“. Свидетелите описват, че поведението на
подсъдимия е било насочено към полицаите и той по този начин е демонстрирал незачитането
на обществения ред. Ето защо, съдът счита, че действията на подсъдимия покриват
основания състав на чл. 325 от НК както от обективна, така и от субективна
страна.
В Постановление № 2 от 29.06.1974 год. по н.д. № 4/ 1974 год. Пленумът
на ВС е направил задължително предписание за съдилищата, че последните е
необходимо да изследват фактическия състав на хулиганството, да посочват конкретни
действия и съображения, които квалифицират деянието, като престъпление
по чл.
325, ал. 2 от НК.
Съпротива срещу органите на
властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки
намесата на тези органи. Както се изясни в това наказателно производство,
действията на подсъдимия изпълват основния състав на чл. 325, ал.1 от НК.
Действията му са обективирани изключително чрез словесно изразяване
незачитането на обществените порядки пред органите именно призвани да
съблюдават за това. Действително подс. К. оказал в известна степен неподчинение
при задържането му, с оглед поставянето на белезници, но тук съдът не вижда
никаква съпротива, манифестирана към полицейски орган, съпроводена с
извършени хулигански действия в този момент, намеса на полицаи, които да
съблюдават за потушаването им (на хулиганските действия) и по спазване на реда
и въпреки това извършителят да продължава с хулиганските си действия, така
както повелява Върховния съд в горното Постановление, при което да се налага да
усмиряват подсъдимия. В случая не е налице квалифициращия признак по ал.2 на
чл. 325 от НК – съпротива срещу орган на властта, изпълняващи задълженията си
по опазване на обществения ред. В този момент именно от събитията на
инкриминираната дата полицаите не са били заети с опазване на обществения ред
от действията на подсъдимия, като последният в тази връзка да им е оказвал съпротива.
Той не е имал и цел да попречи на органите на реда да изпълнят
своите функции – по задържането му, а предприетото от него поведение е външна
изява на пренебрежителното му отношение към служителите и към реда, който
трябва да охраняват, но по основния състав по чл. 325, ал.1 от НК.
НАКАЗАНИЕ:
Извършеното от
подс. Г.К. деяние хулиганство представлява опасен рецидив по см. на чл. 325, ал. 5 НК, на основание чл.
29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като видно от приложената по делото и обсъдена
по-горе справка за съдимост е извършил деянието, предмет на настоящото
обвинение, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 – по НОХД № 149/ 2016 год. на РС – Кн. е търпял
ефективно наказание 3 месеца ЛОС за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.
195, ал.1, т.4 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, във вр. с чл. 18,
ал.1 от НК; по НОХД № 267/ 2018 год. на РС – Кн. за престъпление по чл. 343б,
ал. 2 от НК е изтърпял ефективно наказание ЛОС в размер на 5 месеца.
Към 12.09.2020 год.
– датата на извършване на процесните действия, не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието по последната присъда. Подс. Г.К. е бил освободен от
затвора на 31.05.2019 год.
За да определи
наказанието на подсъдимия за престъплението, което намери за доказано, на
основание чл.
54 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретното
деяние, данните за личността на извършителя и предишните му осъждания (вкл. за престъпление по чл.
325, ал.1 НК), освен осъжданията обуславящи квалификацията опасен рецидив и прие, че за да е то справедливо и съответно на
извършеното, наказанието следва да бъде определено като ориентирано около
средния размер на предвидената в специалната норма на хулиганството санкция и
отмери същото в размер на 3 (три) години лишаване от свобода, което за целите
по чл.
36 НК и конкретно за поправянето на подсъдимия следва да се изтърпи от него
ефективно.
На основание чл.
57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС, съдът определи първоначален Строг режим – за
умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване
на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено
на основание чл.
66 от НК.
Осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РС – Кн. направените в съдебното производство разноски в
размер на 20.80 лв., на основание чл.
189, ал. 3 НПК.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: