РЕШЕНИЕ

 

Номер    2233                        Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 06.07                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 15.06.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  18407  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Теленор България” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 432, 95 лева – главница, представляваща общия сбор на дължимите суми по фактура № ****г., фактура № ****г. и фактура № ****г., издадени по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № **** г. и Договор за лизинг от ****г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2019 г., до окончателното й погасяване, която обща сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – **гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Д.Д.С. ***, чрез о.си п. а. В.М., признава иска по основание и по размер и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – **гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 432, 95 лева – главница, представляваща общия сбор на дължимите суми по фактура № ****г., фактура № ****г. и фактура № ****г., издадени по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № **** г. и Договор за лизинг от ****г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2019 г., до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса, и 360 лева с ДДС – а. възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Предвид направеното от о. п. на ответника  признание на иска, което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК, с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по двете дела размер общо на 1 070 лева– платени ДТ, депозит за възнаграждение на о. п. на ответника и платено а. възнаграждение.

На о. п. на ответника В.М. следва да бъде издаден РКО за осъщественото о. п. в размер на 300 лева.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.С., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о. п.а.В.Е.М.,***, * ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от И. д. Д. К. К., със съдебен адрес:***, ** сумата 432, 95 лева – главница, представляваща общия сбор на дължимите суми по фактура № ****г., фактура № ****г. и фактура № ****г., издадени по сключени между страните Договор за мобилни услуги № ****г., Договор за мобилни услуги № **** г. и Договор за лизинг от ****г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2019 г., до окончателното й погасяване, която обща сума е било разпоредено ответника да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС – **гр. състав

ОСЪЖДА Д.Д.С., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес и о. п., ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, З. п. и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото–  ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – *гр. състав, В РАЗМЕР НА 1 070 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – **гр. състав ч. гр. дело № * г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА о.п. на ответника – а. В.Е.М. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото о. п. В РАЗМЕР НА 300 лева.

 

                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.