Определение по дело №84/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 60 / 13.02.2023г. по ЧНД № 83 / 2023г. по описа на
Районен съд – Н.З. по отношение на П. С. А. – обвиняем по досъдебно
производство № 92/2023г. на РУ – Н.З., пр. пр. № 751 / 2023г. (ТОН - 145 /
2023г.) по описа на РП – Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния
защитник на обвиняемия и в нея се твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно, необоснованно и несправедливо. Обвиняемият, след като
бил осъден през 2016 г. по НОХД № 369 / 2016г. на РС – Н.З. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1т.2, вр.чл. 195 ал. 1 т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от три години и до настоящия момент нямал повдигнато друго обвинение,
съответно нямал влязла в сила присъда, за друго престъпление. Нямало данни
да се е укривал, да е пречил на правосъдието и на органите по налагане на
наказанията му. Явявал се на наказателните производства и в досъдебната
фаза и в съдебната такава. Съдействал на правосъдието за бързина при
налагане на наказанията му. Признавал се е за виновен и не шиканирал
наказателните процеси срещу себе си. По повдигнатото му към настоящия
момент обвинение, предвиденото наказание било лишаване от свобода от 2 до
10 години, т.е. минимумът на предвиденото наказание не бил 5 години, а
максимумът - не повече от 10 години, каквото следвало да е изискването и
предпоставката на чл. 63, ал.2, т.3 от НПК. Неправилно районният съд счел,
че обвиняемият нямал семейство, съответно не носел отговорност за никого,
както и че нямал адресна регистрация. Обв. А. живеел с родителите си и
постоянно се установил в Н.З. на ул. «В.» № 8. Липсвала информация по
делото, опровергаваща факта, че той трайно не живее на този адрес с
родителите си. До доказване на противното съгласно Конституцията на
Република България обвиняемият бил невинен. Признанието не може да се
тълкува като виновност и признанието на извършеното от него деяние, не
било достатъчнно, за да се постанови по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Категорично не съществувала
опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление – той не се
укривал, редовно се явавял в определения за това ден и час пред органите на
досъдебното производство и на съдебното производство. Нямало данни в
настоящото производство да се е укривал, да е търсен и съответно да не е
намерен на постоянния си адрес. Нямало данни и да е обявяван за
общодържавно издирване и международно издирване. Не можело да се
обоснове изводът, че би се укрил. Другата предпоставка, че би извършил
ново престъпление също не кореспондирала с материалите по делото, тъй
като липсвали други повдигнати обвинения към момента на гледане на
настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Обжалваното
определение било в противоречие с практиката на Върховния Касационен съд
Тълкувателно решение № 1 / 2002 г. и на константната съдебна практика на
1

Европейския съд по правата на човека. Противоречало и на Тълкувателно
решение № 3 / 2012 г. на ОСНК на Върховния касационен съд, където било
записано че - постановяването на осъдителна присъда и налагането на
ефективна присъда не трябвало да се взема предвид като основание за
налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и да се
игнорира процесуалното поведение на обвиняемия срещу когото се взема
тази мярка. Съдът следвало да се съобразява единство и само с разпоредбите
на чл. 66 от НПК. При произнасянето си във връзка с мярката за
неотклонение „задържане под стража" съдът трябвало да отчита опасностите,
посочени в чл.63, ал.1 от НПК и целите, отразени в чл.57 от НПК. При
преценката си той бил длъжен да отчита единствено реалното съществуване
на посочените опасности, като прави извод за наличието им въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведението на
привлеченото към наказателна отговорност лице - това не било направено от
Районен съд Н.З.. От събраните до момента на досъдебното производство
доказателства не можело да се направи извод, че били налице основанията по
чл. 63, ал. 1 и ал.2 от НПК за вземане на най - тежката мярка за неотклонение
по отношение на обв. А.. Той нямал намерение да се укрива от правосъдието,
а още по[1]малко да бави съдебното производство срещу себе си. От
събраните доказателства от досъдебното производство било видно, че се
признавал за виновен и възстановил всички нанесени щетите по делото, като
се надявал да сключи споразумение. Искането е въззивният съд да отмени
изцяло обжалваното определение и да наложи по-лека мярка за неотклонение
на обвиняемия – „Подписка“, която също ограничавала правото на свободно
придвижване, а при необходимост можело да му бъде наложена и Забрана да
напуска пределите на Република България.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник
на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна.
Ангажираните по делото доказателства обосновавали наличието на
предпоставките на чл.63 от НПК, а именно обоснованото предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен и наличието
на реална опасност да се укрие или извърши престъпление. В случая,
доколкото повдигнатото спрямо обв.А. обвинение било за извършено
престъпление при условията на опасен рецидив, реалната опасност била
налице и по силата на регламентираната в чл.63 ал.2 т.1 от НПК законова
презумпция. По делото не били събрани доказателства, които да я оборват.
Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определението на РС Н.З., с
което по отношение на обв. А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Обвиняемият иска да му бъде наложена мярка за неотклонение
„Подписка“.
2

Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователена.
С постановление от 09.02.2023г., предявено на 10.02.2023г., П. С. А. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № № 92/2023г. на РУ – Н.З., пр.
пр. № 751 / 2023г. (ТОН - 145 / 2023г.) по описа на РП – Сливен, за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК -
затова, че на 08/09.02.2023 г. в гр. Н.З., в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи, от владението
на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва: - на 08/09.02.2023 г. в гр. Н.З., от лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „190Д“ с рег. № *** е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
верига за моторен трион, 1 бр. пробна лампа, чифт ръкавици и 1 бр. мини
клещи от владението на собственика им Е.С.Д. от гр.Н.З., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои; - на 08/09.02.2023 г. в гр. Н.З., от
лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № *** е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. „7 инчов - Двоен Дин Ем Пи 5 Плеър“, 1 бр. преносимо
зарядно устройство за мобилен телефон, 1 бр. плеър за флашка, 2 бр. зарядни
устройства, 1 бр. карта памет 256 МВ и 1 бр. мъжка черна чанта от
владението на собственика им И.Р.Г. от гр. Н.З., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои; - на 08/09.02.2023 г. от лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № СН 1264 ВВ е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. щуцер, връзка за маркуч, 1 бр. дезодорант и пакет
мокри кърпи от владението на собственика им С.Т.Г. от гр. Н.З., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обв. А. е на 30 години, с начално образование, безработен, не е
женен. Има регистриран постоянен адрес в гр. Н.З., ул. „В.“ № 8. Осъждан
многократно за кражби. С влязло в сила Определение № 246 / 05.12.2016г. по
ЧНД № 442 /2016г. на РС – Н.З. на обв. А. е определено едно общо наказание
по НОХД № 19 / 2015г. и по НОХД № 369 / 2016г. и двете на РС – Н.З. -
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, увеличено на
основание чл. 24 с шест месеца, а именно четири години лишаване от свобода
при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 11.12.2019г.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. А. мярка за
неотклонение "Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от
събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която
3

съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за
ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на
обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.
Наличието й се презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е
оборено от събраните доказателства. Действително настоящото деяние е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“а“
от НК, след като обвиняемият е осъден като пълнолетен за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок от четири години, което е
изтърпяно ефективно. Не е изтекъл и петгодишният срок по чл. 30 от НК.
Деянието, за което обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно
производство говори за устойчивост на престъпното поведение, както и че
наложеното ефективно наказание лишаване от свобода не е постигнало
целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемия го
характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и
формирани трайни престъпни навици. Към обстоятелствата обуславящи
реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление настоящата
инстанция прецени и това, че обвиняемият е безработен и няма легален
източник на доходи, а обкръжението му е от криминално проявени лица.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд намира за
неоснователни доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за
неотклонение „Подписка“. Районният съд е направил правилния и
законосъобразен правен извод, че по отношение на обв. А. следва да бъде
взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”.
Въззивният съд се присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за
неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и
отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв.
А. на настоящия етап от досъдебното производство.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
определението, с което по отношение на обв. А. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” е правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	68
Дата:	17 февруари 2023 г. (в сила от 17 февруари 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200600084
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 февруари 2023 г.

Определение по дело №84/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите