№ 58
гр. Габрово, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова Ставрева
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Ставрева
Административно наказателно дело № 20234210200015 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Я. Н. С. от с.
********, обл. Бургас против Наказателно постановление № 35-0001249 от 21.11.2022г.
издадено от Директора на РД “АА” гр. Плевен.
В жалбата се твърди, че не е извършено описаното нарушение. Неправилно бил
приложен материалния закон.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Наказващият орган – Директор на РД „Автомобилна администрация” гр. Плевен,
редовно призован не изпраща представител, изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от които се установи, че на
31.10.2022г. около 16,50 часа на главен път ІІ-44 разклон за с. Чавей по посока гр. Габрово е
извършена проверка на торавен автомобил „Мерцедес Актрос 1844ЛС” от кат. № 3, с рег. №
А1345 НР и полуремарке „Шмитц СДФ24Г” с рег. № А 1476 ЕМ от кат. № 4.
В хода на проверката е установено, че водач е Я. Н. С., както и че извършва
1
обществен превоз на товар с посочения товарен автомобил и ремарке, видно от пътен лист
№ 5526722 от 25.10.2022г. Фирмата притежава лиценз на Общността за превоз на товари с
№ 16611, валидно до 14.12.2026г. При проверка е установено, че водачът С. извършва
превоза с товарителница № 8529334 от 31.10.2022г. без в нея да е отрадено бруто тегло или
изразено по друг начин количеството на товара, както и че няма карта квалификация,
установено след справка в ИС на ИА”Автомобилна администрация” София.
За установените нарушения на 53 ал.1 т.7 от ЗАП и чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 на МТ е съставен АУАН от 31.10.2022г. срещу Я. С.. Съставеният АУАН е
надлежно връчен и подписан с отбелязване, че има изкаран курс, но няма карта.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 35-
0001249 от 21.11.2022г. от Директора на РД”АА” Плевен, с което на Я. Н. С. за нарушение
на чл. 53 ал.1 т.7 от ЗАП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.
105 ал.1 от ЗАП, за нарушение на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ е
наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП.
По делото е приложено копие от товарителница от 31.10.2022г., в която е посочено
наименованието на товара, без посочване на тегло.
По делото е приложено Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари на името на Я. Н. С. от 16.01.2022г. за преминато
периодично обучение от 08.01.2022г. до 16.01.2022г.
Приложено е копие от карта за квалификация на водач на МПС на името на Я. С. от
08.11.2022г.
Изслушани са показанията на свидетеля С. Д. , който в пълна степен потвърди
изложеното факти в съставеният АУАН.
Приложена е Заповед № РД – 08-30 от 24.01.2020г. установяваща материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
С обжалваното наказателно постановление е констатирано нарушение на чл. 89 т.4
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, съгласно който текст по време на работа водачът
представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, издадена
по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
От представените по делото Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари и карта за квалификация на водача е видно, че преди датата
на проверката жалбоподателят е преминал периодично обучение по чл. 18 от наредба № 41
на МТ от 2008г., като самото издаване на картата е станало няколко дни след датата на
проверката от контролните органи. Карта за квалификация на водач се издава на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална
квалификация или периодично обучение, като периодичното обучение се извършва на всеки
пет години.
В случая несъмнено жалбоподателят е извършил обществен превоз на товари в
2
качеството си на водач с МПС за него такава карта е била необходима. По делото е
представена такава карта на водача С., която е със срок на валидност – 14.01.2027г.
По делото е безспорно, че към датата на проверката жалбоподателят е притежавал
издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари представляваща достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в
съответствие с изискванията на Наредлба № 41 на МТ от 2008г. и Директива 2003/59. В
случая деЯ.ето му не се изразява в това, че управлява процесната композиция, без да е
налице квалификация за това, а че не притежава валидна карта за квалификация на водача.
Съгласно посочената в процесното НП санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Санкционната разпоредба съответства на
вида на деЯ.ето.
По делото няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от типа на
това, с което е осъществяван при проверката процесния превоз на товари, за което той
представя Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на товари
№ 1-097985 от 16.01.2022г., издадено преди датата на осъществената проверка. От този
официален документ е видно, че С. е преминал периодично обучение по чл. 18 на Наредба
№ 41/2008г. в периода от 08.01.2022г. до 16.01.2022г. Целта на цитираната наредба е
регламентирана в чл. 1 от нея. С нея се определят условията и редът за провеждане на
курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване на карта за квалификация
на водача; провеждане на курсове за периодично обучение на кандидатите за придобиване
на карта за квалификация на водача; извършване на регистрация и издаване на
удостоверение за регистрация на лицата, организиращи и провеждащи курсове за обучение
на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача; организиране и
провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на начална квалификация.
Несъмнено не са нарушени изисквания, свързани с тези основни функции на наредбата.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата министърът на транспорта или оправомощено от
него лице издава карта за квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното
обучение на водача. Всъщност за разлика от удостоверението, тази карта не е първичен
документ, с който се признава и удостоверява квалификацията и преминатото обучение. Не
следва да се прилагат едни и същи санкции за липса на удостоверение и за липса на такава
карта.
Санкцията, предвидена в ЗАП е фиксирана, поради което не може да се
индивидуализира наказанието, съобразно неговата тежест. Не е справедливо обаче, а от там
се явява и незаконосъобразно, с една и съща тежест да се третират нарушения, като
управление на МПС, превозващо товари, без лиценз, разрешение, регистрация,
3
удостоверение за квалификация и липса на карта на водача. Тя не създава и не доказва
наличието на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха могли да се установят
с удостоверението. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата изискването за начална квалификация
на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. В случая това изискване е спазено.
В настоящия случай по-важното условие, което е от значение за упражняване на
съответния вид дейност и за безопасността на превоза е притежаването на познания и
квалифицирани умения, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Това
условие е изпълнено. Картата за квалификация по същество представлява официален
свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е
преминал началната квалификация или задължителното периодично обучение. Водачът
може да извършва превоз, когато притежава познания, придобити чрез посещение в курсова
за обучение, и е положил успешно изпит или е преминал периодично обучение за
усъвършенстване на познанията. Видно от вписаното в представеното Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари, то е достатъчно
доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба
№ 41 на МТ и Директива 2003/59.
Съдът счита, че картата за квалификация е необходима, още повече, че е изискуема
по закон и директива, но доколкото се касае за първо нарушение и тя се явява само едно
обективиране на изпълнението на условията за нейното притежаване, органът е следвало да
предупреди водача, че при следващо констатиране на нарушение ще понесе съответната
санкция. От изложеното може да бъде направен извод за наличието на обстоятелства,
съществуването на които е обосновавало явно по-ниската степен на опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с други такива прояви от съответния вид, която, на
следващо място, се е допълвала и от факта, че предвиденото в разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1
от ЗАП наказание в неговият размер по никакъв начин не би могло да се съпоставя и да
бъде съизмеримо с тях. Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между
деЯ.ето, последиците от същото и предвидената санкция. В този случай процесното
нарушение излиза извън рамките на този вид обществено опасни деЯ.я и настоящият състав
счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и като не я е приложил
наказващия орган е допуснал нарушение на закона, поради което издаденото наказателно
постановление в тази част следва да бъде отменено.
С наказателното постановление жалбоподателят е наказан и за нарушение на чл. 53
ал.1 т.7 от ЗАП.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение, поради което неправилно е ангажирана неговата административно наказателна
отговорност.
В раздел ІІІ от ЗАП са уредени правата и задълженията на изпращача и превозвача
във връзка с договора за превоз и в частност данните, които следва да съдържа
4
товарителницата. В чл. 53, ал.1, т. 7 от ЗАП е посочено, че товарителницата следва да бъде
отбелязано брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара.
Видно от разпоредбите на закона, товарителницата се изготвя в три оригинални
екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача, като установяването на
теглото на товара е задължение на изпращача. При приемането на товара превозвачът е
длъжен да провери, точността на данните в товарителницата, видимото състоЯ.е на товара и
опаковката му.
От изложеното е видно, че договорът за превоз на товари се сключва между
изпращача и превозвача, като договорът за превоз се установява с товарителница.
Законоустановено положение е, че изпращача е длъжен да посочи теглото на товара.
По делото е безспорно, че жалбоподателя изпълнява длъжността шофьор във фирмата
превозвач – „Тран Мания Ауто" ЕООД.
Безспорно е, че товарителницата не се изготвя и попълва от водача на автомобила, с
който се извършва превоза, нито, че той лично може да осъществи контрол върху
документацията, попълвана от изпращача и проверявана от превозвача и в този смисъл
виновно поведение от страна на жалбоподателя не може да се търси.
Липсва субективният елемент на деЯ.ето, а административно нарушение е това деЯ.е,
което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да
има административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както
елементите които се отнасят до обективната му страна, така и онези които засягат
субективната страна на извършеното деЯ.е. Липсата на който и да било от елементите,
влизащи в състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързан с
обективната или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да
се търси административнонаказателна отговорност. Съобразно изложеното съдът счита, че
жалбоподателят не следва да носи административна отговорност. Жалбоподателят се намира
в подчинено положение спрямо работодателя си и не може да му указва или е длъжен да
следи за точното изпълнение на задълженията на работодателя си.
По изложените съображения съдът счете наказателното постановление за неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
Направено е искане от страна на процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 660 лева.
В писменото становище от страна на наказващия орган е направено възражение
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 63 ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
5
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Във визираният чл. 36 от ЗА, законодателят е уредил, че съдът с решението определя
възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда
другата страна да го заплати, като определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско
от предвидения минимален размер за съответния вид работа.
Съдът намира за основателно направеното възражение предвид ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото. С оглед изложеното и съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство следва да бъде сведено до минимално
предвидения размер от 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001249 от 21.11.2022г. издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация”, с което на Я. Н. С. от с. ********, обл.
Бургас, ЕГН **********, на осн. чл. 105 ал.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 200
лева, на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП глоба в размер на 2 000 лева, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Плевен, да
заплати на Я. Н. С. от с. ********, обл. Бургас, ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, на осн. чл. 63д, ал. 1 и 2 от
ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6