Определение по дело №16078/2017 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдията докладчик по гр. д № 16078/17 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-13 състав - Владимир Вълков, в закрито заседание на 11.6.2024 г., намира следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Д. срещу А. Б., с която се предявени искове на основание чл. 45 ЗДД за заплащане на 500 000,00 лева - неимуществени вреди и 120 000,00 лева - имуществени вреди, причинени от написаното от съдия Б. в определение от 27.03.2013 г. по гр. д. № 8006/2013 г. по описа на Софийски района съд, че ищецът е съставил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК с невярно съдържание и е извършил престъпление. Счита, че поведението на ответницата изключва функционалния имунитет на съдиите и счита, че те могат да понесат деликтна отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД.

Чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България е категоричен, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото. Следователно при разглеждане на искането с основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдията изпълнява служебните си задължения, поради което при извършването на това действие се ползва от функционален имунитет, освен ако извършеното не представлява престъпление от общ характер. Функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер / така Определение № 502 от 01.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 414/2009 г., I. г. о., Определение № 668 от 02,12.2009 г. по ч. гр, д. № 634/2009 г., I. г. о., ВКС, Определение № 143 от 5.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1626/2017 r., III г. о., ГК/. Касае се за абсолютна процесуална пречка, за която съдът следи служебно. Ако е налице функционален имунитет, липсва право на иск по отношение на посочената ответница. При това положение съдът няма право да решава спора по същество, а следва да върне исковата молба на основание чл. 130 от ГПК.

От изложеното в исковата молба става ясно, че ищецът се оплаква от действията на ответницата във връзка с разглеждане на гражданско дело - при преценка на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, т.е. от действия във връзка с изпълнение на служебните действия на ответницата като съдия, поради което се ползва с функционален имунитет по чл. 132 от Конституцията на Република България (доколкото не се твърди по отношение на същата да има влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер). При това положение исковата молба е недопустима, поради наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото и следва да се върне. Тъй като се касае за изначална липса на допустимост на исковете, държавна такса не следва да се събира.

По изложените съображения настоящият състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от М.Д. срещу А. Б., с която се предявени искове на основание чл. 45 ЗДД за заплащане на 500 000,00 лева - неимуществени вреди и 120 000,00 лева - имуществени вреди, причинени от

написаното от съдия Б. в определение от 27.03.2013 г. по гр. д. № 8006/2013 г. по
описа на Софийски района съд, че ищецът е съставил декларация по чл, 83, ал. 2 ГПК с
невярно съдържание и е извършил престъпление.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му на страната.