Решение по дело №30/2021 на Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 19.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                       

         При участието на секретаря Пенка Спасова и Зам. Окръжния прокурор Диана Стоева, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ЧНД № 30 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено на 13.01.2021 г. от съдебните власти на Република Австрия и засягащо българския гражданин Б.П., роден на *** ***.

От изисканата служебно справка се установява, че българският гражданин, за когото се отнася удостоверението – Б.Й.П., роден на *** г. е с ЕГН ********** e с постоянен и настоящ адрес: ***, което обуславя компетентността на настоящия съд съобразно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище за частично признаване присъдата на австрийските съдебни власти и приемане на изпълнението на наложеното наказание само за престъплението грабеж, тъй като второто престъпление, за което е осъден българският гражданин не е престъпление по българското законодателство.

Б.П. е задържан в издаващата държава, където изтърпява наказанието по влязлата в сила присъда, поради което е уведомен чрез издаващия орган за настоящото дело.

Назначеният служебен защитник пледира за признаване на присъдата и приемане за изпълнение на наказанието лишаване от свобода само по отношение на първото престъпление, за което е осъден българският гражданин. Настоява да бъде постановен отказ в частта относно второто престъпление, предвид липсата на идентично деяние по Наказателния кодекс на Р България.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, включително след уточняването му и изготвянето на нов превод на български език, като взе предвид присъдата на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, определението, с което се разделя наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и останалите приложени по делото доказателства и изисканата информация при проведена кореспонденция с компетентните власти на издаващата държава, установи следното:

Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Издадено е в писмена форма, изпратено е преведено на български език, а впоследствие и с попълнени полета на немски език. След уточняване на конкретните данни за престъпленията, за които е осъден българският гражданин и наказанията, които са наложени, съдът приема, че удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща с данните в приложеното решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена /Landesgericht fϋr Strafsachen Wien/ от 16.09.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., на което за целите на настоящото производство е изготвен превод на български език. С удостоверението се иска компетентният български съд да се произнесе по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на влязлото в сила решение на Областния съд по наказателни дела – Виена, постановено спрямо българския гражданин Б.П..

С решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена /Landesgericht fϋr Strafsachen Wien/ от 16.09.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., на Б.П. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, като е приспаднато от наложеното наказание лишаване от свобода задържането на лицето в следствения арест от 31.7.2020 г., 20.05 ч. до 16.9.2020 г., 11.20 ч.

От посоченото в удостоверението /със съответните уточнения/ и приложеното съдебно решение е видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение се иска, на общо две наказуеми деяния: квалифициран случай на грабеж, престъпление съгласно §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB) и отнемане на непарични платежни средства – престъпление съгласно § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), извършени на 31.07.2020 г. във Виена, Република Австрия. Престъплението, посочено като квалифициран грабеж, с оглед фактическото описание в решението и удостоверението представлява въоръжен грабеж и попада в списъка с престъпления, за които не се извършва проверка за двойна наказуемост – чл.8 ал.2 т.18 предл.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Фактическите параметри в решението на австрийския съд съдържат описание на самостоятелни деяния, представляващи грабежи срещу две различни лица, извършени чрез заплашване с нож в интервал през два часа в рамките на един ден – 31.07.2020 г. От първото пострадало лице са отнети парични средства в размер на 14 евро. Срещу второто пострадало лице са описани две самостоятелни деяния, първото от които довършено деяние грабеж на портмоне с парична сума от 140 евро, а второто деяние недовършен опит, поради отказ на пострадалото лице да предаде мобилен телефон. Комплексното обсъждане на тези характеристики на престъплението „квалифициран грабеж” според решението и удостоверението, съответстват с престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България, т. е. налице е двойна наказуемост.

Що се касае до второто престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин Б.П. с цитираното решение на Областния съд по наказателни дела – Виена, на същото е дадена квалификация по § 241е ал.3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), съгласно удостоверението. Фактически деянието е описано в удостоверението като отнемане на „платежни средства, за които той няма право да извършва, а именно една кредитна карта и една банкоматна карта”, които са на едно от пострадалите от грабежите лица, „за да се предотврати използването им”. В решението на съда това деяние е описано по следния начин: „умишлено е премълчал за непарични платежни средства, с които той не е трябвало да разполага, а именно кредитна карта и дебитна карта“ на името на пострадалата, „за да предотврати използването им при правни действия”. Също в мотивите към решението е разяснено престъплението по посочената правна квалификация - отнемане на непарични платежни средства съгласно § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс (StGB) извършва лице, което умишлено унищожи, повреди или премълчи за непарично платежно средство, с което е той или не единствено той не трябва да разполага, за да предотврати използването им при правни действия. В проведената кореспонденция изрично е уточнено, че изпълнителното деяние не обхваща използване на отнет от трето лице платежен инструмент без съгласието на титуляра, а се изразява в препятстване достъпа на титуляра до платежното средство.

От така описаните фактически и правни параметри на второто престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин, съдът не установи съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят на елементите на състав на престъпление по българското, включително не покрива елементите от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.

Въпреки липсата на двойна наказуемост за второто престъпление, за което е осъден българският гражданин Б.П., съдът констатира наличие на предпоставките на закона за частично признаване и изпълнение на съдебното решение на изпращащата държава, относно първото престъпление и наложеното за него наказание.

За двете престъпления първоначално е определено общо наказание 4 години „лишаване от свобода”, равняващо се на 1460 дни лишаване от свобода. След проведена кореспонденция с компетентните власти на издаващата държава и от представеното Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., общото наказание е разделено за извършените деяния, както следва: 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението квалифициран грабеж, и 2 месеца „лишаване от свобода“ за отнемане на непарични платежни средства по § 241е, ал.3 от НК на Република Австрия.

Наказанието 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението квалифициран грабеж е към минималния размер на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 198, ал.1 от българския НК, съгласно която за основния състав на грабеж е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години.

В писмо от 09.04.2021 г. от името на Федералното министерство на правосъдието на Република Австрия е заявено съгласие за частично признаване и изпълнение на съдебното решение относно първото престъпление – квалифициран грабеж и определеното наказание за това престъпление 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“.

Съобразявайки данните в удостоверението, решението и определението на Областния съд по наказателни дела – Виена, както и събраните по делото доказателства, съдът установи, че са налице предпоставки по чл. 15, ал. 1 т.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ в частта относно осъждането на лицето за престъплението – отнемане на непарични платежни средства, тъй като това деяние не е престъпление по българският Наказателен кодекс и определеното наказание за това престъпление – 2 месеца „лишаване от свобода“. Уточнените след консултации с компетентните съдебни власти на издаващата държава фактически и правни параметри на това престъпление не припокриват основните елементи на което и да е престъпление по българския Наказателен кодекс. В този смисъл решението не може да бъде признато в посочената му част. Съдът следва да признае и допусне частично изпълнение на решението само относно осъждането на лицето за извършено продължавано престъпление грабеж, както и в частта за наложеното за това престъпление наказание. Не са налице други основания за отказ по смисъла на чл.15 от закона, както и други основания за частично признаване по смисъла на чл.16 от закона. Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава максималния такъв по законодателството на Република България.

В разглеждания случай не се изисква и съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебният акт е изпратен в държава членка – Република България, чийто гражданин е Б.П. и в която същият има местоживеене.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за частично признаване и приемане за изпълнение на решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, в частта, с която на българския гражданин Б.Й.П., роден на *** г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 10 месеца за извършено на 31.07.2020 г. в гр. Виена престъпление по §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), представляващо престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от българския Наказателен кодекс.  

Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието следва се търпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва се приспадне времето, в което лицето е било задържано в следствения арест, както и изтърпяната част от наказанието до момента на фактическото привеждане на лицето в затвор в Република България за изпълнение на съдебното решение.

По отношение на второто деяние, за което е признат за виновен българският гражданин с посоченото по-горе решение, и определеното за това деяние наказание, съдът следва да постанови частичен отказ, на основание чл.15, ал.1, т.4 предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Воден от изложеното и на основание чл.16, ал.1 вр. чл. 12, ал. 8 и чл.15 ал.1 т.4 предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България решение № 115 Hv 89/20f от 16.09.2020 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, влязло в сила на 16.09.2020 г., В ЧАСТТА, с която българският гражданин Б.Й.П., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновен в извършено на 31.07.2020 г. в гр. Виена престъпление квалифициран случай на грабеж – престъпление съгласно §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България, за което престъпление с Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., на Б.П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години и ДЕСЕТ месеца.

На основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието, времето, през което Б.Й.П. е бил задържан в следствения арест от 31.7.2020 г. до 16.9.2020 г. включително, както и изтърпяната част от наказанието в Република Австрия след 16.09.2020 г. до фактическото привеждане на лицето в затвор в Република България.

На основание чл. 15, ал. 1, т. 4, предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОТКАЗВА да признае и да приеме за изпълнение в Република България решение № 115 Hv 89/20f от 16.09.2020 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, влязло в сила на 16.09.2020 г., В ЧАСТТА, с която българският гражданин Б.Й.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB) – "отнемане на непарични платежни средства", за което с Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., на Б.Й.П. е определено наказание два месеца „лишаване от свобода“.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд–гр. Бургас в 14-дневен срок от днес.

Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице.

След влизането в сила на решението, незабавно да се изпратят преписи на компетентния орган на издаващата държава, на Министерство на правосъдието, на Върховна касационна прокуратура, както и на Окръжна прокуратура – Сливен за предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 19.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                       

         При участието на секретаря Пенка Спасова и Зам. Окръжния прокурор Диана Стоева, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ЧНД № 30 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено на 13.01.2021 г. от съдебните власти на Република Австрия и засягащо българския гражданин Б.П., роден на *** ***.

От изисканата служебно справка се установява, че българският гражданин, за когото се отнася удостоверението – Б.Й.П., роден на *** г. е с ЕГН ********** e с постоянен и настоящ адрес: ***, което обуславя компетентността на настоящия съд съобразно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище за частично признаване присъдата на австрийските съдебни власти и приемане на изпълнението на наложеното наказание само за престъплението грабеж, тъй като второто престъпление, за което е осъден българският гражданин не е престъпление по българското законодателство.

Б.П. е задържан в издаващата държава, където изтърпява наказанието по влязлата в сила присъда, поради което е уведомен чрез издаващия орган за настоящото дело.

Назначеният служебен защитник пледира за признаване на присъдата и приемане за изпълнение на наказанието лишаване от свобода само по отношение на първото престъпление, за което е осъден българският гражданин. Настоява да бъде постановен отказ в частта относно второто престъпление, предвид липсата на идентично деяние по Наказателния кодекс на Р България.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, включително след уточняването му и изготвянето на нов превод на български език, като взе предвид присъдата на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, определението, с което се разделя наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и останалите приложени по делото доказателства и изисканата информация при проведена кореспонденция с компетентните власти на издаващата държава, установи следното:

Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Издадено е в писмена форма, изпратено е преведено на български език, а впоследствие и с попълнени полета на немски език. След уточняване на конкретните данни за престъпленията, за които е осъден българският гражданин и наказанията, които са наложени, съдът приема, че удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща с данните в приложеното решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена /Landesgericht fϋr Strafsachen Wien/ от 16.09.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., на което за целите на настоящото производство е изготвен превод на български език. С удостоверението се иска компетентният български съд да се произнесе по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на влязлото в сила решение на Областния съд по наказателни дела – Виена, постановено спрямо българския гражданин Б.П..

С решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена /Landesgericht fϋr Strafsachen Wien/ от 16.09.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., на Б.П. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, като е приспаднато от наложеното наказание лишаване от свобода задържането на лицето в следствения арест от 31.7.2020 г., 20.05 ч. до 16.9.2020 г., 11.20 ч.

От посоченото в удостоверението /със съответните уточнения/ и приложеното съдебно решение е видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение се иска, на общо две наказуеми деяния: квалифициран случай на грабеж, престъпление съгласно §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB) и отнемане на непарични платежни средства – престъпление съгласно § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), извършени на 31.07.2020 г. във Виена, Република Австрия. Престъплението, посочено като квалифициран грабеж, с оглед фактическото описание в решението и удостоверението представлява въоръжен грабеж и попада в списъка с престъпления, за които не се извършва проверка за двойна наказуемост – чл.8 ал.2 т.18 предл.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Фактическите параметри в решението на австрийския съд съдържат описание на самостоятелни деяния, представляващи грабежи срещу две различни лица, извършени чрез заплашване с нож в интервал през два часа в рамките на един ден – 31.07.2020 г. От първото пострадало лице са отнети парични средства в размер на 14 евро. Срещу второто пострадало лице са описани две самостоятелни деяния, първото от които довършено деяние грабеж на портмоне с парична сума от 140 евро, а второто деяние недовършен опит, поради отказ на пострадалото лице да предаде мобилен телефон. Комплексното обсъждане на тези характеристики на престъплението „квалифициран грабеж” според решението и удостоверението, съответстват с престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България, т. е. налице е двойна наказуемост.

Що се касае до второто престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин Б.П. с цитираното решение на Областния съд по наказателни дела – Виена, на същото е дадена квалификация по § 241е ал.3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), съгласно удостоверението. Фактически деянието е описано в удостоверението като отнемане на „платежни средства, за които той няма право да извършва, а именно една кредитна карта и една банкоматна карта”, които са на едно от пострадалите от грабежите лица, „за да се предотврати използването им”. В решението на съда това деяние е описано по следния начин: „умишлено е премълчал за непарични платежни средства, с които той не е трябвало да разполага, а именно кредитна карта и дебитна карта“ на името на пострадалата, „за да предотврати използването им при правни действия”. Също в мотивите към решението е разяснено престъплението по посочената правна квалификация - отнемане на непарични платежни средства съгласно § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс (StGB) извършва лице, което умишлено унищожи, повреди или премълчи за непарично платежно средство, с което е той или не единствено той не трябва да разполага, за да предотврати използването им при правни действия. В проведената кореспонденция изрично е уточнено, че изпълнителното деяние не обхваща използване на отнет от трето лице платежен инструмент без съгласието на титуляра, а се изразява в препятстване достъпа на титуляра до платежното средство.

От така описаните фактически и правни параметри на второто престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин, съдът не установи съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят на елементите на състав на престъпление по българското, включително не покрива елементите от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.

Въпреки липсата на двойна наказуемост за второто престъпление, за което е осъден българският гражданин Б.П., съдът констатира наличие на предпоставките на закона за частично признаване и изпълнение на съдебното решение на изпращащата държава, относно първото престъпление и наложеното за него наказание.

За двете престъпления първоначално е определено общо наказание 4 години „лишаване от свобода”, равняващо се на 1460 дни лишаване от свобода. След проведена кореспонденция с компетентните власти на издаващата държава и от представеното Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., общото наказание е разделено за извършените деяния, както следва: 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението квалифициран грабеж, и 2 месеца „лишаване от свобода“ за отнемане на непарични платежни средства по § 241е, ал.3 от НК на Република Австрия.

Наказанието 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ за престъплението квалифициран грабеж е към минималния размер на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 198, ал.1 от българския НК, съгласно която за основния състав на грабеж е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години.

В писмо от 09.04.2021 г. от името на Федералното министерство на правосъдието на Република Австрия е заявено съгласие за частично признаване и изпълнение на съдебното решение относно първото престъпление – квалифициран грабеж и определеното наказание за това престъпление 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“.

Съобразявайки данните в удостоверението, решението и определението на Областния съд по наказателни дела – Виена, както и събраните по делото доказателства, съдът установи, че са налице предпоставки по чл. 15, ал. 1 т.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ в частта относно осъждането на лицето за престъплението – отнемане на непарични платежни средства, тъй като това деяние не е престъпление по българският Наказателен кодекс и определеното наказание за това престъпление – 2 месеца „лишаване от свобода“. Уточнените след консултации с компетентните съдебни власти на издаващата държава фактически и правни параметри на това престъпление не припокриват основните елементи на което и да е престъпление по българския Наказателен кодекс. В този смисъл решението не може да бъде признато в посочената му част. Съдът следва да признае и допусне частично изпълнение на решението само относно осъждането на лицето за извършено продължавано престъпление грабеж, както и в частта за наложеното за това престъпление наказание. Не са налице други основания за отказ по смисъла на чл.15 от закона, както и други основания за частично признаване по смисъла на чл.16 от закона. Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава максималния такъв по законодателството на Република България.

В разглеждания случай не се изисква и съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебният акт е изпратен в държава членка – Република България, чийто гражданин е Б.П. и в която същият има местоживеене.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за частично признаване и приемане за изпълнение на решение № 115 Hv 89/20f на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, в частта, с която на българския гражданин Б.Й.П., роден на *** г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 10 месеца за извършено на 31.07.2020 г. в гр. Виена престъпление по §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), представляващо престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от българския Наказателен кодекс.  

Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието следва се търпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва се приспадне времето, в което лицето е било задържано в следствения арест, както и изтърпяната част от наказанието до момента на фактическото привеждане на лицето в затвор в Република България за изпълнение на съдебното решение.

По отношение на второто деяние, за което е признат за виновен българският гражданин с посоченото по-горе решение, и определеното за това деяние наказание, съдът следва да постанови частичен отказ, на основание чл.15, ал.1, т.4 предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Воден от изложеното и на основание чл.16, ал.1 вр. чл. 12, ал. 8 и чл.15 ал.1 т.4 предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България решение № 115 Hv 89/20f от 16.09.2020 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, влязло в сила на 16.09.2020 г., В ЧАСТТА, с която българският гражданин Б.Й.П., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновен в извършено на 31.07.2020 г. в гр. Виена престъпление квалифициран случай на грабеж – престъпление съгласно §§ 142 ал. 1, 143 ал. 1 случай две, 15 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB), съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България, за което престъпление с Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., на Б.П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години и ДЕСЕТ месеца.

На основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието, времето, през което Б.Й.П. е бил задържан в следствения арест от 31.7.2020 г. до 16.9.2020 г. включително, както и изтърпяната част от наказанието в Република Австрия след 16.09.2020 г. до фактическото привеждане на лицето в затвор в Република България.

На основание чл. 15, ал. 1, т. 4, предл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОТКАЗВА да признае и да приеме за изпълнение в Република България решение № 115 Hv 89/20f от 16.09.2020 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, Република Австрия, влязло в сила на 16.09.2020 г., В ЧАСТТА, с която българският гражданин Б.Й.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по § 241е ал. 3 от Наказателния кодекс на Република Австрия (StGB) – "отнемане на непарични платежни средства", за което с Определение от 11 март 2021 г. на Областния съд по наказателни дела – Виена, влязло в сила на 08.04.2021г., на Б.Й.П. е определено наказание два месеца „лишаване от свобода“.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд–гр. Бургас в 14-дневен срок от днес.

Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице.

След влизането в сила на решението, незабавно да се изпратят преписи на компетентния орган на издаващата държава, на Министерство на правосъдието, на Върховна касационна прокуратура, както и на Окръжна прокуратура – Сливен за предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: