РЕШЕНИЕ
№. 1345
гр. Пловдив, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1352 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Г.А. В. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Т.Т., срещу Решение №
628/12.04.2023 г., постановено по а.н.д № 5268 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив,
III – ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
22-0432-000706 от 08.06.2022 г., издадено от началник 01 РУ при ОД на МВР - Пловдив,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че контролните
органи неправилно са квалифицирали
деянието като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като в случая става въпрос
за неизпълнение на задължение по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Поддържа се, че не е
налице субективният елемент от състава на вмененото нарушение, тъй като
оспорващият не е бил уведомен от контролните органи за факта на прекратяване на
регистрацията на процесното пътно превозно средство. Твърди се, че такова
задължение за органите се извежда от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, която
се явява идентична с тази по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. В този смисъл се сочи и
наличието на задължителна съдебна практика на Върховния административен съд,
която следвало да бъде съобразена в настоящото производство. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната
жалба поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваният
съдебен акт да бъде оставен в сила. Прави възражение срещу заявения от
оспорващия размер на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 22-0432-000706 от 08.06.2022 г., издадено от началник 01 РУ при ОД на
МВР - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 563557
от 18.02.2023г., съставен от В. Я. И. – на длъжност инспектор към ОДМВР –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: на
18.02.2022г., 11:58 часа, в село Марково на ул. „Захари Стоянов“ до № 10,
община Родопи, област Пловдив, в посока
към центъра на селото, Г.А. В. управлява
не регистрирано по надлежния ред МПС – лек автомобил Форд С Макс с рег. ***
(лична собственост). Същият е с поставени рег. номера и е със служебно
прекратена регистрация на 17.11.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Автомобилът
е придобит от водача с документ от номер 10257 от 15.09.2021г. С това водачът
нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
След съставянето на
акта, на 22.02.2021 г. собственикът се явил в ОД на МВР и пререгистрирал
автомобила.
Материалите били
изпратени на Районна прокуратура-Пловдив за извършване на предварителна проверка
по чл. 145 от ЗСВ за извършено престъпление по чл. 345 от НК. Проверката
завършила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство
поради несъставомерност и материалите били изпратени до административнонаказващия
орган за евентуално ангажиране на административна отговорност.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на нарушителя посочените по
– горе административни наказания.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Нормата на чл.
145, ал. 2 ЗДвП поставя задължение за приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 ЗДвП предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. на
лицето, което не изпълни задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП.
На свой ред
нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Оспорващият
необосновано смесва в защитната си теза посочените хипотези на отговорността по
чл. 145, ал. 2 ЗДвП и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. В случая, от значение за
ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час В. е управлявал автомобил с рег. номер ***, чиято
регистрация е била служебно прекратена на 17.11.2021г. По аргумент от чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за
служебното прекратяване на регистрацията. Сочената от оспорващия съдебна
практика е неотносима към предмета на настоящия спор. Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд задължително за съдилищата
тълкуване, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване
кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила
за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв.
Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като
задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на
двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение о на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
При издаване
наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на
чл. 57 ЗАНН. За безспорно установеното от обективна и субективна страна деяние,
на нарушителя законосъобразно са наложени предвидените по вид наказания в
минимален размер, който не подлежи на допълнителна корекция.
От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 628/12.04.2023 г., постановено
по а.н.д № 5268 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, III – ти
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.