РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111789 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Елта Груп 2016” ООД
срещу П. А. Ч., с която се предявява установителен иск с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 665
лв., представляваща обезщетение, дължимо за срока на предизвестието от
работника на работодателя при дисциплинарно уволнение, във връзка с
прекратяването на Трудов договор № ******* г., ведно със законната лихва
за забава върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед № ****/ 31.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9307/ 2020 г., по описа на РС-
Пловдив, XII- ти гр. с-в.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е бил сключен
Трудов договор № ****** г., по силата на който ответникът е полагал труд
при работодателя. В договора е бил уговорен тридесетдневен срок за
предизвестие. По силата на Заповед от ***** г., на ответника било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за неоснователно неявяване на работа
1
в периода 01.12.2019г. до 06.01.2020г. Горепосочената заповед е връчена на
работника на 06.02.2020г., като не е атакувана по съдебен ред. Предвид това,
поддържа се, че в полза на работодателя се поражда правото да претендира
обезщетение от работника за срока на предизвестието, предвид
осъщественото дисциплинарно уволнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор от страна на
ответника. В рамките на проведеното заповедно производство обаче, от
ответника (тогава имащ качеството на длъжник), е постъпило мотивирано
възражение. Със същото се признава факта на дисциплинарното уволнение,
както и че същото не е оспорено по съдебен ред. Признава се, че дължи
сумата от 665 лв. Поддържа се, че ищецът- кредитор не е заплатил на
ответника дължимото трудово възнаграждение за м. 09.2019г. възлизащо на
сума в размер от 665 лв. Предвид това, релевира се възражение за
прихващане между двете суми.
Съдът счита за нужно да посочи, че съобразно разясненията, дадени в т.
11, б. „а“ от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал.1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Предвид това, настоящият съдебен състав съобразява изложеното от
ответника във възражението и преценява същото при определяне на
фактическата и правна рамка на спора.
Съобразно изложеното, с проекта за доклад ( впоследствие обявен за
окончателен ), съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното с
възражението по чл. 414 ГПК, възражение за компенсация между вземането
на ищеца за обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на 665лв., с
твърдяното вземане на ответника срещу ищеца за трудово възнаграждение,
дължимо за м. 09.2019г. в размер от 665 лв.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателствени
материали се изяснява, че между тях е съществувало валидно учредено
трудово правоотношение по повод на сключен трудов договор №*******г.
2
Същото е прекратено по силата на Заповед от ***** г., с която на ответника е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и която му е връчена лично
на ***** г. Цитираната заповед не е атакувана по съдебен ред.
Обстоятелството, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ не оспорена от работника се установява и от
изричното изявление в тази насока, обективирано в подаденото възражение
по чл. 414 ГПК.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 33- 35/ се
изяснява, че последният пълен отработен месец от ответника преди
уволнението е м.11.2019г. Начисленото брутно трудово възнаграждение на
ответника за посочения месец възлиза на 665 лв. Посочено е, че размерът на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, за неспазено предизвестие от един месец,
съгласно договореното между страните в трудовия договор, възлиза на сумата
от 665 лв. Вещото лице е отразило и че счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно.
От приетата по делото допълнителна ССчЕ / л. 52- 54 / се установява, че
начисленото на ответника брутно трудово възнаграждение за периода от
м.09.2019г. до м.11.20219г. вкл. е в размер от 1995 лв., а нетният размер на
трудовото възнаграждение за посочения период е 1548, 06лв. Вещото лице е
посочил, че дължимият размер на нетното трудово възнаграждение за
посочения период е изцяло изплатено на ответника чрез осъществени банкови
преводи. В т. 6 от допълнителното заключение, вещото лице е посочил, че
дължимото трудово възнаграждение на ответника за м.09.2019г. е изплатено
на дата 08.11.2019г., чрез осъществен банков превод.
Съдът кредитира в цялост и двете заключения на вещото лице, като
счита същите за обективни, обосновано и компетентно изготвени.
По правните аспекти на спора:
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. В конкретния случай, отвъд всякакво
3
съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид
наложеното на ответника със Заповед от ***** г. дисциплинарно наказание
„уволнение“ / л. 6 от делото/. Цитираната заповед не е атакувана по съдебен
ред от ответника, поради което за съда съществува задължение да се съобрази
с настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като
дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за
работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да
го възмезди поради прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие. Съобразно договореното в чл. 3 от сключения между страните
трудов договор, „в случай на прекратяване на трудовия договор срокът на
предизвестие е предвиденият в Кодекса на труда и е еднакъв и за двете
страни“. Съобразно нормата на чл. 326, ал. 2 КТ, срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните
не са уговорили по-дълъг срок ( какъвто е и процесният случай ). Съобразно
изложеното, меродавно за определяне размера на обезщетението ще бъде
последно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец ( в тази насока- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. №
342/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение № 665 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.; Решение № 432/03.12.2012 г. по ,
гр.д. № 1129 / 2011 г., по опис на ВКС, IV- то г.о.).
Съобразно заключението на вещото лице, последно полученото от
ответника преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец възлиза на 665 лв. Доколкото срокът на предизвестието е
един месец, дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в
размер от 665 лв., поради което и следва да бъде уважен изцяло предявеният
установителен иск. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /30.07.2020/ до
окончателното й погашение.
По отношение на релевираното възражение за прихващане от страна на
ответника, то съдът счита същото за неоснователно. Ответникът твърди, че
ищцовото дружество не му е заплатило трудовото възнаграждение за
м.09.2019г., което възлиза на 665 лв. Същевременно, това твърдение бе
изцяло опровергано в рамките на настоящия процес. От приетата по делото
4
допълнителна ССчЕ / л. 52- 54/, се изяснява, че трудовото възнаграждение на
ответника за м. 09.2019г. е изцяло заплатено по банков път. Впрочем, в своето
заключение, вещото лице е посочило, че са заплатени трудовите
възнаграждения на ищеца и за месеците октомври и ноември 2019г. Предвид
изложеното, то явно е, че в патримониума на ответника не съществува
вземане срещу ищцовото дружество за сума в размер от 665 лв. –
възнаграждение за положен труд за м. 09.2019г. Съдът счита за нужно да
посочи и че ответникът е навел възражение за компенсация с конкретно
вземане, което твърди да съществува ( трудово възнаграждение за
м.09.2019г.), поради което съдът не следва да подлага на допълнително
обсъждане твърдението му, изложено в рамките на устните състезания, че не
му е заплащано възнаграждение в период от три години. Съобразно
изложеното, следва да бъде отхвърлено възражението на ответника за
компенсация между вземането на ищеца за обезщетение при дисциплинарно
уволнение в размер на 665лв., с твърдяното вземане на ответника срещу
ищеца за трудово възнаграждение, дължимо за м. 09.2019г. в размер от 665
лв.
Предвид гореизложеното, то предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищцовото дружество. В рамките на заповедното
производство са сторени разноски в размер на 325 лв., за които са
представени оправдателни документи и които следва да бъдат присъдени
изцяло. В исковия процес са сторени разноски в размер от 875 лв ( за
държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за изготвянето на
първоначална и допълнителна ССчЕ ), които също следва да бъдат присъдени
изцяло.
Предвид гореизложеното, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер от 1200 лв.- сторени разноски в рамките
на заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че П. А. Ч.,
ЕГН ********** дължи на „Елта Груп 2016“ ООД, ЕИК ********* сума в
размер от 665 лв. – представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ,
дължимо на работодателя по повод на дисциплинарното уволнение на
работника, осъществено със Заповед от ***** г. на *** на „Елта Груп 2016“
ООД, в размер от едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК /30.07.2020г./, до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.07.2020г. по ч. гр. д. № 9307/ 2020 г.,
по описа на РС- Пловдив, XII- ти гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ приетото за разглеждане възражение на ответника П. А.
Ч., ЕГН **********, за компенсация между предявеното от ищеца вземане в
размер от 665 лв., представляващо обезщетение при дисциплинарно
уволнение, със сумата от 665 лв., представляваща трудово възнаграждение,
което ответникът претендира да е дължимо за м. 09.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. А. Ч., ЕГН ********** да
заплати на „Елта Груп 2016“ ООД, ЕИК ********* сума в размер от 1200 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и
заповедното производство по ч.гр.д. № 9307/ 2020 г., по описа на РС-
Пловдив, XII- ти гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните, пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6