М О
Т И В И
по НОХД № 2359/2010 год.
Окръжна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия И.К.П., за това
че на ***.2010 год. в гр.П., при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК /присъда
от 29.10.2008 год. по НОХД № 1632/2008 год. на ПРС, ХХІІ н.с., влязла в сила на
14.11.2008 год./ е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 7 лева, един
брой мъжки портфейл на стойност 15 лева и лична карта на името на Б.Е.Д. ЕГН **********
без стойност или всичко на обща стойност 22 лева от владението на Б.Е.Д. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с
чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия
обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на
същия да се определи наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години, при
„строг” режим, което с оглед предпоставките на чл.373, ал.2 от НК да бъде
редуцирано по чл.58а от НК.
Граждански иск не е предявен.
Подсъдимият И.К.П. се признава за виновен по
обвинението. При условията на чл.371, т.2 от НПК той признава изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и
моли за по-леко наказание. Защитникът му адв.С.изтъква
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и желанието му да се поправи,
като претендира за определяне на наказание на П. под минималния предвиден в
закона размер, ориентирано към три години лишаване от свобода.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.К.П. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен,
осъждан, с ЕГН **********.
До момента, подсъдимият П. е бил осъждан девет пъти,
като от значение за правната квалификация на така разглежданото деяние е
последното му девето осъждане – с Присъда от 29.10.2008 год. по НОХД №
1632/2008 год. на ПРС, ХХІІ н.с., влязла в сила на 14.11.2008 год. С нея на
дееца е наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, при „общ” режим за престъпление по чл.198 от НК. Останалите осем
осъждания, са за разнородни престъпления – против собствеността, против
обществения ред, против личността, но са все за деяния, реализирани от П. като
непълнолетен.
На ***.2010
год. около обед, деветнадесетгодишния свидетел Б.Е.Д. *** и се отправил към
комплекс „Ю.п.” в същия район на града, за да се види със свой приятел.
Вървейки в пресечка към комплекса, младежът отдалеч забелязал, че насреща му идва
подс.И.П. с прякор „П.” – негов бегло познат съсед от
квартала, който имал лошата слава на крадец и бивш затворник. Д. понечил да
избегне срещата си с дееца и обърнал посоката си на движение, но скоро „П.” го
настигнал. Изравнявайки се със свидетеля, подсъдимият дружески го потупал по
рамото, за да го спре, а после го поздравил с подаване на ръка и подел
необичайно любезен разговор на тривиална тема, като дори му се похвалил, че
наскоро е бил освободен от Затвора. Изпитващият притеснения Д. се стремял да
приключи диалога и да си тръгне колкото се може по-скоро, но преди да успее да
го стори, П. ненадейно го придърпал към намиращия се в непосредствена близост
вход на жилищен блок. Там деецът притиснал жертвата си на вътрешната страна на
вратата на входа, опрял в гърлото му острието на сгъваемо ножче, което извадил
от дрехите си и му наредил: „Дай ми пари”. Понеже от уплах пострадалият не
реагирал, подсъдимият сам бръкнал в десния джоб на горнището му, откъдето взел
портфейла на младежа, съдържащ сумата от 7 лева и личната му карта. Веднага
след това, П. ударил с лакът потърпевшия в корема и хукнал да бяга. Свидетелят
се опитал да го догони, но не могъл. На разстояние от около 200 метра в
посоката, накъдето се отдалечил нападателят, пострадалият намерил на земята
изхвърлен портфейла си, а като го отворил установил, че е празен. Д. незабавно
посетил І РУ на МВР гр.П., за да сигнализира за случая. Още вечерта на същата
дата, подс.П. бил намерен от органите на полицията и
задържан, а на следващия ден с протокол за доброволно предаване предоставил за
нуждите на разследването джобното си ножче от бял метал с надпис „Рикардо”.
По-късно, поканен да участва в разпознаване на предмети, пострадалият Д.
разпознал въпросния нож, като използван от подсъдимия при отнемането.
Според заключението на назначената по делото
стоково-оценъчна експертиза /л.46 от д.п./, към датата на деянието стойността
на 1 бр. мъжки портфейл от изкуствена кожа е възлизала на 15 лева.
От заключението на назначената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на подс.П. /л.49 до
л.51/ е видно, че същият не се води на диспансерен учет
към ОДПЗС гр.П. и не страда от същинско психично заболяване – психоза, нито към
момента на освидетелстването, нито към момента на деянието. При него е налице
разстройство вследствие употреба на опиоиди, хероинова зависимост, асоциални прояви. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. По
време на инкриминираното деяние е бил в ясно съзнание и с осмислени действия.
Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в
наказателния процес, както и да пребивава в арестни
условия.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия П.,
направено
по реда на чл.371, т.2 от НПК в съдебно заседание, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства,
приобщени надлежно към делото, а именно: показанията, съдържащи се в
протоколите за разпит на свидетелите
Б.Д. /л.36 до л.38/, М.П. /л.42/, И.М. /л.43/ и В.Д. /л.44/, протокол за
доброволно предаване /л.10/, протокол за разпознаване на предмети, ведно с
фотоалбум /л.39 до л.41/, свидетелство за съдимост на подсъдимия /л.55 до
л.61/, характеристична справка на същия /л.62/, справка за криминалистически
регистрации /л.64 до л.66/, заключенията на изготвените стоково-оценъчна и съдебнопсихиатрична
експертизи, както и приобщеното веществено доказателства – 1 бр. джобно ножче
от бял метал с надпис „Рикардо”.
Описаната по-горе
доказателствена съвкупност, се възприема от съда и се ползва при постановяване
на присъдата, понеже е изградена от обективни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се доказателства, събрани съгласно изискванията НПК. Показанията
на цитираните свидетели, съдържащи се в протоколите им за разпит в досъдебната фаза, настоящият състав третира за достоверни,
логични и кореспондиращи както по между си, така и на останалия доказателствен
материал. Експертните заключения се кредитират като компетентни и непораждащи съмнения в тяхната правилност.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.К.П. е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр.
с чл.29, ал.1, б. „А”, за това че на ***.2010 год. в гр.П.,
при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по чл.66 от НК /с Присъда от 29.10.2008 год. по
НОХД № 1632/2008 год. на ПРС, ХХІІ н.с., влязла в сила на 14.11.2008 год./ е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 7 лева, един брой мъжки портфейл на
стойност 15 лева и лична карта на името на Б.Е.Д. ЕГН ********** без стойност
или всичко на обща стойност 22 лева от владението на Б.Е.Д. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
От обективна страна – с действията си
подсъдимият е осъществил обективните признаци от състава на престъплението „грабеж”,
тъй като с присвоително намерението, е отнел гореизброените чужди движими вещи
от владението на потърпевшия и е установил спрямо тях своя трайна фактическа
власт. Отнемането е било извършено чрез употребена принуда спрямо жертвата и в
двете й съставомерни форми – “сила” и „заплашване”.
Упражнената сила се е изразявала в издърпването на свид.Д.
против волята му до входа на блока, притискането му към вратата, както и
последващото удряне в корема – позволило на нападателя да избяга
безпрепятствено с чуждото имущество, а заплахата – несъмнено представляваща
закана с посегателство спрямо телесния интегритет, е реализирана невербално,
чрез действието по опирането на острието на ножчето в гърлото на пострадалия.
От субективна страна – деянието е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Във
волевата си сфера, подсъдимият е имало ясно оформено присвоително намерение,
под ръководството на което е пристъпил към противозаконното отнемане
съпроводено с принудата. Той е съзнавал общественоопасния характер на проявата
си, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и пряко е желаел
настъпването на нейните общественоопасни последици.
Отразеното по-горе осъждане на подс.П. – с влязлата в сила на 14.11.2008 год. присъда по
НОХД № 1632/2008 год. на ПРС, ХХІІ н.с., което е било за тежко умишлено
престъпление /по чл.198, ал.1 от НК/ на лишаване от свобода не по-малко от една
година /касае се за наказание от една година и шест месеца/ без приложението на
чл.66 от НК, обуславя квалификацията на настоящото деяние, като такова
извършено при “опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б. “А” от НК. За посоченото
осъждане не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК и следователно, сега разглежданото
престъпление се подвежда под по-тежко наказуемия състав на чл.199, ал.1, т.4 от НК.
При решаването на въпроса за отговорността, съобразявайки
целите по чл.36 от НК, но едновременно с това и съблюдавайки задълженията си по
чл.373, ал.2 от НПК, първата инстанция намира, че на подсъдимия П. следва да се
определи наказание при условията на чл.58а /изм./ вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК, който е действал към датата на деянието и от гледна
точка на механизма на санкционно редуциране се явява по-благоприятен закон
/чл.2, ал.2 от НК/. Следователно, наказанието трябва да се определи под
най-ниския визиран в закона предел, при граници от пет до петнадесет години
лишаване от свобода. За подбора на конкретния размер на наказанието, съдебният
състав съпостави формиращите отговорността на дееца обстоятелства, при което
като смекчаващи отчита младата възраст на извършителя и изразеното разкаяние за
постъпката. От друга страна, като отегчаващо обстоятелство се вземат в предвид
множеството предишни осъждания на П., извън квалификацията на рецидива, за
различни по вид престъпления. Отегчаващо е и обстоятелството, че настоящата
престъпна проява е била реализирана съвсем скоро след търпени ефективно
наказания „лишаване от свобода” /вкл. такива произтичащи от замени на наказания
„пробация”, неизпълнявани от дееца/. Описаното характеризира
подсъдимия като личност със завишена обществена опасност и трайни престъпни
нагласи. При това положение, съдебният състав счита, че е най-справедливо да
наложи на виновния наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което съответства на тежестта на деянието, на личността на неговия автор и би
спомогнало за поправянето и превъзпитанието на последния.
Окръжният съд е на
мнение, че така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, е достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК,
поради което основавайки се на нормата на чл.55, ал.3 от НК, не налага на дееца
предвиденото в закона и друго по-леко наказание “конфискация до една втора от
имуществото”, особено като взема в предвид възрастта му и имотно му състояние.
Тъй като подс.П. се явява “рецидивист” по смисъла на § 3, ал.1, т.2
от ДР на ЗИНЗС, то на основание чл.61, т.2 вр. с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален „СТРОГ” режим за
изтърпяване на наложеното му наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, с
настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното на подсъдимия П.
наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил задържан под
стража, считано от 06.05.2010 год. до влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на
престъплението – неуважение към чуждата собственост и незачитане на телесната
неприкосновеност на личността. Подбуди – користни, изразяващи се стремеж за
имотно облагодетелстване по неправомерен начин.
Вещественото
доказателство – 1 бр. джобно ножче с надпис „Рикардо” от бял метал, следва да
се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият И.К.П. следва да заплати сумата от 85 лева – разноски по
водене на делото, по сметка на ВСС в бюджета на съдебната власт.
С оглед на изложеното, Съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: