МОТИВИ
към
решение по НАХД № 4217/2019 г. по описа на ПРС IХ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане
в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 471/2018г. по описа на Пето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив,
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Я.Н.Н. – роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, българско
гражданство, неженен, средно образование, студент, работещ, освобождаван от
наказателна отговорност, ЕГН **********, за престъпление чл. 325, ал. 1 от НК, за
това, че на 09.10.2018 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил обидни думи и псувни към полицейски служители на 05 РУ на ОДМВР –
Пловдив – Н. Г. Х. и Г. П. П..
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение за извършено
от обвиняемия Я.Н. престъпление - за това, че на 09.10.2018 г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и псувни към полицейските
служители Н. Г. Х. и Г. П. П., което сочи като престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК. Поддържа още, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на
чл. 78а от НК – лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, доколкото са налице предпоставките за прилагането
на този институт. В този мисъл сочи за установено, че обвиняемият е студент към
настоящия момент и поддържа, че глоба в размер на 1000 лева би осъществила
целите на закона. Ето защо предлага да му бъде определено административно
наказание „Глоба“, ориентирана към минимума, предвиден в закона.
Защитникът на обв. Я.Н. –
адвокат Н. предлага съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за
невинен привлечения към административно-наказателна отговорност Я.Н.Н.. Поддържа, че обвинението е недоказано, като от събраните
в хода на настоящото наказателно производство доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е
извършило деянието, за което му е повдигнато обвинение, не са осъществени
елементите на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК нито от
обективна, нито от субективна страна. В този смисъл посочва, че видно от събраните в хода на ДП
доказателства, в това число и от дадените от самия обвиняем обяснения, на
процесната дата 09.10.2018 г. същият и двамата му съквартиранти – свидетелите Н.
А. и М. А., заедно с техния приятел свид. П. Б. били
в стая 212 от общежитията на ***, приготвили се да си лягат, като се съблекли
по бельо, двамата служители на МВР – свидетелите Х. и П. нахлули безпричинно и
агресивно в стаята, не се легитимирали, поискали личните карти на обвиняемия и на
съквартирантите му, блъснали вратата, не им дали възможност да се облекат, проявили
физическо насилие по отношение на обв. Н.,
включително и по време на отвеждането му до 05 РУ на МВР – Пловдив. Посочва, че единствено в показанията на извършилите
посещение в стая 212 полицаи – свид. Х. и свид. П., се съдържат изявления за отправени от страна на
обвиняемия обидни думи и псувни, както и че именно последните са полицейските
служители, извършили проверка в стая 212 вечерта на процесната дата 09.10.2018
г., и по отношение на които се твърди – при това от тях самите – че са били
отправени обидни думи и псувни от обвиняемия, поради което сочи, че двамата
полицаи са силно заинтересовани от изхода на делото и доказателствената
стойност на показанията им следва да бъде ценена с оглед цялата доказателствена
съвкупност и тяхната заинтересованост. Поддържа, че не е доказано
обвиняемият Я.Н. да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем, сочи и ПП № 2 от 1974 г. на ВС съгласно което основният признак на
изпълнителното деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са непристойните действия, съпроводени с друг
допълнителен съставомерен признак – грубо нарушаване
на обществения ред, в случая такава демонстрация не е налице, защото мотивът,
поради който деянието е извършено, не е хулигански. Посочва, че Я.Н. не
е лице с трайно изградени престъпни навици, от доказателствата по делото се установи,
че деянието, което е извършил, се изразява в това да иска нахлулите през нощта
непознати мъже да се легитимират, това деяние не е противоправно, не се
отличава с каквато и да е обществена опасност, не е непристойно и не изразява
грубо нарушаване на обществения ред. По отношение на
субективната страна оспорва посоченото в постановлението на РП – Пловдив, че
деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като поддържа, че няма
доказателства, на базата на които да се направи подобен извод, вината –
като един от основните елементи на престъплението – следва да бъде несъмнено
доказана. За наличието й не може да се предполага. Предлага съдът да постанови
акт, с който обвиняемият Я.Н. да бъде признат за невинен по така повдигнатото
му обвинение за извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Алтернативно
предлага ако съдът намерите, че признаците от състава на престъплението са
налице, то да приеме, че макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, в настоящия случай – провокирано от
доказаното грубо и арогантно отношение, проявено от служителите на МВР,
инкриминираното деяние поради своята малозначителност
не е общественоопасно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Също в условията на евентуалност предлага
обв. Н. да бъда освободен от наказателна отговорност,
като му наложите административно наказание по реда и при условията на чл. 78а
от НК, като бъде съобразено, че обвиняемият не е постоянно трудово ангажиран,
няма постоянен и сигурен източник на доходи, същият е студент в ***, като в
редовна форма на обучение изучава цитираната в уверението специалност, за
издръжката си като студент същият се подпомага от родителите си, поради което
бъде наложена глоба в минималния законоустановен размер.
Защитникът на обв. Я.Н. –
адвокат З. поддържа становището на адвокат Н., като във връзка с процедурата
сочи, че предложението на РП – Пловдив за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание е законосъобразно, но е явно
необосновано и в него единствено датата, мястото и участващите в действията лица
са верни, има неправилна интерпретация на факти и обстоятелства, които са в
интерес единствено и само на обвинението в случая. Посочва, че е безспорно, че
е бил налице инцидент в студентското общежитие, но към момента на пристигането
на служителите на МВР няма никакво нарушение на обществения ред, студентите в
тази стая, включително и Н., са били по бельо и са се подготвяли да си лягат, действията
на Я.Н. са били провокирани преди всичко от неправомерните действия на органите
на МВР – първо, защото пристигат доста след инцидента, второ – нахлуват,
използвайки сила, в стаята, и трето – не дават възможност на Я.Н. да се облече
и същият е бил извлечен до входа на общежитията по бельо. Посочва, че неговата
реакция, че иска да се облече, след което ще се легитимира, не осъществява
елементите на престъпния състав на чл. 325 от НК, действията на органите на МВР
в случая са били неправомерни, ако има някакво неуважение към обществото, то
това са действията от страна на служителите на МВР, които слагат белезници на
един гол човек и по този начин грубо са го унижили пред колегите му. Поради
това предлага съдът да оправдае обв. Я.Н., тъй като
със своите действия той по никакъв начин не е осъществил елементите на
престъпния състав на чл. 325 от НК, по който му е повдигнато обвинение в хода
на ДП.
Обвиняемият Я.Н., редовно и своевременно призован не
се явява, не взема становище.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Я.Н.Н. е роден
на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, българско гражданство, неженен, средно
образование, студент, работещ, освобождаван от наказателна отговорност, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обвиняемият Я.Н.Н. бил от гр. ***, като към 09.10.2018 г. бил студент трети
курс в ***, специалност *** и живеел в студентско общежитие ***. В последната
стая в студентското общежитие, освен обв. Н. живеели
още двама студенти – свидетелите М. Т. А. и Н. М. А..
На 09.10.2018 г. вечерта обв.
Н. и приятелите му – свидетелите Н. А., М. Т. А. и П. Г. Б., се събрали в
стаята на обвиняемия № 212, където употребили алкохол и слушали силна музика. В
съседна стая се била събрала друга компания от студенти, сред които и свидетеля
И. О. Д..
Около 23.00 часа на 09.10.2018 г., *** на
общежитието – свидетелката И. К. К., двукратно отивала до стая 212 и правела
забележка на обв. Н. и приятелите му да намалят
музиката, при което те я спирали. Щом обаче св. К. слезела ***, музиката в стая
212 отново била пускана. Това мотивирало св. К. да подаде сигнал в 05 РУ при ОД
на МВР Пловдив.
В същото време, свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П. –
полицейски служители към 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, били наряд за времето от
19.00 часа на 09.10.2018 г. до 07.00 часа на 10.10.2018 г. като автопатрул АП451. Около 23.25 часа на 09.10.2018 г. същите свидетелите
били изпратени от ОДЧ в студентско общежитие ***, по сигнал за шумна компания,
като едно от лицата буйствало. *** – св. И. К., която е подала сигнала, заявила
на полицейските служители, че в стая 212 лице на име Я.Н. който създава
проблеми. Свидетелите Х. П. отишли пред стая 212 и почукали на вратата. Отворил
им свидетелят Н. А., като освен него, в този момент в стаята били и обв. Н. и свидетелят А., а свидетелят Б. си бил тръгнал.
Свидетелят П. попитал кой е Я.. Обвиняемият Н., който бил във видимо нетрезво
състояние, заявил, че няма такъв, след което станал, прескочил едно от леглата,
тръгнал към полицейските служители и започнал да крещи: "Изчезнете от дома
ми, какви сте вие". Обвиняемият Н. понечил със сила да затвори вратата
пред полицейските служители, но не успял, също започнал и да обижда и псува
свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П. с думите: „***, ***, ще разберете кой съм аз“.
Полицейските служители задържали обвиняемия на площадката пред стаята, като
след оказана известна съпротива от негова страна успели да му сложат белезници.
Въпреки това, обв. Н. продължил да вика в коридора на
общежитието, където поради вдигнатия шум се събрали множество други студенти.
Свидетелите Х. и П. извели обвиняемия пред общежитието и се опитали да го вкарат
в полицейския автомобил. Обвиняемият Н. обаче започнал да буйства, да се дърпа
и да рита с крак по калника, като крещял: „***, ***, вие сте двама, ние сме
много“, както и продължил да обижда полицейските служители с думите: „***, ***“.
Полицейските служители сигнализирали ОДЧ и след около десетина минути пристигна
екип на СПС. Обв. Н., свидетелите И. Д. и Н. А. били
отведени в сградата на 05 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, където била установена
самоличността на обвиняемия, а именно Я.Н.Н., ЕГН: **********.
По отношение на обв. Н.
бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 468 от
10.10.2018 г., който последният отказал да подпише. Пред ПРС било образувано
производство по реда на УБДХ, като с определение от 10.10.2018 г. било
прекратено АНД № 6445/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с., и материалите били
изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив за преценка за
наличие на достатъчно данни за образуване на наказателно производство за
осъществено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С постановление на РП –
Пловдив от 17.10.2018г. било образувано наказателното производство по досъдебно
производство № 471/2018г. по описа на Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за
установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както
следва:
От показанията на свидетелите Н. Г. Х. /л.33 от ДП/ и
Г. П. П. /л.34 от ДП/ – полицейски служители към 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, се
установяват действията на обв. Н. на 09.10.2018 г., около 23.25 часа в
студентско общежитие ***, а именно – че същият след като бил потърсен в стая
212, заявил, че няма такъв, след което станал, прескочил едно от леглата,
тръгнал към полицейските служители и започнал да крещи: "Изчезнете от дома
ми, какви сте вие", понечил със сила да затвори вратата пред полицейските
служители, също започнал и да обижда и псува свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П. с
думите: „***, ***, ще разберете кой съм аз“, указал съпротива при слагане на
белезници, продължил да вика в коридора
на общежитието, където поради вдигнатия шум се събрали множество други студенти,
буйствал, дърпал се и да ритал с крак по калника, като крещял: „***, ***, вие
сте двама, ние сме много“, както и продължил да обижда полицейските служители с
думите: „***, ***“. От показанията на последните двама свидетели се установява
и повода и начина на извършване проверката.
Горните обстоятелства, а именно – повода за
извършване на проверката се установяват и от показанията на свидетеля И. К. К.,
която също сочи, че вечерта на 09.10.2018 г. двукратно посетила стая 212 с
искане за изключване на уредбата и преустановяване вдигането на шум, след което
подала сигнал в 05 РУ при ОД на МВР Пловдив.
Съдът намира показанията на свидетелите Н. Г. Х., Г.
П. П. и И. К. К. за логични, последователни и добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни.
В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че единствено в показанията на извършилите посещение
в стая 212 полицаи – свид. Х. и свид.
П., се съдържат изявления за отправени от страна на обвиняемия обидни думи и
псувни, както и че именно последните са полицейските служители, извършили
проверка в стая 212 вечерта на процесната дата 09.10.2018 г., поради което двамата
полицаи са силно заинтересовани от изхода на делото.
Тук следва да се отбележи, че неясно остава
основанието на твърдението, че след като свидетелите Х. и П. са служителите на
МВР, извършили въпросната проверка, по последните са „силно заинтересовани от
изхода на делото“. В този смисъл самият факт на работа на едно лице в системата
на МВР не го прави по необходимост заинтересувано да припише някому
престъпление. Следва още да се обърне внимание, че не се установиха каквито и
да е лични отношения, противоречия, конфликт и т.н. между свидетелите Х. и П. - от една страна и обв.
Н. – от друга, от които може да се предположи някакъв мотив за същите свидетели
да изнесат неистина, с която да увредят интересите на Н.. Напротив – изобщо не
се установи свидетелите и обвиняемия да са се познавали преди момента на
деянието.
Също съдът намери за съвсем логично и
обстоятелството, че единствено в показанията свид. Х.
и свид. П. се съдържат изявления за отправени от
страна на обвиняемия обидни думи и псувни, предвид непоследователния характер
показанията на останалите свидетели, който извод от своя страна се налага
предвид следното:
Съдът намери, че не следва да даде вяра на
изнесеното от свидетелите Н. М. А. /л.35 – л.36 и л.68 от ДП/, И. О. Д. /л.37 –
л.38 и л.65 от ДП/, П. Г. Б. /л.66 от ДП/ и М. Т. А. /л.67 от ДП/, които в
своите показания /или в някои от тях – за А. и Д./ завяват, че служилите на МВР
не се легитимирали, поискали им
документите, извели обв. Н., всичко, което искал последния
било да се облече.
На първо място следва да се съобрази, че докато за
свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П. не се установява изобщо да познават обв. Н., съответно – да имат мотив да твърдят неистина, то
същевременно установява се, че Н. М. А., И. О. Д., П. Г. Б. и М. Т. А. са в
приятелски отношения с обв. Н., видно дори от
посочения и от същия факт, че били заедно и празнували в стая 212 на общежитието,
което очевидно би могло да ги мотивира да подкрепят защитната позиция на обв. Н..
На следващо място, прави впечатление изключителната
непоследователност в показанията на свидетелите А. и Д.. Същите, веднъж
разпитани по досъдебното производство на 26.11.2018г. и 28.11.2018г. /л.35 –
л.36 и л.37 – л.38 и л.65 от ДП/, дават показания, които напълно кореспондират
с показанията на свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П., доколкото А. и Д. признават,
че обв. Н. бил пиян и се скарал с полицаите, макар и
да твърдят, че не разбрали защо. Същевременно, разпитани повторно, по искане на
защитата на 27.02.2019г. и 05.03.2019г. /л.65 и л.68 от ДП/ и след като
обвиняемият е дал обяснения, А. и Д. коренно променят своите показания и
описват една фактическа обстановка, изцяло повтаряща обясненията на обвиняемия.
В случая очевидно е, че подобно радикално „изменение“ в описанието на събитията
при вторите показания на А. и Д., и то относно най-съществените моменти на
инцидента, трудно може да се отдаде само на това, че същите двама просто
„забравили“ да споменат за горното при първия си разпит. В този смисъл неясна
остава друга логическа причина за последното, освен един стремеж да бъде
обслужена защитната позиция на обв. Н..
Що се отнася до показанията на свидетеля П. Г. Б.
/л.66 от ДП/, то следва да се добави и очевидната нелогичност на същите.
Последният свидетел твърди, че вече бил напуснал стаята на обв.
Н. преди пристигането на служителите на МВР, но случайно присъствал на идването
на последните и макар да не чувал разговора между тях и обв.
Н., то отново явно случайно и същевременно - твърде полезно за защитната теза
на обв. Н., все пак успял да чуе, че Н. помолил
полицаите да го изчакат да се облече.
Не на последно място следва да се отбележат и
противоречията на горните свидетели относно лицата, присъствали на инцидента –
така свидетелят Н. М. А. /л.35 от ДП/ заявява, че „М. не присъстваше тази вечер“, докато свидетелят М. Т. А. /л.67 от
ДП/ сочи, че присъствал на събитията.
При обсъждане обясненията на обв.
Н. /л.32 от ДП/, в които последният заявява, че служилите на МВР не се
легитимирали, поискали им документите, нахлули
в стаята, той само искал да се облече, съдът намери, че на последните не следва
да бъде дадена вяра. Същите се явяват изолирани, в светлината на вече
коментираната доказателствена съвкупност, а отделно от това са и житейски твърде
неправдоподобни, доколкото неясен остава мотивът на служителите на МВР за едно
подобно поведение, съгласно описваното от обвиняемия и конкретно – причината за
задържането му при описаното от самия него поведение. Ето защо съдът отдава
обясненията на обв. Н. на израз на една защитна
позиция.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така очертаната фактическа обстановка настоящия
състав на съда прие, че обвиняемият Я.Н.Н. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 09.10.2018 г. в гр. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и псувни към полицейски
служители на 05 РУ на ОДМВР – Пловдив – Н. Г. Х. и Г. П. П..
От обективна страна се установиха осъществени от обв. Н. непристойни действия – отправил обидни думи и
псувни към полицейски служители на 05 РУ на ОДМВР – Пловдив – Н. Г. Х. и Г. П.
П., както следва – крещял спрямо тях – „***,
***, ще разберете кой съм аз“, „***, ***,
вие сте двама, ние сме много“, „***,
***“.
Същите действия са непристойни, доколкото очевидно са несъвместими с приетия в
обществото порядък и поведение на обществено място.
На следващо място установява се и че със същите непристойни
действия обв. Н. грубо е нарушил
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, доколкото
поведението му съставлява една открита демонстрация срещу установения ред, на
публично място, действията му са възприети от множество други студенти събрали
се да наблюдават поради вдигнатия шум.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е извършено при форма и вид на вината
– пряк умисъл, като обвиняемия Н. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези
последици, което е видно от самия характер на действията му, които могат да
бъдат извършени само умишлено – очевидно е, че Н. няма как да не съзнава нито
характера на думите и действията си, нито срещу кого са били насочени същите.
Установява се също и специалният субективен признак
– хулиганският мотив, като обвиняемият Н. е целял да се
покаже, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за
поведение. В случая не се установява
обвиняемият Н. да е бил провокиран по какъвто и да е начин от някакъв личен
мотив или конфликт, изобщо да е познавал свидетелите Н. Г. Х. и Г. П. П. или
някаква друга субективна цел. Напротив – установява е, че обвиняемият Н. е
целял да извърши една демонстрация на незачитане правилата за осъществяване
проверка от органите на МВР, да покаже, че тези правила не важат за него, че
той е над тях.
Също следва да се посочи, че установеното деяние, съгласно
вече описаните негови характеристики, разкрива една степен на обществена
опасност, характерна за престъплението по смисъла на чл.9, ал.1 от НК. Извода
за последното следва от високата интензивност на действията на обв. Н., съответно – високата степен на засягане обекта на
престъплението. В случая следва да се съобразят и другите действия на
обвиняемия, съпътстващи инриминираните такива и намерили описание в постановлението
на прокурора, с което е повдигнато настоящото обвинение, а именно – че обв. Н. оказал съпротива, викал в коридора на общежитието,
дърпал се, ритал с крак автомобил на МВР, действията му били осъществени пред
множество други студенти. Същата висока интензивност на инкриминираната
деятелност не позволява да се стори заключение, че в случая е осъществено едно
административно нарушение по смисъла на УБДХ, съответно – че следва да намери приложение
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, съгласно предложеното от защитата.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Ето защо съдът призна обвиняемия Я.Н.Н. – роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, българско
гражданство, неженен, средно образование, студент, работещ, освобождаван от
наказателна отговорност, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 09.10.2018 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил обидни думи и псувни към полицейски служители на 05 РУ на ОДМВР –
Пловдив – Н. Г. Х. и Г. П. П. – престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият Я.Н.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Извод за последното следва предвид обстоятелството,
че наложената глоба в размер 1000 лева, във връзка с освобождаване обв. Н. по реда на чл.78А, ал.1 от НК по влязло в сила
Решение № 102/26.09.2016г. по АНД № 297/2016г. по описа на РС-***, е заплатена
с кв.№ 000013/17.10.2016г.. от същия момент, до датата на деянието 09.10.2018
г. е изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК от една година, доколкото
съгласно утвърдената съдебна практика, лицето, освободено от наказателна
отговорност по реда на чл.78А, ал.1 от НК не следва да бъде поставено в
по-неблагоприятно положение от лицето, на което наложено наказание „глоба“ по
смисъла на НК.
Също така предвиденото в НК наказание
за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е лишаване от свобода
до две години или с пробация, както и обществено порицание. При осъществяване
на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от страна на обвиняемия Н. инкриминирано деяние – престъпление по
смисъла на чл.325, ал.1 от НК, съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, както
следва – обвиняемият Н. пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.325,
ал.1 от НК е до три години лишаване от свобода, обвиняемият Н. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Н.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в
предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да
бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите характеристични
данни, както и обстоятелството, че същият е в млада възраст, същият е студент в
редовна форма на обучение – съгласно представеното удостоверение. Ето защо
съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за
осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще
бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.