Присъда по дело №39/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 3
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200039
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Свиленград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Цв. Л. Ив.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200039 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Й., роден на ********** година в град
Кърджали, турчин, турски гражданин, живущ в град Текирдаг, ул.
„****************” № 16, Република Турция, с начално образование,
разведен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2022 година в района
на 312 гранична пирамида в землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл. 279, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 54, ал.
1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 15 (петнадесет) месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание
„Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на
наказанието „Лишаване от свобода” на 10 (десет) месеца и на наказание
„ГЛОБА” в размер на 200 лв. (двеста лева), и сумата 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за преводач в размер на 90 лв. (деветдесет лева) да останат за
сметка на органа на Бързото производство; а в размер на 50 лв. (петдесет
лева) по съдебното производство - за сметка на Съда.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 3 от 31.01.2022 година
по НОХД № 39/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 19/2022
година по описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 267/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц.Л. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига
обвинение на Й.Й., роден на ********** година в град Кърджали, турчин,
турски гражданин, живущ в град Текирдаг, ул.„****************” № 16,
Република Турция, с начално образование, разведен, неосъждан, за това, че на
19.01.2022 година в района на 312 гранична пирамида в землището на село
Капитан Андреево, област Хасково, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Й.Й. и служебният му защитник
- адвокат С.М., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба” при условията на чл. 55 от НК
и алтернативно – при условията на чл. 54 от НК при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства и съобразно утвърдената практика на съдилищата по
този вид дела, както вземайки предвид мотивите на подсъдимия за
извършване на инкриминираното деяние.
Участващият по делото Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно
доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и
неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, с редукцията, предвидена в
чл. 58а от НК и при приложение на института на условното осъждане по
отношение на наказанието „Лишаване от свобода”, което да бъде в размер на
1 година и 6 месеца (преди редукцията) при приложението на чл. 66 от НК и
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Предлага разноските за превод да
останат за сметка на съответния орган.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
1
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства за тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия Й.Й. се подкрепят от събраните
в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 104
от дата 20.01.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд –
Свиленград след справка в Бюро за съдимост – Кърджали, подсъдимият не е
осъждан.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият не работи, няма
други доходи, както и не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства (МПС).
Посъдимият Й.Й. до преди около 10 години е женен за българска
гражданка от турски произход, като от брака си имат две деца. Докато са
женени Й.Й., заедно със семейството си, живеят в град Текирдаг, Република
Турция, но след развода, бившата му съпруга, заедно с децата им се прибират
в Република България. Й.Й. пробва да си извади българска виза, но турските
власти му отказват понеже има неплатени данъци и е със забрана да напуска
Турция заради водещи се срещу него дела.
На 18.01.2022 година с автобус Й.Й. се придвижва от град
Текирдаг до турския ГКПП „Капъкуле”. Слиза от автобуса преди граничния
пункт и тръгва пеша през нивите, като си включва навигацията на телефона,
за да го насочва и да мине в страни от зоната на турския граничен пункт, за
да избегне контролно-пропускателния режим за преминаването на границата.
Върви известно време и стига до метална ограда. Разбира, че се намира точно
на границата и от другата страна е България. Оглежда ограда и вижда, че на
нея има изрязана част във форма на квадрат, през която преминава на
българска територия, като продължава да се движи пеш към вътрешността на
2
страната.
Междувременно свидетелят ИВ. П. ИВ. – Полицай в ГПУ -
Свиленград, е на смяна и води видеонаблюдение на линията на държавната
граница с Турция от 281 гранична пирамида в землището на село Маточина,
област Хасково до 21 граничен репер на река Марица в землището на село
Капитан Андреево, област Хасково. Около 12.30 часа на 19.01.2022 година
забелязва Й.Й., който преминава държавната граница в района на 312
гранична пирамида в землището на село Капитан Андреево. Подсъдимият се
движи по права линия към вътрешността на страната – към Кърджали. И.
веднага уведомява колегите си, които организират заградителни и
издирвателни мероприятия, при които около 12.45 часа Й.Й. е задържан.
Разпитан в хода на БП подсъдимият се признава за виновен,
съжалява за постъпката си като сочи, че обстоятелствата са го принудили да
извърши противоправното деяние, тъй като не бил виждал децата си от 10
години и бил затъжен за тях, а легално не можел да излезе от територията на
Турция. Подробно и с детайли разкрива механизма на извършеното от него
деяние. В съдебно заседание заявява, че разбира обвинението и се признава за
виновен.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и обстоятелствата,
изложени в ОА, подкрепени от приложените към БП и приобщени по
надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и
доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват:
Докладни записки, Справка от АИС „БДС”, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост и др.
Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: ИВ. П. ИВ., ИВ. СЛ. П. и АТ.
Д. С., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на
свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
направеното самопризнание на подсъдимия относно фактите и
обстоятелствата, изложени в ОА, по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя
от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за
съдимост и Докладни записки.
3
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Й.Й. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от
НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Й.Й. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1
от НК.
От обективна страна - на 19.01.2022 година в района на 312
гранична пирамида в землището на село Капитан Андреево, област Хасково,
Й.Й. е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта. Т.е. на
посочената дата подсъдимият е преминал държавната граница на страната ни.
Преминаването е извършено чрез влизане от Република Турция към
Република България. Действащият граничен режим и ред в Република
България изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието
и разрешението на граничните власти. По делото е безспорно установено, че
подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение от страна на
надлежните органи на властта, а именно без виза за страна – член на
Европейския съюз. Подобно разрешение не е представено нито на
българските гранични власти в момента на задържането на подсъдимия, нито
4
по-късно, в хода на БП. В този смисъл са налице всички съставомерни
признаци от обективната страна на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК. Т.е.
от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК – без
разрешение на надлежните органи на властта в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното от него и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с
ясното съзнание, че пресича държавната границата на Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприел това рисковато преминаване като е целял именно това. Още при
подготовката на своето пътуване с цел преминаване на границата
подсъдимият е предвиждал, че с извършването на това действие се нарушава
граничния режим за движение на лица между държавите, но въпреки ясно
формираната представа е пристъпил към осъществяване на преминаването,
като е искал настъпването на последиците от това – нелегално влизане на
територията на Република България, за да достигне до град Кърджали.
Изложеното от подсъдимия в обясненията му, дадени на БП, като
подбуди за извършване на деянието, а именно: да види децата си, Съдът
приема за защитна версия с цел да се неглижиране отговорността му и за да
погледнат по-снизходително спрямо него служителите на българските
правораздавателни органи, защото почти всички сме родители и сме наясно
колко тежко е да не виждаш децата си за дълъг период от време и особено ако
е 10-годишен срока, дори в попълнената от него Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние не посочва наличието на тези деца
– разбира се те може да са пълнолетни, но за възрастта им няма данни по
делото; тъй като при залавянето си пред граничния патрул е заявил, че отива
да види баща си, а не децата си. Т.е. версията, касаеща децата, е изградена в
последствие – при разпита му пред Разследващия полицай в присъствието на
защитника му. Дори и да се приеме, че подбудите за престъплението могат да
бъдат окачествени като оправдани от гледна точка на общовалидните чисто
човешки категории, тяхното влияние върху наказателната отговорност не
може да се счита за решаващо при доминиращата роля на обществената
опасност на извършеното, изводима от начина, по който е извършено
престъплението и степента, в който е бил засегнат защитения обект. По-долу
в настоящото изложение Съдът излага мотиви защо намира обществената
опасност на деянието за завишено.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
5
Й.Й. е годен субект на престъплението.
Подсъдимият Й.Й. е роден на ********** година в град Кърджали.
Турски гражданин е от турски произход. Живее в град Текирдаг, ул.
„****************” № 16, Република Турция. С начално образование е.
Разведен е. Не е осъждан. Не работи към настоящия момент.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващо вината
обстоятелство чистото му съдебно минало; а като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха престъпната упоритост и целенасоченост, проявена
от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото
незачитане на законите на страната ни и правилата за преминаване през
държавната ни граница. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 48
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Съдът не е съгласен с изразеното от Прокурор Лазаров, че е
налице смекчаващо вината обстоятелството предвид „добросъвестното
процесуално поведение на лицето”, тъй като подобна „добросъвестност”
липсва, защото лицето е задържано на 19.01.2022 година в 12.45 часа (видно
от заповедта за задържане на лицето) и от там нататък всички процесуални
действия, включително и в съдебната фаза на процеса, са осъществени след
задържането му от органите на ГПУ - Свиленград, респ. настаняването му в
СДВНЧ – Любимец, т.е. участието на лицето в действията не е било по негово
желание и при негово доброволно явяване, а тъй като е бил осигуряван от
органите на МВР. Тъй като подсъдимият се съгласи съдебното производство
да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от
него самопризнание в рамките на процедурата по Глава двадесет и седма от
НПК, не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство (в този
смисъл е ТР № 1/06.04.2009 година по т.д.№ 1/2008 година, ВКС, ОСНК).
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид
изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която
е завишена предвид периодичните и зачестили случаи на подобни нарушения
на държавната граница на Република България. За да прецени, че е налице
завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпления предвид
граничния район, на територията на който се намира Районен съд –
Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния. Налице е обществено недоволство и критика не
само от обществото на град Свиленград, но и това в цялата ни Държава
предвид влошената епидемиологична обстановка, свързана с изключително
бързото разпространение на вирусното заболяване „Ковид 19” и по-точно в
последната му известна модификация, наречена „Омикрон” – в тази връзка
6
следва да се посочи, че международните източници са категорични, че в
Република Турция (от където идва подсъдимият и където живее) главоломно
расте броя на заразените от посоченото вирусно заболяване, респ. на
починалите от него и с влизането си на територията на страната ни
подсъдимият се явява потенциална заплаха, свързана с посочената зараза, тъй
като в България може да се каже, че разпространението на заразата не е
толкова голямо. Отделно от това с деянието си подсъдимият накърнява
сигурността на външна граница на Европейския съюз, т.е. елементите от
състава на престъплението са извършени с изключителна дързост и при грубо
незачитане на установения в страната правов ред. Ето защо Съдът прие, че е
обществената опасност на деянието е изключително завишена.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
правен режим за преминаване на границите ѝ.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първия принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 279, ал.
1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години
и наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението няма
специален минимум, което позволява по принцип замяната на наказанието
„Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието „Лишаване от свобода” следва да се определи по
чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали
с една трета.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, но и при наличие на смекчаващо такова и при незавишена
обществена опасност на дееца и изключително завишена такава на деянието,
като призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливи
наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 15 месеца (, т.е. в размер между минималния, предвиден в
Общата част на НК и средния такъв, предвиден в чл. 279, ал. 1 от НК) и
наказание „Глоба” в размер на 200 лв., като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една трета.
Определяйки точно тези по вид и размери наказания, Съдът счита, че е
намерил подходящия справедлив баланс между степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, които две величини не са
еднакви с всички останали предпоставки за индивидуализация на наказанията
– смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от
свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание
7
„Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за
поправянето му не е наложително да се изтърпя наказанието ефективно.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на настоящия Съдебен акт.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание
„Глоба” - определен е в средния размер, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй
като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседание пред първата инстанция няма регулярни доходи, както и
че не притежава недвижими имоти и МПС. Един подобен размер не би го
затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на
доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми. Следва да се отчете и факта, че по делото няма данни, че дължи
издръжка на някакви лица. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият
лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното
наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в Турция,
има свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на
туризма (предвид факта, че зимният сезон е в разгара си), както и в много
други области. Възможност за ненагане на посоченото наказание не
съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Не са налице условията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства когато и най–лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а
не правило. Случаят не е такъв.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия
ред. От друга страна определените при горепосочените съображения
наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да
се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Настоящият Съдебен състав намира за несъстоятелен довода на
защитата на подсъдимия, че при определяне размерите на наказанията
8
„Лишаване от свобода” и „Глоба”, Районен съд – Свиленград следва да се
съобрази със стандартите, въведени от другите съдилища на територията на
Република България, както и с тези на Районен съд - Свиленград.
Необходимостта от индивидуализация на наказанията се поражда от това, че
престъплението е винаги конкретно деяние, което разкрива собствена
обществена опасност, различна от тази на други деяния от същия вид,
осъществена от други лица, в друга обстановка, с други подбуди, цели и
мотиви. По тази причина законодателят, диференцирайки отделните състави
на престъпления, винаги предвижда относително определени наказания,
които по необходимост следва да бъдат индивидуализирани от Съда. И за
пълнота на настоящото изложение проследявайки логиката на защитата на
подсъдимия да се следва практиката на Районен съд – Свиленград по
идентични дела и при идентично развило се производство пред първата
инстанция, Съдът следваше да наложи наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 1 година (след редукцията) с приложението на чл. 66 от НК, в който
смисъл е в последната във времево отношение преди настоящото дело
Присъда № 260008 от 15.03.3021 година, постановена по НОХД № 149/2021
година на Районен съд – Свиленград, потвърдена с Решение № 78 от
03.11.2021 година на Окръжен съд – Хасково по ВНОХД № 451/2021 година,
което явно не е в интерес на подсъдимия, което обстоятелство явно защитата
не е преценила достатъчно добре, тъй като тези съдебни актове са широко
известни и коментирани в юридическите среди в районна на настоящия Съд.
Що се касае до представената Молба за закрила и въпреки, че няма
искане за приложението на ал. 5 на чл. 279 от НК, настоящият състав на Съда
намира, че е необходимо да посочи следното: една подобна теза, касаеща
приложението на посочена норма, би била необоснована и несъстоятелна.
Вярно е че българската държава има задължението да осигурява подслон за
лица, преследвани заради своите произход, религия или убеждения, но тази
помощ трябва да бъде поискана по съответния ред. За това обаче, че
подсъдимият е искал и възнамерявал именно в България да потърси съответна
закрила и убежище, отсътват каквито и да са доказателства. В този смисъл
следва да се отбележи следното – подсъдимият видно от доказателствения
материал нито непосредствено преди пристигане в страната ни, нито по-рано
е имал мотивацията и решението да остане в България и да иска сътветната
закрила, тъй като не е изразил по никакъв начин желание и намерение поради
преследване и страх за живота си да поиска закрила от българската държава.
Пред Разследващия полицай не е заявял, че търси закрила от българската
държава. При проведената беседа с полицейския служител АТ. Д. С. също не
прави изявление за закрила, както и пред настоящия Съдебен състав. Няма
обективни данни по делото, че е налична заплаха, преследване и
застрашаване непосредствено на живота му в родината му (няма дори
изявлението в този смисъл), напротив – твърди се, че само, че има забрана да
напуща Република Турция и че има заведени дела срещу него за неплатени
данъци, т.е. няма данни за някаква наистина реална опасност за живота и
9
здравето му в родната му страна. Отделно от това Молбата за закрила е
подадена в деня на съдебното заседание – 31.01.2022 година, което навежда
Съда на мисълта, че това действие е предприето с оглед евентуалното
приложение на посочената норма. При тези доказателства, една подобна
линия на защита не би могла да обоснове извод относно приложението на чл.
279, ал. 5 от НК.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за устен превод в
размер на 90 лв. на БП остават за сметка на съответния орган, а разноските за
преводач в размер на 50 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е.
остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били
сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Й.Й. следва да
бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)


















10









11