Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.05.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
20.05.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали
|
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
18 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.348 от НПК и Глава Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е
по касационна жалба от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, против Решение №421 от 23.12.2019 год.,
постановено по АНД №1165/2019 год. по
описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено наказателно
постановление №29-0000189 от 11.10.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация”/ОО „АА”/ – Кърджали.
С жалбата си
касаторът обжалва решението на Районен съд –
Кърджали, като счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон
и при необоснованост на изводите. В жалбата е възпроизведена установената и
възприета от районния съд фактическа обстановка, както и направените от съда
изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили отмяната на процесното наказателно постановление, като касаторът счита, че тези изводи са неправилни и излага
мотиви за това. Сочи, че в АУАН и в
наказателното постановление е цитиран номера и датата на товарителницата CMR №*** от *** год. и че
това била датата на извършеното нарушение, която дата се потвърдила и от
свидетелските показания. Счита също, че в АУАН и в наказателното постановление
са спазени всички изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
заявява, че цитираният в наказателното постановление Рeг.№*** вместо Рeг.№***, бил техническа грешка. Поради това касаторът счита, предвид изложените факти, че Районен съд -
Кърджали е постановил неправилно решение. С жалбата моли настоящата инстанция,
на основание чл.221 от АПК, да постанови решение, с което да отмени Решение
№421/23.12.2019 год. на Районен съд - Кърджали по АНД №1165/2019 год. и да
потвърди изцяло НП №29-0000189 от 11.10.2019 год. на началник ОО „Автомобилна
администрация” - Кърджали.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът - началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, не се явява и
не се представлява.
Ответникът
по жалбата – „УС Балкан” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От редовно
упълномощения процесуален представител на същия - адв.Н.
М. от АК - ***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява,
че оспорва депозираната касационна жалба, като намира същата за неоснователна. В
същата сочи, че безспорно е установено по делото, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП, административно-наказващият орган е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на
доверителя му и налагащи отмяна на НП и че в този смисъл, съдът е изложил
подробни и обоснования съображения относно непосочването на мястото и датата на
евентуално извършеното административно нарушение. Излага довод, че датата,
мястото на извършване на нарушението и законните разпоредби, които са били
нарушени, са част от задължителните реквизити, които следва да съдържат АУАН и
НП, съгласно изискванията на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
като сочи, че в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които същото е извършено, както и че не са посочени нарушените законни
разпоредби, както и че непосочването на времето и мястото на извършване на
евентуалното нарушение не позволяват жалбодателя, а
така също и на съда, да преценят и узнаят, кога, къде и по какъв начин е било
извършено нарушението, дали са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че
имат отношение при определяне на местната подсъдност. Изложен е и аргумент, че
с други думи, АУАН и НП не отговарят на изискванията на императивните разпоредби
на ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да се съдържат във
всеки АУАН и всяко НП, като по този начин накърняват правото на защита на
доверителя му и че тези нарушения на процесуалните правила са съществени и
налагат отмяна на НП, както правилно е приел и съставът на Районен съд -
Кърджали, излагайки подробни съображения в тази насока. С оглед на изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното Решение
№428 от 31.12.2019 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД
№1164/2019 год., като постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с
всички законни последици, като и моли да бъдат присъдени на ответника по касация
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Заявява, че споделя доводите на
Районен съд – Кърджали, за това, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно - че в
АУАН не са посочени датата и мястото на извършване на процесното
нарушение. С оглед на тези съображения, счита, че правилно издаденото НП от
началника на ОО „Автомобилна администрация” – град Кърджали е било отменено,
поради което счита, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, следва да
бъде оставено в сила.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно
чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
Релевираното от касатора касационно основание е всъщност нарушение на
закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №421 от 23.12.2019 год., постановено по АНД №1165/2019
год., Районен съд - Кърджали е отменил като незаконосъобразно наказателно
постановление №29-0000189 от 11.10.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация”/ОО „АА”/ – Кърджали, с което, на основание
чл.96г, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАвтП, на „УС
Балкан” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.7а, ал.2, предл.ІІІ от
Закона за автомобилните превози.
За да
постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд –
Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че на 16.09.2019 год.,
свидетелите С. И. и М. И. - инспектори в ОО „АА” – град Кърджали, започнали
комплексна проверка на превозвача „УС Балкан” ЕООД *** Посоченото дружеството
притежавало лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен
превоз на товари с №***. Свидетелите С. И. и М. И. при проверката установили,
че дружеството - превозвач било назначило и допуснало да се осъществяват
превози на товари с влекач, марка „Скания Г440”, с
Рег.№***, от категория N3, с водач М.
К. И., с ЕГН **********, който не отговарял на изискванията за психологическа
годност. Последното било видно от
регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, снетите данни от
картата на водача и CMR №***/***
год. По повод така установеното нарушение, на 18.09.2019 год., срещу „УС
Балкан” ЕООД *** бил съставен АУАН по чл.7а, ал.2, предл.3
от ЗАвтП. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал без
възражения. Въз- основа на този АУАН, на 11.10.2019 год. наказващият орган
издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, наложил на жалбодателя
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева, за
извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите С.
И. и М. И. и от писмените доказателства: Акт за установяване на административно
нарушение бл.№*** от *** год.; Справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване от *** год.; Разпечатка на снети данни от картата на
водача М. И.; Трудов договор №***/*** год.; Справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател;
Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 20.09.2019 год.;
Заповед №***/*** год. на МТИТС, както и от другите, приети по делото, писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна Районен съд – Кърджали е
посочил най-напред, че жалбата е процесуално допустима и делото следва да бъде
разгледано по същество, тъй като е спазен 7/седем/ - дневният срок за обжалване.
Районният съд е посочил, че отговорността на „УС Балкан” ЕООД
*** е ангажирана за нарушение чл.7а, ал.2, предл.3 от
ЗАвтП и че съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Посочил е, че приложената
наказваща норма на чл.96г, ал.1
от ЗАвтП предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лева,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари.
Районният съд,
след запознаване с доказателствата по делото, е констатирал, че при съставяне
на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочил е най-напред, че в акта, а впоследствие и в
наказателното постановление, е посочено, че на 18.09.2019
год., около *** часа, в ***, в сградата на ОО „АА” – град Кърджали, при
извършване на комплексна проверка на превозвача „УС Балкан” ЕООД, притежаващ
лиценз на Общността №*** за превоз на товари, е констатирано следното
нарушение: превозвачът е назначил и допуснал да се осъществяват превози на
товари с влекач „Скания Г440”, с Рег.№К ***, от
категория N3, собственост на превозвача, с водач М. К. И., с
ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
видно от проверка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, снети данни от
карта на водача и CMR №***/*** год.,
но и че не е описано, обаче, нито кога, нито къде е извършено нарушението. Съдът
е отбелязъл, че е посочено, кога е извършена
проверката, но не и съответно датата и мястото на нарушението, които актосъставителят и наказващият орган са имали пълната
възможност да установят и да посочат в случая и че датата и мястото на
нарушението са задължителни реквизити на акта и на наказателното постановление
и липсата им представлява съществено нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Съдът е отбелязъл също, че посочването на датата на нарушението дава възможност да се прецени дали са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, а другият липсващ реквизит - мястото на нарушението, е от значение за определяне на
компетентния орган да състави АУАН и издаде наказателното постановление и че е
определящ и за местната подсъдност и съда, компетентен да разгледа жалбата
срещу атакуваното постановление. Съдът е приел за установено по делото, че жалбодателят е
назначил на работа водача М. К. И. с трудов договор, сключен в ***
(погрешно посочено в договора като ***) на 18.02.2019
год. и че впоследствие
същият
извършвал превози на товари на различни дати, отразени в снетите данни от карта
на водач. Съдът е посочил, че според актосъставителя С.
И., нарушението е извършено на 19.03.2019 год., а водачът бил извършвал превози
и на други дати, но посочили само една дата, а свидетелят М. И. е твърдял, че
нарушението, което констатирали, било извършено на 18 септември, а на 19-ти
март бил извършен самия превоз, видно от CMR,
което им представили, както и от данните на дигиталната карта на водача. Съдът
е приел, че при тези доказателства, може само да се гадае, кога и къде е
осъществено нарушението, още повече, че това обстоятелство не било описано нито
от актосъставителя, нито от наказващия орган, като е отбелязъл, че още в хода на административнонаказателното производство контролните
органи е следвало да установят и опишат надлежно, кога и къде превозвачът е
назначил на работа водача М. К. И., кога и къде последният е бил
допуснат да осъществява превози на товари, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност и че препращането в акта и атакуваното постановление към
регистъра на психологически изследвания, снетите данни от карта на водача и CMR №***/*** год. по никакъв начин не
позволява да се прецени кога, къде и по какъв начин е извършено деянието. Съдът
е приел, че липсата на основните признаци на нарушението, каквито са датата и
мястото на извършването му, представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като накърнява правото на защита на жалбодателя да
научи за какво деяние е подведен под отговорност и следва да понесе
административно наказание, съответно на това да
организира защитата си. Не на последно място, районният съд е посочил, че и актосъставителят, и наказващият орган, са приели и твърдят,
че превозвачът е назначил и допуснал
да се осъществяват превози на товари с водач, който не отговаря на изискванията
за психологическа годност, но че жалбодателят е
санкциониран на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвтП, т.е. само за допускане на
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за превоз на товар, което внася още по-голяма неяснота при преценката
на обстоятелствата, има ли извършено нарушение, кога и къде е било осъществено
същото. Посочил е, че пълното и правилно описание на обстоятелствата на
нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което
има право да научи всички признаци от вмененото му нарушение, но е важно и за
съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на
твърдяното деяние, като за пълнота съдът е отбелязъл, че
непрецизно и неточно е посочено и МПС, с което е осъществяван превоза, а именно
– че в наказателното постановление се твърди, че това е влекач „Скания Г440”, с Рег.№***, а видно от
снетите данни от картата на водача, управляваното от него МПС е било с Рег.№***.
По същество,
според първоинстанционния съд, има извършено
нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП,
осъществено от жалбодателя, т.к. същият е лицензиран превозвач, който е назначил на работа
водача М. К. И. и впоследствие е допуснал същия да извършва превози на
товари с влекач „Скания Г440”, с Рег.№***, от
категория N3, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност, като е посочил, че видно от приложената справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване, водачът М. К. И. не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, а срокът на валидност на
удостоверението му бил изтекъл още на 11.01.2016 год., но независимо от това,
превозвачът „УС Балкан” ЕООД го назначил на работа като шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона и впоследствие водачът извършвал и превози на
товари, макар да нямал валиден документ за психологическа годност. Съдът е
приел, обаче, че въпреки това и събраните доказателства за нарушението,
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление не отговарят на
изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да
съдържат.
Предвид
изложеното и с оглед констатираните съществени процесуални нарушения, районният съд е извел и окончателния си
извод, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено и с обжалваното решение го е отменил.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав намира решението
за правилно и законосъобразно, като районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност и същите са съобразени в пълнота - както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства, а въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.ІІ/второ/ от АПК ги възприема
като свои. Следва да се посочи, че посочената от АНО като нарушена норма на
чл.7а, ал.2, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП регламентира,
че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3
и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата. Ясно е, че за да е осъществен съставът на това нарушение, то
лицензираният превозвач или лицето, извършващо превози за собствена сметка,
следва да е допуснало осъществяването на такъв превоз от водач, който не
отговаря на посоченото изискване за психологическа годност, т.е. следва да
реално да е осъществен такъв превоз, а този превоз се осъществява на определена
конкретна дата или дати. Освен това, този превоз винаги се осъществява на
определено място, т.е. в определено населено място или на определена територия
или по определен маршрут, като това всъщност е мястото на извършване на
нарушението. В настоящия случай, нито в съставения АУАН сер.***
бл.№*** от *** год., нито в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление №29-0000189 от 11.10.2019 год., не е посочена нито
дата на реално извършен превоз от посочения водач М. К. И., т.е. не е посочена
никаква дата на извършване на твърдяното нарушение, нито е посочено къде е
извършен превоза или по какъв маршрут, т.е. липсва посочено и място на
извършване на твърдяното нарушение. Предвид това, съвсем правилно решаващият
състав на районния съд е приел, че при посочените събрани по делото писмени и
гласни доказателства, може само да се гадае, кога и къде е осъществено нарушението,
както и правилно е посочил, че още в хода на извънсъдебната
фаза на административно-наказателното производство, контролните органи е
следвало да установят и опишат надлежно, кога и къде превозвачът е назначил на
работа водача М. К. И., а най-вече - кога и къде последният е бил
допуснат да осъществява превоз на товари, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност и че препращането в акта и атакуваното постановление към
регистъра на психологически изследвания, снетите данни от карта на водача и CMR №***/*** год. по никакъв начин не
позволява да се прецени кога, къде и по какъв начин е извършено твърдяното деяние.
Следва да се отбележи, както правилно е посочил и районният съд, че едва в
съдебно заседание, проведено на 03.12.2019 год., актосъставителят
С. И. е заявил в показанията си, че нарушението е извършено на 19.03.2019 год.,
а водачът бил извършвал превози и на други дати, но посочили само една дата, а
свидетелят М. И. е заявил, че нарушението, което констатирали, било извършено
на 18 септември, а на 19-ти март бил извършен самия превоз, което било видно от
CMR, което им представили, както и от данните на
дигиталната карта на водача. Посоченият документ, наименован
в процесното наказателно постановление единствено
като „CMR с №***/*** год.”/на
л.27 от АНД №1165/2019 год./, е приложен и представен по
преписката само на чужд език, като представлява бланка, под формата на таблица
с 16 полета/графи/, в които, на три езика/френски, английски и немски/, е
отпечатан текст и които полета са попълнени ръкописно, също на чужд език, но
никъде в тези полета/графи/ не се разчита да е вписано името на посочения водач
М. К. И., като според настоящия съдебен състав, в този си вид, без представен
превод на български език, този документ, наименован „CMR”, не може да бъде годно доказателство, което да
установява по някакъв начин, че конкретният превоз, т.е. конкретното нарушение,
е извършено на датата 19.03.2019 год., още повече, че в същия са вписани две
дати – 19.03.2019 год. и 20.03.2019 год. и никъде не е вписано името на
посочения водач, за който да се твърди да е извършил превоза на товар, без да
отговаря на изискванията за психологическа годност.
Отделно от изложеното
по-горе, касаещо липсата на посочени дата и място на
извършване на нарушението, съдът в настоящия състав намира за нужно да посочи и
още нещо: Отговорността на „УС-Балкан”
ЕООД е ангажирана за това, че е допуснал
осъществяването на превоз на товари от
водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, „ … видно от проверка в регистъра на психологически изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, снети данни от
карта на водача и CMR с №***/*** год.”. Цитираната от наказващия орган
норма на чл.7а, ал.2 предл.3/трето/ от ЗАвтП е от типа
на препращащите, което винаги налага
да бъде посочено
и конкретно нарушено задължение, според приложимия подзаконов нормативен акт. В случая, даденото описание на нарушението
не отговоря на императивите по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото
въз основа на него НП, са изложени
обстоятелства относно това, в какво се
изразява неотговарянето на изискванията за психологическа годност на водача,
тоест дали същият не притежава
удостоверение за такава годност, или не е преминал
успешно нужния изпит за такава годност, или удостоверението му е с изтекъл срок на валидност,
в какъвто смисъл са поясненията на актосъставителя, дадени в показанията му едва в съдебната фаза на производството. Липсата на надлежно
описание на нарушението засяга правото на адекватна
защита на дееца, което във
всички случаи води до съществено
процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
От изложеното
по-горе следва, че е налице основание за отмяна на процесното
наказателно постановление, тъй като същото се явява издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не биха могли да бъдат
отстранено законосъобразно от съда и след като с обжалваното решение районният
съд го е отменил, то той е постановил един правилен и законосъобразен краен
съдебен акт.
Ето защо, с
оглед гореизложеното, касационната инстанция в настоящия състав намира жалбата
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, за
неоснователна и недоказана, а решението на Кърджалийския районен съд намира за
законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на събраните
доказателства и в съответствие с приложимите разпоредби, поради което и като
такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, а именно – оставяне в сила на обжалваното първоинстанционно
съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че искането на процесуалния представител
на санкционираното лице „УС – Балкан” ЕООД *** – ответник по касация в
настоящото производство, за присъждане на направените деловодни разноски и пред
двете съдебни инстанции, е частично основателно. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, която разпоредба е в сила и действа от датата 03.12.2019 год., настоящият
съдебен състав намира, че деловодни разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ответника по касация само и единствено за настоящата съдебна инстанция.
Искането за присъждане на разноските, направени в първоинстанционото
съдебно производство, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,
тъй като такова искане не е било заявено от процесуалния представител на наказаното
дружество пред Районен съд – Кърджали и съответно, с обжалваното съдебно
решение на районния съд не са били присъдени деловодни разноски, поради липсата
на такова искане. В тази връзка следва да се посочи, че съдебното заседание по
делото пред Кърджалийския районен съд е било проведено точно на датата
03.12.2019 год., когато цитираната по-горе норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН вече е
била в сила и е действала, като в това съдебно заседание са били събрани
доказателствата, били са приключени устните състезания и е бил даден ход по
същество на делото. В това съдебно заседание процесуалният представител на
наказаното дружество се е явил, поддържал е жалбата и в хода по същество е
изложил подробни доводи и съображения в нейна подкрепа, но не е направил искане
за присъждане на сторените от жалбодателя деловодни
разноски, които се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение, а след
като не е имало такова искане, то и съдът въобще не се е произнесъл по този
въпрос. При това положение, след като за страната вече е била налице правната
възможност за присъждане на разноски в производството пред районния съд, но
такова искане не е било направено своевременно, съдът в настоящия състав
намира, че е недопустимо искането за присъждане на направените деловодни
разноски в първоинстанционното производство да се
прави едва пред настоящата касационна инстанция, поради което и в тази му част,
искането на ответника по касация, направено чрез процесуалния му представител,
следва да бъде оставено без уважение. Искането следва да бъде уважено в частта
му за сторените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, като
видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от
*** год. и приложеното подписано пълномощно към него от същата дата/л.15/, дружеството – ответник по касация,
е заплатило в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, която сума следва да му бъде
възстановена от касатора, т.е. в полза на „УС – Балкан” ЕООД ***, следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, в размер на 360.00 лева, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС, за настоящата съдебна инстанция. За
дължимите на ответника по касация „УС – Балкан” ЕООД ***, с ЕИК ***, деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице, т.е. в случая за разноските следва да бъде осъдена
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която, съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, е юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, със
седалище София и с областни отдели във всички областни градове и към
структурата на която принадлежи административния орган – началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация” - град Кърджали, издал отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №421 от 23.12.2019 год.,
постановено по АНД №1165/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с адрес – ***, с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „УС Балкан” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Ю. С. С., направените деловодни разноски пред
касационната инстанция, възлизащи в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева и представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „УС Балкан” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Ю. С. С., направено чрез процесуалния му
представител – адв.Н. М. от АК - ***, за присъждане
на направените деловодни разноски в производството пред Районен съд – Кърджали
по АНД№1165/2019 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.