РЕШЕНИЕ № 165
гр. Пазарджик, 21.11.2019 г.
Пазарджишкият окръжен съд, търговска колегия,в публично заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при участието на секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията т.д. №298/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.34 ал.7 от ЗМСМА и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по депозирана искова молба от "Балнеологичен център "Камена" ЕАД - Велинград, ул. "Еделвайс" № 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Т.Ш., срещу В.Г.А., ЕГН **********,***,в която се твърди,че ответника е бил изпълнителен член на Съвета на директорите на "Балнеологичен център "Камена" ЕАД за периода март 2014 г. - май 2017 г. Същевременно до месец октомври 2015 г. той е бил и общински съветник в Общински съвет - Велинград. За периода март 2014 г. - октомври 2015 г. включително той е получил нетно възнаграждение в качеството си на изпълнителен директор на дружеството общо сумата 52 692.66 лв. видно от приложената към исковата молба справка за получени възнаграждения от изпълнителния директор.
Ищцовата страна твърди,че съгласно чл.34 ал.7 от ЗМСМА общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което обаче няма право да получава възнаграждение.
Следователно за периода март 2014 г. - октомври 2015 г. включително той е получил в нарушение на закона сумата 52 692.66 лв.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника В.Г.А. да заплати на "Балнеологичен център "Камена" ЕАД -Велинград сумата 52 692.66 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда както и направените по делото разноски.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответната страна не оспорва изложените обстоятелства,че ответника е бил изпълнителен член на съвета на директорите на ищцовото дружество през периода от март 2014г.до май 2017г.и общински съветник март 2014г.до октомври 2015г.както и че през това време е получил възнаграждение в размер на 52692,66 лв.
Твърди обаче ,че сумата е получена на правно основание,а именно договор сключен между Министъра на здравеопазването и членовете на СД на дружеството и по силата на чл.12 от него възнагражденията на членовете на СД се определят при условията на чл.33 от ПРУПДТДДУК. Пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.Сочи писмени доказателства.
Допълнителна искова молба не е депозирана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Ищеца е еднолично акционерно дружество,на което собственик на капитала е Държавата.Представен е протокол от 10.03.2014г.на едноличния собственик на капитала на дружеството,от който се установява,че ответникът е определен за член на съвета на директорите на същото за срок от три години ,считано от датата на вземане на решението-10.03.2014г.На първото заседание на съвета на директорите от 11.03.2014г.ищецът е избран за изпълнителен директор на дружеството.Ищцовата страна представя справка за получените възнаграждения от А. за 2014,2015,2016 и 2017г.От същата се установява,че за процесния период получената от ответника сума е в размер на 52692,66лв.,което не се оспорва от него в отговора на исковата молба.Не се оспорва от ответника,че сумите по справката са му изплатени от ищцовата страна в качеството му на изпълнителен директор на ищцовото дружество.Ответникът не оспорва твърдението,че е бил общински съветник от м.март 2014г.до м.октомври 2015г.
С оглед на така изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявения иск е основателен. Налице е хипотеза по чл. 34, ал.7 от ЗМСМА, съставляваща законова пречка ответникът – общински съвет в Общински съвет Велинград да получава възнаграждение за участието си в управителния орган на ищцовото дружество. Законовата норма има императивен характер и следва да намери приложение в настоящия казус.
Възраженията на ответника са за това, че същия не заема някоя от длъжностите посочени в чл.12 от договора за възлагане на управление на дружеството ,сключен на 10.03.2014г.с Министъра на здравеопазването д-р Т А /неприложен и неприет като доказателство по делото/ и поради това няма пречка да получава доходи от работата си като изпълнителен директор.Възражението е неоснователно,тъй като както съдът посочи по-горе приложение намира нормата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА и предвид императивния й характер същата не може да бъде дерогирана по волята на страните по договора за възлагане на управление.
Неоснователно е възражението на ответника,че не той,а Министъра на Здравеопазването е представител на Държавата и поради това не е налице хипотезата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА.Именно по силата на договора за възлагане на управление ответникът упражнява държавни функции по управление на търговското дружество с държавно имущество.Освобождаването му от отговорност за 2014,2016 и 2017г.,на което в отговора на исковата молба се позовава ответната страна касае дейността му като изпълнителен директор във връзка с управлението на дружеството и е без значение относно задължението му да върне сума получена в нарушение на императивната правна норма на чл.34 ал.7 от ЗМСМА.
При наличието на законовата пречка по чл. 34, ал.7 от ЗМСМА получените от ответника суми се явяват получени без правно основание и подлежат на връщане.
В хипотезата на неоснователно обогатяване ответникът дължи връщане на това, което фактически е получил. В случая получената от него сума е 52692,66 лв., в който размер искът е предявен и следва да бъде уважен.Ответникът следва да бъде осъден да заплати исковата сума ведно със законната лихва ,считано от 19.10.2018г.до окончателното й изплащане.
Ответната страна в писмената защита представена по делото прави възражение за изтекла погасителна давност като се позовава на разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.Действително заплащането на възнаграждение по договор за възлагане на управление представлява периодично плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и предвид дадените от ВКС разяснения в ТР №3/2011г.по т.д.№3/2011г.на ОСГТК,но възражението не може да бъде разгледано ,тъй като същото не е инвокирано от ответника в преклузивния срок по чл.131 от ГПК.
И двете страни претендират разноски по представени списъци.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна разноски по делото в размер на 4651,71лв.по представения списък по чл.80 от ГПК ,от които ДТ в размер на 2107,71лв.и адвокатско възнаграждение в размер на 2544,00лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********,*** да заплати на "Балнеологичен център "Камена" ЕАД - Велинград, ул. "Еделвайс" № 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Т.Ш. сумата 52692,66 лв., ведно със законната лихва ,считано от 19.10.2018г.до окончателното й изплащане , с която неоснователно се е обогатил за сметка на "Балнеологичен център "Камена" ЕАД в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА.
ОСЪЖДА В.Г.А. да заплати на "Балнеологичен център "Камена" ЕАД - деловодни разноски в размер на 4651,71лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: