Решение по дело №202/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта:	52
Дата:	30 май 2023 г. (в сила от 15 юни 2023 г.)
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20235320200202
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Карлово, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
в присъствието на прокурора Свилен Ив. Братоев
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200202 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Ф. О. Ю., роден на ***** г. в гр. К., обл. П.,
*****, **** образование, ****, работи във фирма „*****“ като ****, ****,
живущ в гр. К., обл. П., ул. “П.“ ***, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2022 г. в гр. К., обл. П., на
кръстовището между улица „К.“ и улица „Г.“ при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „П.” с ДК №
****** е нарушил правилата за движение, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“;
чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
1

инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”;
при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П., изразяваща се в счупване на
вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на
лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П., поради
което и на основание чл.343а, ал.1, б.“а“, предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б.
„Б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то от НК във вр. с чл.78а от НК
го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в полза на Държавата, по бюджета на
ВСС, по бюджетна сметка на КРС в размер на 1500 / хиляда и петстотин /
лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемият Ф. О. Ю., с
установена по- горе самоличност да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на изпълнителната власт, по сметка на ОД на МВР- гр. Пловдив
направените по делото разноски за експертизи в размер на 738,20 /
осемстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към решение по НАХД № 202/2023 г. по описа на КрлРС

По отношение на обвиняемия Ф. О. Ю. е внесено постановление от
Районна прокуратура- П., ТО- К. за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ предл. 2 във вр. с чл.343
ал.1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2022 г. в гр. К., обл.
П., на кръстовището между улица „К.“ и улица „Г.“, при управление на
моторно превозно средство- лек автомобил марка „ф.”, модел „П.” с ДК №
****** е нарушил правилата за движение, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“;
чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”, при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П., изразяваща се в
счупване на вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица,
декломан на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на
долен ляв крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П..
Районна прокуратура- П., ТО- К., представлявана в съдебно заседание
от прокурора С. Б. поддържа внесеното предложение, като счита, че вината на
обвиняемия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение е безспорно доказана, като поради наличие на условията за
приложение на чл.78а от НК пледира за налагане на административно
наказание глоба в размер на 1500 лв., както и да не се налага кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
Обвиняемият Ю., лично не оспорва фактическите П.жения, изложени в
предложението на прокурора. Моли съда за наказание без лишаване от право
да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия- адв. С. не оспорва фактическите П.жения,
изложени в постановлението на прокурора, пледира за наказание в размер на
1500 лв. без лишаване от право да управлява МПС.
Съдът като разгледа делото в рамките на фактическите П.жения,
1

отразени в постановлението на прокурора и след преценка на доказателства,
събрани по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ф. О. Ю., ЕГН ********** е роден на ***** г. в гр. К.,
обл. П.. ***** е. Има завършено **** образование. **** е, с ****. Работи във
фирма „*****“ като ****. **** е и не е освобождаван от наказателна
отговорност. Живущ в гр. К., обл. П., ул. “П.“ ***.
Правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, валидно до 12.05.2025 г. за категории М и
В.
Според приложената по делото справка за нарушител, изготвена от
Началник „ПД“ при РУ- К. се установява, че по отношение на обвиняемия
има влезли в сила в периода 2016 г.- 2021 г. шест наказателни постановления,
за нарушения по чл.157 ал.8 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП, чл.40 ал.1 от ЗДвП, чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП,
чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, както и 14 фиша за нарушения по
чл.70 ал.3 от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от НК, чл.100 ал.1 т.4 от
ЗДвП, чл.94 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Всички наложени глоби били заплатени от жалбоподателя.
На 15.03.2022 г. в гр. К., около 16,00 ч., пострадалата Н.Б. се движела
по тротоара към кръстовището между улиците „Г.“ и „К.“ в града. Посоката
на движение била от изток на запад, като имала намерение да пресече улица
„Г.“, но се спряла преди пътното платно, за да си почине. Тъй като била бавно
подвижна изчакала и в това време се огледала наоколо и тогава видяла, че
срещу нея на улица „Г.“ имало паркиран лек автомобил, като до него стояли
няколко човека, които си говорели. Б. искала било да пресече улица „Г.“ и
отиде на отсрещната страна, за да повърви, след което да се върне към дома
си. Преди да пресече, Б. отново се огледала, като насочила вниманието си към
паркирания на ул. “Г.“ автомобил, виждайки, че хората около нея качвали в
автомобила багаж. При това П.жение Б. решила, че обстановката, предвид
липсата на движещи се моторни превозни средства, ще й позволи да пресече
пътното платно на ул.“Г.“ в посока от изток на запад.
Паркираното моторно превозно средство на ул.“Г.“, което
пострадалата Б. възприела, представлявало лек автомобил марка „ф.“, модел
„П.“ с ДК № ******, чиито водач бил обв. Ф. Ю., който спрял автомобила си
на улица „Г.“ на кръстовището между нея и улица „К.“ без да гаси двигателя.
Същият имал намерение да качи приятеля си св. Б. И.. В това време видял, че
покрай автомобила му минават негови роднини, леля му- св. С.Т. и снаха й с
дете й. Същите го помолили да им помогне да закара багажа до дома им, тъй
като били натоварени. Обв. Ф. Ю. се съгласил, като приятелят му Б. И. поел
багажа през прозореца. За да откара багажа до дома на леля си, обв. Ю.
следвало да обърне посоката на движение, като за целта предприел с
автомобила си маневра „движение на заден ход“, за да излезе на улица „К.“.
2

Още преди да предприеме маневрата той се оглеждал наоколо и тогава
възприел, че по тротоара в посока към неговия автомобил се движи непозната
за него възрастна жена, която вървяла много бавно и се подпирала с бастун.
За да извърши маневрата с управлявания от него автомобил,
„движение на заден ход“, обв. Ю. включил предавката на съответната
позиция с намерение да потегли назад. В този момент той постоянно
наблюдавал ситуацията зад него в огледалото за обратно виждане. После
осигурил възможност на леля си и снаха й, наблюдавайки ги в огледалото за
обратно виждане, да продължат движението си по ул.“Г.“, след което с много
малка скорост придвижил автомобила назад, т.е. предприел маневра на заден
ход, но без да извърши наблюдение на пътя зад управляваното от него
моторно превозно средство и без да погледне дали пътят зад него е свободен.
Придвижил автомобила на около метър, когато чул шум от тъп
предмет, поради което веднага спрял движението на автомобила, слязъл и
отишъл отзад, където видял, че на улицата имало легнала на дясната си страна
възрастна жена, същата, която се движила по тротоара с бастун. Той веднага
насочил вниманието си към тази жена, като й помогнал да стане и я настанил
да седне на намиращата се в близост циментова ограда, а после я попитал
дали желае да я закара до болницата. Жената отказала, но го помолила да
извика дъщеря й.
Докато обв. Ф. Ю. наблюдавал състоянието на възрастната жена
разбрал, че до автомобила много бързо тичешком дошла жена, за която той
разбрал, че е дъщеря на пострадалата Б., св. ДД.Н.. Тя съумяла да дойде
много бързо, тъй като живеела на ул.“Г.“ №**, на около 100 метра от
кръстовището с ул.“К.“. при пристигане на св. Н. обв. Ю. се обадил по
мобилния си телефон на полицията и съобщил за станалото произшествие.
Междувременно, дъщерята на пострадалата Б.- св.Н. разбрала, че
непознатото за нея лице от мъжки пол току- що при управление на
намиращия се на улицата лек автомобил марка „ф.“, модел „П.“, зелен на
цвят, при управление на заден ход бутнал майка й при пресичане на улицата,
в резултат на което тя е паднала на земята. Майка й се оплакала, че изпитва
болка в левия крак, в областта на глезена. Видимо било, че кракът е отекъл,
бил охлузен от външната страна и имало кръв по него. Непознатият за Н.
мъж, заявил, че той е водачът на моторното превозно средство, който при
маневра на заден ход ударил майка й. Обяснил й, че се е обадил в полицията
и че трябва да останат на място, докато полицаите пристигнат. Св. Н. обаче
преценила, че следва незабавно майка й да бъде закарана в болнично
заведение, за да й се окаже помощ, което и направила, като незабавно я
откарала до болницата в гр. К. с неин личен автомобил.
В автомобила на Н. се качила и лелята на обв. Ф. Ю.. В болницата в гр.
К., след като направили снимка, посъветвали Н. да откара майка си до гр. П.,
което същата направила.
Още същия ден в УМБАЛ „*****“ гр. П. била направена втора снимка,
3

при което се установило, че левия крак на св. Н.Б. е счупен, поради което й
била направена операция.
От заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска
експертиза се установило, че на св. Н.Б. било причинено счупване на
вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на
лявата подбедрица, които причинили трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник, по смисъла на чл.129 от НК. Най- общият механизъм на
причиняване на увреждането бил удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет. Счупването на вътрешния глезен на левия крак бил вследствие на
свръхмерно движение на глезена. Декломанът представлявал отслояване на
кожата от подкожните тъкани. Най- често се получавал при наличие на
прегазване на дадена част от тялото. Описаните травматични увреждания
било възможно да възникнат по начин и време, както е съобщено в
материалите по делото- при ПТП, при което пострадалата е участвала като
пешеходец, блъснат от лек автомобил.
Явилите се служители от РУ- К. извършили оглед на ПТП, за което
съставили протокол. В него било отразено, че пътната настилка била от
асфалт, времето било сухо.
Според назначената автотехническа експертиза преди удара,
автомобилът, управляван от обв. Ю. се движил на заден ход по ул. “Г.“ и в
даден момент настъпило съприкосновение с пешеходката Б., която в този
момент се намирала на същата улица и пресичала от източния към западния
тротоар. Съприкосновението между автомобила и пешеходката, според
експерта станало:
- по дължина на около 0,3 – 0,8 метра северно от избрания ориентир-
бетонен стълб от електропреносната мрежа с надпис „ТП Г. **“, оцветен с
червено кръгче на скицата от експертизата;
- по ширина на около 4,30- 4,50 метра западно от ориентира.
След удара управляваният от обвиняемия лек автомобил спрял и
оставен на мястото, както е отразено в протокола за оглед.
Експертът направил извод, че скоростта на лекия автомобил
непосредствено преди удара на пешеходката била около 5-7 км/ч. При тази
скорост водачът на автомобила имал техническа възможност да предотврати
удара, ако е наблюдавал пътя зад него с помощта на огледалата за задно
виждане (странични, огледалото на предното обзорно стъкло за задно
виждане) или се обърне назад и в случай на необходимост да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. Скоростта на автомобила в случая не
била причина за настъпилото ПТП, тъй като се касаело за потегляне от място,
т.е. скорост от 0 км/ч. Технически правилно било след като водача види
пешеходката, че пресича зад автомобила да изчака нейното преминаване и
едва тогава да предприеме потегляне.
Също така, според експерта обв. Ю. имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то, защото той имал видимост с огледалата за задно
4

виждане от мястото на водача към мястото на удара. По тази причина
експертът направил категоричния извод, че причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие били в това, че обв. Ю., като предприел маневра
назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство, а в случай, че не може
да вижда не си осигурил лице, което да го сигнализира при възникване на
опасност при извършване на маневрата. Следвало, след като обв. Ю. е видял
възрастната жена, която се придвижвала пеш по тротоара с намерение да
пресече улицата и да се яви зад неговия автомобил, да бъде особено
внимателен преди извършването на тази маневра с оглед наличието на
възрастна жена, като я изчака нейното преминаване и чак тогава да
предприеме замислената маневра с автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
обвиняемия, депозирани в досъдебното производство, съдържащи се в
прочетения на осн. чл.283 от НПК протокол за разпит на обвиняем от
досъдебното производство, показанията на следните свидетелите, съдържащи
се в прочетените на осн. чл.283 от НПК протокол за разпит на обвиняем,
протоколи за разпит на свидетели- Н.Б., Д.Н., Б. И., С.Т., заключенията на
съдебномедицинска експертиза на пострадалата Б., съдебно- автотехническа
експертиза, както и от писмените доказателства по делото- протокол за оглед
на ПТП с приложен към него фотоалбум, епикриза на пострадалата Б.,
справка от ЦБКАТ, справки АИС- БДС, справка за нарушител/ водач,
характеристична справка, справка за съдимост.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на изготвените съдебномедицинска и автотехническата
експертизи, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като
същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на
доказване по делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до
единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обв. Ю. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а ал.1
б.“а“ предл.2-ро във вр. с чл.343 ал.1 б. „б“, предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1
предл. 3-то от НК, тъй като на 15.03.2022 г. в гр. К., обл. П., на кръстовището
между улица „К.“ и улица „Г.“ при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „ф.”, модел „П.” с ДК № ****** е нарушил правилата за
движение, а именно:
чл.40, ал.1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“;
чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
5

инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П., изразяваща се в счупване на
вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на
лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата Н.Н.Б., ЕГН ********** от гр. К., обл. П.При така
установената и приета от съда фактическа обстановка, обв. С. следва да бъде
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Ф. О. Ю. е субект на престъплението по чл.343а ал.1 б.“а“ предл.2-ро
във вр. с чл.343 ал.1 б. „б“, предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 предл. 3-то от НК.
Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.1 от НК и е
правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на МПС №
*********, валидно до 12.05.2025 г. за категории М и В.
От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения
престъпен състав- нарушил е правилата на движение при управление на
МПС- лек автомобил марка «ф.», модел «П.» с рег. № ******. Обвиняемият
като водач на лекия автомобил при движение с него е нарушил разпоредбите
на чл.40 ал.1 от ЗДвП, съгласно която“Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението”; Нарушил е разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, според която:
“По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; Както е и
нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, предписваща, че “Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора”,
Управлявайки лекия автомобил в нарушение на горепосочените
правила на ЗДвП обв. Ю. е станал причина за получената средна телесна
повреда от пешеходеца Н.Б.. Престъпният резултат- настъпилата средна
телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка с нарушението правилата
за движение от обвиняемия. Пострадалата е получила телесни увреждания,
осъществяващи признаците на средна телесна повреда, а именно- счупване на
вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на
лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник, причинили трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник за период повече от 30 дни.
От субективна страна обв. Ю. е извършил деянието непредпазливо, като
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но в
конкретната пътна ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като не е
6

наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното от нето назад пътно-
превозно средство или не е осигурил лице, което да наблюдава пътя зад
превозното средство при управление на автомобила обв. Ю. не е възприел
цялостната пътна обстановка и не е забелязал възрастната жена, в резултат на
което е настъпил удар между автомобила и пешеходката.
За престъплението чл.343а ал.1 б.“а“ предл.2-ро във вр. с чл.343 ал.1 б.
„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 предл. 3-то от НК е предвидено
наказание до 4 години лишаване от свобода, както и на основание чл.343г от
НК- лишаване от право да управлява МПС. Обв. Ю. е ****. От извършеното
от него деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Деянието е осъществено по непредпазливост.
Поради изложеното съдът прие, че са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от
НК и освободи обвиняемият от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от
1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е
определянето на административно наказание глоба в размер на хиляда и
петстотин лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият е чисто съдебно
минало и много добри характеристични данни, признава вината си и изразява
съжаление от извършеното. Същият е санкциониран за нарушения с невисока
степен на обществена опасност на ЗДвП, като заплатил всичките си
задължения. Посочените обстоятелства, съдът преценява като многобройни
смекчаващи отговорността, обосноваващи определяне на наказание,
ориентирано към минималния. Предвид, че обвиняемият е санкциониран
нееднократно за нарушение на правилата за движение по ЗДвП, макар и по-
голяма част от които да са със заличени последици, то на същия следва да се
определи наказание глоба в размер от 1500 лв.
По отношение кумулативно предвиденото наказание лишаване от право
да управлява МПС, съдът намира, че такова не следва да бъде налагано по
отношение на обвиняемия. Съдът взе предвид ниската скорост на движение
на автомобила към момента на произшествието, а именно под 10 км/ч., както
и добросъвестното и отговорно поведение на обвиняемия след причиняване
на произшествието. Ето защо, съдът намира, че за осъществяване
превъзпитателната функция на наказанието следва обв. Ю. да наложено
единствено наказание глоба. С така определеното по вид и размер наказание,
съдът намери, че ще се въздейства превъзпитателно и предупредително по
отношение на обвиняемия, за да спазва установения в страна правов ред.
С оглед резултата от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
остави в тежест на обв. Ю. направените по делото разноски от досъдебното
производство, като го осъди да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
изпълнителната власт, по сметка на ОД на МВР направените по делото
7

разноски за експертизи в размер на 738,20 /седемстотин тридесет и осем лева
и двадесет стотинки / лева.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Съобщи за изтекли лични данни