Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Русе, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
Членове:
РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
АЛЕКСАНДЪР И.
при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНЧХ дело № 676 по описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно,
по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано по жалба от адв.С.В. *** в качеството й
на повереник на частния тъжител И.С.Н. *** против присъда
№122/11.09.2019г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 302/19г., с която
подс. Р.Г.И. *** е бил признат
за невинен в това, че на 12.07.2018г. в гр.Русе, паркинг „Колоните“ причинил лека
телесна повреда на И.С.Н., представляваща временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му
обвинение. Със същата присъда е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения
срещу подсъдимия граждански иск в размер на 20 000лв. от частния тъжител
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението и на последния е
възложено заплащане на направените от подсъдимия деловодни разноски в размер на
600лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа жалбата си, в която са изложени
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Развити са
съображения за постановяването й в разрез с процесуалните правила и материалния
закон. Иска нейната отмяна и постановяването на осъдителна такава, съответно
уважаване на предявеният граждански иск в пълния му размер. Претендират се разноски
за адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.
Подсъдимият и защитника му – адв.Е.Й.
***, считат жалбата за неоснователна и молят да бъде потвърдена присъдата на
районния съд като правилна и законосъобразна. Претендират направени разноски за
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция,
съобразно представеното пълномощно в размер на 1 500лв.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният
съд е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, въз
основа на което е установил следното от фактическа страна:
Подсъдимият и
тъжителят имат дългогодишна семейна вражда, във връзка с неуредени трудово –
правни отношения между първия и съпругата на втория, с които занимавали многократно
и органите на съда. На 11.07.2018г. ок.01,30ч. двамата се срещнали случайно в
тоалетната на заведение, находящо се на паркинг
„Колоните“ в гр.Русе, където тъжителят вечерял сам и видимо бил употребил
алкохол. Двамата се скарали и това предизвикало намесата на работещия в
заведението св.И. Д., който чул разправията и при отиване в тоалетната
забелязал тъжителя, който си миел лицето на мивката, защото имало кръв по него.
На подаден сигнал на телефон 112, се озовали полицейски служители – свидетелите
И.С. и С.В., пред които тъжителят обяснил, че бил нападнат и удрян с вратата на
тоалетната от подсъдимия, както и налаган с юмруци. Последният вече спял в
кабината на товарния си автомобил, паркиран там и пред полицейските служители
отрекъл да е нанасял удари на тъжителя през процесната
нощ. В резултат на изготвената и приета като неоспорена от страните СМЕ по
делото, установило се, че тъжителят е получил при инцидента разкъсно
- контузна рана в областта на лявата вежда и кръвонасядане на клепачите на двете очи, които увреждания
отговарят да са получени от удар във/ с врата на тоалетната и същите следва да се
преценяват по медико – биологичен критерий, като разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. като лека
телесна повреда по см.на чл.130, ал.1 НК.
Изложената по-горе фактическа обстановка съответства изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него
първоинстанционния съд е достигнал до правилни
правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което н есчита за нужно да преповтаря.
Доводите в жалбата на подсъдимия за
необоснованост на съдебния акт, досежно констатациите
за недоказаност на обвинението са несъстоятелни. В тежест на частния тъжител по
дело от частен наказателно-правен характер е да докаже обвинението, очертано от
рамката на подадената тъжба до съда. В случая не се установява по категоричен начин механизма и авторството на
причиняване на телесното увреждане на пострадалото лице за да се правят правнозначими изводи за вината на конкретния подсъдим и за съставомерност на деянието му по чл.130, ал.1 от НК, в каквато
насока са единствено твърденията в тъжбата и подкрепящите ги показания на св.С.
Т.. Последният обаче е предубеден свидетел, което прави показанията му
недостоверни, тъй като не се подкрепят от останалия непротиворечив по същността
си доказателствен материал и поради отношенията на
служебна зависимост със съпругата на тъжителя, която е негов работодател, видно
от писмените доказателства по делото. По тази причина правилно съдът не ги е
кредитирал и ползвал за да гради въз основа на тях фактическите си констатации,
доколкото не съответстват на показанията на св.И.Д., който е единствен и то
обективен свидетел на събитията във въпросното заведение през процесната нощ, а така също не кореспондират с показанията
на пристигналите и възприели събитието и участниците в него непосредствено след
обективирането му – полицейските служители от
дежурния автопатрул, пред които тъжителят не го е
посочил като свидетел и това затвърждава извода на въззивния съд за необективност и пристрастност на тези
показания, които явно обслужват единствено обвинителната теза на частния
тъжител.
При този набор от преки и косвени доказателства,
за съдебните органи е невъзможно да обосноват законосъобразна осъдителна
присъда, въз основа на доказателствения материал по
делото, преодолявайки изискването на чл.303, ал.2 от НК за доказаност
на обвинението по един несъмнен начин, което пък налага оправдаване изцяло на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение с тъжбата, както правилно е процедирал
и районния съд, изхождайки от принципната разпоредба на чл.304 от НПК и това
предполага отхвърляне изцяло на предявения граждански иск, поради неговата
недоказаност по основание – липса на виновно деликтно
поведение от страна на подсъдимия по отношение телесния интегритет на частния
тъжител, осъществено по начина описан в тъжбата до съда.
Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата е законосъобразна и
правилна, не са налице основания за нейната отмяна или изменение и същата
следва да бъде потвърдена изцяло, а разноските за адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция следва да се заплатят на подсъдимия от частния тъжител на осн.чл.190, ал.1 НПК.
Мотивиран така и на осн.чл.338,
във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №122/11.09.2019г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 302/19г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН: **********,*** да
заплати на Р.Г.И., ЕГН:********** *** сумата от 1 500лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.