ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………/04.06.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на четиринадесети
май и на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
По делото са подадени 8 броя възражения
срещу обявения на 24.02.2021 г. в
ТРРЮЛНЦ списък на приетите вземания на
кредиторите на К. ООД, съставен от временния синдик.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,
VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по
несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за
временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.
На 24.02.2021 г. по партидата на „К.“
ООД, ЕИК ******** е обявен списък на приетите вземания на кредиторите по чл.
686, ал.1, т.1 от ТЗ.
Подадени са осем възражения, като седем от
тях са разгледани в о.с.з
по делото, проведено на 14.05.2021 година и едно възражение – в о.с.з по делото
на 25.05.2021 година.
I. Възражение, вх.номер
286839/04.03.3021 г. на Фондация „Икономически и правни
изследвания“ (Фондацията) и идентично по съдържание
II. Възражение вх. номер
287258/04.03.2021 г. на длъжника К. ООД (н)
срещу приемане на вземането
на Държавата, предявено от НАП за сумата
от 973 996,07 лева по ревизионен акт 22002217003813-091-001 от 30.08.20218
г.
Кредиторът Държавата, представлявана от
НАП е предявила с молба, вх. номер 262792/11.01.2021 г. (изпратено по пощата
на 07.01.2021 г.) вземане в размер на
973 996,09 лева, от които главници 491 186 лева – главница и
482 810,09 лева - лихви до
07.12.2020 г., които публични задължения са установени с ревизионен акт
Р-22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г., издаден от ТД на НАП, частично
изменен и потвърден с решение 1784/19.11.2018 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ София при ЦУ на НАП, обжалван пред
АССГ.
В молбата е посочено, че вземането е
обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. номер
Ц180022-022-0075256/09.10.20218 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София,
със запор върху налични и постъпващи суми по 4 бро1я банкови сметки в 2 банки,
който запор е вписан в ЦРПОЗ под номер
2020122900420.
Синдикът е включил вземането в списъка
на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с необезпечени с
поредност на удовлетворение по т.6 и т. 9 от чл.722, ал. 1 ТЗ.
Срещу
включването на това вземане в списъка с приетите вземане е подадено възражение, вх.номер 286839/04.03.3021 г.
на Фондация „Икономически и правни изследвания“ (Фондацията) и идентично по
съдържание възражение вх. номер 287258/04.03.2021
г. на длъжника К. ООД (н).
Кредиторът и длъжникът възразяват срещу
включването на вземане в размер на 973 996,07 лева на НАП в списъка с
приетите вземания. Посочено е, че вземането се основава н на ревизионен акт
22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г., който е обжалван и не е влязъл в
сила.
В допълнение, с молба от 01.04.2021 г. длъжникът е направил
възражение и за погасяване на вземането за 2009 г. по давност.
В становищата си по чл. 690, ал.2 от ТЗ
синдикът Е.Т. изразява мнение, че възражения са неоснователни, тъй като
вземането е прието под условие съгласно чл. 725 от ТЗ във връзка с чл. 164,ал.5
от ДОПК, като по този начин е отчетено, че вземането е спорно.
В съдебното заседание по възраженията са
приети като доказателства представени от длъжника документи, видно от които на
08.04.2021 г. и на 21.04.2021 г. трето лице – „Е.“ ООД е заплатило задълженията
на „К.“ ООД (н) по ревизионен акт 22002217003813-091-001 от 30.08.20218 година.
В съдебното заседание се явява
представител на кредитора с оспорено вземането при разглеждане на възражението
на длъжника „К.“ ООД (н) . Същият заявява, че не се оспорва, че плащането от
третото лице е получено в посочения размер, но самото плащане е под условие,
тъй като и вземането е прието под условие.
В съдебното заседание на 14.05.2021 г. и
по двете възражения Фондацията и КрЕ.ра ООД (н) чрез законния представител - управителя Т. и чрез упълномощения
представител – адв. Б. заявяват, че не поддържат възраженията.
С оглед неподдържане на възраженията от
възразилия длъжник и кредитор срещу вземането на кредитора държавата, представлявана
от НАП, Съдът намира, че не следва да се произнася по същество на възражения и
да приеме, че такива не са подавани.
В конкретния случай, вземането е
надлежно предявено и няма основание да се коригира списъка с приетите вземания.
Независимо от твърденията за извършено
плащане в полза на кредитора НАП от трето лице, доколкото не са налице
предпоставките по чл. 180 от ДОПК, не следва да се изследва въпросът дали
вземането на този кредитор е погасено. Доколкото възраженията не се поддържат,
то по принцип Съдът няма правомощията за изменя списъка, освен ако се касае за
въпрос по допустимостта, но пълнота следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1
от ДОПК, встъпването в правата на публичния взискател (по отношение на направените
обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност), при
изпълнение на чуждо публично задължение, е при установено с влязъл в сила акт и
неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение задължение, предпоставено от
конкретно посочени в разпоредбата условия, обосноваващи интерес от встъпването
- изпълнението да е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с
достоверна дата (чл. 180, ал. 1, т. 1 от ДОПК), или изпълнилият задължението да
е кредитор на задълженото лице, а публичният взискател - кредитор с право на
предпочтително удовлетворение (чл. 180, ал. 1, т. 2 от ДОПК), или изпълнилият
задължението да е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на
публичното задължение (чл. 180, ал. 1, т. 3 от ДОПК), или изпълнилият
задължението да е купувач на недвижим имот (чл. 180, ал. 1, т. 4 от ДОПК), или
изпълнилият задължението да е наследник, приел по опис наследството, и изпълнил
със свои средства публичните задължения на наследодателя (чл. 180, ал. 1, т. 5
от ДОПК).
В конкретния случай посоченото публично
вземане е спорно – съдебното производство по оспорване на ревизионния акт е
висящо.
III.
Възражение,
вх. номер 288051/05.03.2021 г. на кредитора НАП
срещу Списъка с приетите вземания в частта относно поредността, посочена като
ред на удовлетворяване на вземането на този кредитор. Кредиторът твърди, че
същите следва да получат поредност на удовлетворение по т.1 от чл.722, ал. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени със запори.
Кредиторът Държавата, представлявана от
НАП е предявила с молба, вх. номер
262792/11.01.2021 г. (изпратено по пощата на 07.01.2021 г.) вземане в размер на 973 996,09 лева, от
които главници 491 186 лева – главница и 482 810,09 лева - лихви до 07.12.2020 г., които публични
задължения са установени с ревизионен акт Р-22002217003813-091-001 от
30.08.20218 г., издаден от ТД на НАП, частично изменен и потвърден с решение
1784/19.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
политика“ София при ЦУ на НАП, обжалван пред АССГ.
В молбата е посочено, че вземането е
обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. номер
Ц180022-022-0075256/09.10.20218 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София,
със запор върху налични и постъпващи суми по 4 бро1я банкови сметки в 2 банки,
който запор е вписан в ЦРПОЗ под номер
2020122900420.
В становището си
синдикът Т. посочва, че вземанията за публични задължения са необезпечени, тъй
като запорът, наложен по реда на ДОПК не създава привилегия при осребряването.
Възражението е подадено от кредитор с
прието вземан срещу реда на удовлетворяване, в срока по чл. 692 от ТЗ и е
допустимо, като подадено в срок.
По същество спорът се
свежда до въпроса дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение
на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от
привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, която следва да се съобрази при
определяне на реда на удовлетворение на този кредитор и в рамките на
несъстоятелността на длъжника. Т.е необходимо е да се издири съдържанието на
посочената норма в системата от норми, регламентиращи възможностите на
кредиторите да охранят имуществото на длъжника си, с цел да могат принудително
да осъществят своето признато вземане.
Допълненията на
разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп. -
ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г.), в частта им относно
вземанията, „обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за
особените залози“, са направени с § 21, т. 4 от ПЗР на ДОПК - ДВ, бр. 105 от
2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г.). В мотивите към законопроекта липсва
разграничение между запори, наложени в рамките на принудителното изпълнение за
публични държавни вземания по реда на ДОПК, или за такива, в рамките на
индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. Към този момент в Закона за
особените залози съществува разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.1, съгласно която
на вписване в ЦРОЗ подлежи и запора върху имущество по чл. 4, т.е имущество,
което може да е предмет на особен залог по ЗОЗ.
С последващо изменение
на ЗОЗ § 32 от ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 108
от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) –в текста на чл. 26, ал.3 се включват
т.11, 12 и 13 като обстоятелства, които
подлежат на вписване - запорът и
възбраната, наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
съобщението за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс; разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно е приета нова
разпоредба на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ, с което се забранява пристъпване към
изпълнение, ако е вписан запор, възбрана или съобщение за доброволно изпълнение
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С последващо изменение
на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр.100/2008 г., са отменени чл. 26, ал.3, т.12 и
т.13, и изменени т.11 (премахнато е вписването на възбраната по реда на ЗОЗ
като непрецизно) и чл. 32, ал.5 от ЗОЗ. В мотивите към законопроекта е
записано, че новият текст на чл. 32, ал. 5 преодолява една празнота в закона,
която създава сериозни проблЕ.в практиката, като ясно урежда отношенията между
кредиторите, когато върху имущество, послужило като обезпечение по този закон,
се провежда индивидуално изпълнение по различни начини. Уреждат се правата на
заложния кредитор при започнало принудително изпълнение от друг кредитор по
реда на Гражданския процесуален кодекс или ДОПК. Изтъкнато се, че принципът,
който се застъпва е, че заложният
кредитор, вписал в регистъра пристъпване към изпълнение, има правото да изиска
от всеки, насочил изпълнение върху заложеното имущество, да му го предаде, или,
ако не е вписал пристъпване към изпълнение, да се присъедини към изпълнителното
производство. Предложението съответства на материалноправните разпоредби за
правото на обезпечения кредитор, да се удовлетвори било като сам и директно
упражни заложното си право чрез осребряване на заложеното имущество, било като
се присъедини в изпълнителното производство, когато срещу заложеното имущество
са започнали изпълнителни действия от съдебен или публичен изпълнител.
Анализирането на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ в рамките на настоящото производство е от
значение за изясняване волята на законодателя, а именно дали се прави разлика
между наложен запор по ЗОЗ в рамките на принудително изпълнение по ГПК или на
ДОПК, тъй като през този период има успоредно съществуване на чл.26, ал.3, т.1
и т.11 от ЗОЗ. Видно от мотивите, такава разлика не се прави. Дуалната
възможност за вписване на залог в ЦРОЗ, наложен в производство по ДОПК – и по
т.4 и по т.11 от чл. 26, ал.3, следва да се отдаде на непрецизна законодателна
техника, а не на формулировка, която води до различен правен ефект на
вписването на запора по ЗОЗ, в зависимост от това какво вземане се
удовлетворява (по реда на ДОПК или на ГПК).
Аргумент в тази насока
са последващите изменения на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр. 105/2016 г., с които
разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.11 не е възпроизведена, като в мотивите към
законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се прецизират правилата,
уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и залог на съвкупност, като е
възприет подходът на опростяване на режима на вписване на договора и
осигуряване на бързина и качествено реализиране на правата на кредитора.
За да се прецени дали
вписаният запор по реда на чл. 26, ал.3, т.1 от ЗОЗ създава посочената
привилегия за предпочтително удовлетворяване, следва да се анализира и
относимата уредба в ДОПК.
Според специалното правило
на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди
откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния
изпълнител при условията и реда на ДОПК
в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който
срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и
разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При
осребряване на имущество по чл.193 ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от
откриване на производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на
когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане
върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или
са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в
производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по
реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е
вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то
на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена
привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в
производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от
откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която
изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ.
Следователно, вписаните в
първичните регистри на ЗОЗ запори (невъзможно е вписването на възбрани, тъй
като предмет на особен залог не могат да са недвижим имоти и кораби) не
разкриват по-различни характеристики от обезпечителните запори, т.е класически
обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С тях се забранява извършване на
разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на обезпечителната
мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията се считат
непротивопоставими (неизвършени по отношение на кредиторите) - чл. 451 и чл.
452 от ГПК. Но въз основа на запора или възбраната (която не е ясно как може да
бъде вписана по реда на ЗОЗ) не възниква право на предпочтително удовлетворение
на кредитора при осребряване на това имущество (така и „Обезпеченията в материалното
и в процесуалното право“, ИК Труд и Право, 2018 г., стр. 53).
Следва да се отбележи, че
аргумент в полза на извода, че запорът и възбрана, вписани по ЗОЗ не създават
някаква особена привилегия за предпочтително удовлетворение, което сочи на
необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ, е и разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗНА,
съгласно която думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един
и същ смисъл във всички нормативни актове. В конкретния случай, нито в ЗОЗ,
нито в ТЗ има специално правило, което по аргумент от чл. 37, ал.2 от Указа да
определят специален смисъл на понятието „запор“, което да води до разлика в
общоприетия смисъл на това понятие, така, както бе очертано и по-горе, а именно
- разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника
се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява
на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да
плаща на длъжника, като по този начин се обезпечава изпълнението, чрез
запазване принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетяване
погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и
задължаване третото лице да пази запорираните суми. Допълнителното условие по
чл. 722 от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не води на различен извод,
тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с вписване на запора по партидата на
залогодателя.
Сходни аргументи са изложени
и в определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., ТК, І ТО на ВКС,
според което в теорията се възприема становище за необходимостта от корективно
тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща
привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения
по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл.
30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има
качеството на хирографарен, а не за обезпечен. Поради това и се приема, че
вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори
предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право
не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на
обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване
на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към
изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно специалните
правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от
обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи
кредитори /чл. 459, ал. 1 вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл.
194, ал. 5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, изключваща
противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по несъстоятелност,
както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия
с отделна сметка за разпределение по чл. 724 ТЗ на цена на заложена или
ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и
на възбранена или запорирана вещ.
Доколкото в конкретния случай, се касае за наложен
обезпечителен запор по реда на ДОПК, който не създава привилегия по чл. 722,
ал.1, т.1 от ТЗ, а и запорът по ЗОЗ е вписан в ЦРОЗ след датата на откриване на
производството по несъстоятелност (видно от удостоверението от ЦРОЗ – ЦРОЗ е вписан на
29.12.2020 г., а производството по несъстоятелност е открито на 04.12.2020 г.), то посочените обезпечителни мерки
не са наложени по смисъла на ЗОЗ (арг.
чл.12, ал.1 от ЗОЗ, както и относно значението на вписването на наложения
особен залог като елемент от фактическия състав на особения залог съгласно
новата редакция на текста след 30.12.2016 г. – арг. от т.1 от ТР 1/10.07.2018
г. по тълк. дело 1/2015 г. на ОСГТК), то и вземането на кредитора НАП за посочените
публични вземания не се ползва от привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
В определение 252/19.04.2021 г. по т. дело 552/2020 г. на
ВКС, I ТО също са изложени аргументи, че със запора и възбраната, вписани по
реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в полза на обезпечения
кредитор не се поражда привилегия за предпочтително удовлетворяване преди
останалите кредитори, а се урежда въпроса за предимството при конкуренция между
различните способи за принудително изпълнение върху едно и също имущество, като
вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица
да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а
ЗОЗ).
По изложените
съображения възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.
IV.
Възражение,
вх.номер 286843/04.03.2021 г. на Фондация за Икономически и правни изследвания
V. Възражение, вх.номер
287263/04.03.2021 г. на К. ООД (н)
срещу
вземане на КТБ АД (н), предявено с молба, вх. номер 303626/17.12.2020 г.
Кредиторът оспорва вземането на КТБ АД
(н) като прави възражение за изтекла давност, като се посочи, че началната дата
на вземането е 15.11.2015 г., и петгодишния срок е изтекъл на 15.11.2020
година.
Относно вземането за съдебни разноски - сочи
се, че посочените суми не се дължат, тъй
като посочените в молбата за предявяване
на вземанията дела не са приключили в полза на банката и не са налице предпоставките
по чл. 691 от ТЗ.
В становището си синдикът сочи, че възражението за изтекла погасителна давност,
направено от кредитора на длъжника е направено от лице без надлежна
легитимация, тъй като се касае за лично процесуално право на длъжника, което
същият може и да не упражни. Относно вземанията за разноски е посочено, че се
касае за разноски, които са направени по
съдебните дела, за които са представени документи и действително съдебните
производства не са приключени в окончателни актове.
Възражението е подадено от кредитор с
предявено вземане срещу вземането на друг кредитор, в срока по чл. 692 от ТЗ и
е допустимо, като подадено в срок.
Длъжникът К. ООД (н) оспорва включването и на двете вземания на
КТБ АД (н), като прави възражение за изтекла погасителна давност относно
вземането за сумата от 250,98 лева – неустойка във връзка с договор за ползване
на банков сейф, а относно вземането за съдебни разноски се прави възражение, че
посочените разноски не са присъдени с окончателен съдебен акт.
Възражението е подадено от длъжника в
несъстоятелност срещу приемането на вземане на кредитор, в срока по чл. 692 от ТЗ и е допустимо, като подадено в срок.
Разгледано по същество възраженията са
ОСНОВАТЕЛНИ.
Относно
вземането на КТБ АД (н) в размер на 250,98 лева
– такса за просрочие за ползване на сейф 244
и вземането в размер на общо 2 313,05 лева – такси и разноски по
дела, водени от кредитора срещу длъжника К. ООД (н)
Установява се, че с молба, вх. номер
303626/17.12.2020 г. КТБ АД (н) е предявила вземане в размер на 250,98 лева –
такса за просрочие за ползване на сейф 244
и вземането в размер на общо 2 313,05 лева – такси и разноски по
дела, водени от кредитора срещу длъжника К. ООД (н).
Вземането за сумата от 250,98 лева се
основава на договор за ползване на банков сейф Nо 217 от 04.12.2012 г., анекс към
същия от 02.12.2013 г и Тарифата на Банката.
Установява се, че договорът за ползване
на банков сейф е със срок една година, подновен за още една година, с уговорена
годишна такса 132 лева. Срокът на договора за изтекъл на 03.12.2014 година.
Съгласно чл.5 от договора договорът се
прекратява с изтичане на срока на същия, като ползвателят е длъжен да освободи
ползвания банков сейф и да върне ключа, като съгласно чл.5, ал.2, ако след
прекратяване на договора ползвателят не освободи сейфа, дължи неустойка
съгласно тарифата на банката. Според Тарифата на банката - чл. 79, неустойката е в размер на удвоената
дневна такса за предходния просрочен ден.
Видно от протокол от 18.12.2015 г.,
процесният сейф е бил принудително отворен в присъствието на служители на
банката.
Не се спори между страните, а се
установява и по реда на чл. 162 от ГПК от Съда с елементарни аритметични
действия, че дължимата такса за период от 347 дена е 250,58 лева.
С оглед установените факти, налице е
договор за ползване на сейф, изтекъл на 03.12.2014 г., като след тази дата е
налице уговорена неустойка за неизпълнение на договорното задължение на страна
по договора за освобождаване на сейфа, дължима до 18.12.2014 година.
Кредиторът Фондация за Икономически и
правни изследвания прави възражение за изтекла погасителна давност относно това
вземане на КТБ АД (н)
Основният спорен въпрос е дали кредитор
може да прави възражение за изтекла погасителна давност в производство по чл.
692 от ТЗ - при оспорване на вземането
на друг кредитор, включено от синдика в
списъка с приетите вземания.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
кредиторът, подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от
синдика в списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане, включително
като прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и от решение №
128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В хипотезата
на оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг кредитор, както
и при отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ, предявен от кредитор
срещу вземане на друг кредитор, кредиторът-ищец упражнява имуществено право на
длъжника, по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД, при което той не
предявява не свои права, а чужди права - тези на неговия длъжник. Аргумент в
тази насока е и становището на ВКС в т. 3 от тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/12 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници
на правоимащия да се позовават на същото. Както възражението за изтекла
погасителна давност, така и възражението за придобивна давност не са права,
които имат строго личен характер. И с оглед спецификата на производството по
несъстоятелност, целящо да се удовлетворят по възможност всички кредитори на
длъжника, в което следва да се предявят всички вземания, и на кредиторите е
дадена изрична възможност да оспорват вземанията на другите кредитори, то е
необосновано да се приеме, че кредитор не може да упражни правото да направи
възражение за изтекла давност по отношение на вземането на друг кредитор, което
длъжникът по някакви съображения не упражнява.
Обстоятелството, че в производството по
чл. 692 от ТЗ, както и по иска по чл. 694 от ТЗ длъжникът разполага със
самостоятелни правомощия на процесуална защита, включително и чрез възражение
за погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага
всички правопораждащи, правоизключващи и правопрекратяващи факти по аргумент от
разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, не променя този извод. Аргумент е и, че когато длъжникът има права,
които обаче не упражнява във вреда на своите кредитори, законът дава на
кредитора възможността по чл. 134 от ЗЗД да упражни неупражнени права на
длъжника, действайки като процесуален субституент.
Съгласно чл. 111, б „б“ от ЗЗД, тъй като
се касае за договорна неустойка, във връзка с неизпълнение на договорното
задължение за освобождаване на сейфа след изтичане на срока на договора, вземането
за същата се погасява с изтичане на тригодишна давност. Вземането на кредитора
е предявено на 17.12.2020 г., т.е след изтичане на тригодишния срок (изтекъл на
18.12.2017 г.) и вземането за неустойка в размер на 250,58 лева е погасено по
давност.
Доколкото и длъжникът прави възражение за
изтекла погасителна давност, Съдът намира същото за основателно, по изложените
вече съображения.
Поради това посоченото вземане следва да
бъде изключено от списъка с приетите вземания.
Относно
вземанията в размер общо на 2 313,05 лева на КТБ АД (н) – разноски по
съдебни и изпълнителни дела към 04.12.2020 година.
Не
се спори, че нито едно от съдебните производства не се установява да е приключило
с окончателен съдебен акт, с който в полза на КТБ АД (н) да са присъдени
посочените разноски (т. дело 2590/2018 г. СГС, VI-11 състав, т. дело 210/20189 г.
САС, ТО 3 състав, по т. дело 894/2018 г. СГС, ТО, 1 състав, т. дело 3107/2017
г. СГС, ТО, 17 състав), съответно се установява, че изпълнителното
производство, по което се претендират разноските е прекратено, без да се
установява на какво основание кредитора претендира посочените разноски, а част
от съдебните производства във връзка с издадени заповеди за изпълнение са
приключени с обезсилване на заповедите за изпълнение.
Следователно, не се установява
съществуването на посочените вземания.
Обстоятелството, че кредиторът е
направил посочените разноски по съдебните производства за заплатени държавни такси,
не променя извода за недължимостта на същите към настоящия момент, доколкото
липсват окончателни съдебни актове, с които длъжникът да е осъден да ги заплати
на кредитора. Касае се за разноски, платени в полза на бюджета на съдилищата и
на ЧСИ, и за да възникне вземане срещу длъжника в несъстоятелност следва да има
съответен окончателен съдебен акт (акт на ЧСИ), какъвто липсва.
Поради това посочените вземания следва
да бъдат изключени от списъка с приетите вземания на кредиторите на К. ООД (н),
предявени в сроковете по чл. 685 от ТЗ.
VI.
По
възражение, вх. номер 286846/04.03.2021 г. на Фондация Икономически и правни
изследвания срещу вземане на ДКК ЕАД, предявено с молба, вх. номер 307421/30.12.2020
г. и
VII.
По
възражение, вх. номер 287261/04.03.2021 г. на К. ООД (н) срещу вземане на ДКК
ЕАД, предявено с молба, вх. номер 307421/30.12.2020 г.
С молба, вх. номер 307421/30.12.2020 г.
ДКК ЕАД е предявила за приемане вземания в размер на общо
123 987 757,42 лева на основание договор за продажба на вземания чрез
пряко договаряне от 18.09.2017 г. и анекс 1/18.09.2017 г. между ДКК ЕАДС и КТТБ
АД (н) , сключен на основание чл. 85, ал.6,т.2 от ЗБН по два договора за кредит
между КТН АД (н) и Х.И.Б.АД и два
договора за встъпване в дълг на 06.11.2014 година, скл.чени между Х.И.Б.АД и К.
ООД (н), съответно:
- сумата от 96 519 475,40 лева
– по договор за банков кредит от 08.12.2011 г. и договор за встъпване в дълг от
06.11.2014 г., от които 39 738 522
– левовата
равностойност на 20 317 983,67
евро
– главница, 1 888 015,94 лева
– законна лихва за периода 17.10.2017
г. – 23.01.2018 г. върху главницата от 35 100 000 евро, 11 547
172, 04 лева – законна лихва върху 20 317 983,67 евро – главница за периода 24.01.2018 г. –
04.12.2020 г., законна лихва върху остатъка от главницата от 05.12.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата, 9 650 878,69 лева – договорни
лихви, 3 699 452,45 лева – просрочени лихви, 1 056 664,42
лева – неустойка върху просрочена главница, 27 509,86 лева – присъдени
разноски -150 лева – разноски по заповедното производство, 28 911 110
лева – вземане под прекратително условие – събрана сума по принудителното
изпълнение на главницата по кредита;
-
сумата от 27 307 449,30 лева – по договор за банков кредит от
17.04.2014 г. и договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 г., от които
13 690 810 лева – левова равностойност на главница от
7 000 000 евро, 4 514 525,43 лева – законна лихва за
периода 04.09.2017 г. 0- 04.12.2020 г., законна лихва върху главницата за
периода от 05.12.2020 г. до окончателното й заплащане, 571 591,32 лева –
просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. 0- 25.11.2014
г., 7 240 156,56 лева – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.07.2015 г. - 25.08.2017 г.,
36 128,52 лева – текущи лихви, 1 158 273,56 лева – неустойка
върху просрочена лихва за периода 25.06.2014 г. 0- 31.08.2017 г.,
68 454,05 лева – такса за управление на кредита 27 509,86 лева –
разноски по изпълнението;
Вземанията и по двата договора са
включени в списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ,
като е включена и сумата от 160 832,72 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение на кредитора ДКК ЕАД по предявяване на вземането.
И двете възражения са постъпили в срока
по чл. 690 от ТЗ от длъжника и кредитор, предявил вземане, срещу вземането на
друг кредитор, и са допустими.
Във възражението си Фондация
Икономически и правни изследвания прави бланкетно твърдение, че посочените суми
не се дължат, тъй като К. ООД никога не е встъпвало като солидарен длъжник по
договор за банков кредит от 17.04.2014 г., съответно няма никакви задължения,
вкл. и такива по договор за банков кредит от 17.04.2014 г. към КТБ АД (н) ,
съответно към ДКК ЕАД. Поради това се иска от съда да изключи от списъка с
приетите вземане вземанията на ДКК ЕАД за сумата от 123 987 757,42
лева.
Във възражението на длъжника се сочи, че
се подава срещу приемане на вземането на ДКК ЕАД в размер на сумата от
123 987 757,42 лева, като се излагат конкретни възражения относно
вземането по договор за банков кредит от 17.04.2014 г. между КТБ АД (н) и Х.И.Б.АД,
и договор за встъпване в дълг от
06.11.2014 г. към този договор за банков кредит.
И в двете възражения се оспорват
приетите вземания на кредитора ДКК ЕАД и по двата договора за банков кредит с
трето лице Х.И.Б.АД и договорите за встъпване в дълг от 06.11.2014 г., сключени
между Х.И.Б.АД и длъжника в
несъстоятелност К. ООД (н) на 06.11.2014 година.
Относно
договор за банков кредит от 08.12.2011 г. и договора за
встъпване в дълг от 06.11.2014 г. по повод задълженията по договора за банков
кредит от 08.12.2011 г., нито възразилият кредитор, нито длъжника изложиха
конкретни възражения в подкрепа на твърденията си за несъществуване на
вземането на този кредитор.
Поради това в тази част като изцяло
бланкетни, без никакви конкретни аргументи за недължимост на вземането,
възраженията следва да се отхвърлят.
Установява се, че относно това вземане е
налице и висящо производство по иск по чл. 422 от ГПК във връзка с издадена
заповед за незабавно изпълнение в полза на КТБ АД (н), срещу К. ООД, и по повод
подадено възражение по чл. 414 от ГПК е образувано т. дело 250/202018 г. по
описа на СГС, VI-11
състав.
Относно
вземанията по договора за кредит от 17.04.2014 г.
и договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 г., кредиторът Фондация
„Икономически и правни изследвания“
излага общи възражение, че К. ООД (н) не е встъпвало в дълг.
Длъжникът К. ООД (н) излага конкретни
твърдения, че не дължи сумите на кредитора ДКК ЕАД, тъй като договорът за
встъпване в дълг е антидатиран, и тъй като следва да се приеме, че има
достоверна дата, считано от 01.09.2017 г., тъй като тогава е направен
нотариален препис от документа, то към тази дата дружеството не е било представлявано от Б.Л., поради което и
договорът не обвързва дружеството. Излагат се твърдения, че 1) К. ООД (н) не
фигурира в справките на кредитополучателите, издадени от БНБ от 22.02.2018 г.,
2) не е включена в обявения от КТБ АД (н) Списък на некоректните длъжници с
непогасени задължения към КТБ АД (н),
обявен на 16.02.2017 г., 3) че към момента, когато се твърди, че договорът е
съставен в печатите на дружествата са отбелязани различни правноорганизационни
форми, 4) че договорът за встъпване в дълг не е включен в документацията,
предадена по искане от Х.И.Б.от КТБ АД на 08.05.2015 г.л 5) че договорът за
встъпване в дълг не е посочен и в писмото на Албена Андреева като изпълнителен
директор на Х.И.Б.АД от 12.11.2014 г., с което се обсъжда готовността на
дружество да предложи обезпечение на кредитите си; 6) че К. ООД (н) не фигурира
като задължено лице по договора за банков кредит от 17.04.2014 г. в
счетоводството на КТБ АД (н); 7) наличието на семейни връзки между Б.Л. и
Албена Андреева, което създавало възможност за съставяне на договори във всеки
един момент; 8) показанията на свидетеля Б.Л., че към 26.03.2015 г. К. ООД няма
кредитни задължения; 9) излагат се аргументи за антидатиране и на декларацията
от 28.11.2014 година.
Прави се възражение за изтекла погасителна
давност на вземането по договор за
банков кредит от 17.04.2014 година.
Оспорват се приемането на сумата от
160 832,72 лева – разноски за кредитора ДКК ЕАД за предявяване на вземането.
Оспорва се изплащане на сумата и се сочи, че липсва договор за правна помощ.
В съдебно заседание по възражението по
чл. 692 от ТЗ пълномощникът на кредитора ДКК ЕАД оспорва възражението, като
представя копие от отговор на въззивна жалба по т. дело 3107/2017 г. с искане
да бъде прието за становище по възражение, като сочи, че излага същите
аргументи.
Към молбата за приемане на вземане
кредиторът ДКК ЕАД е представил договора
за кредит от 17.04.2014 г., сключен между Х.И.Б.АД и КТБ АД (н) , договор за
встъпване в дълг от 06.11.2014 г., сключен между Х.И.Б.АД и К. ООД, представлявана от Б.Л., декларация от 28.11.2014 г., от К. ООД (н),
подписана от Б.Л., че дружеството е уведомено, че КТБ АД (н) е обявила договора за предсрочно
банковия кредит по договора за банков кредит от 17.04.2014 г. (и договора от
06.11.2014 г. и декларацията от 28.11.2014 г. са с отбелязване за верността на преписа, снет
от оригинал на частен документ от 01.09.2017 г. – заверка на В.Б.– помощник
нотариус по заместване при Х.В., договор
за продажба на вземания чрез пряко договаряне от 18.09.2017 г. на основание чл. 85, ал.6, т.2 от ЗБН,
сключен между КТБ АД (н) , представлявана от синдиците и ДКК ЕАД, анекс към
същия от 18.09.2017 г., и уведомление за
цесия от КТБ АД (н) във връзка с
договора за продажба на вземания чрез пряко договаряне от 18.09.2017 година.
Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 03.12.2018 г.
по т. дело № 1/2017 г., ОСТК на ВКС производството по разглеждане на
възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания е част от
производството по предявяване на вземанията, като не притежава белезите на
класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на
пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите
по основание, размер, привилегии и обезпеченост. Независимо от това,
производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността
срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство - развива се с
участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия кредитор, длъжника
и синдика и цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин,
правния спор относно съществуването на предявените вземания. Поради това и ОСТК
е приело, че в това производство са допустими всички доказателства, които могат
да бъдат събрани в открито съдебно заседание. И по аргумент от чл. 621 от ТЗ и
в това производство се прилагат общите правила на гражданския процес.
Следователно, и в рамките на посоченото
производство всяка от страните следва да окаже фактите, от които черпи права,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК.
Кредиторът – следва да докаже
съществуването на вземането си и неговият размер, оспорващата страна – в случая
длъжника в несъстоятелност, възраженията си за недължимост.
ДКК ЕАД ангажира писмени доказателства в
подкрепа на твърдението си, че е придобил вземането на КТБ АД (н) по договор за
банков кредит от 17.04.2014 г. с Х.И.Б.АД, както и срещу съдлъжника К. ООД (н)
по договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 година.
Установява се, че във връзка с вземанията
на КТБ АД (н) по договор за банков кредит от 17.04.2014 г. с Х.И.Б.АД, както и
срещу съдлъжника К. ООД (н) по договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 г. е образувано и висящо производство по т. дело
3107/2017 г. по описа на СГС, VI-17
състав. Установява се, че по това дело като трето лице-помагач е конституирана
ДКК ЕАД.
Основното възражение на длъжника К. ООД
(н) е по повод твърдението, че липсва валидно сключен договор за встъпване в
дълг, тъй като договорът за встъпване в дълг, посочен, че е сключен на
06.11.2014 г., е антидатиран, и към датата на сключването му К. ООД (н) не е
била представлявана от лицето Б.Л., т.е дружеството не е обвързано от посочения
договор.
На първо място, следва да се отбележи,
че тъй като настоящото производство е самостоятелно съдебно производство, в
същото няма да се разглеждат доказателства, представени и приети по други дела,
вкл. и по т. дело 3107/2017 г. на СГС, ТО-17 състав, вкл. изготвени експертизи
(за пълнота следва да се отбележи, че макар да е посочена като приложена, към
възражението липсва приложена ССчЕ по т. дело 3107/2017 г. на СГС, ТО - 17
състав, посочена от длъжника). Също така, с оглед правилото на чл. 298 от ГПК,
настоящата съдебна инстанция не е обвързана от констатациите на други съдебни
състави в мотивите на техните съдебни актове, доколкото не се твърди наличие на
основанията по чл. 223 от ГПК (влязло в сила решение с участие на трето
лице-помагач).
Следователно, доколкото не се твърди и
не се установява въпросът за дължимостта на посочените вземания по договора за
банков кредит от 17.04.2014 г., съответно договор за встъпване в дълг от
06.11.2014 г. да са приключени с влязъл в сила съдебен акт, който да е
задължителен за съобразяване от настоящата инстанция, то Съдът в настоящото
производство дължи самостоятелни правни изводи по наведените възражения,
основани на ангажираните от страните доказателства (в конкретния случай са представени само
писмени доказателства).
Недопустими са като доказателства в
настоящото производство са и представените преписи от протоколи за разпит на
свидетели в рамките на наказателно производство, поради което и същите няма да
бъдат ценени.
Макар и да използва понятието „неавтентичен“
за договора от 006.11.2014 г. в частта относно подписа на Б.Л., от аргументите на длъжника във възражението се
установява, че се оспорва не подписа на Б.Л., а датата на която е подписан
договора.
В решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 е даден
отговор на въпроса: Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо
лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен
диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо
лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу
антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия.
В посоченото решение e обобщена практиката на ВКС по
въпроса кои лица са "трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за
доказателствената сила на частните документи. Според решение № 235/04.06.2010
г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ ГО, "трето лице" по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и
правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в
съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране. Юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен
с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (решение № 309/13/20.02.2014 по гр. д. № 742/2012 г., І ГО), включително
когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв
документ обаче е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение №
748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV ГО, решение № 197/23.12.2014 г.
по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ ГО). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените
от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК
(решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение №
270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да
разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ,
когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва,
защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за
вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. №
856/2017 г., ІІІ ГО).
Следователно, юридическо лице, което
оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения,
че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да
се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата
бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ.
Така и в решение 32/03.08.2020 г. по т.
дело 423/2019 г. ТК I ТО
е посочено, че доказателствената сила на частния документ е само формална -ако
е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен, то
съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран
в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена.
Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и
то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. Сходни аргументи са изложени
и в решение 122/06.04.201 г. по т. дело 1439/2019 г. ТК, II ТО на ВКС).
В конкретния случай, длъжникът е
юридическото лице, което оспорва подписан от негов бивш органен
представител - Б.Л. частен документ
(договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 г.) с твърдения, че е съставен след
прекратяване на представителното правоотношение на Б.Л. (от вписванията в ТР по
партидата на дружеството - промяната е
вписана на 06.03.2015 г.), но е антидатиран. С оглед посочената практика на ВКС
К. ООД (н) не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК относно
договора от 06.11.2014 г. и не може да се позовава на липсата на достоверна
дата. С оглед характера на договора от 06.11.2014 г. относно встъпването в дълг
по договора за банков кредит от 17.04.2014 г. като частен документ, и тъй като длъжникът,
чрез новоназначения си управителя сочи, че незабавно след узнаването за
посочения договор се е противопоставил,
което се установява и от приложените към възражението документи, Съдът
намира, че тежестта за доказване на обстоятелството, че този договор обвързва
длъжника е на кредитора ДКК ЕАД, който черпи права от договора срещу този
длъжник. Датата на подписване на договора – 06.11.2014 г. следваше да бъде
доказана от кредитора ДКК ЕАД при условията на пълно, главно доказване.
От страна на кредитора не бяха
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията му. Напротив, както
бе посочено, същият депозира по делото единствено копие от отговора си по
въззивната жалба.
В тази връзка, следва да се приеме, че
макар и косвени, част от посочените от длъжника доказателства водят до извод за
успешно насрещно доказване, макар и непълно. Установява се от липсата на
оспорване на тези факти от кредитора ДКК ЕАД, че в счетоводството на
праводателя на ДКК ЕАД - КТБ АД (н)
процесният договор за кредит, със съдлъжник К. ООД не е бил счетоводно отразен с
посочване именно на К. ООД (н) като съдлъжник преди 01.09.2017 г. – датата на нотариалното отбелязване. Аргумент в подкрепа
на твърденията на длъжника е липсата на позоваване на договора за встъпване в
дълг с К. ООД от 06.11.2014 г., което би следвало да е част от кредитното досие
по договора за кредит в съставени писма от първоначалния длъжник от 20.11.2014 г.
до КТБ АД (н), като част от гаранциите за изпълнение на задълженията по
договора за кредит от 17.04.2014 година.
Не се спори, че КТБ ЕАД (н) не е
посочила К. ООД (н) като част от длъжниците си в изготвени от нея списъци,
което също е косвено доказателство в подкрепа на установеното, че към
16.02.2017 г. К. ООД не е била длъжник
по договора за кредит от 17.04.2014 година.
Поради това, с оглед изложените
аргументи и тъй като кредиторът не доказа твърдяната дата на сключване на
договора за встъпване в дълг от 06.11.2014 г. по повод договор за банков кредит
от 17.04.2014 г., Съдът следва да приеме, че договорът за встъпване в дълг от
06.11.20214 г. е антидатиран, и подписан от лице, което не е представлявало
длъжника към момента на съставянето му. При липсата на предпоставки за
последващо потвърждаване на уговорките, следва, че К. ООД (н) не е страна по договора за банков
кредит от 17.04.2014 година (аргумент и от решение 122/06.04.201 г. по т.дело
1439/2019 г. на ТК, II
ТО).
Възражението на длъжника е основателно и
вземането по договора за кредит от 17.04.2021 54.г и договор за встъпване в
дълг от 06.11.2014 г. следва да бъде изключено от списъка с приетите вземания.
Относно вземането от 160 832,72
лева – разноски за адвокатско възнаграждение на кредитора ДКК ЕАД по
предявяване на вземането, Съдът намира, че действително не се доказа, че
посочените разноски са направени от кредитора, тъй като не се доказа заверяване
ан сметката на пълномощника с посочената сума.
Не е представен и договорът за правна
помощ и съдействие, въз основа на който е извършено плащането.
Поради това и посоченото вземане следва
да бъде изключено от списъка с приетите вземания.
VIII.
По
възражение, вх. номер 287044/04.03.2021 г. на ДКК ЕАД срещу приетото вземане на
Фондация Икономически и правни
изследвания в размер на 50 000 лева
С молба, вх. номер 307355/30.12.2020 г.
Фондация Икономически и правни
изследвания е предявила вземане в размер на 50 000 лева въз основа на договор за прехвърляне на
вземане с Т. ООД от 21.12.2020 година. Сочи се, че вземането на Т. ООД
произлиза от договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД,
споразумение от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020
г. между Е.АД и Т. ООД.
Възражението е постъпило в срока по чл.
690 от ТЗ от кредитор, предявил вземане, срещу вземането на друг кредитор, и е
допустимо.
Възражението е основано само на
възражение за изтекла погасителна давност. Временният синдик Т. оспорва
възражението, като сочи, че кредитор не може да упражнява правата на длъжника,
вкл. и да прави възражение за изтекла погасителна давност.
С решение 260490 от 04.12.2020 г. по
настоящото дело, Съдът е приел, че Т. ООД има вземане в размер на 54 420
лева на основание договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД,
споразумение от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020
г. между Е.АД и Т. ООД. Съществуването на вземането на Т. ООД се установява от
приложените към молбата за предявяване на вземане на Фондация икономически
правни изследвания. Следва да се отбележи, че кредиторът ДКК ЕАД не оспорва
възникването и размер на вземането в размер на 54 420 лева на основание
договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД, споразумение
от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. между Е.АД
и Т. ООД.
От договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 21.12.2020 г. се установява
се, че Т. ООД е прехвърлило част от вземането си в размер на 50 000 лева
на кредитора Фондация Икономически и правни изследвания е предявила вземане в
размер на 50 000 лева въз основа на
договор за прехвърляне на вземане с Т. ООД от 21.12.2020 година. Съобщение за
цесията е връчено на длъжника на 22.12.2020 година.
В константната съдебна практика и в
доктрината липсва спор относно действието на цесията по отношение на страните -
прехвърленото вземане, в състоянието му към момента на сключване на договора,
прЕ.нава от предишния кредитор (цедент) към новия кредитор (цесионер) към
момента на сключване на цесионния договор. Предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията е релевантно само с
оглед действието на цесията по отношение на трети за договора лица. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По изложените съображения, дори и да са настъпили изменения във
вземането в периода между постигането на съгласието и уведомяването на
длъжника, те са противопоставими на цесионера - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. И тъй като
съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си,
които се основават на отношенията му с цедента. За да бъде защитен интересът
му, той може да ги предяви срещу цесионера, като тази възможност е изрично
предвидена за възражението за прихващане в чл. 103, ал. 3, ЗЗД, но важи по
аналогия и за останалите правопогасяващи възражения - възражението за
изпълнение, новация, сливане, опрощаване, прекратително условие, унищожаване,
разваляне, изтекла давност и пр.
Спорно е дали кредитор може да прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземането на своя длъжник в
настоящото производство.
По изложените по-горе съображения,
настоящата съдебна инстанция, намира, че кредиторът ДКК ЕАД е легитимирана да
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на кредитора
Фондация Икономически и правни
изследвания.
От допълнителното споразумение от
23.04.2012 г. се установява, че срокът
за връщане на сумата в размер на 2 000 000 лева, дадена от купувача Е.АД
на продавача К. ООД във връзка с прекратения договор за продажба на акции, е
31.12.2014 година. Следователно, доколкото вземането в размер на 50 000
лева, предмет на настоящото производство е част от тази сума, е станало изискуемо
на 31.12.2014 г., същото се е погасило с петгодишна давност, като срокът е
изтекъл на 31.12.2019 година.
В тежест на кредитора Фондация
Икономически и правни изследвания бе да докаже в настоящото производство, че
давността е прекъсвана/спирана преди изтичане на петгодишния срок, но такива
доказателства не бяха събрани. Доколкото настоящото производство е
самостоятелно съдебно производство, в което страните следва да ангажират всички
относими и допустими доказателства за установяване на фактите, от които черпят
права. Не е допустимо в това производство да се ползват събрани доказателства
по други производства, вкл. и в производството по постановяване на решението по
чл. 630 от ТЗ. Аргумент е и обстоятелството, че страните в производството по
молбата по чл. 625 от ТЗ и в производството по чл. 692 от ТЗ са различни. Кредиторът
ДКК ЕАД не ангажира доказателства, че давността е била прекъсвана, спирана.
По изложените съображения вземането
следва да бъде изключено от списъка с приетите вземания.
Водим от горното, СГС, VI
- 10 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите вземания на кредиторите по
чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ на К. ООД (н) , ЕИК ******** (обявен в Търговския
регистър на 24.02.2021 г.), със следните изменения:
ИЗКЛЮЧВА
от Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1, т.1
от ТЗ на К. ООД (н) , ЕИК ******** вземане
на КТБ АД (н), предявено с молба, вх. номер 303626/17.12.2020 г. в размер
на общо 2 564,03 лева, от които
250,98 лева – такса за просрочие за ползване на сейф 244 и вземането в размер на общо 2 313,05
лева – такси и разноски по дела, водени от кредитора срещу длъжника К. ООД (н);
вземания на кредитора Д.к.к. ЕАД, ЕИК ********,
предявени с молба, вх. номер 307421/30.12.2020 г. в размер на сумата от 27 307 449,30 лева – по
договор за банков кредит от 17.04.2014 г. и договор за встъпване в дълг от
06.11.2014 г., от които 13 690 810 лева – левова равностойност на
главница от 7 000 000 евро, 4 514 525,43 лева – законна
лихва за периода 04.09.2017 г. 0- 04.12.2020 г., законна лихва върху главницата
за периода от 05.12.2020 г. до окончателното й заплащане, 571 591,32 лева
– просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. 0-
25.11.2014 г., 7 240 156,56 лева – просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 25.07.2015 г. -
25.08.2017 г., 36 128,52 лева – текущи лихви, 1 158 273,56 лева
– неустойка върху просрочена лихва за периода 25.06.2014 г. 0- 31.08.2017 г.,
68 454,05 лева – такса за управление на кредита 27 509,86 лева –
разноски по изпълнението и в размер на сумата
от 160 832,72 лева – разноски за адвокатско възнаграждение на
кредитора ДКК ЕАД по предявяване на вземането и вземане, предявено с молба, вх.
номер 307355/30.12.2020 г. Фондация
Икономически и правни изследвания в размер на 50 000 лева въз основа
на договор за прехвърляне на вземане с Т. ООД от 21.12.2020 година.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение,
вх. номер 288051/05.03.2021 г. на кредитора НАП, възражение вх. номер
286846/04.03.2021 г. на Фондация Икономически и правни изследвания и
възражение, вх. номер 287261/04.03.2021 г. на К. ООД (н) срещу вземане на ДКК
ЕАД, предявено с молба, вх. номер 307421/30.12.2020 г. за сумата от
96 519 475,40 лева – по договор за банков кредит от 08.12.2011 г. и
договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 г., от които 39 738 522 – левовата
равностойност на 20 317 983,67
евро
– главница, 1 888 015,94 лева
– законна лихва за периода 17.10.2017
г. – 23.01.2018 г. върху главницата от 35 100 000 евро,
11 547 172, 04 лева – законна лихва върху 20 317 983,67 евро – главница за периода 24.01.2018 г. –
04.12.2020 г., законна лихва върху остатъка от главницата от 05.12.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата, 9 650 878,69 лева – договорни
лихви, 3 699 452,45 лева – просрочени лихви, 1 056 664,42
лева – неустойка върху просрочена главница, 27 509,86 лева – присъдени
разноски -150 лева – разноски по заповедното производство, 28 911 110
лева – вземане под прекратително условие – събрана сума по принудителното
изпълнение на главницата по кредита.
ПРЕКРАТЯВА производството
по възражение, вх.номер 286839/04.03.3021 г. на Фондация „Икономически и правни
изследвания“, ЕИК ********и по възражение вх. номер 287258/04.03.2021 г. на
длъжника К. ООД (н), ЕИК ********.
СВИКВА,
на основание чл. 669, ал. 4 и чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на К.
ООД (н), ЕИК ******** на 25.06.2021 от 13,00 часа в гр. София, Съдебна палата,
бул. "********, заседателна зала на VІ—10 състав, със следния дневен ред:
1.
избор на постоянен синдик и определяне
на възнаграждението му;
2.
определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото;
3.
избор на оценители и определяне на възнаграждението
им;
Определението не подлежи на обжалване, с
изключение на частта, в която е прекратено производството по възражение,
вх.номер 286839/04.03.3021 г. на Фондация „Икономически и правни изследвания“
(Фондацията) и по възражение вх. номер 287258/04.03.2021 г. на длъжника К. ООД
(н).
В частта, в която е прекратено
производството, определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред САС.
Определението на основание чл.692, ал.5
от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на
синдика и на длъжника.
СЪДИЯ: