РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900344 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. С.. С., Г.. С. С.., ЕЛ. Д. С. и З.. С. Р., всички от
гр.Варна, чрез адв.Д.А., ВАК срещу UNIQA Towarzystwo Ubezpieczen SA, със седалище
Варшава, Полша, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания,
причинени на ищците вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. в РРумъния, в размери,
както следва:
на С. С.. С. - 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, както и законната лихва
върху главницата считано от датата па уведомяването на застрахователната компания
/11.02.2019г./ до окончателното му изплащане,
на Г.. С. С.. - 200 000 /двеста хиляди/ лева, както и законната лихва върху
главницата считано от датата на уведомяването на застрахователната компания
/11.02.2019г./ до окончателното му изплащане,
на ЕЛ. Д. С. - 250 000 /двеста и петдесет хиляди/лева, както и законната лихва
върху главницата считано от датата па уведомяването па застрахователната компания
/11.02.2019г./до окончателното му изплащане,
на З.. С. Р. - 200 000 /двеста хиляди/ лева, както и законната лихва върху
главницата считано от датата на уведомяването па застрахователната компания
/11.02.2019г./ до окончателното му изплащане.
1
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2016., около 18.55 часа. Р.Р.М.. ЕГН
**********. живущ в **** управлявал лек автомобил Опел, per. № **** по национално шосе
1-Е60 към град Орадя, около населеното място Урвинд, окръг Бихор, Република Румъния и
при км. 602+300м. навлязъл в обратната посока на движение, напуснал пътя и се блъснал
челно в дърво отстрани на пътя. При произшествието ищците, пътници в превозното
средство, получили тежки наранявания. Същите пътували за Република Полша, където
живеели и работили през последните 10 години, предхождащи инцидента.
Вследствие на произшествието ищците претърпели неимуществени вреди -
травматични увреждания, болки и страдания, негативни психически изживявания, тежък
емоционален стрес, последвани от вторични заболявания и трайна неработоспособност.
Първа помощ им била оказана на мястото на инцидента, откарани били в безсъзнание в
Окръжна болница гр. Орадя с хеликоптер, като ищецът С.С. бил изпратен в спешна
клинична болница в град Тимишуара, след което бил върнат в болницата в гр. Орадя, а след
завръщането им България всички са лекувани в Университетска болница МБАЛ „Света
Марина" ЕАД-Варна, при личния лекар и съответните специалисти.
Ищецът С.С. се нуждаел от спешна медицинска помощ, хоспитализиран бил в
безсъзнание, животът му е бил в опасност, като страдал от множество физически
увреждания- нестабилна фрактура на таза тип С1 /дясно илиачно крило + двустранна ram
iIio ischio pubian/, механично поддържана остра респираторна недостатъчност в ремисия,
фрактура на ARS задно дясно ребро VIII, дясна контузия на белия дроб. бималеоларна
фрактура на левия глезен с ортопедично намалена вътрешна дислокация обездвижена,
фрактура с отделяме и запушване на дясното външно тибиално плато, външна предна
контузна рана на дясното бедро, оперирана и зашита, множество напречни епифизарни
фрактури L3. L4, L5 двустранни, остра посттравматична анемия, синдром на рабдомилиоза.
черепно-мозъчна контузия с ляв челен хематом на меките части, политравматизъм при
пътен инцидент, претърпял е няколко хирургични интервенции за изцеление, вследствие на
което е трайно неработоспособен и неспособен да води нормален начин на живот.
Придвижва се трудно с помощни средства, до края на живота си се нуждае от
медикаментозно лечение и последващи хирургични намеси вследствие на претърпените
физически увреждания. Потърпевшият се е нуждаел от чужда помощ повече от една година
след инцидента и до момента не е способен да извършва определени движения и да стои
прав по-дълго време. Преживял е тежък емоционален стрес, притеснявал се е изключително
много за здравето и живота на децата си E. и Г., както и за тяхната майка З.а, с която живеят
на съпружески начала.
Твърди се, че и понастоящем изпитва страх при управлението на МПС вследствие
на инцидента, както и сериозни болки на травмираните места, а при влошаване на времето и
увеличаване на влажността, болките са нетърпими и се нуждае от лекарствени продукти.
Сочи се, че години наред изпитва финансови затруднения при издръжката на семейството
си, тъй като е трайно нетрудоспособен, вследствие на претърпения инцидент. Множеството
травми, водещи до трайната му неработоспособност, са причината за завръщането на
2
семейството трайно в България и липсата на финансови средства. Нарушен е нормалният
ритъм на живот на семейството поради настъпилите травми, а вследствие на инцидента и
липсата на финансови средства, ищецът изпитвал притеснения поради невъзможността да се
погрижи за своето здраве, това на пострадалите си деца и на майка им. Твърди се, че
психиката му е разстроена, страда от нарушен сън и често сънува кошмари, свързани с ПТП.
Ищцата Г.С. се нуждаела от спешна медицинска помощ, хоспитализирана била в
безсъзнание, животът й бил в опасност поради претърпените множество фрактури -
контузия на главата, контузия на мозъка, симптомна епилепсия, контузия на белия дроб,
синдром на остатъчна левостранна латентна централна хемипареза, Бабински /+/ вляво,
вследствие на което е неработоспособна и неспособна да води нормален начин на живот.
След инцидента около два месеца не е виждала и говорела. За дълъг период от време е била
неспособна да се социализира отново сред връстниците си. Твърди се, че и понастоящем
изпитва постоянна нервност и притеснения, не желае да разговаря за случилото се. След
инцидента се е затворила в себе си за дълъг период от време, изпаднала в депресивно
състояние. Потърпевшата се е нуждаела от чужда помощ близо две години след инцидента, в
момента също се нуждае, тъй като е с психични отклонения. Към момента на настъпване па
ПТГ Г.С. е била на ***дини, младо момиче с определени творчески заложби, желаела е да се
развива в сферата на музиката, била жизнерадостна и усмихната. Състоянието й след
инцидента й повлияло до такава степен, че тя се е променила коренно, станала е затворена и
тъжна, не желае да се показва пред хора и да развива способностите си в тази насока.
Животът й се променил до такава степен, че прекратила всякакви социални контакти.
Ищцата Е.С. също се нуждаела от спешна медицинска помощ, хоспитализирана
била в безсъзнание, животът й бил в опасност поради претърпените множество фрактури -
контузия иа главата, полифрагментна фрактура на черепа, контузия на мозъка, дифузна
травма на мозъка, цикатрикси в челна област, постконтузионен синдром, G 40.6
симптоматична епилепсия – ГТКП, внезапни „изключвания", характерови промени м
депресивни изживявания, страдала от трайна инсомния, претърпяла е хирургически
интервенции в следствие па което е неработоспособна и неспособна да води нормален начин
на живот. Потърпевшата се нуждаела от чужда помощ близо две години след инцидента.
Твърди се, че вследствие на травмите, хирургичните интервенции и остатъчните цикатрикси
по челото, Е.С. изпитва срам и комплекси от външността си, тъй като е обезобразена.
Поради подигравки от страна на нейните връстници изпитвала невъзможност да води
нормален социален живот като подрастващ и да комуникира с тях, както и със своите близки
и приятели. Настъпили са периоди на затваряне в себе си, като дълъг период от време не е
общувала с абсолютно никого. Изживявала тежко случилото се и до момента изпитвала
страх от превозни средства. Когато успявала да заспи, сънувала кошмари, свързани с ПТП,
при новини, свързани с други ПТП, се разстройвала лесно. В резултат на случилото се
преживяла тежък емоционален стрес не само по отношение на своя собствен живот, а също
така и за живота на сестра си Г., както и за тези на родителите си С. и З.а. Твърди се, че до
края на живота си се нуждае от медикаментозно лечение на отключената посттравматична
3
епилепсия. Наложителни са периодични медицински изследвания и прегледи от съответните
специалисти до края на живота й. Психиката й е разстроена
Ищцата З.Р. също се нуждаела от спешна медицинска помощ, хоспитализирана
била в безсъзнание, претърпяла фрактури па висцеалпия череп и основата иа черепа,
двустранен хемосипус, интраорбитални ппевмоцити Т. дясно в резорбция, хематом на
меките части FTP в дясното и периорбитално в дясно, милиметрични фрагменти от чуждо
тяло/стъкло/ на нивото на предния двустранен тегумент. в резултат на това пострадалата
страда от Дмплопия, огнища от двустранни белодробни контузи и, фрактури па ребрата
двустранно /IV-IX хемиторакс десен. IV-X хемиторакс ляв/, фрактура на гръдната клетка I
ляво задно, рана хемиторакс ляво в резорбция, малка цервикална травма. Вследствие на
инцидента е била с амнезия, не е познавала близките си, спяла е седнала и е отключила
психично заболяване - промяна на личността, нарушена фиксационна памет, напрегнатост,
раздразнителна слабост и нарушено активно внимание. Пострадалата се нуждаела от чужда
помощ повече от една година след инцидента, твърди се също, че е неработоспособна, като
не е способна и да води нормален начин на живот. Твърди се, че страда от нарушения в
паметта, като постоянно забравя, променя настроенията си, зрението й е раздвоено,
нарушени са социалните й контакти. Вследствие на претърпяното ПТП, З.а не била в
състояние да полага грижи за себе си. за своите деца. които са били съответно на 14 и 15
години към момента на настъпване на инцидента и за цялото си семейство. Сочи се, че
повече от една година след инцидента не е била в състояние да извършва необходимите
домакински и майчински задължения. До ден днешен изпитвала ужас и настроението й се
влошавало при информация за настъпили ПТП. Изживените емоционални болки, страдания
и притеснения, както за собствения си живот, така и за децата си и баща им, са породили
постоянно безпокойство у ищцата. Животът й след инцидента по нейни думи е „кошмар".
Нарушен бил сънят й, често сънувала кошмари, визуализирайки пътно транспортни
произшествия. Предписаната й медикаментозна терапия продължава години наред и ще се
нуждае от нея до края на живота си.
Твърди се, че всички ищци са претърпели неимуществени вреди вследствие на
преживените болки и страдания и са отключили последващи заболявания, които се намират
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.06.2016г. ПТП. Сочи се, че вината
на водача - делинквент се презумира съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, а произшествието е
причинено противоправно от водач на превозно средство, чиято гражданска отговорност е
покрита от валидно сключена и действаща към момента на инцидента задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По време на инцидента автомобилът е имал валидна полица Гражданска
отговорност със зелена карта, сключена със застрахователна компания UNIQA Towarzystwo
Ubezpieczen S.A. /код- PL 07/ от Полша, Полица № 360500334516 Уника автомобилни
застраховки баркод 81550014127132, представител /клон/ Люблин, ул. Леонард 18, 20-625
Люблин, тел. 81537200, за периода 23.05.2016 00:00 до 27.06.2016. От НББАЗ била посочена
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД за техен представител за България.
4
Излага се в молбата, че били предявени искове пред Съда на град Бихор, Република
Румъния, регистрирани на 11.02.2019г. срещу застрахователната компания с искане
застрахователят да заплати обезщетения за неимуществени вреди, по които било образувано
гр.д. №387/111/2019, но поради липсата на комуникация с румънския си адвокат, езиковата
бариера и бавното правосъдие в Румъния ищците оттеглили исковете си и делото било
прекратено с влязло в законна сила решение на 28.01.2021г.
С оглед спазване на изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищците предявили
писмена застрахователна претенция пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА"
АД, като представител за България на UNIQA Towarzystwo Ubezpieczen S.A. Полша, като
към настоящия момент не е определен размер на обезщетенията.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения
за съпричиняване, за липса на застрахователно правоотношение, за погасяване на исковете
по давност, както и възраженията във връзка с началния момент, от който се дължи
обезщетение за забава.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът UNIQA Towarzystwo Ubеzpieczen
S.A., със седалище гр.Варшава, Полша, чрез проц.представител адв. Г.П. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието
на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо през периода
на ПТП, виновно противоправно поведение от страна на застрахованото лице, както и
претендирания размер на обезщетения като завишен и несъответстващ на претърпяните
болки и страдания. Релевира се възражение за съпричиняване поради непоставяне на
предпазни колани от страна на ищците като пътници в катастрофиралия автомобил, както и
възражение за погасяване на исковете по давност. Възразява се срещу искането за
присъждане на законна лихва от датата на ПТП, като се сочи, че такава се дължи от изпадане
в забава на застрахователя на основание чл.497 от КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/20***., в сила от 01.01.2016г./
5
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. „Опел вектра“, рег.№**** и
UNIQA Towarzystwo Ubеzpieczen S.A. се установява от приетите като доказателство по
делото полица №360500334516 и потвърждение за сключване. През периода от 20.05.2016г.
до 27.06.2016г. водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на
пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Представени са по делото претенция от ищците по делото до „Застрахователна
компания Уника" АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, известие за
доставяне от 14.05.2021г. и съответен отговор от 07.07.2021г. с обективиран отказ за
изплащане на обезщетение
Представени са също и протокол за разследване на мястото на инцидента,
изготвен на 06.06.2016г. от Инспектората на полицията на окръг Бихор относно ПТП с лек
автомобил „Опел вектра“, рег.№**** на национално шосе 1-Е60, км 602+300м., както и
протокол за разпознаване по дело №773/07.06.2016г. Представени са доклад с предложение
за прекратяване от 09.11.2018г. и постановление за прекратяване от 26.11.2018г. на
наказателно производство за телесна повреда срещу Р.М..
При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай поради
прекратяване на производството на установяване пред гражданския съд подлежи факта на
неговото извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се
установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса
официални удостоверителни документи – протокол за разследване на местопроизшествие от
06.06.2016г., издаден от служба „Пътна полиция“ на Окръжен инспекторат на полицията
Бихор, с приложена към него скица, постановление за прекратяване на дело №490/Р/2016 от
26.11.2018г. на Прокуратурата към Първоинстанционния съд в Алешд.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и
заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост.
6
Според заключението на вещото лице в автотехническата част процесното ПТП е
настъпило на прав участък от пътя в посока към гр.Орадя – шосе 1 – Е60 с ширина на
пътното платно 7,30 метра с по една двупосочна лента за движение, водачът е напуснал
своята пътна лента за движение, навлязъл в насрещната, преминал през банкета и се ударил
челно в крайпътно дърво. Процесният автомобил е с първа регистрация 1999г., заводски е
оборудван с два триточкови колана на предните седалки и три колана на задните седалки.
Не са налице обективни данни, от които да се определи коректно скоростта преди ПТП. При
прав участък на пътя, при суха настилка и при съобразена скорост спрямо пътните условия,
водачът е имал възможност да избегне ПТП. Няма данни за техническа неизправност, която
да е станала причина за ПТП.
Въз основа на така изложеното заключение се налага извода, че водачът е
нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, както и задължението си по ал.2 на същата разпоредба,
съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Изложените изводи мотивират обосновано
становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил, който
е изгубил контрол над управляваното МПС и не е изпълнил задължението си да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, с
което е осъществил нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.
Съобразно заключението на вещото лице водачът на МПС е могъл да предотврати или да
избегне ПТП, при съобразена скорост спрямо пътните условия, като контролира
непрестанно автомобила и не губи управление, за да е в състояние да намали и в случай на
необходимост да спре при възникнала опасност.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалите лица са получили увреждания, които са
описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза.
От заключението на вещото лице по медицинската част се установява, че ищецът
С. С.. С., на 44г., вследствие на процесното ПТП е получил следните съчетани травми:
1. Травма на главата- кръвонасядане в лява челна област.
2. Гръдна травма: контузия на десен бял дроб, счупване на осмо ребро в дясно от
към гърба.
3. Счупване на напречни израстъци на трети, четвърти и пети поясни прешлени /
L3, L4, L5/
7
4. Счупване на тазови кости- счупване на дясна илиачна /хълбочна/ кост и горно
и долно рамо на срамната кост в дясно.
5. Травма на долни крайници- счупване на дясна голямопищялна кост в близост
до коляното/
6. Счупване на голям и малък пищял на ляв крак в областта на глезена
/бималеоларно счупване/.
7. Следтравматична анемия
Според вещото лице локализацията и тежестта на травмите, съпоставени с
механизма на автопроизшествието, дават основание да се приеме, че С.С. се е намирал на
предна дясна седалка вероятно с поставен предпазен колан.
Видно от заключението ищцата З.. С. Р., на ***., е получила съчетана травма:
1. Счупвания на костите в лицевата част на черепа и черепната основа - счупване
на дъгата на яблъчна кост в дясно, на носните кости, на дясна очница, рана на клепача на
дясно око, подкожно вбити стъкълца по лицето.
2. Гръдна травма с оформяне на т.н. „гръден капак": двустранно счупване на
ребра: в ляво първо и от четвърто но десето ребра и вдясно от четвърто до девето ребро,
контузия на белите дробове, кръвоизлив /хемоторакс/ в гръдния кош.
Ищцата Г.. С. С.., на ***, е получила следната съчетана травма:
1. Закрита черепно-мозъчна травма: контузия на мозъка вдясно с развитие на
левостранна хемипареза /частична парализа/ и сензомоторна афазия /изговаря отделни думи
и изречения/. Симптомна епилепсия.
2. Гръдна травма- контузия на бял дроб.
ЕЛ. Д. С. на *** е получила: Черепномозъчна травма: многофрагментно счупване
на черепните кости в дясна челно слепоочна област с разкъсване на твърда мозъчна обвивка
и контузия на мозъка вдясно челно, дифузна травма на главния мозък, впоследствие
усложнена със следтравматична епилепсия с големи припадъци.
Според вещото лице получените травми от Р., С. и С. е възможно да се получат
като пътници, пътуващи на задна седалка, като локализацията и тежестта на травмите
допускат и трите да са били без поставен предпазен колан. Според заключението на
повторната СМЕ по отношение на въпроса дали при поставен обезопасителен колан
последиците биха били различни, в такъв случай характерът на травматичните увреждания
би бил различен – увреждания от самия колан, в областта на гръдния кош, пояса и шията.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалите, се установява, че уврежданията на всички
пострадали са получени чрез действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са в
резултат на ПТП.
Според вещото лице естеството на уврежданията при С.С. налага
8
високоспециализирана медицинска помощ, без която настъпването на смъртен изход е
много вероятно, тоест травмите са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Счупването на костите на таза са наложили оперативна интервенция и фиксиране на
костите с остеосинтезен материал, а лечението на получената съчетана травма изисква
специализирано реанимационно лечение и стабилизиране на общото състояние.
Счупванията в областта на поясните прешлени, таза и долните крайници са обусловили
трайно затруднение движението на долните крайници за период от 8 – 10 месеца.
Естеството на уврежданията при З.Р. налага високоспециализирана медицинска
помощ, без която настъпването на смъртен изход е много вероятно, тоест травмите са
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Множественото
двустранно счупване на ребра е обусловило трайно затруднение движението на снагата за
период от 2-3 месеца, увреждането в областта на дясно око са довели до трайно отслабване
на зрението, без изгледи за подобрение.
Естеството на уврежданията при Г.С. налага високоспециализирана медицинска
помощ, без която настъпването на смъртен изход е възможно. Травмите са обусловили
разстройство на здравето, вреченно опасно за живота. Левостранната хемипареза е довела до
трайно затруднение движението на лява ръка и ляв крак за продължителен период от време,
сензомоторната афазия е довела до трайно затруднение на речта.
Естеството на уврежданията при Е.С. налага високоспециализирана медицинска
помощ, без която настъпването на смъртен изход е било неизбежно. В този смисъл
уврежданията, както и развитието на последваща епилепсия с прояви на припадъци са
обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Получената
следтравматична епилепсия е за цял живот, но системното лечение може в значителна
степен да потисне и разреди честотата на припадъците.
Видно от заключението при всички пострадали е било необходимо да се полагат
грижи по време на оздравителния процес. При С.С. придвижването и самостоятелното
обслужване е било възможно около 8 – 10 месеца след получените травми, при З.Р. около
три месеца след получените травми, при Г.С. и Е.С. – около 6 – 8 месеца.
Вследствие на извършения преглед към момента на изготвяне на експертиза
вещото лице е установило, че при С.С. е налице възстановяване движението на долни
крайници, походката е накуцваща, съобщава за лесна уморяемост при движение, често е
принуден да се движи с бастун поради болезненост при движение, има видими ръбци в
областта на корема и краката. Предстоят му операции за премахване на металния
остеосинтезен материал, използван за възстановяване на счупените кости.
При З.Р. е останало двойно виждане с дясно око, умерено изразени ръбци в лява
слепоочна област с дължина 5 – 7 см.
При Г.С. основните последици от черепно-мозъчната и гръдна травма са
преодолени, проявите на левостранна хемипареза за отминали. Съобщава, че през
последните две години са спрели епилептичните припадъци, останали са лека уморяемост,
9
страх от силен шум и светлина и умерено изразени психични прояви.
При Е.С. епилептичните припадъци продължават на фона на медикаментозно
лечение. Има видими ръбци в челно-теменна част на главата на площ с размери 10/10 см, на
които липсва окосмяване. Правена е трепанация на черепа, като на мястото на травмата се
поставя титаниева мрежичка, която предпазва главата от евентуални механични травми, но
винаги ще има проблем с атмосферните условия.
В процеса на изслушване на САТЕ в съдебно заседание вещите лица поясняват,
че почти сигурно ищецът С. е бил с поставен колан, а З.а, Г. и E. на задната седалка по-
вероятно са били без колани.
От показанията на разпитаните свидетели М.И. /сестра на ищеца С./, Г.М.А. и
М.А.О. /без дела и родство със страните/ се установява, че след инцидента ищецът С.С. е бил
лежащо болен повече от година – и двата му крака били счупени, оперирани, с шини,
чувствал се много зле, не искал да се храни, мислел само за децата. З.а била докарана около
седмица по-късно, имала операция на окото, имала стъкло в окото, не виждала, не можела
да върви, не можела да диша. Не била добре психически, загубила си паметта, плачела, не
знаела къде се намира. И досега и двамата не могат да работят, С. не можел да стои дълго
време прав, краката му били надути, единият даже бил посинял, а З.а не била добре
психически. Децата също били много зле, когато ги докарали от Румъния, E. имала голяма
операция на главата, Г. не виждала, даже не можела да говори и да върви, трябвало да я учат
да говори като малко дете. Когато вече можели да говорят, казвали, че много ги боли,
говорели несвързано, не контактували с други, искали да са на тихо и тъмно заради
главоболието, не можели да слушат музика. Нуждаели се постоянно от помощта на роднини
и приятели.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
психиатрична експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалите, се установява, че в резултат на получените
травмативни увреждания вследствие на претърпяното ПТП и четиримата ищци са получили
психични симптоми като при С. С.. С. водещи са били проявите на Реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията F43.2 МЛКБ 10 ревизия, като Състоянието му към момента
може да се квалифицира като Смесено -тревожно депресивно разстройство F41.2.
При Г.. С. С.., ЕЛ. Д. С. и З.. С. Р. на преден план са симптомите на мозъчната
контузия с проявите на Постконтузионен синдром F07.2 МКБ 10 ревизия. При ЕЛ. Д. С.
същите са съпътствани с пароксизмални феномени като Епилепсия grand mal (petit mal)
припадъци поради състояние след контузия на главата и полифрагментна фрактура на
черепа с мозъчна контузия.
З.. С. Р. също е развила симптомите на Постконтузионен синдром F07.2 след
продължително състояние /около година по анамнестични данни/ на ретроградна и
антероградна амнезия, което е наложило възстановяване на речта.
Видно от заключението Г.. С. С.. е изключително трудно да бъде осъществен
10
пълноценен контакт. При освидетелстваната на преден план е социалната изолация и
паметово фиксационни дефицити, произхода на които трудно могат да се изследва поради
езиковата бариера.
Измененията на външния им вид по лицето и неврологичните епилептични
прояви са се отразили главно на самочувствието на жените - преди всичко на ЕЛ. Д. С. и
сестра й Г. като млади жени. При бащата С. промените в психиката и самочувствието са
главно свързани с неговата непълноценност и нарушена работоспособност, като мъж и глава
на семсйтвото.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания на ищците.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се
установява, че травмите и продължителният период на възстановяване са причинили болки и
страдания на пострадалия С.С. и са обусловили състояние на дискомфорт, причинен от
невъзможността да се обслужва самостоятелно и да работи през този период. Осъществени
са оперативни интервенции и предстоят още операции, походката е накуцваща, налага се
честа употреба на бастун, поради което не може да полага физически труд. Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени
физически увреждания, довели до болки и страдания през продължителен период от време,
като същевременно това състояние е довело до развитие на тревожно депресивно
разстройство, намира, че дължимото на С.С. обезщетение е в размер на 100 000 лв., които
съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки и
страдания по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма на живот,
обусловено от продължителен период на лечение, като при това не е настъпило пълно
възстановяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, с
което е допринесъл за увеличаване вредите от ПТП. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да
бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
11
В случая от заключението на вещите лица по комплексната експертиза се
установява, че с оглед механизма на ПТП и причинените увреждания се налага извода, че
С.С. е бил с поставен предпазен колан. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия. Предвид липсата
на ангажирани от ответната страна доказателства, водещи до безспорен извод за извършени
от пострадалия такива действия или бездействия, съдът счита твърдението за съпричиняване
за недоказано.
По отношение на втората ищца Г.. С. С.. са констатирани мозъчна контузия и
гръдна травма, възстановяването от които е отнело около 6 – 8 месеца, спрели са и
епилептичните припадъци, като са останали лесна уморяемост, страх от силен шум и
светлина и паметово – фиксационни дефицити. Съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени физически увреждания,
довели до болки и страдания през продължителен период от време, умерено изразени
психични прояви, като това състояние е довело до негативни трайни промени в начина на
живот, като същевременно е настъпило възстановяване в значителна степен, намира, че
дължимото на Г.С. обезщетение е в размер на 80 000 лв., които съдът приема за справедливи
с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца.
Относно Г.С. също е въведено с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан, с което е допринесъл за увеличаване вредите от ПТП. В случая това
възражение се явява основателно, доколкото от заключението на вещото лице по
комплексната СМАТЕ се установява, че уврежданията съответстват на ситуация, при която
пострадалата е пътувала на задната седалка без поставен предпазен колан. От заключението
се установява също, че и при поставен предпазен колан биха настъпили увреждания, но
различни, от самия колан в областта на гръдния кош и пояса. Доколкото от поясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че при поставен предпазен колан по-
вероятно конкретните увреждания не биха настъпили, възражението за съпричиняване
следва да бъде прието за основателно в размер на 20%. След приспадане на така определения
процент, дължимото на Г.С. обезщетение е в размер на 64 000 лв. и по отношение на нея
искът следва да се уважи до този размер.
По отношение на ЕЛ. Д. С. е констатирано многофрагментно счупване на
черепните кости, поради което е правена трепанация на черепа с поставяне на титаниева
мрежа, впоследствие настъпила следтравматична епилепсия с големи припадъци. В случая
се установява освен сложна оперативна интервенция, съпроводена с болки и страдания,
постоянно животозастрашаващо състояние на фона на медикаментозно лечение. Няма
прогноза за пълно възстановяване, като епилептичните припадъци водят по постоянна
негативна промяна в начина на живот, причинена както от белезите, които ще останат за цял
живот, а от друга от постоянната опасност от внезапно настъпване на припадъци, от страха
12
от шум и светлина. С оглед на изложеното съдът намира, че дължимото на Е.С. обезщетение
е в размер на 120 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца. По отношение на Е.С. е направено също
възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, което се счита за
основателно по изложените по-горе причини, поради което определеното обезщетение
следва да се намали с 20% и съответно на Е.С. да се присъди сумата в размер на 96 000 лв.
Ищцата З.Р. е получила съчетана травма - счупвания на костите в лицевата част
на черепа и черепната основа - счупване на дъгата на яблъчна кост вдясно, на носните кости,
на дясна очница, рана на клепача на дясно око, подкожно вбити стъкълца по лицето. След
възстановителния период, отнел около три месеца, останало двойно виждане с дясно око,
умерено изразени ръбци в лява слепоочна област с дължина 5 – 7 см. Освен това е развила
симптомите на постконтузионен синдром след продължително състояние /около година по
анамнестични данни/ на ретроградна и антероградна амнезия, което е наложило
възстановяване на речта. Това състояние, както и описаното двойно виждане, от което не се
очаква възстановяване, също обуславят негативни промени в начина на живот и
невъзможност да полага труд според свидетелските показания С оглед на изложеното съдът
намира, че дължимото на З.Р. обезщетение е в размер на 80 000 лв., които съдът приема за
справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. По
отношение на З.Р. е направено също възражение за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан, което се счита за основателно по изложените по-горе причини, поради
което определеното обезщетение следва да се намали с 20% и съответно на З.Р. да се
присъди сумата в размер на 64 000 лв.
За сумите над посочените размери предявените искове съдът намира за
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Своевременно в отговора е релевирано възражение за изтекла давност, което е
неоснователно с оглед факта, че произшествието е настъпило на 06.06.2016г., а исковете са
предявени на 04.06.2021г., тоест преди изтичане на приложимия петгодишен давностен
срок.
С оглед на това и предвид уважаването на главните искове, следва да бъдат
уважени и исканията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя
на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494,
т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо
настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). За периода от 11.02.2019г., посочена като
начална дата на периода, за който се претендира законна лихва, претенцията се явява
13
неоснователна, доколкото тази дата е посочена от ищците като дата, на която за заведени
исковете пред Съда в гр.Бихор. Релевантна с оглед разпоредбата на чл.429, ал.2 и 3 от КЗ е
датата на уведомяване на застрахователя или съответно на неговия прпедставител, поради
което е без значение датата на завеждане на иск пред съда в Румъния, като при това липсват
данни за уведомяване на застрахователя преди или в хода на това производство. В случая
ищецът е претендирал от представителя на застрахователното дружество изплащане на
застрахователно обезщетение с молба от 14.05.2021г., в което е описано застрахователното
събитие и съответно претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от следващата
дата 15.05.2021г.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. От ищцовата
страна не е представен списък по чл.80 от ГПК и не са ангажирани доказателства за
заплатени суми.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени
депозити за вещо лице общо 1250 лв., както и адвокатски хонорар в размер 24120 лв. с ДДС.
Възражението за прекомерност, своевременно релевирано от ответната страна, се явява
неоснователно с оглед съответствието на претендираните размери на адв. възнаграждения с
минималните съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. Съобразно изхода от спора в
полза на ответника следва да бъдат присъдени 17640 лв. пропорционално на отхвърлената
част от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 12960 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизи в размер на 1150 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД „UNIQA Towarzystwo
Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава, Полша ДА ЗАПЛАТИ на С. С.. С., ЕГН
********** с пост. адрес *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. на национално шосе 1-
Е60, причинено от Р.М. като водач на л.а. „Опел" с per. № **** , застрахован при ответника
по имуществена застраховка Гражданска отговорност, в размер на 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 250 000
лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019г. до 15.05.2021г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД „UNIQA Towarzystwo
14
Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава, Полша ДА ЗАПЛАТИ на Г.. С. С.., ЕГН
********** с пост. адрес *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. на национално шосе 1-
Е60, причинено от Р.М. като водач на л.а. „Опел" с per. № **** , застрахован при ответника
по имуществена застраховка Гражданска отговорност, в размер на 64 000 лв. /шестдесет и
четири хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 200 000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019г. до
15.05.2021г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД „UNIQA Towarzystwo
Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава, Полша ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. Д. С., ЕГН
********** с пост. адрес *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. на национално шосе 1-
Е60, причинено от Р.М. като водач на л.а. „Опел" с per. № **** , застрахован при ответника
по имуществена застраховка Гражданска отговорност, в размер на 96 000 лв. /деветдесет и
шест хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 250 000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019г. до
15.05.2021г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД „UNIQA Towarzystwo
Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава, Полша ДА ЗАПЛАТИ на З.. С. Р., ЕГН **********
с пост. адрес *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. на национално шосе 1-Е60, причинено
от Р.М. като водач на л.а. „Опел" с per. № **** , застрахован при ответника по имуществена
застраховка Гражданска отговорност, в размер на 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 200 000
лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019г. до 15.05.2021г.
ОСЪЖДА С. С.. С., ЕГН **********, Г.. С. С.., ЕГН **********, ЕЛ. Д. С., ЕГН
********** и З.. С. Р., ЕГН **********, всички с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„UNIQA Towarzystwo Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава, Полша сумата 17640 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „UNIQA Towarzystwo Ubezpieczen“ SA, със седалище Варшава,
Полша ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
за производството държавна такса в размер 12960 лева върху уважената част от исковете за
вреди и 1150 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
експертизи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16