№ 18515
гр. София, 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119347 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 – чл. 317 ГПК.
При извършената проверка за редовност и допустимост на предявените искове съдът
констатира, че исковата молба е нередовна, с оглед на което на ищеца следва да се дадат
указания за поправяне на нередовностите.
Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
На ищеца следва да се даде възможност да посочи конкретно кои документи от
личното му трудово досие иска да бъдат представени по делото, като съобрази вече
представените с отговора на исковата молба, след което съдът ще се произнесе по
доказателственото искане, направено по реда на чл. 190 ГПК.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи извлечение от счетоводна ведомост за последното получено брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м.01.2023г., доколкото
обстоятелството, което се цели да се докаже с това доказателсвтено искане, не е спорно
между страните, а, от друга страна, с отговора на исковата молба ответникът е представил
фиш за работна заплата на ищеца за м.01.2023г.
Въпреки нередовността на исковата молба с оглед процесуална икономия делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на
основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за
връчване на ответника:
1
1. да посочи какъв е правния му интерес да иска спрямо ответника „Ц. /Ц./ „Е.“ да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № 28 от
17.02.2023г., с която е прекратен трудов договор № 84 от 18.11.2022г., сключен между
ищеца и „Ц. /Ц./ „П.“, да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„Шофьор, той и техническа поддръжка“, както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение във връзка с договор № 84
от 18.11.2022г., като има предвид, че съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разС.ие и
за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;
2. в случай че поддържа горните искове срещу ответник, различен от „Ц. /Ц./ „Е.“, да
посочи неговото име и адрес и да насочи исковете срещу него;
3. да посочи изрично размер и период (с начална и крайна) дата поотделно по всеки от
двата иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение;
4. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане с оглед изискването на чл. 127,
ал. 4 ГПК по предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът
ще върне исковата молба по исковете за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение, както и по иска да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението му, извършено със заповед № 28 от 17.02.2023г., с която е прекратен
трудов договор № 84 от 18.11.2022г. и за възстановяване на заеманат преди уволнението по
този договор длъжност.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да посочи
конкретно и изрично кои документи от личното му трудово досие иска да бъдат представени
по делото, като съобрази вече представените с отговора на исковата молба, след което съдът
ще се произнесе по доказателственото искане, направено по реда на чл. 190 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в насроченото съдебно заседание да
представи трудовата си книжка в оригинал за извършване на констатация на извършените в
нея вписания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи извлечение от счетоводна ведомост за последното
получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м.01.2023г.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.06.2023г. в 10.50 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
на ищеца, извършено със заповед № 20 от 17.02.2023г. и със заповед № 28 от 17.02.2023г.,
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“
по трудов договор № 115 от 18.11.2022г. и по трудов договор № 84 от 18.11.2022г., както и
осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане
на ответника да заплати сумата от общо 6000 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение в размер на 6 брутни работни заплати, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът С. П. И. твърди, че заемал при ответника длъжността „Шофьор, той и
техническа поддръжка“ по два безсрочни трудови договора – първият с № 115 от
18.11.2022г. на 4-часов работен ден с работно време от 8.30ч. до 12.30ч., а вторият с № 84 от
18.11.2022г. също на 4-часов работен ден с работно време от 13.00ч. до 17.00ч. Твърди, че и
в двата договора бил уговорен срок за прекратяването им с предизвестие от 30 календарни
дни. Поддържа, че в началото на м.февруари 2023г. здравословното му съС.ие се влошило,
поради което на 17.02.2023г. сутринта бил приет за болнично лечение в Н.. За постъпването
си в болничното лечение ищецът уведомил директора на Ц. в телефонен разговор, като
директорката на Центъра го помолила да отиде на 17.02.2023г. да занесе ключовете на
служебния автомобил в офиса на центъра. При явяването на ищеца в офиса му били връчени
документи, които същият приел и разписал, без да има възможност да прегледа поради
влошеното си здравословно съС.ие. Впоследствие видял, че му били връчени два броя
заповеди за уволнение, с които били прекратени и двата му трудови договора, сключени с
ответника. Ищецът оспорва прекратяването на трудовите му правоотношения като
незаконосъобразно с доводи, че не било спазено 30-дневното предизвестие за прекратяване
и че прекратяването било извършено по време на започнало ползване на полагаем се отпуск
по болест, за което директорът на Центъра бил надлежно уведомен преди връчването на
двете заповеди, с оглед на което ищецът се ползвал от закрилата по чл. 333 КТ, която не
била преодоляна от работодателя. С оглед изложеното моли да се признае за незаконно и да
се отмени уволнението му двата трудови договора, извършено със заповед № 20 от
17.02.2023г. за трудов договор № 115 от 18.11.2022г. и със заповед № 28 от 17.02.2023г. за
трудов договор № 84 от 18.11.2022г., да се възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „Шофьор, той и техническа поддръжка“ по двата договора и ответникът да му
заплати сумата от общо 6000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
3
вследствие незаконното уволнение в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „Ц.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че трудов договор № 84 от 18.11.2022г. е
сключен с „Ц. /Ц./ „П.“, поради което не се явява надлежен ответник по исковете във връзка
с този договор, поради което тези искове се явяват недопустими. По исковете, свързани с
прекратяването на трудов договор № 115 от 18.11.2022г., със заповед № 20 от 17.02.2023г.,
счита, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като прекратяването на договора е
извършено законосъобразно на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на 6-месечния
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, в които случаи договорът се
прекратява без предизвестие, а работникът/служителят не се ползва от закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ. Евентуално, счита че дори да би била приложима закрилата по чл. 333 КТ,
задължението за преодоляване на закрилата би възникнало единствено в случай, че
работодателят е бил уведомен за издадения в полза на работника болничен лист преди
уволнението, както и че същият ще ползва разрешения му от здравните власти отпуск и че
реално е започнал ползването му като не се явява на работа, за да изпълнява задълженията
си, които обстоятелства в случая не били налице, напротив, към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът се е явил на работа и не е заявил, че е започнал
ползването на отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че представеният с
исковата молба болничен лист е издаден на 24.02.2023г. и входиран при работодателя на
01.03.2023г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено преди тези дати – на
17.02.2023г. Не оспорва, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500 лв., но счита, че искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение е
неоснователен с оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, евентуално че е предявен в завишен размер, тъй като
максималният размер, до който искът би бил евентуално основателен е сумата от 3000 лв.,
която е сбор от брутното трудово възнаграждение по трудов договор № 115 от 18.11.2022г.
за 6-месечен период. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника, възникнало със сключването на трудов договор № 115 от
18.11.2022г. и трудов договор № 84 от 18.11.2022г., които са били прекратени с процесните
заповеди № 20 от 17.02.2023г. и със заповед № 28 от 17.02.2023г., които обстоятелства не са
спорни между страните, че е уведомил работодателя за издадения му болничен лист и че е
запознал ползването на отпуск поради временна неработоспособност преди да му бъдат
връчени заповедите за уволнение от 17.02.2023г., както и че е останал без работа за
съответния период, за който претендира да му се заплати обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение, съответно размера на последното получено брутното
4
трудово възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение – че в
трудовите договори е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, както и
че прекратяването е извършено на твърдяното основание в уговорения между страните срок
за изпитване.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че
между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата
на трудов договор № 115 от 18.11.2022г. на длъжност , както и че същото е прекратено с
твърдяната заповед № 20 от 17.02.2023г., както и че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500
лв.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5