Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 23.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 602 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.11.2018г., гр.д.15964/18г., СРС, 34 с-в
признава за установено по предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че П.И.Д. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата 981.87 лева - главница
по договор за потребителски кредит
№
FL667154/18.12.2012г., ведно със законна лихва от 07.09.2017г.
до окончателното изплащане и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 25
лева - разноски за исковото производство и сумата 25 лева - разноски по гр.д.62373/17г.,
СРС, 34 с-в.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете П.И.Д.. Счита, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена с достигане на волеизявлението до кредитополучателя, поради което за
него не възниква задължение за плащане на кредитните вноски. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият - ищецът „Е.М.“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не е допусната
поисканата с въззивната жалба допълнителна ССЕ, поради настъпила преклузия.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Безспорни по делото са
фактите, признати от ответника П.И.Д. в отговора на исковата молба и установени с
писмените доказателства, както следва: По силата на договор за
потребителски кредит
№ FL667154/18.12.2012г., „Ю.И Е.Д.Б.“ АД
предоставя на ответника кредит за сумата 1 760 лв. Усвоеният кредит
подлежи на връщане съгласно погасителен план. Изискуемите месечни анюитетни
вноски с настъпил падеж не са изплащани от ответника. Вземането е цедирано в
полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. В съответствие с
чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и
цедент. Уведомлението достига до знанието на длъжника най-късно с връчения
препис от исковата молба, предявена от новия кредитор и цесионер – ищеца, за
което е овластен с договора за цесия.
Не се доказва настъпване на последиците от предсрочна
изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на
т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС,
във всички случаи волята на
кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в
момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята на
банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са
представени доказателства за извършено уведомяване на ответника преди съдебния
процес, чието начало поставя заповедното производство, продължило в исково.
Независимо
от това, следва да се съобразят постановките на т.1 от ТР № 8/02.04.2019г.,
ОСГТК на ВКС, според
които допустимо е предявеният по реда на чл.422,
ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК.
След
като безспорно ответникът не обслужва кредита за вноските с настъпил падеж в общ размер 981.87 лв., искът за признаване на тяхната дължимост е
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира и не установява направени
разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.11.2018г., гр.д.15964/18г., СРС, 34 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.