Решение по дело №602/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              23.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                          ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 602 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 13.11.2018г., гр.д.15964/18г., СРС, 34 с-в признава за установено по предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че П.И.Д. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата 981.87 лева - главница по договор за потребителски кредит    

№ FL667154/18.12.2012г., ведно със законна лихва от 07.09.2017г. до окончателното изплащане и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 25 лева - разноски за исковото производство и сумата 25 лева - разноски по гр.д.62373/17г., СРС, 34 с-в.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете П.И.Д.. Счита, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена с достигане на волеизявлението до кредитополучателя, поради което за него не възниква задължение за плащане на кредитните вноски. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият - ищецът „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не е допусната поисканата с въззивната жалба допълнителна ССЕ, поради настъпила преклузия. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорни по делото са фактите, признати от ответника П.И.Д. в отговора на исковата молба и установени с писмените доказателства, както следва: По силата на договор за потребителски кредит

№ FL667154/18.12.2012г., „Ю.И Е.Д.Б.“ АД предоставя на ответника кредит за сумата 1 760 лв. Усвоеният кредит подлежи на връщане съгласно погасителен план. Изискуемите месечни анюитетни вноски с настъпил падеж не са изплащани от ответника. Вземането е цедирано в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. В съответствие с чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и цедент. Уведомлението достига до знанието на длъжника най-късно с връчения препис от исковата молба, предявена от новия кредитор и цесионер – ищеца, за което е овластен с договора за цесия.

Не се доказва настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са представени доказателства за извършено уведомяване на ответника преди съдебния процес, чието начало поставя заповедното производство, продължило в исково.

Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т.1 от ТР № 8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

След като безспорно ответникът не обслужва кредита за вноските с настъпил падеж в общ размер 981.87 лв., искът за признаване на тяхната дължимост е основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият не претендира и не установява направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2018г., гр.д.15964/18г., СРС, 34 с-в.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.