№ 215
гр. Свиленград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника О. Г. К.,
с ЕГН: ************, с адрес: гр. ************, наличието на вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 209/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, за
следните суми: 360,76 лв. – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
************, с ИТН: 1622169, за периода от 16.10.2021г. до 15.12.2021г.,
8,89 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за
периода от 07.12.2021г. до 27.03.2022г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008г.
По силата на същите ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си. Съгласно разпоредбата на чл.94а от Закона за
енергетиката, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа
енергия на обектите на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
1
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика
на електроенергия. Ответникът имал качеството на битов клиент, съгласно §1,
т.2а от ДР на ЗЕ. По силата на чл.7, т.1 от ОУ на ищцовото дружество, то се
задължавало да снабдява с ел. енергия обекта на ответника с ИТН: 1622169,
находящ се в гр. ************, а ответникът – да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването му с ел. енергия (чл.11, т.1 от ОУ).
Ищцовото дружество доставило на ответника електрическа енергия за
горепосочения обект на потребление на стойност 360,76 лв., която сума до
този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на сумата
ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 8,89 лв. - за периода от
07.12.2021г. до 27.03.2022г.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд -
Свиленград, по което било образувано ч.гр.дело № 209/2022 г. по описа на
съда. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ив изпълнение на
указанията на съда, ответникът предявил установителните искове в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното ищецът моли съда да уважи предявените искове и
да му присъди направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда
на чл.47 от ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недоказани, доколкото не се сочило и
не представяли доказателства за извършено плащане след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. С отговора не се оспорват твърденията на
ищеца, че ответникът е битов абонат на ел. енергия и е собственик на обекта
на потребление на горепосочения адрес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Приложено е по делото ч.гр.д. № 209/2022 г. по описа на РС -
Свиленград, образувано по постъпило в съда на 28.03.2022 г. заявление по чл.
410 от ГПК, по което е издадена Заповед година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу длъжника О. Г. К., за сумата 360,76 лв.,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена на клиент с
кл.№ ********** за обект на потребление в гр. Свиленград, ул. „Стефан
Стамболов“ № 40, с ИТН 1622169, за периода от 16.10.2021г. до 15.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022г. до
окончателното й изплащане, сумата 8,89 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата, дължимо за периода от 07.12.2021г. до 27.03.2022г.,
както и за разноски, включващи сумата 25,00 лв. - държавна такса и сумата
50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповед за изпълнение е връчена
2
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
заповедният съд е дал съответни указания по чл. 415 от ГПК. Исковата молба
е подадена от ищеца в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.4 от
ГПК.
Не е спорно, че между ищеца и ответника съществува валидно
облигационно правоотношение, което е възникнало и съществува на
основание чл.98 а, ал.1 от Закона за енергетиката, чрез сключени договори
при публично известни общи условия за продажба на електрическа енергия.
Съгласно посочената разпоредба, крайният снабдител, в случая ищецът,
продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Съгласно алинея 4 от разпоредбата, публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, а
съгласно алинея 5 от същата разпоредба, в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия. В конкретния случай е безспорно, а и
се установява чрез извършена служебна справка, че ОУ на “ЕВН
Електроснабдяване” ЕАД /ОУ на ЕВН ЕС/ и ОУ на “ЕВН
Електроразпределение” ЕАД /ОУ на ЕВН ЕР/, одобрени с две решения на
ДКЕВР от 10.05.2008 г., са публично достъпни в интернет. Не се установява
ответникът да е предложил специални условия, различни от общите такива в
законния срок, поради което се приема, че същият мълчаливо е приел общите
условия.
Безспорни са и обстоятелствата, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът, в качеството на собственик на
имота, находящ се гр. Свиленград, ул. „Стефан Стамболов“ № 40, е
потребител на електрическа енергия за този обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество, както и че е
ползвал ел. енергия и мрежови услуги в процесния период. Безспорни са и
стойността на доставената ел. енергия за процесния период, както и
стойността на претендираното обезщетение за забава.
Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание и по
размер, поради което ще се уважи изцяло. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят направените по
делото разноски, които се установиха в размер на 375,00 лв., включващи
държавна такса в размер на 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. и възнаграждение за особен представител на ответника в
размер на 200,00 лв. Същите се претендират, за тях е представен списък по
чл.80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, като според
мотивната част на т.12 от ТР по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че О. Г.
К., с ЕГН: ************, с адрес: гр. ************, дължи на “ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумите: 360,76 лв. – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. ************, с ИТН: 1622169, за периода от
16.10.2021г. до 15.12.2021г., 8,89 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата, дължимо за периода от 07.12.2021г. до 27.03.2022г., и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 28.03.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гражданско дело № 209/2022 г. по описа на РС - Свиленград.
ОСЪЖДА О. Г. К., с ЕГН: ************, с адрес: гр. ************, да
заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
сумата 375,00 лв. – разноски по делото и сумата 75,00 лв. – разноски по
частно гражданско дело № 209/2022 г. по описа на РС - Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4