О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 223 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Еврокапитал-България“ ЕАД, подадена
чрез пълномощника адв. Г., против определение № 20/13.01.2020
г., по гр.д. № 2206/2019 г. на РС Ловеч.
В
частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение,
свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е уважил
възражението на ответника за неподсъдност на делото, прилагайки едно от
изключенията на общата подсъдност – това по чл. 109 ГПК, вместо общата такава по
чл. 105 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за наличие на
предпоставките за приложение на общата подсъдност по чл. 105 ГПК, доколкото
твърденията в исковата молба характеризирали предявения иск като облигационен,
а не като вещен. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС Ловеч за продължаване на съдопроизводствните действия.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника „Петрол“ АД е постъпил писмен отговор
на частната жалба, в който се излагат доводи за приложимост на специалното
правило за местна подсъдност по чл. 109 ГПК. В писмения отговор се дава
становище за приложимост на тази подсъдност и при облигационни искове, но с
предмет недвижим имот, респ. за правилност на определението на районния съд,
определящо подсъдност на спора пред Софийския районен съд, доколкото
местонахождението на конкретния имот се намирало в гр. София. В писмения отговор
е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 121 ГПК).
Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен
от датата на връчване на атакуваното определение (27.01.2020 г.), същият изтича
на 03.02.2020 г., а частната жалба е подадена преди този ден, видно от клеймото
за подател.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна се установява, че производството по гр.д 2206/2019 г. на РС Ловеч
е образувано по искова молба от „Еврокапитал-България“
ЕАД против „„Петрол“ АД, с която е предявен иск за връщане на отдаден под наем
недвижим имот (паркинг) и за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване
след датата на прекратяване на договора за наем. В исковата молба се излагат
твърдения за сключен между страните договор за наем на паркинг, находящ се в гр. София, за изтичане срока на договора, за
държане на имота от ответника след този срок и ползването му без основание.
След
изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса и изпращане на препис от
исковата молба, от ответника е постъпил писмен отговор, в който е направено
възражение за неподсъдност на делото.
С определение 20/13.01.2020 г., по гр.д. №
2206/2019 г. на РС Ловеч съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото за
разглеждането му от СРС.
От правна страна
съдът намира следното:
Според установената обща местна
подсъдност, искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК). Това правило е
повторено и за подсъдността на исковете
срещу юридически лица – предявяват се пред съда, в чиито съдебен район се намира седалището на ответника (чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК). Законът установява особени
правила за местна подсъдност и едното от тях е подсъдността по местонахождение
на недвижимия имот (чл. 109 ГПК), на която ответното дружество се позовало в
писмения отговор, правейки възражение за неподсъдност на спора пред РС Ловеч. С
атакуваното определение
В случая отсъстват предпоставките за прилагане на местната
подсъдност по чл. 109 ГПК. Такава е налице, когато съдът е сезиран с някои от
изброените в цитираната разпоредба искове - за защита на вещно право върху
недвижим имот, за делба на недвижим имот, за защита на нарушено владение върху недвижим имот, за сключване на окончателен договор за учредяване и
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне,
унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим
имот (чл. 109 ГПК). Искът, с който е сезиран
районният съд, не е сред тях. Той е за връщане на вещта, обект на наемно
правоотношение (чл. 233, ал. 1 ЗЗД). Местната подсъдност на исковете за права,
произтичащи от възникване, съществуване, изменение, прекратяване и разваляне на
наемно правоотношение, вкл. когато обект на наема е недвижим имот, е по постоянния
адрес или седалището на
ответника (чл. 105 и
чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК). Затова
подсъдността на предявения иск се урежда от тези две разпоредби, а не от чл.
109 ГПК, както ответникът приема.
Доводите на ответника за
приложимост на чл. 109 ГПК, изложени в писмения отговор на частната жалба и в
писмения отговор на исковата молба, са неоснователни. Единият от тях се свежда
до неправилното разбиране, че съдът е сезиран с иск за защита на нарушено
владение. С оглед изложените от ищеца фактически твърдения (за сключен между
страните договор за наем на паркинг, находящ се в гр.
София, за изтичане срока на договора, за държане на имота от ответника след
този срок и ползването му без основание) и изведеното от тях искане (за
опразване и предаване на имота) не би могло да се приеме, че е предявен владелчески (както счита ответникът) или ревандикационен иск. Доводът в писмения отговор за
приложимост на чл. 109 ГПК и по отношение на облигационните искове с предмет
недвижими имоти, е непрецизен и неотносим. Непрецизен
е, защото е изграден единствено на поставен акцент върху недвижимия имот и
местонахождението му, без уточняване на облигационните искове, в съответствие с
чл. 109, изр. 2 ГПК, с което се допуска смесване на търсената с тях защита, с
тази, при исковете по чл. 109, изр. 1 ГПК. Неотносим е,
защото конкретният иск (по чл. 233, ал.
1 ЗЗД), не е сред облигационните, изброени в чл. 109, изр. 2 ГПК – за сключване на окончателен договор за
учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за
разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху
недвижим имот.
След като не са налице предпоставките за прилагане на подсъдността
по чл. 109 ГПК,
възражението на ответника за местна
неподсъдност на делото, макар направено в скока по чл. 119, ал. 2 ГПК, е неоснователно.
Без да излага правни съображения в мотивите на обжалваното определение, прекратявайки
производството по делото и изпращайки го по компетентност на Софийския районен съд,
съставът на Районен съд Ловеч е приложил незаконосъобразно правилото за местна
подсъдност по чл. 109 ГПК.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното
определение е неправилно. Същото следва да се отменени и делото да се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия при съобразяване
на дадените по-горе разяснения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 20/13.01.2020 г., по гр.д. №
2206/2019 г. на РС Ловеч, с което съдът е прекратил производството по делото и
изпратил същото по подсъдност на Софийския районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствните действия при съобразяване на разясненията в мотивите на
настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.